Как да се отнасяме към другите?

Въпрос: Как да се отнасяме към другите?
Рамана Махараши:
Няма "други".

Башар: Спомняш ли си за нещо в нашата реалност, наречено основен радиант (prime radiant)?

Участник: Чувал съм, но не си спомням какво е точно това.

Башар: Ето каква е аналогията. Представи си едно празно пространство. И единственото нещо в това празно пространство е една единствена частица.

Участник: Да, представям си.

Башар: Добре, отново: това е само една метафора. Не казвам, че това е буквално начинът, по който нещата изглеждат, но ако съществува само една частица в едно безкрайно празно пространство, по същество не съществуват закони и правила, които да управляват тази единствена частица, защото тя няма нищо, към което да отнесе себе си, нали така?

Участник: Правилно.

Башар: Така че тя може да се движи толкова бързо, колкото пожелае, нали така? Може да се движи с безкрайно голяма скорост, нали? И ако се движи с безкрайно голяма скорост, тя ще бъде моментално и едновременно навсякъде, нали така?

И това означава, че тя ще изглежда, от гледната точка на един страничен наблюдател, че ще стои непосредствено до себе си отново, и отново, и отново, и отново, и отново, нали така?

Участник: Да.

Башар: Но това ще бъде една и съща частица, нали така?

Участник: Да.

Башар: Ти можеш да я възприемаш като много различни частици, но това е всъщност една и съща частица, която се движи толкова бързо, че ще изглежда като 3, 4, 5 ... и безкрайно много отделни частици, нали така?

И ако разбираш, че това е фундаментално начинът, по който стават нещата, ще разбереш, че тази една и съща единствена частица, от която ти си съставен, и от която е съставен всеки отделен атом на тялото ти, е точно тази единствена частица, от която са изградени столът, сградата, слънцето, звездите, галактиките, всичко! Защото вие сте всички една и съща частица даже физически, в единствената и безкрайна програма за едновременно споделяне на времето (time sharing). Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Следователно всички неща са всъщност, буквално, едно и също нещо. Така че ако ти решиш, че от една гледна точка, ти ще „изпратиш едно съобщение” или „информация”, то всичко, което трябва да направиш, е, да решиш, че друг твой аспект, който съществува по същото време, на същото място, ще получи това съобщение и това се случва. Защото ти използваш принципа на квантовото заплитане и факта, че всичко е съставено от една единствена частица, и следователно, ако тази единствена частица знае това съобщение и го изпраща, то тогава защо същата тази частица да не го получи и да не го узнае?

Участник: Разбрах. Следователно аз съм получателят, така да се каже.

Башар: Да, ако искаш да го приемеш по този начин, но ти си също така и изпращачът. Помни, че „Всичко, което е” в крайна сметка взаимодейства със себе си, отново и отново, и отново, и отново, и отново, бидейки всеки един от вас, и всеки един от нас, и всичко от всичко. Това са просто отражения на едно и също нещо от различни гледни точки. Но в действителност нищо не се премества никъде. Пространството е една илюзия, времето е една илюзия и просто един страничен ефект. И всичко е тук и сега. Така че изпращането на съобщения в действителност не изисква никакво разстояние, освен ако ти създадеш илюзията за необходимо разстояние.

Публикувано от Диана Павлова

РС, Една от най-големите загадки на нашия квантов свят...

И едно от нещата, предизвикващи най-голяма съпротива в нашия човешки разум...

Нека днес, всеки път, когато срещнем очите на друго човешко същество, се замислим, че "други" няма...

Каква ли ще е равносметката ни за себе си ;)...

Весела Стамболиева