понеделник, 29 април 2019 г.

ИЗВЪНЗЕМНИ ЛИ СА „ДЕМОНИТЕ“ НА ДА ВИНЧИ?

ИЗВЪНЗЕМНИ ЛИ СА „ДЕМОНИТЕ“ НА ДА ВИНЧИ?


Личността на Да Винчи е всеобхватна, обгърната в ореола на загадъчност и мистика. Леонардо е като зашифрована картина, като шифрован роман, който при прочита си крие всеки път различен увод, и различен край.
Леонардо е изключително надарен творец. Той е художник, скулптор, архитект, изобретател, анатом, ботаник, зоолог, музикант, физик, сценограф, дизайнер на костюми…
Роден на 15 април, през 1452г. в селцето Анкиано, в близост до Тоскана, Леонардо е дете на извънбрачната връзка на богат нотариус и слугиня на име Катерина, която му дава живот. От ранна възраст, той проявява блестящ ум. В училище, дори провокира учителя си, притежава неизчерпаеми енергия и неутолим ум. Накратко, Леонардо Да Винчи е един невероятно надарен за времето си мистик, който и до днес буди любопитство и възхита от страна на всеки дръзнал да се потопи в неговия странен и необятен свят.
Но ето и някои интересни факти за този загадъчен творец:


1. Да Винчи е роден в семейство на бедна селянка и богат нотариус. Имал е домашно образование.
2. Имал е умението да свири на лира, при това много добре.
3. В определен период от време се е смятало, че да Винчи е хомосексуалист, за което има заведено дело. Обвиняват го, че е посегнал на момче, което му е позирало за картините. Това обвинение не се доказва и да Винчи е оправдан.
4. Една от най-нашумелите му картини (и все още неразгадани) е Мона Лиза. Има изключително много теории за нея, за това какво е нарисувано и защо по точно този начин, но все още няма единна теория, която да обяснява картината. По едната теория Мона Лиза е всъщност самият Леонардо – направил си е автопортрет. Друга интересна теория гласи, че тя е била бременна и е успяла да скрие това, за което и всъщност е щастлива и леко усмихната. Според трета теория, пред Джокондата имало хора, специално доведени, за да я развличат.
5. Защо небето е синьо е въпрос, чийто отговор първи дава Леонардо в своята книга „За живописта”.
6. Леонардо е успявал да работи прекрасно и с двете си ръце. Твърди се, че е пишел с едната, докато успешно рисувал с другата.
7. Да Винчи не е можел да чете достатъчно добре, тази форма на нарушено концентриране се нарича дислексия.
8. Известен факт е, че той е писал своите творби огледално.
9. Леонардо да Винчи е направил много проекти на подводници, на тъкачни станове, на танкове, както и на летящи машини.
10. Да Винчи е първият живописец, който е започнал да разчленява трупове – целта му е била да види какъв всъщност е строежът на мускула.
11. Той е установил, че Земята е доста по-стара, отколкото е написано в Библията.
12. Няма нито един автопортрет, за който със сигурност може да бъде казано, че е негов.
13. Изобретенията, които стоят в основата на водното снаряжение са дело именно на Леонардо да Винчи – изобретил е дихателен апарат, описал е какво е необходимо и как се правят подводни потапяния.
14. Смята се, че да Винчи е първият човек, който е установил какво се „разчита“ по кръговете на дънерите на дърветата.


В Милано, както и през целия си живот, Леонардо работи и за себе си. Той разширява границите на науката и прави поредица открития в най-различни области повече от всеки друг преди или след него. Леонардо демонстрира смайваща многостранност. Той дава воля на въображението си и прави забележителни открития. Създава епични по мащаби устройства. Машини за правене на дренажи. Развива нови методи за земеделие, прави напоителни системи и конструира военни машини. Бележниците му отразяват непрестанните му открития. Той разбира, че илюминацията на малки атмосферни частици е причина за синия цвят на небето. Изучава човешкото тяло и първи вижда как втвърдяването на артериите причинява сърдечни болести и смърт.
Леонардо постоянно се учи, разговаря със занаятчии, с леяри на камбани, с леяри на оръдия, защото те са най-запознати с изливането на големи количества метал.
В бележниците си той прави стотици скици на диви коне и на коне от обора на херцога, за когото работи. Леонардо създава глинен модел с определените размери, който е обявен за шедьовър и чудо на скулптурната техника. Но бронзовата отливка си остава само проект.
По това време, Леонардо създава и гигантска коса, с която режат човешки крака. Сред най-интересните му изобретения е предшественикът на днешния танк, който е направен едва през Първата световна война 400 години след Леонардо.
Двигателят на танка се задвижва от трима души с помощта на 3 лоста. Те го завъртат и задвижват колелото, което прилича на колянов вал на двигател. Полезното му действие е минимално, трябва много бутане, за да направи пълен оборот. Танкът е направен според плана, но привидно в детайлите има грешка. Оказва се, че трансмисиите са на грешни места, на колелата са. Възможно ли е това?
Леонардо не е бил глупак. По онова време не е имало адвокати защитаващи авторските права, така че авторът умишлено е прибавил механичен дефект, за да заблуди крадците на идеи. Но Леонардо е знаел как да го задвижи.
Това било невиждано съоръжение за времето си. Било е същото като днес с летящите чинии. Сякаш е изникнало от нищото.
Гениалният Леонардо е можел да печели войни с това оръжие.
През 1495 година, по случай 13 години от службата на Леонардо при Лудовико Сфорца, херцогът решава да му повери голям проект. Леонардо трябва да изпише „Тайната вечеря“ в манастира Санта Мария де ла Грацие.
Това е често експлоатирана тема, но Леонардо решава да направи нещо различно. Той иска да улови реакцията на учениците в мига когато Христос казва, че ще бъде предаден.


Идеята е прекалено амбициозна и се изисква опит в мокрото фреско, който той няма.
Фреското е техника, при която всичко се уточнява предварително. Не може да се бавиш, просто трябва да продължиш, а постоянството не е от силните страни на Леонардо. Затова той решава да използва друга. Създава гипс, върху който да се рисува и след като изсъхне. Така може да забави темпото на работа.
През 1498 година фреската е готова. Да Винчи, рисува това, което вижда във въображението си и надминава себе си. Постига невероятен успех.
За нещастие експерименталната техника върху сух гипс, която му позволява да постигне целите си, поврежда сериозно този шедьовър. Няколко години по-късно се появяват малки, почти незабележими пукнатини под повърхността на боята. Влагата руши фреската. Но и днес личи великолепието на оригинала. Фреската е като призрак, но един великолепен призрак.
Когато Сфорца и Леонардо гледат фреската през 1498-ма година, те не знаят участта й, нито пък своята собствена. Французите се готвят да нападнат Милано.
Проектът за бронзов кон остава неосъществен, отделените 60 тона метал се използват за отливане на оръдия. А французите се упражняват в стрелба по великия глинен модел.
След месеци Леонардо напуска Милано и започва работа при тирани в сравнение, с които Сфорца е ангел. Възникват и конфликти с Папата в Рим. Леонардо става най-известният живописец в Италия и тогава среща свой съперник, който го презира и мрази. Скулптор на име Микеланджело.
Онова, което Микеланджело вероятно не знае и което доста дълго време остава скрито от очите на специалистите и феновете на маестро Да Винчи е, че всичко около него и неговия живот е твърде мистериозно и необикновено, твърде тайнствено… досущ като „посланията“ в картините му.
Безспорен факт е, че почти всяка негова картина, погледната огледално, под определен ъгъл, крие странни образи. Донякъде плашещи, навеждащи на мисълта, че това са фигурите на ужасяващи създания, вероятно демони или извънземни. Но, кои са „демоните“ на Да Винчи? Защо маестрото крие в картините си техните образи. Съзнателно ли го е правил, или подтикван от чужд разум, който го е ръководел? Защо във всичките му картини виждаме скрити образи, текстове, цифри, ползваната о него Сакрална геометрия, които само най-находчивите могат да видят…
В живота на Леонардо, определено има много въпросителни. Твърди се, че внезапно, в пика на своето творчество, изведнъж той мистериозно изчезва. Липсва около 12 години, през които никой не знае къде е. Стига се до там, че хората дори започват да го забравят. За реално съществуващата му личност, напомнят оставените от него картини, дневниците и записките му. Но, какво прави и къде е Да Винчи през тези липсващи 12 години, от своя пътепис на живота?
Слуховете твърдят, че когато се връща, Леонардо е странно променен… Но не и физически. Той изглеждал така, както преди 12 години. Дори носил същите дрехи, както твърдял неговия чирак, когато маестрото се появява внезапно една вечер в ателието. Промяната му се състои в начина по който той пише и рисува. В начина, по който общува с околните, сякаш извисен духовно и още по-умен и мъдър, още по-талантлив от преди…
Има твърдения, че негов ръкопис описва това изчезване. В ръкописа, маестрото описал детайлно някаква странна пещера, в която попаднал. В пещерата се натъкнал на странни създания, с плашещ и ужасяващ вид. Но Леонардо се чувствал неустоимо привлечен от тези създания. В ръкописа описал контакта си с тях, като мисловен (телепатичен).
„Те чуваха мислите ми и ми отговаряха чрез мислите си и аз чувах мислите им и им отговарях по същия начин. Освен тишина в пещерата, само от време на време се чуваха писъците на малките прилепи.“
Какво се е случило след срещата му с мистичните създания и дали не са те причината за чудноватите и плашещи образи скрити в картините на художника? Дали липсващите години на Да Винчи, не могат да се обяснят с престоя му в пещерата – дома на странните демонични създания?
Вижте част от картините, които погледнати през огледало под определен ъгъл, крият мистичните демони или извънземни, които Да Винчи съзнателно или не, е скрил в шедьоврите си:


 










Единствено наблюдението, казвал Леонардо, е ключът към разбирането.
Съединявайки всички тези нишки, става ясно, че Мона Лиза е била моментна снимка на зрелия разум на Леонардо, един дестилат от всичко, което бил открил за цял живот наблюдение на тайните на природата. През целия си живот Леонардо искал да контролира природата. Но обратната страна на реда е безредието и хаоса. Леонардо знаел, че природата може да е и непредсказуема и ужасяваща. Към края на живота си той има тези удивителни видения, прозрението, че колкото и да разбираш тези сили, има едно страховито измерение, което е извън човешкия контрол.
инфо: multivselena.com

неделя, 28 април 2019 г.

Състоянието Flow или ключът към истинското щастие


Състоянието Flow или ключът към истинското щастие



Чрез практикуването на тези „задачи“, практикуващият може да осъзнае, че няма обикновени моменти, а само обикновени състояния на ума.
Опитайте и вие. Изберете нещо просто, което правите всеки ден – миенето на зъбите, миенето на чиниите, изкачването на стълби и го превърнете в метод за навлизане във “flow“.
Първа стъпка – преди да започнете да вършите нещо, спрете и направете три дълбоки бавни вдишвания. Умът ви трябва да е фокусиран единствено върху дишането ви и нищо друго.
Втора стъпка – фокусирайте се върху вниманието си в настоящия момент. Представете си, че миналто и бъдещето не съществуват.
Трета стъпка – бавно, с преднамерени движения, започнете да извършвате действието, като сте фокусирани единствено върху него.
Четвърта стъпка – задръжте ума изцяло фокусиран върху това, което правите. Ако мислите ви започнат да протичат на автопилот, опитайте се отново да се фокусирате.
След време вие можете да внесете “flow“ във все повече неща от ежедневието и да започнете наистина да се наслаждавате на почти всичко, което правите.

Няма обикновени момент. Всеки момент е скъпоценен дар.

Цялата статия можете прочетете тук.


РС, А дали сега не е най-удобният момент да започнем практитуването на това простичко упражнение, което би имало огромен ефект върху качеството на нашия живот...
Весела Стамболиева

понеделник, 22 април 2019 г.

Как да се отнасяме към другите?

Въпрос: Как да се отнасяме към другите?
Рамана Махараши:
Няма "други".


Башар: Спомняш ли си за нещо в нашата реалност, наречено основен радиант (prime radiant)?
Участник: Чувал съм, но не си спомням какво е точно това.
Башар: Ето каква е аналогията. Представи си едно празно пространство. И единственото нещо в това празно пространство е една единствена частица.
Участник: Да, представям си.
Башар: Добре, отново: това е само една метафора. Не казвам, че това е буквално начинът, по който нещата изглеждат, но ако съществува само една частица в едно безкрайно празно пространство, по същество не съществуват закони и правила, които да управляват тази единствена частица, защото тя няма нищо, към което да отнесе себе си, нали така?
Участник: Правилно.
Башар: Така че тя може да се движи толкова бързо, колкото пожелае, нали така? Може да се движи с безкрайно голяма скорост, нали? И ако се движи с безкрайно голяма скорост, тя ще бъде моментално и едновременно навсякъде, нали така?
И това означава, че тя ще изглежда, от гледната точка на един страничен наблюдател, че ще стои непосредствено до себе си отново, и отново, и отново, и отново, и отново, нали така?
Участник: Да.
Башар: Но това ще бъде една и съща частица, нали така?
Участник: Да.
Башар: Ти можеш да я възприемаш като много различни частици, но това е всъщност една и съща частица, която се движи толкова бързо, че ще изглежда като 3, 4, 5 ... и безкрайно много отделни частици, нали така?
И ако разбираш, че това е фундаментално начинът, по който стават нещата, ще разбереш, че тази една и съща единствена частица, от която ти си съставен, и от която е съставен всеки отделен атом на тялото ти, е точно тази единствена частица, от която са изградени столът, сградата, слънцето, звездите, галактиките, всичко! Защото вие сте всички една и съща частица даже физически, в единствената и безкрайна програма за едновременно споделяне на времето (time sharing). Намираш ли смисъл в това?
Участник: Да.
Башар: Следователно всички неща са всъщност, буквално, едно и също нещо. Така че ако ти решиш, че от една гледна точка, ти ще „изпратиш едно съобщение” или „информация”, то всичко, което трябва да направиш, е, да решиш, че друг твой аспект, който съществува по същото време, на същото място, ще получи това съобщение и това се случва. Защото ти използваш принципа на квантовото заплитане и факта, че всичко е съставено от една единствена частица, и следователно, ако тази единствена частица знае това съобщение и го изпраща, то тогава защо същата тази частица да не го получи и да не го узнае?
Участник: Разбрах. Следователно аз съм получателят, така да се каже.
Башар: Да, ако искаш да го приемеш по този начин, но ти си също така и изпращачът. Помни, че „Всичко, което е” в крайна сметка взаимодейства със себе си, отново и отново, и отново, и отново, и отново, бидейки всеки един от вас, и всеки един от нас, и всичко от всичко. Това са просто отражения на едно и също нещо от различни гледни точки. Но в действителност нищо не се премества никъде. Пространството е една илюзия, времето е една илюзия и просто един страничен ефект. И всичко е тук и сега. Така че изпращането на съобщения в действителност не изисква никакво разстояние, освен ако ти създадеш илюзията за необходимо разстояние.
Публикувано от Диана Павлова


РС, Една от най-големите загадки на нашия квантов свят...
И едно от нещата, предизвикващи най-голяма съпротива в нашия човешки разум...
Нека днес, всеки път, когато срещнем очите на друго човешко същество, се замислим, че "други" няма...
Каква ли ще е равносметката ни за себе си ;)...
Весела Стамболиева

неделя, 14 април 2019 г.

Избери онова, което предпочиташ


Избери онова, което предпочиташ


"Избери онова, което предпочиташ, и дай на всички останали правото да живеят по начина, по който желаят, съзнавайки, че начинът, по който те живеят, няма нищо общо с начина, по който ти избираш да живееш, и няма да те засегне, освен ако не го желаеш. Да предпочиташ е различно от това да осъждаш. Осъждането представлява отричане на всичко онова, което не предпочиташ. Но когато ти отричаш нещо, ти вибрационно се приравняваш с него и така се превръщаш в онова, което не искаш."
Башар
Публикувано от: Diana Pavlova

Башар: Ти имаш възможност да избираш


Башар: Ти имаш възможност да избираш във всеки един момент даже и след смъртта


Photo: Demas Rusli

Участник: Аз се разболях, стресирах се, не взех правилни решения ...
Башар: Ти винаги вземаш правилни решения. Ти винаги вземаш правилни решения. Това може да не са решения, които предпочиташ, но щом си взела дадено решение, то е правилното решение и ако го използваш по този начин, ще получиш ефекта от решението, което е трябвало да вземеш. Това означава, че можеш да вземаш други решения, които предпочиташ, но не отричай решенията, които си взела, защото в такъв случай няма да можеш да вземаш нови решения. Ти не можеш да се озовеш там, където желаеш да отидеш, ако отречеш междинните стъпки, които са те довели до мястото, където си в момента.
Участник: Хммм.
Башар: Разбираш ли?
Участник: Разбирам.
Башар: Защото ако отречеш междинните си стъпки, няма да има къде да стъпиш.
Участник: Следователно, в момента в който реша да тръгна в дадена посока, това е правилната посока?
Башар: Разбира се, даже ако това е посока, която не предпочиташ. Това ще е правилното решение, защото може би трябва да откриеш, че това е посока, която не предпочиташ. Помни, че понякога за хората от вашата планета е по-лесно да открият какво предпочитат, като първо почувстват това, което не предпочитат, за да им стане по-ясно какво предпочитат поради контраста на сравнението. Ако използваш в положителен контекст това, което не предпочиташ, за теб ще бъде по-лесно да определиш какво предпочиташ и няма да е необходимо да изразходваш толкова много време да преживяваш това, което не предпочиташ. Първо обаче, трябва да използваш това, което не предпочиташ по положителен начин, все едно, че го предпочиташ. Това е парадоксът.
Участник: Хмм. Как разбирам, че следвам най-голямата си радостна възбуда?
Башар: Ти следваш ли радостната си възбуда във всеки един момент според максимума на способностите си?
Участник: Но аз се намирам в дупка!
Башар: Тогава е очевидно, че не следваш своята радостна възбуда, нали?
Участник: Да.
Башар: Значи е ясно, че не следваш радостната си възбуда, нали?
Участник: Да
Башар: Ето как разбираш.
Участник: Заболяванията имат ли определени граници?
Башар: Да. Но понякога завършват със смърт. Което също означава, че са ограничени във времето. (смях в залата)
Участник: Ако имам някакво убеждение, което поддържа определено мое заболяване, и съм готова да се откажа от това убеждение, как да направя това?
Башар: Първо, трябва да разбереш кое е убеждението.
Участник: Аз зная кое е убеждението.
Башар: Кое е то?
Участник: Че не съм достатъчно добра.
Башар: Добре, защо вярваш, че не си достатъчно добра? Това има ли някакъв смисъл за теб?
Участник: Не, но аз съм го допуснала ...
Башар: Защото ...? Какво извличаш от това? Щом се придържаш към нещо, значи то ти върши някаква работа и извличаш нещо от него. Ако ти беше напълно ненужно, щеше вече да си го изоставила.
Участник: Това, че не предизвиквам себе си и оставам пасивна.
Башар: Защото чувстваш, че ако предизвикваш себе си, какво ще се случи?
Участник: Ще се разболея отново.
Башар: Ето това е. С други думи, какво казахме преди малко? Парадоксално, би трябвало да е добре за теб да се разболееш, за да не се разболяваш никога повече. Защото ти отричаш болестта като преживяване и си казваш, че не е възможно да има някакъв положителен смисъл в това да си болна. Но е възможно да има. Ти не можеш да отричаш своите преживявания, нито едно от тях! Те се случват с определена причина – да те научат на нещо, което трябва да знаеш. Следователно, когато приемеш, че това, което ти се случва, би трябвало да ти се случи и престанеш да се страхуваш от това, което може да се случи, тогава то може да няма нужда задължително да се случва. В определен смисъл, поведението ти гарантира, че ще се разболееш, защото в никакъв случай не желаеш да се разболееш. Все едно, че казваш: „Това е единственото нещо, което трябва да отбягна”. Ти не можеш да го отбегнеш, ако съществува причина, поради която го създаваш. Тази причина може да бъде единствено защото ти не се нуждаеш повече от него, но просто трябва да го допуснеш като нещо в реда на нещата. Намираш ли смисъл в това?
Участник: Да.
Башар: Всичко, което се случва в живота ти, е в реда на нещата. Всичко, което се случва в живота ти, е в реда на нещата! Запомни, че ти си едно вечно, безкрайно, неразрушимо същество! Какво толкова, ако се разболееш и умреш? (смях в залата) Ти все още ще съществуваш! Просто ще си кажеш: „Е, това беше интересно!” Ако говорим в линеен план ... аз зная, че всичко съществува едновременно, но ти си правила това много пъти. Също така, в определен смисъл, както казахме преди малко, относно вашето преместване между различни успоредни реалности, милиарди пъти в секунда, това всъщност означава, че ти умираш милиарди пъти в секунда. Това лице, което стои тук пред мен, точно сега, точно сега, точно сега, точно сега, точно сега, точно сега, във всеки един от тези моменти, не е едно и също лице – в буквален смисъл! Ти умираш всеки път и се раждаш отново всеки път. И какво от това? Това е част от живота. Позволи си да знаеш, че това, което притежаваш в момента, съществува по определена причина и го използвай според положителната причина, поради която съществува, и когато си готова да получиш посланието, което предвестникът е готов да ти поднесе, предвестникът ще си замине по своя път. Единствената причина, поради която някои неща не си отиват, е, защото ти се опитваш да ги отблъснеш и не внимаваш защо те са там, където са. Затова те продължават да настояват за твоето внимание. В тях има нещо, което трябва да научиш относно себе си, макар и само да разбереш някое свое убеждение, което в действителност не предпочиташ. Вслушай се, позволи, приеми тези предвестници. „Направи ме унищожително болна, ако това ще ме научи на нещо важно, което наистина, наистина искам да узная. Макар че съм готова да го науча и по друг начин ...(смях в залата). Аз съм наистина готова да го науча по пътя на най-малкото съпротивление, обаче това, което ми се случва, е най-добро за мен и за всички други засегнати хора, следователно нека да ми се случи. Защото аз съм несъкрушима, вечна и безкрайна!”
Участник: И може да умра, но това е в реда на нещата.
Башар: Разбира се, че е в реда на нещата. И когато е в реда на нещата, вероятно няма да умреш. Поне не по начина, който имаш предвид.
Участник: О кей.
Башар: Разбираш ли?
Участник: Да.
Башар: И освен ако нарочно не избереш да отнемеш физически собствения си живот, ти няма да умреш, преди да си избрала времето на своята смърт. Защото ако беше толкова лесно, просто щеше да легнеш на пода, да затвориш очи и да кажеш: „Готова съм”. Брой до десет и ако можеш да отвориш отново очи, значи не е свършено с теб. Защото ако наистина беше дошло времето ти, щеше да си отидеш. Даже и когато отнемеш живота си, ти все пак имаш възможност да се завърнеш отново. Нямам предвид това да имаш преживяване близко до смъртта, а в буквален смисъл да продължиш живота си в успоредна реалност, без даже да знаеш, че преди това си умряла!
Участник: Спри! (смях в залата)
Башар: Ти имаш възможност да избираш във всеки един момент даже и след смъртта! Можеш да продължиш да живееш. Разбираш ли? Имаш толкова много свобода на избор! Толкова си необвързана; толкова не си окована! Толкова си могъща!


Публикувано от: DianaPavlova

четвъртък, 11 април 2019 г.

ТЕХНОЛОГИЯТА КЕШЕ – ГОЛЯМАТА ТАЙНА ИЛИ ЕНЕРГИЙНА РЕВОЛЮЦИЯ


ТЕХНОЛОГИЯТА КЕШЕ – ГОЛЯМАТА ТАЙНА ИЛИ ЕНЕРГИЙНА РЕВОЛЮЦИЯ


От пет години се опитваме да следим тази тема и се оказва, че тя е най-голямата тайна в момента на планетата. По-голяма от войните в Либия, Сирия и Украйна, по-голяма от най-новите секретни оръжия на Русия и Китай, по-голяма от офшорките и цените на газа и нефта…
Може би именно заради това всякаква информация за нея е трудно достъпна или убивана в зародиш. За какво става дума…
Преди няколко години стана ясно, че така наречената „Технология Кеше“ /от името на Фондацията Кеше, създадена от Мехран Тавалоки Кеше, белгиец от ирански произход и откривател на технологията, която може да промени света/ не е фикция и че светът може да се промени неузнаваемо, че въглеводородните горива ще останат в миналото, а заедно с тях и добивните и преработващи корпорации, поддържащи долара на САЩ, и че световната икономика, която е енергийна робска икономика, ще умре окончателно.
Заради това правителствата на САЩ, Израел и Англия правят всичко възможно да убият тази идея още в зародиш, преди тя да погребе опитите им за световно господство.
Сега обаче, според достоверни източници, базата на теорията на Кеше и машините MAGRAV за „плазма“ са напълно истински. Неговата машина „прави електричество направо от въздуха“. Онова, което може да се каже в момента е, че всичко това е истина, и че физиката, която учим в училище, не е. Няколко космически компании са включени в проекта не само в науката, но и по-далеч, в това число пътуване във времето, пътуване в далечния космос и т.н.
И така, неотдавна иранският ядрен физик и мирен активист Мехран Кеше официално съобщи, че именно неговата технология свали американския безпилотник RQ170 Sentinel над Иран и обезвреди американският AEGIS крайцер Donald Cook в Черно море.
САЩ и досега не са дали някакво достоверно обяснение за свалянето на RQ170. Известно е, че Кеше работи в Иран с голям бюджет над проекти, които нямат нищо общо с онова, което ядрените инспектори търсят в Иран. Кеше не прави бомби или ракети.
Известно е че и Китай проявява интерес към работата на Кеше и е готов да инвестира огромни средства, за да придвижи „медицинските и други технически експерименти на Кеше от тяхното виртуално към оперативно начало“.
Какво пише Ян Гриинхалгх: „Предполагаме, че технологията на Кеше е резултат на обратно-реверсно инженерство на извънземен продукт. Предполагаме, че иранците са го открили по време на археологически разкопки и то е старо хилядолетия. Споделянето на тази технология с Русия вероятно се дължи на факта, че иранците нямат ресурси да направят реверсно инженерство на онова, което откриват, а руснаците имат и експерти, и реверсно инженерство“.
Тази технология вероятно беше използвана за пълното обезоръжаване на носещия системата AEGIS американски Donald Cook в Черно море. Престън Джеймс добавя: Дали руснаците имат достъп до космически оръжия от реверсно инженерство на извънземните технология? Отговорът е, може би. Актуалното състояние на руските оръжия, базиращи на извънземна технология не е известно, но някои данни се получават чрез компютърни алгоритми. Една от последните версии е, че руската подводна ракетна система Sunburn е пример за състоянието на проект, който е част от суперсекретната руска програма за „космически войни“. Sunburn вече е на въоръжение. Някои военни експерти предполагат, че Sunburn базира върху технология, придобита от външна цивилизация, защото според последни сведения Sunburn може да се движи със скорост под водата от 10 000 – 12 000 км на час. Това е много повече от официално съобщените 2,1 маха на час.
Ако тези слухове са верни, това означава, че всички американски кораби се намират в обхвата на Sunburn и могат да бъдат унищожени за няколко минути, независимо в коя част на океана се укриват.
Но онова, което е уникално за програмата Кеше е нейната насоченост към абсолютна енергийна революция, която ще даде абсолютна свобода на хората и независимост на народите. Това е въпросът, когато се говори за откритието на Кеше, което разбуни правителството с официалната си „Покана за световен мир“ за открита презентация на „революционните методи, благодарение на които всички хора на планетата да получават на изключително ниска цена енергия“.
Ще припомним, че Фондация Кеше е независима, нестопанска и нерелигиозна организация, която развива нови научни знания и технологии и търси решения на основните глобални проблеми като глад, болести, недостиг на вода и електрозахранване, промените на климата чрез използването на специални плазмени реактори, които ще дадат на човечеството неограничена свобода и за пътуване в Космоса.
Инженерът по ядрени технологии Мехран Т. Кеше е известен в света на науката от много години. Името му се свързва със създадената от него революционна технология, базираща на магнетизма и гравитацията. Кеше е създал система за произвеждане на гравитация и енергия с помощта на водороден реактор, който е чист и безопасен.
Новата система включва проектиране, гориво, тестване и практически приложения. Още през 2002 г. ученият въведе технологията си в научния свят. От 2004 г. проектът на Кеше е разглеждан от учени и през 2005 г. е издаден доклад, според който произвеждането на енергия с новата технология е възможно.
На 21 септември 2012 г. Кеше разкри първата фаза на своята гравитационна система, както и своя плазмен реактор, за всички учени на света едновременно, и за свободно производство и използване.
Новата технология е основана на магнитните полета. Благодарение на нея придвижването по Земята ще става почти със скоростта на светлината. На практика всеки човек ще може да се придвижва за еднакво време до всяка точка на света. Фондация Кеше обяви готовност да се откаже от лиценза си върху уникалната технология и да я подари на света. По този начин всички държави, решили да я използват, ще могат да произвеждат абсолютно безплатно дубликати.
Засега друга официална информация в медийното пространство няма. Това поражда и други въпроси – дали някои правителства и световните енергийни гиганти и монополисти не налагат информационно ембарго, тъй като новото откритие ще срути основите на енергийната зависимост на държавите и на хората.
Основната идея на Кеше е държавите да разполагат безплатно с патента за разработка на технологията, така че населението да има достъп до енергия, вода, храна, както и нови транспортни средства и нови методи за лечение – всичко на минимална цена. Технологиите ще принадлежат на всички хора на Земята и приходите от тях ще отиват за онези народи, които ще ги използват.
Но дали идеята ще бъде приета от енергийните гиганти? Едва ли. По-скоро ще бъде обявена война на държавите, приели да използват новите революционни технологии на Кеше.
На 6 септември 2012 г. се състоя предварителна презентация. По-рано, на 21 април 2012 г. в Брюксел, Фондация Кеше покани на среща-презентация посланиците на всички държави в света. Присъстваше малка част от поканените. Някои от тях са игнорирали поканата на фондацията, а други са се отказали в последния момент.
Влязат ли в експлоатация тези технологии, светът ще бъде напълно различен. Няма да има богати и бедни държави, няма да има по-мощни и по-немощни, потискащи и потискани нации. Кеше гледа в различна перспектива развитието на човечеството – когато ресурсите ще са на разположение на всички хора, по едно и също време, в еднаква степен и на една и съща ниска цена.
Дали този нов свят ще сложи края на сегашния – светът на парите, егоизма и зависимостта?
Идеята за неограничената свободна енергия съпътства човечеството от векове. За последен път тя стана актуална с откритията на Никола Тесла, заради които той най-вероятно беше убит, а лицензите му откраднати и затворени в сейфовете. Дали Кеше ще го последва или ще стигне до милиардите хора?




FREE ENERGY
Автор:Красимир Иванджийски
Източник: ANONYMOUS

вторник, 9 април 2019 г.

Генетикът Брус Липтън: Можем да променяме ДНК-то си с мисъл


Генетикът Брус Липтън: Можем да променяме ДНК-то си с мисъл





Повярвайте, че сте в състояние да се изцелите - и ще се излекувате. Повярвайте, че ще отслабнете с 50 кг - и ще го постигнете

Американският генетик проф.Брус Липтън твърди, че с помощта на истинската вяра, единствено чрез силата на мисълта, човек наистина може да се отърве от всяко заболяване. И в това няма никаква мистика: изследванията на Липтън са показали, че насоченото психично въздействие може да промени генетичния код на организма.

В продължение на много години Брус Липтън специализира в областта на генното инженерство, успешно защитава докторска дисертация, автор е на няколко изследвания, които му носят слава в академичните среди. По собствените му думи през цялото това време той, както и много други генетици и биохимици е бил убеден, че човекът е един вид биоробот, чийто живот е подчинен на програма, записана в гените му. Те от тази гледна точка определят почти всичко: особеностите на външния вид, способностите и темперамента, предразположеността към определени заболявания и в крайна сметка продължителността на живота. Никой не може да промени личния ни генетичен код, което означава, че до голяма степен трябва да се примирим с това, което ни е предопределено от природата.
Повратният момент в живота и в мнението на д-р Липтън стават проведените от него в края на 1980-те години експерименти върху изучаването на особеностите в поведението на клетъчната мембрана. Дотогава в науката се е смятало, че именно гените, разположени в ядрото на клетката, определят какво е необходимо да премине през мембраната и какво - не. Но опитите на Липтън ясно показали, че различни външни въздействия върху клетки могат да повлияят на поведението на гените и дори да доведат до промени в структурата им.
Оставало единствено да се проучи дали е възможно да се направят такива промени с помощта на психични процеси или със силата на мисълта.

За “чудотворното” изцеление
“Всъщност, аз не съм измислил нищо ново. -казва д-р Липтън. - В продължение на векове лекарите са познавали добре действието на известния плацебо ефект - когато на пациента се предлага неутрално вещество, твърдейки, че това е чудодейно лекарство. В резултат на това, веществото в действителност имало лечебен ефект. Но колкото и странно да звучи, истинско научно обяснение за този феномен все още няма. Моето откритие позволи да се даде това обяснение: с помощта на вярата в лечебната сила на лекарството, човек променя протичащите процеси в организма си, включително на молекулярно ниво. Той може да “изключи” някои гени, да накара да се “включат” други и дори да променя своя генетичен код. След това си мислех за различните случаи на чудотворно изцеление. Лекарите винаги ги отхвърлят. Но всъщност дори и да е имало само един такъв случай, той е трябвало да принуди лекарите да се замислят за същността му. И да ги накара да се замислят над това, че ако един човек е успял да го направи, може и друг да успее.”
Проф. Брус Липтън

Разбира се, академичната наука реагира много остро на тези възгледи на Брус Липтън. Въпреки това той продължава изследванията си, по време на които последователно доказва, че без каквито и да е било лекарства е възможно да се повлияе на генетичната система на организма.
Включително между другото и с помощта на специално подбрана диета. Така за един от своите експерименти Липтън отглежда жълта порода мишки с вродени генетични дефекти, обричайки потомството им на наднормено тегло и кратък живот. След това с помощта на специална диета, той успява да ги промени така, че тези мишки започнали да дават потомство, съвсем различно от родителите им - с нормален цвят на козината, слаби и със същата продължителност на живота, както при останалите им здрави роднини.
Всичко това няма как да не предизвика негативно отношение към идеите му от страна на академичните среди. Въпреки това той продължава да експериментира и доказва, че подобно въздействие върху гените може да се постигне чрез използване например на силното въздействие на екстрасенс или с определени физически упражнения. Новото научно направление, което изучава въздействието на външните влияния върху генетичния код, получава името “епигенетика”.
И все пак, най-важният фактор, който може да промени състоянието на нашето здраве, според Липтън, е силата на мисълта - това, което става вътре в нас, а не около нас.

“Това също не е нещо ново - казва Липтън. - Известно е, че двама души могат да имат една и съща генетична предразположеност към рака например, но при единия заболяването се проявява, а при другия - не. Защо? Защото те живеят по различен начин: единият от тях е бил подложен по-често на стрес; имали са различно самочувствие и самосъзнание, генериращи съответно и различен начин на мислене. Днес мога да кажа, че сме в състояние да управляваме биологичната си природа; че можем с помощта на мислите, вярата и стремежите си да влияем на гените си. Най-голямата разлика, която отличава човека от другите същества на земята, е именно това, че може да променя тялото си, да се излекува от смъртоносни болести и дори да се отърве от наследствени заболявания чрез психични спирачки. Не сме длъжни да ставаме жертви на генетичния си код и житейските обстоятелства. Повярвайте, че можете да се изцелите - и ще се излекувате от всяка болест. Повярвайте, че можете да отслабнете с 50 кг - и ще отслабнете!”

На пръв поглед, всичко е много просто. Но само на пръв поглед ...
Ако беше толкова просто, повечето хора лесно щяха да решават всякакви здравословни проблеми с помощта на произнасянето на непретенциозни мантри, като: “мога да се възстановя от тази болест”, “вярвам, че тялото ми е в състояние да се излекува”...
Но нищо от това не се случва, а и както казва Липтън, не може да се случи, ако умствената настройка прониква само в сферата на съзнанието, определяща само 5% от нашата умствена дейност, без да засяга останалите 95% от подсъзнанието. Казано по-просто, само малцина от тези, които са повярвали във възможността за самоизцеление със силата на мозъка, всъщност наистина вярват в това - и затова успяват. Повечето, на подсъзнателно ниво отричат подобна възможност. Още по-точно: самото им подсъзнание, което всъщност на автоматично ниво контролира всички процеси в нашето тяло, отхвърля подобна възможност. В същото време то (отново на нивото на автоматичност) обикновено се ръководи от принципа, че вероятността да ни се случи нещо позитивно е много по-малка, отколкото по-нататъшното развитие на събитията според най-лошия сценарий.
Според Липтън подсъзнанието ни започва да се настройва по този начин още в ранна детска възраст -от раждането до шест години, когато най-незначителни събития, умишлено или случайно изречени думи от възрастните, наказания и контузии формират “опита на подсъзнанието” и в крайна сметка - на човешката личност. “Нещо повече, самата същност на нашата психика е проектирана така, че всичко лошо, което ни се случва, се натрупва в подсъзнанието много по-лесно, отколкото паметта за приятни и радостни събития. В резултат на това “опитът на подсъзнанието” при по-голямата част от хората на 70% са състои от “негативно” и само 30% - от “положително”. Така че, за да се постигне наистина самолечение, необходимо е най-малкото да се промени това съотношение в обратна посока. Това е единственият начин да се отстрани бариерата, препятстваща в подсъзнанието нахлуването на силите на мисълта в клетъчните процеси и генетичния код.”
Според Липтън работата на много екстрасенси се крие именно в премахването на тази бариера. Но той смята, че подобен ефект може да се постигне също чрез хипноза и други методи. Но повечето от тези методи все още чакат да бъдат открити или да получат по-широко признание.
След случилата се с Липтън преди около четвърт век идеологическа революция ученият продължава своите изследвания в областта на генетиката, но и се превръща в един от най-активните организатори на различни международни форуми с цел изграждане на мостове между традиционната и алтернативната медицина.
В организираните конгреси и семинари известни психолози, лекари, биофизици и биохимици седят заедно с различни лечители, екстрасенси и дори с тези, които наричат себе си магове или магьосници. Последните обикновено демонстрират пред публиката възможностите си, а учените се опитват да им намерят научно обяснение. И заедно обмислят какви да са бъдещите им експерименти, които да им помогнат да открият и обяснят механизма на скритите резерви на организма.

Именно в тази симбиоза между езотерика и модерни терапии с основната подкрепа на възможностите на психиката на самия пациент или ако искате на магията и науката, Брус Липтън вижда главния път на по-нататъшното развитие на медицината. А дали той е прав или не, времето ще покаже.
Милена ВАСИЛЕВА
Източник: https://blitz.bg/article/46080