Доверието в процеса

Доверието в процеса... 

Доверието в процеса е нещото, което носи сигурност и убеденост, че всичко е такова, каквото трябва да бъде. Приемането на този процес без бунтуване, е началото на промяната.

 

Нийл Доналд Уолш

Уважавайте реалностите, в които вярват другите хора

 Уважавайте реалностите, в които вярват другите хора

 

Уважавайте реалностите, в които вярват другите хора и факта, че те може да не разбират вашата;  но не се съобразявайте с чуждия мироглед, ако това означава да жертвате собственото си съответствие с това, което сте в действителност.  Запознайте се с тях там, където са, за да може да има любяща, потенциално ценна обща основа за обмен;  но в същото време бъдете наясно дали вашето собствено съответствие с вашата душа се поддържа, докато се срещате с хора в тяхната честота и светоглед.

Превод: ДианаПавлова

 

 Respect other people’s believed-in realities and the fact that they may not understand yours; but don’t conform to another’s worldview if it means sacrificing your own alignment to who you really are. Meet them where they are so there can be a loving, potentially valuable common ground of exchange; yet at the same time be aware if your own alignment to your soul is maintained while meeting people in their frequency and world-view.

Bentinho Massaro

В пиесата на живота

В пиесата на живота

 

Хора ще идват в живота ви и ще си отиват, като герои в пиеса. Някои ще играят дребни роли, други за известно време ще бъдат звезди, трети ще ви помогнат с постановката и режисурата на живота ви. Те винаги ще бъдат важни за цялата пиеса. Винаги ще заслужават вашата любов. Ще се научите да не съдите онези, които идват и си отиват в пиесата, да уважавате появата им, дори да играят зле ролите си. В края на краищата ще стигнете дотам да хвърлите поглед назад към всички хора в живота си и да разберете, че сте ги срещнали, защото всеки от тях е трябвало да ви научи на нещо. Ще се научите да обичате всички, дори и онези, за които не можете да разберете на какво е трябвало да ви научат...

Уейн Дайър

Публикувано от Анна Лазарова

РС, Дали сме добри актьори?

Ами... Ние винаги сме перфектните актьори за ролята, която изпълняваме...

Въпросът е да не се колебаем, да не търсим вини, а да обгърнем себе си и света около нас с Любов.

Благодаря за това напомняне!

Весела Стамболиева

ВЪПРОС НА ВИЗИЯ - VISION QUEST

ВЪПРОС НА ВИЗИЯ - VISION QUEST

Снимка: Хопи, Бял Орел

Хопите винаги са имали пръсти върху пулса на планетата. И сега го правят... проверете това. Минавали ли сте през портал или надолу през дупка?

Кимбърли е Пратеник на Хопи/Тибетските пророчества.

Съобщение от Белия Орел, коренното население на Хопи от 16.03.2020 г.:

ВЪПРОС НА ВИЗИЯ

„Този момент, през който преминава човечеството, вече може да се разглежда като портал и като дупка.

Решението да паднете в дупката или да минете през портала зависи от вас.

Ако съжалявате за проблема и гледате новините 24 часа на ден, ако сте с малко енергия, нервни сте през цялото време, песимистични сте, ще паднете в дупката. Но ако се възползвате от тази възможност да погледнете себе си, да преосмислите живота и смъртта, да се погрижите за себе си и другите, ще прекрачите през портала.

Грижете се за домовете си, грижете се за тялото си. Свържете се с Вашия духовен дом.

Когато се грижите за себе си, вие се грижите за всичко останало. Не губете духовното измерение на тази криза, имайте аспект орел, който е отгоре и вижте цялото, вижте по-нашироко.

В тази криза има социално търсене, но има и духовно търсене. Двете вървят ръка за ръка. Без социалното измерение изпадаме във фанатизъм. Но без духовното измерение изпадаме в песимизъм и липса на смисъл.

Вие бяхте готови да преминете през тази криза. Вземете инструментариума си и използвайте всички налични инструменти.

Научете за съпротивата на коренните и африканските народи: ние винаги сме били и продължаваме да бъдем изтребвани. Но все още не сме спрели да пеем, да танцуваме, да запалим огън и да се забавляваме. Не се чувствайте виновни, че сте щастливи през този труден момент.

Изобщо не помагате, ако сте тъжни и без енергия. Вие помагате, ако добри неща произтичат от Вселената сега. Чрез радостта човек се съпротивлява. Също така, когато бурята премине, всеки от вас ще бъде много важен за възстановяването на този нов свят.

Трябва да сте добре и да сте силни. И за това няма друг начин освен да поддържаме красива, щастлива и светла вибрация. Това няма нищо общо с отчуждението.

Това е стратегия за съпротива. В шаманизма има обред на преминаване, наречен търсенето на визия. Прекарвате няколко дни сами в гората, без вода, без храна, без защита. Когато прекосите този портал, получавате нова визия за света, защото сте се сблъскали със страховете си, с трудностите си...

Ето какво се иска от вас:

Позволете си да се възползвате от това време, за да си представите своите визии и търсени ритуали. Какъв свят искате да изградите за вас? Засега ето какво можете да направите: да запазите спокойствие в бурята. Успокойте се, молете се всеки ден. Създайте рутина да се срещате със свещеното всеки ден.

Добрите неща излъчват; това, което излъчвате сега, е най-важното.

И пейте, танцувайте, съпротивлявайте се чрез изкуство, радост, вяра и любов. "

Превод Чичко Гугъл и Весела Стамболиева

Оригинален текст:

The Hopi have always had their fingers on the pulse of the planet. And they do now...check this out. Are you going through a portal or down a hole?

Kymberlee is the Messenger for the Hopi/Tibetan Prophesies.

Message from White Eagle, Hopi indigenous on

03/16/2020:

VISION QUEST  

“This moment humanity is going through can now be seen as a portal and as a hole.

The decision to fall into the hole or go through the portal is up to you.

If you repent of the problem and consume the news 24 hours a day, with little energy, nervous all the time, with pessimism, you will fall into the hole. But if you take this opportunity to look at yourself, rethink life and death, take care of yourself and others, you will cross the portal.

Take care of your homes, take care of your body. Connect with your spiritual House.

When you are taking care of yourselves, you are taking care of everything else. Do not lose the spiritual dimension of this crisis, have the eagle aspect, that from above, and see the whole; see more broadly.

There is a social demand in this crisis, but there is also a spiritual demand. The two go hand in hand. Without the social dimension, we fall into fanaticism. But without the spiritual dimension, we fall into pessimism and lack of meaning.

You were prepared to go through this crisis. Take your toolbox and use all the tools available to you.

Learn about resistance of the indigenous and African peoples: we have always been and continue to be exterminated. But we still haven't stopped singing, dancing, lighting a fire and having fun. Don't feel guilty about being happy during this difficult time.

You do not help at all being sad and without energy. You help if good things emanate from the Universe now. It is through joy that one resists. Also, when the storm passes, each of you will be very important in the reconstruction of this new world.

You need to be well and strong. And, for that, there is no other way than to maintain a beautiful, happy and bright vibration. This has nothing to do with alienation.

This is a resistance strategy. In shamanism, there is a rite of passage called the quest for vision. You spend a few days alone in the forest, without water, without food, without protection. When you cross this portal, you get a new vision of the world, because you have faced your fears, your difficulties ...

This is what is asked of you:

Allow yourself to take advantage of this time to perform your vision seeking rituals. What world do you want to build for you? For now, this is what you can do: serenity in the storm. Calm down, pray every day. Establish a routine to meet the sacred every day.

Good things emanate; what you emanate now is the most important thing.

And sing, dance, resist through art, joy, faith and love."

Photo: Hopi, White Eagle

Публикувано от Lindsay McKenna

Когато живееш в любов, всичко е такова, каквото Е

Когато живееш в любов, всичко е такова, каквото Е

Любовта означава, да не се налага никога да кажеш "Съжалявам". Ерих Сегал е казал това и е бил прав. Ако обичаш някого, освободи го от необходимостта да се извинява пред теб, за нещо. Необходимостта да се извиняваш е сигнал за личност, която е сбъркала нещо, по отношение на себе си. Вие не можете да бъдете повредени или наранени от някой друг, може единствено да си представите, че това е възможно. Но всичко това е само в главата ви. Всичко това произлиза от мислите по този въпрос. Върнете се към любовта и се откажете от нуждата да прощавате на другите, за каквото и да е. Когато живееш в любов, всичко е такова, каквото Е. Без да има нужда от обяснения, съжаления и вина, без да има правилно и грешно. Разбирате какво имам предвид, нали ?

Нийл Доналд Уолш

Източник: NealeDonald Walsch Bulgaria - Нийл Доналд Уолш България

И това ще мине

И това ще мине

Притча

Имало едно време един цар. Веднъж той казал на придворните мъдреци: „Аз имам пръстен с един от най-прекрасните диаманти на света и искам да скрия под камъка послание, което може да се окаже полезно в ситуация на крайно отчаяние. Аз ще предам този пръстен на моите наследници и искам той да служи на вярата и истината. Помислете какво послание може да има там. То трябва да бъде много кратко, за да се събере в пръстена.“

Мъдреците умеели да пишат трактати, но не и да се изразяват с едно кратко изречение. Мислили, мислили, но нищо не измислили.

Царят се оплакал от провала на начинанието си на верния стар слуга, който го отгледал от ранна детска възраст и бил част от семейството.

И старецът му казал:

„Аз не съм мъдрец, не съм образован, но знам такова послание. През годините, прекарани в двореца, се запознах с много хора. Веднъж обслужвах гостуващия мистик, когото баща Ви покани. И той ми даде това послание. Не го четете сега, пазете го под камъка и го отворете, само когато няма никакъв изход.“

Царят послушал стария слуга.

След известно време врагове нападнали страната и царят загубил войната. Той бягал, яздейки коня си, а враговете го преследвали. Той бил сам, а те били много. Той достигнал до края на пътя. Пред него имало огромна дъблока пропаст, ако паднел там – това бил краят. Той не можел да се върна обратно, защото враговете се приближавали. Вече чувал трясъка от копитата на конете им. Нямал никакъв изход. Бил напълно отчаян.

И тогава си спомнил за пръстена. Отворил го и под камъка намерил надпис от четири думи: „И това ще премине.“

Прочитайки посланието, той почувствал, че наоколо станало тихо. Очевидно преследвачите се били заблудили и тръгнали в грешна посока. Вече не чувал конете.

Царят бил изпълнен с благодарност към слугата и непознатия мистик. Думите били мощни. Той затворил пръстена и тръгнал на път. Отново събрал армията си и върнал държавата си.

В деня, когато се завърнал в двореца, му устроили пищно посрещане, пир за целия свят – народът обичал своя цар. Царят бил щастлив и горд.

Старият слуга отишъл при него и тихичко му казал: „Погледнете отново посланието.“

„Сега аз съм победител, хората празнуват моето завръщане, не съм отчаян, не съм в безизходна ситуация.“

„Послушайте стария слуга. – отвърнал той. – Посланието работи не само в моменти, когато всичко е лошо, но и в моменти на победа.“

Царят отворил пръстена и прочел: „И това ще мине.“

И отново почувствал как тишината се спуснала над него, въпреки че бил сред шумната танцуваща тълпа. Гордостта изчезнала. Той разбрал посланието. Бил мъдър човек.

И тогава старецът казал: „Помните ли всичко, което Ви се случи? Нищо и никакво чувство не са постоянни. Както нощта следва деня, така и моментите на радост и отчаяние се сменят помежду си. Приемете това като природата на нещата, като част от живота.“

Източник: програмата на Дийпак Чопра
„21 дни предизвикателства за Изобилие“

Превод от руски: Весела Стамболиева

Ръката на Маестрото

Ръката на Маестрото

Тя беше разбита и надраскана и аукционерът смяташе, че не си заслужава да губи много време за старата цигулка, но я вдигна с усмивка.

- Това обявявам за продан, добри хора! — извика той. — Кой ще започне наддаването?

- Един долар, един долар..., после два! Само два? Два долара, кой ще качи на три? Три долара веднъж, три долара два пъти, Оставаме на три...

Но не, от дъното на стаята един мъж с посребрена коса излезе отпред и вдигна лъка, после избърса праха от старата цигулка, затегна разхлабените струни и засвири някаква мелодия, чиста и нежна като ангелски песнопения по Коледа. Музиката спря и аукционерът с притихнал и спокоен глас каза:

- Обявявам за продан старата цигулка!

И я вдигна заедно с лъка:

- Хиляда долара, а кой ще качи на две хиляди? Две хиляди! А кой ще качи на три? Три хиляди веднъж, три хиляди два пъти... Продадено! - каза той.

Хората нададоха одобрителни викове, но някои от тях питаха:

- Не разбираме съвсем добре, какво промени стойността й?

Отговорът дойде бързо:

- Докосването на ръката на маестрото...

И много хора, чийто живот не е правилно настроен, а разбит и надраскан от грях, се продават евтино на неразумната тълпа и твърде много напомнят за старата цигулка. За паница леща, за чаша вино — една игра — и той продължава нататък. Обявяват цената му за първи път, за втори път и тъкмо да удари чукчето — "Продаден", — пристига Маестрото и глупавата тълпа никога няма да разбере докрай стойността на душата и промяната, която настъпва, щом я докосне ръката на Маестрото...

Майра Брукс Уелч и Боб Кели

Публикувано от Stilian Aleksiev

Вече сте там

Вече сте там

Башар: Да. Запомнете това:

Всеки един от вас вече съществува

на всяко възможно ниво на съществуване.

Идеята за преминаване от ниво към ниво

е не толкова процес на действително отиване там,

колкото спомняне, че всъщност вече сте там.

Публикувано от Диана Павлова

РС, Снимка - Весела Стамболиева, Витоша, 12 октомври 2019 г.

Вътрешното ти състояние предизвиква обстоятелствата

Вътрешното ти състояние предизвиква обстоятелствата

Ти може да избереш да създадеш обстоятелства, които усилват определени убеждения, но вътрешното ти състояние е което предизвиква обстоятелствата. И затова обстоятелствата са илюзорни. Нереални. Отражение. Халюцинация. Проекция. Ето защо, когато видиш обстоятелство, неутрализирай го, бъди неутрален към него, не му придавай смисъл, какъвто не предпочиташ.

Направи пауза и после го изпълни със смисъл, какъвто предпочиташ, за да може после то да ти даде ефекта, който търсиш. И помни - физическата реалност, бидейки пространство-времева, винаги има ехо. Не съди по това дали отвън има или няма промени дали ти самият си се променил или не. Гаранция за твоята промяна е различният ти отговор на случващото се отвън, независимо дали външното е променено или не. По различния си отговор ще разбереш, че си се променил. Не защото външното изглежда различно. Начинът, по който отговаряш, е това, което създава промяната. И тогава нещата могат да се променят. Ако ти отговориш различно на неща, които изглеждат по старому, тогава наистина си се променил. И тогава външното може да отрази промяната. Но ако си кажеш, че ще се промениш, за да промениш онова отвън, ти все още правиш обратното.

Башар

Публикувано от Диана Павлова

Желая ти Щастие!

Желая ти Щастие! ❤❤❤

Има едно мощно упражнение, което е доста просто и аз започнах да го използвам преди много години.

Когото и да съм срещал по пътя си, било то човек или насекомо, първата мисъл, която допускам, по отношение на това същество е: "Желая ти щастие!" Но най-важното е, че тази идея, наистина трябва да бъде първата:

"Желая ти Щастие".

Тази мисъл напълно ще промени това, което се случва между вас и този човек.

Казвам това изхождайки от личен опит.

Понякога е много трудно, когато срещнете врага, когато се окажете лице в лице с неочаквано трудна и тежка ситуация...

На мен много ми помогнаха медитациите, които учат да не позволяваш на негативните емоции да надделеят.

Ти получаваш възможност да създадеш около себе си пространство... Ти виждаш как изплува тази негативна емоция, до момента, в който вземе връх над теб. И ти успяваш да я преобразиш... Вие виждате нещата такива, каквито са: това се проявява от невежество – гняв, но не е само на другия, както невежество от моя страна, така и от негова страна. Преобразувайте егото, отпуснете се, превърнете се в Любов.

"ЖЕЛАЯ ТИ ЩАСТИЕ!"

Опитайте и ще видите колко много ще се промени всичко във вашия живот.

Ричард Гиър

Пуликувано от Zoia Chakarova

Бог е създал човека от душа и тяло

Бог е създал човека от душа и тяло

“Тялото, Асклепие, служи за обвивка на онази част от човека, за която казахме, че е божествена, та в това убежище, все едно укрита зад крепостта на тялото, божествеността на чистия дух да почива необезпокоявана... Човек трябва да отговаря на двойното си начало: да благоговее пред небесните неща и да им се възхищава, да се грижи за земните неща и да ги управлява.”

....

“Бог е създал човека от душа и тяло, от вечна и от смъртна природа, за да може съставената по този начин твар, благодарение на двойния си произход, и да съзерцава небесните неща, и да се грижи и управлява това, което е на земята... Така че човекът не е унижен заради това, че притежава смъртна част, а напротив, тя увеличава неговите възможности и могъщество; неговата двойна роля му е достъпна именно благодарение на двете му природи.”

Хермес Трисмегист

Публикувано от Сѣргѣй Цѣнковъ

Вярванията относно храната и лекарствата творят реалност

Вярванията относно храната и лекарствата творят реалност

Ако определени храни са полезни, тогава други храни трябва да са вредни. Ако при даден човек се появяват симптоми, след като консумира определени продукти, той ще започне да отбягва тези храни. Преди, обаче, да е прочел някоя книга (относно здравословните храни), тази идея нямаше да му хрумне в този контекст.

Отказът да се консумират определени храни, следователно, се превръща в символ на отбягването на определени вярвания, така че, докато не консумира тези храни, тези вярвания няма да бъдат преразгледани от дадения човек...

В такъв случай, осъзнаването, че той може да консумира тези храни, ще означава, че той разбира, че той може да се изправи срещу тези вярвания в самия себе си... С всеки "триумф"..., той показва на себе си, че са важни вярванията, а не храната...

Естеството на личната реалност, СЕТ, Джейн Робъртс

Публикувано от Диана Павлова

Лиценз за щастие

Лиценз за щастие

по книгата „Лиценз за щастие -

Будистки приказки за Просветление“

от Аджан Брам

Аджан Брам (Питър Бетс) е роден в Лондон през 1951 година. На 16-годишна възраст се запознава с първите будистки книги и оттогава смята себе си за будист. Интересът му към религиозно-философското учение и медитацията се задълбочава, докато следва теоретична физика в "Кеймбридж". Дипломира се и преподава в продължение на година, след което заминава за Тайланд, за да стане монах. 

Посветен е в монашески чин на 23 години от настоятеля на манастира "Уат Сакет" в Банкок. Девет години Аджан Брам прекарва в обучение и медитация под вещото ръководство на известния будистки учител, смятан за светец, Аджан Ча. В момента Аджан Брам е настоятел на будисткия манастир "Бодхиняна" и духовен глава на будистката общност в Северна Австралия. 

ЛИЦЕНЗ ЗА ЩАСТИЕ

Налагало ми се е да принтирам и много лицензи за щастие. Трябва ни разрешително, за да шофираме, да се оженим, да притежаваме куче и за още много неща в модерния свят - защо де не можем да получим разрешително да бъдем щастливи?

Много хора смятат, че не заслужават да бъдат щастливи. Може би защото са направили нещо ужасно в миналото, за което не могат да си простят. Или защото са били малтретирани от някого и са изгубили чувството за самоуважение.

В Германия, по време на ритрийт, на който преподавах, един младеж срещаше трудности при медитацията. Той ми каза, че в момента преживява други проблеми в живота си. Не можеше да установи стабилна връзка. В кариерата си не напредваше. Имаше чувството, че животът му е една безкрайна мрачна зима. Всеки път, когато се появеше възможност за щастие, той по навик я отхвърляше. Подсъзнателно вярваше, че не заслужава да е щастлив. Много са хората като него.

Забелязах, че изпитва голямо уважение към мен. Приятелите му ми казаха, че той ме смята за свой всезнаещ, вселюбящ духовен учител! Това беше доста преувеличено, но все пак ми даваше известно предимство. Дадох му лиценз за щастие, подписан от човек, когото той смяташе за непогрешим. От мен!

Младежът прие лиценза с такава почит, че го взе на сериозно. Сложи го в рамка и го окачи на стената. Той постоянно му напомняше, че човек с авторитет му беше разрешил да бъде щастлив. Затова престана да отхвърля моментите на радост и си позволи да бъде щастлив. Много от проблемите му, включително и в медитацията, изчезнаха.

Единствената неприятност дойде от това, че казал за лиценза на свой приятел, който качил снимка във Фейсбук. Скоро бях залят от толкова молби за лицензи за щастие, че за известно време изгубих собственото си щастие, тъй като нямах време да медитирам!

Ето защо в края на тази книга съм включил официален лиценз за щастие. Можете да впишете името си, да го изрежете и да го запазите в портфейла си, ако искате винаги да имате подръка нещо, което да ви напомня да си позволявате щастие. Поставил съм на всички своя печат на одобрение!

Източник: Среща сДуховното

Суфи притча за кучето и огледалата

Суфи притча за кучето и огледалата

Веднъж в двореца влязло куче. Стените и подът били огледални и кучето изпаднало в затруднение. Накъдето и да се обърнело, навсякъде имало кучета и само кучета. Кучето се разстроило — колко много кучета има наоколо! То било само и в същото време обкръжено от множество себеподобни.

Да излезе навън било невъзможно, защото дори вратите били огледални и в тях се отразявали кучета. Тогава бедното залаяло отчаяно и всички кучета в огледалата залаяли в отговор. Лаят изпълнил цялата зала, нещастното създание се мятало от страна на страна, без да знае, че страховете му са неоснователни, опитвайки се да нападне другите, а кучетата от огледалата правели същото.

През цялата нощ кучето лаело и се борело, макар че в действителност било съвсем само.

На сутринта слугите открили безжизнен труп. Кучето не издържало борбата с отраженията. Когато изпуснало дъх, целият шум се прекратил — огледалата потънали в тишина.

Публикувано от Пламен Топузов

На следобедно кафе... с Башар

Malinka Coppi каза: На следобедно кафе... с Башар!

...Ако наистина разбереш, че определяш себе си като нов човек, и наистина проумееш, че когато направиш това, то не е просто една метафорична идея, а буквално, буквално, буквално ти си един нов човек, то тогава линейно казано, в пространствено-времева перспектива, всеки различен човек притежава различна история. И ако ти наистина определяш себе си като човек, различен от предишния, то ти имаш различно минало, имаш различно детство.

Ти можеш да определиш детството си сега. ТИ СЪЗДАВАШ МИНАЛОТО ОТ НАСТОЯЩЕТО, а не обратното. Миналото не създава настоящето, освен ако ти избереш да създадеш тази илюзия. Ти обаче създаваш тази илюзия от настоящето, защото ти съществуваш (само) в настоящето. Следователно всяко така наречено „минало”, което си спомняш, е една идея, с която ти установяваш връзка СЕГА, като човека, който се определяш, че си.

И ако определиш себе си по различен начин, ти ще разбереш, че всъщност си създала различно минало. Затова определи детето, което предпочиташ да бъдеш, или казано на вашия език, определи детето, което предпочиташ да си била, което съответства на човека, който определяш да бъдеш сега, и разбери, че така наречените спомени на детето, което не предпочиташ, принадлежат на друга жена! Те не принадлежат на теб, това е нейното детство, а не твоето и то в буквален смисъл.

Не става дума да го пренебрегваш или да го прикриваш, а да го признаеш като стъпало, което си използвала, за да определиш коя искаш да бъдеш и правейки това, детството, което тя е имала, ти помага да станеш лицето, което си и което има различно детство. Това е парадоксът.

Следователно ти, която си сега, никога не си имала онова детство и макар да си наясно с тези така наречени „спомени”, тези така наречени „преживявания” принадлежат на нея, а не на теб. Тя сега е в друга реалност. Ти повече не си онази жена, буквално, буквално, буквално - не ме интересува как все още мислиш, че изглеждаш в огледалото. Това е само илюзия на приемствеността във времето, ти буквално си различно лице, защото личността, това е изкуствена конструкция.

Личността е просто изградена от убеждения, емоции, поведение. Това е маска, която съзнанието си слага, за да има физическо преживяване. Това е просто част от маската на его структурата. Когато смениш нещо в своите убеждения, поведение и мисли, ти в действителност променяш буквално личността, която си, макар да мислиш, че изглеждаш същата. В действителност ти не си същата личност. Ти изглеждаш подобно на нея и това е всичко.

Подобно, защото ти си създаваш усещането за подобие, но всъщност, както много хора на твоята планета вече са преживели, когато знаеш, че си се променила достатъчно, ти всъщност изглеждаш толкова по-различно като различен човек, че някои от твоите „приятели” може в действителност да не те познаят. „Коя си ти?”, „О, аз не те познах, защо изглеждаш толкова различно?” „Защото съм!” Ти си запазила връзка по начин ... вие сте създали съвместно една реалност с тези твои приятели, така че ти взаимодействаш в своята (нова) реалност с версия на тези приятели, която съдържа способността за разпознаване на различията.

Ако не ти е необходимо това преживяване, ти ще можеш да се промениш достатъчно ... и аз тук говоря само за една възможност ... ти ще си в състояние да промениш външния си вид, в съответствие с промените в себе си дотолкова, че всеки от хората, които предишният човек е наричал приятели, буквално няма да те познае, когато минаваш покрай него. Те даже няма да кажат, че изглеждаш различно, защото просто няма да знаят коя си.

Ти обаче не би искала да създадеш чак толкова голямо откъсване, така че ти запазваш идеята за тяхна версия, която ще те разпознае, но която в същото време ти показва, че си се променила. По този начин можеш да използваш приятелите си като огледало, за да докажеш на себе си, че наистина си различен човек, когато те ти кажат, че едвам са те познали. Но ти наистина си различен човек, буквално, това не е метафора, не е аналогия.

Всеки път когато промениш нещо в себе си, това буквално променя всичко останало. Ти се озоваваш в напълно различна успоредна реалност, ти си напълно различен човек, ако това е начинът, по който избираш да бъдеш. И ще знаеш, че който и да е бил на твоето място в предишния момент, която и да е била тя ... пожелай й всичко най-хубаво, благослови я, предай й безусловната си любов, но тези детски спомени са нейни, не твои.

Башар

Източник: Фейсбук - Malinka Coppi

Как да се отнасяме към другите?

Въпрос: Как да се отнасяме към другите?
Рамана Махараши:
Няма "други".

Башар: Спомняш ли си за нещо в нашата реалност, наречено основен радиант (prime radiant)?

Участник: Чувал съм, но не си спомням какво е точно това.

Башар: Ето каква е аналогията. Представи си едно празно пространство. И единственото нещо в това празно пространство е една единствена частица.

Участник: Да, представям си.

Башар: Добре, отново: това е само една метафора. Не казвам, че това е буквално начинът, по който нещата изглеждат, но ако съществува само една частица в едно безкрайно празно пространство, по същество не съществуват закони и правила, които да управляват тази единствена частица, защото тя няма нищо, към което да отнесе себе си, нали така?

Участник: Правилно.

Башар: Така че тя може да се движи толкова бързо, колкото пожелае, нали така? Може да се движи с безкрайно голяма скорост, нали? И ако се движи с безкрайно голяма скорост, тя ще бъде моментално и едновременно навсякъде, нали така?

И това означава, че тя ще изглежда, от гледната точка на един страничен наблюдател, че ще стои непосредствено до себе си отново, и отново, и отново, и отново, и отново, нали така?

Участник: Да.

Башар: Но това ще бъде една и съща частица, нали така?

Участник: Да.

Башар: Ти можеш да я възприемаш като много различни частици, но това е всъщност една и съща частица, която се движи толкова бързо, че ще изглежда като 3, 4, 5 ... и безкрайно много отделни частици, нали така?

И ако разбираш, че това е фундаментално начинът, по който стават нещата, ще разбереш, че тази една и съща единствена частица, от която ти си съставен, и от която е съставен всеки отделен атом на тялото ти, е точно тази единствена частица, от която са изградени столът, сградата, слънцето, звездите, галактиките, всичко! Защото вие сте всички една и съща частица даже физически, в единствената и безкрайна програма за едновременно споделяне на времето (time sharing). Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Следователно всички неща са всъщност, буквално, едно и също нещо. Така че ако ти решиш, че от една гледна точка, ти ще „изпратиш едно съобщение” или „информация”, то всичко, което трябва да направиш, е, да решиш, че друг твой аспект, който съществува по същото време, на същото място, ще получи това съобщение и това се случва. Защото ти използваш принципа на квантовото заплитане и факта, че всичко е съставено от една единствена частица, и следователно, ако тази единствена частица знае това съобщение и го изпраща, то тогава защо същата тази частица да не го получи и да не го узнае?

Участник: Разбрах. Следователно аз съм получателят, така да се каже.

Башар: Да, ако искаш да го приемеш по този начин, но ти си също така и изпращачът. Помни, че „Всичко, което е” в крайна сметка взаимодейства със себе си, отново и отново, и отново, и отново, и отново, бидейки всеки един от вас, и всеки един от нас, и всичко от всичко. Това са просто отражения на едно и също нещо от различни гледни точки. Но в действителност нищо не се премества никъде. Пространството е една илюзия, времето е една илюзия и просто един страничен ефект. И всичко е тук и сега. Така че изпращането на съобщения в действителност не изисква никакво разстояние, освен ако ти създадеш илюзията за необходимо разстояние.

Публикувано от Диана Павлова

РС, Една от най-големите загадки на нашия квантов свят...

И едно от нещата, предизвикващи най-голяма съпротива в нашия човешки разум...

Нека днес, всеки път, когато срещнем очите на друго човешко същество, се замислим, че "други" няма...

Каква ли ще е равносметката ни за себе си ;)...

Весела Стамболиева

Избери онова, което предпочиташ

Избери онова, което предпочиташ

"Избери онова, което предпочиташ, и дай на всички останали правото да живеят по начина, по който желаят, съзнавайки, че начинът, по който те живеят, няма нищо общо с начина, по който ти избираш да живееш, и няма да те засегне, освен ако не го желаеш. Да предпочиташ е различно от това да осъждаш. Осъждането представлява отричане на всичко онова, което не предпочиташ. Но когато ти отричаш нещо, ти вибрационно се приравняваш с него и така се превръщаш в онова, което не искаш."

Башар

Публикувано от: Diana Pavlova