вторник, 27 март 2018 г.

Никога не те спохожда желание...




Никога не те спохожда желание, без да те споходи и силата,
с която да го осъществиш.

Ричард Бах

Лечението не е задължително за излекуването


Лечението не е задължително за излекуването.
Докато вашата вътрешна светлина расте - всичко е възможно."

Алберто Вилолдо



Healing is not necessarily about curing.
As your inner light grows - anything is possible."

Нийл Доналд Уолш за Страха

Нийл Доналд Уолш - Емоцията на Страха


Едно уникално видео на Нийл Доналд Уолш - автор на великолепната книга "Разговори с Бога", - което ще ви помогне да си обясните страха, да го разберете, да го приемете и след това да се освободите от него!

Видеото е със субтитри на български език.



"Всичко, което мислим, казваме, правим, всички решения, които вземаме, Всичките ни реакции, всичко, което преживяваме идва от два основни източника.
Те произтичат или от Любовта или от Страха.“

Какво е страхът и от какво ни е страх всъщност? - разказва световно признатия автор на "Разговори с Бога" Нийл Доналд Уолш.
Каква е неговата формула за трансформиране на страха...

понеделник, 26 март 2018 г.

Неодушевените предмети имат мисли и чувства





Учени и философи дълго време обсъждали какво ниво на съзнание имат животните и растенията и имат ли изобщо. Някои философи поставили под съмнение дори съществуването на всяко друго съзнание освен тяхното собствено, тъй като не могли с абсолютна сигурност да твърдят, че другите хора също имат такова.
Всички тези въпроси се отнасят към същества, които ние наричаме живи или органични.
А как стоят нещата с неодушевените предмети? Могат ли те да бъдат разумни? На пръв поглед такава идея може да изглежда нелепа, но някои съвременни учени (да не говорим вече за видните мислители от миналото, като например Платон) казват, че това е възможно.
„Мисълта, че термостатът, който регулира температурата в дома ви, знае какво прави, разбира се, противоречи на здравомислието – пише в своята работа за взаимодействието между разума и материята Хенри Стап, физик теоретик от Калифорнийския университет в Бъркли, който работел с някои основоположници на квантовата механика.
И все пак по думите му идеята за панпсихизъм, тоест представата, че цялата материя се явява одушевена, заслужава обсъждане и може да бъде разгледана от гледна точка на квантовата механика.
В квантовата механика връзката между съзнанието и материята е толкова важна, че „за жалост е неестествена и вероятно се явява ретроградство да мислим за съществуването на явления, които по своя характер не се явяват психофизични“, казва той. Установено е, че процесът на наблюдение, въздействието на човешкото съзнание влияе на резултатите от физичните експерименти.
Но Стап в своята теория оставя място за чисто физически явления, които нямат никакво отношение към съзнанието. Когнитивистът и философ Дейвид Чалмърс отива още по-далече.
Той казва, че, възможно, съзнанието е фундаментален структурен елемент на физиката и затова то съществува във всички неща, като се започне от човека и се завърши с фотоните.
Чалмърс се явява професор по философия и водещ изследовател на съзнанието в Австралийския национален и Нюйоркския университет. На конференция на фонда TED преди две години той заявил, че науката по въпросите на изследването на съзнанието се намира в нещо като задънена ситуация и за да се придвижи напред, „са необходими радикални идеи“. „Смятам, че са ни необходими една-две идеи, които първоначално ще изглеждат откачени“, казва той.

Една от тези идеи се явява панпсихизмът.
Чалмърс признава, че тази идея може да изглежда ексцентрична, но отбелязва: „Макар че тази идея ни изглежда парадоксална, тя не е толкова невероятна за хората от други култури, където човешкото съзнание се разглежда като много по-свързано с природата.“
В миналото физиците трябвало да прилагат наскоро открити фундаментални структурни елементи, като електромагнетизъм, които не можело да се обяснят с по-базови принципи. Чалмърс си задава въпроса: не се ли явява съзнанието още един такъв структурен елемент.
Физиката е необичайно абстрактна – казва философът. – Тя описва структурата на реалността с помощта на група уравнения, но тя не ни разказва за реалността, която лежи в основата.“ Той цитира въпрос, зададен от Стивън Хокинг: Какво вдъхва огън в уравненията?“
„Може би съзнанието вдъхва огън в уравненията“, казва Чалмърс. Уравненията остават същите, каквито са били, но ние гледаме на тях като на средство за описание на потока съзнание.
„Съзнанието не се лута извън физическия свят като нещо допълнително, то е тук, точно в нашето сърце“, допълва той. Чалмърс не твърди, че фотоните имат такова съзнание, както хората, но те може да имат нещо от рода на примитивна осъзнатост.
Подобни мисли на различни нива на разбиране са разглеждали древните индийски мислители и немският философ от XVII век Готфрид Лайбниц. Те са смятали, че неорганичните вещества се намират в състояние на сън; животните имат съзнание, но възможно в състояние, подобно на сън; а хората осъзнават, че имат съзнание, те са по-съзнателни от животните.
В традиционните представи на някои коренни американци камъните се разглеждат като имащи съзнание. Камъкът например може да осъзнава, че са го пренесли на друго място. В източните духовни традиции понякога се говори, че душата може да се преражда не само като човек, но и като растение, животно или дори камък.
Сред известните философи, които в една или друга степен са поддържали идеята за панпсихизъм, са били Платон, Спиноза, Артур Шопенхауер и Бъртранд Ръсел.
В „Основни принципи на философията“ (1927) Ръсел пише: „Моето разбиране се състои в това, че [между разума и материята] няма ясна граница, а има разлика в степента; стридата е по-малко разумна от човека, но не е напълно неразумна.“ Той казвал, че паметта е ключов аспект от съзнанието, неодушевените предмети притежават един вид памет:
„Ние не можем на тази основа [паметта] да поставим абсолютна бариера между съзнанието и материята… неодушевената материя до известна степен демонстрира аналогично поведение.“
Стап също изразява мнение, че „границата между живото и неживото, възможно, не е абсолютно ясна“.
Покойният Клив Бакстър, чиито експерименти през 60-те години потвърдили идеята, че растенията имат съзнание, е установил също така, че яйцата и йогуртът могат да реагират на заплаха. Бакстър е бил специалист по полиграфите (детектори на лъжата). В своята книга „Експеримент по намерение“ Лин Мактагарт обяснява някои от неговите опити:
„Живите бактерии в йогурта показаха реакция на гибелта на други видове бактерии; йогуртът също прояви желание да го „нахранят“ с полезни за него бактерии. При яйцата беше регистриран вик на тревога, а след това на обреченост, когато едно от тях беше поставено в кипяща вода.“
Тя обяснява още: „Бакстър е открил, че биологичните течности показват реакция, отразяваща емоционалното състояние на техния стопанин.“
Чалмърс призовава към изучаване на човешкото съзнание, което да излиза извън рамките на изследванията на взаимовръзката между мозъчните участъци и съзнателния опит.
„Това все още е наука за взаимовръзките, а не наука, която дава обяснения. Ние знаем, че тези участъци от мозъка се съгласуват с определени видове съзнателен опит, но не знаем защо“, казва той. Изследванията, които излязат извън рамките на изследванията на мозъка, може да намерят съзнанието на неочаквани места.


неделя, 25 март 2018 г.

Коя е истинската ви същност?

В залата на огледалата, вие сте навсякъде.
Коя е истинската ви същност?
Намерете своя истински Аз, този, който възприема всички отраженията
и се забавлява с тях.
Тогава ще разпознаете своя път и ще го извървите.
Алберто Вилолдо




In the hall of mirrors, you are everywhere.
Which is the real you?
Find your original Self, the one who perceives all the reflections and is amused by them.
Then you will recognize your path and walk it.

Вселената е


Вселената е Божествена мисъл приела форма.
Алберто Вилолдо


The Universe is Divine thought taken form.

събота, 24 март 2018 г.

Ако седиш някъде...

Ако седиш някъде...


Ако седиш някъде на Хималаите и си потънал в тишината – тази тишина е на Хималаите, не е твоя. Трябва да намериш собствени Хималаи вътре в себе си.
Ошо

Благовещение - 25 март


Симон Адева



Благовещение е празник, който обединява всички християни, без значение дали православни, католици или протестанти. Отбелязваме го на 25 март. Това е денят, в който се смята, че Архангел Гавраил е донесъл вестта на Дева Мария, че нейният син ще бъде Спасителят.
В българските народни представи пък денят се свързва с окончателното настъпване на пролетта и се нарича Благовец. Смята се, че на този ден пристигат и лястовиците и, ако ги видим, сваляме мартеничката си.
Както премине този ден, такава ще бъде цялата година смята народът. Затова е добре да станеш рано, да хапнеш, да почистиш къщата, да подредиш градинката.
Не забравяйте да сложите пара в джоба, че, ако ви закука кукувица, цяла година да имате пари.
Смята се, че денят е благ и на него по-малко боли, а отровите нямат сила. В миналото поради тази причина предците ни избирали този ден да продупчат ушетата на момичетата и да бележат животните.
На Благовещение излизат самодивите. А също змиите и гущерите, които в миналото народът ни гонел с заклинания и подрънчаване на метални предмети. Жените през този ден не бива да пипат остри предмети - игла, ножица, за да се предпазят от ухапване на змии през лятото. По-рано сутринта се палят огньове с говежда тор, също за прогонване на влечугите, а болните оставят дрехи в гората за здраве - да ги полазят змиите.
На този ден пчеларите отварят кошерите, за да е сладък медът. Домакините с градини сеят краставици и пипер - да са хубави да не горчат и лютят. Засяват се и овощните дръвчета да е хубав, сладък плодът.
Благовещение се пада все още по време на Великденските пости, затова на трапезата има постни ястия. Все пак това е денят, в който слагаме и риба на масата.
От този ден нататък, както се казва, се "хващаме за зелено" така, че на трапезата освен това, слагаме супа от коприва или друго ястие от спанак, лапад, магданоз, левурда. Характерно за Благовец също е лучникът, на места пък месят хляб или кравай с форма на змия.

Имен ден имат всички, които носят нещо благо в името си: Благовест, Благой, Блага, Добрин.




петък, 23 март 2018 г.

„Полу-живот“, Джубран Халил Джубран


Forum for Arab Culture


Трепетна е възможността, която получава едно поколение, неочаквано да получи достъп до непубликувани досега текстове на личност като Джубран Халил Джубран. Малка подборка преводи на такива текстове от една тетрадка със скици и ръкописи на Джубран, публикувани за първи път в книгата „Обърни страницата, момче“ (2009) бяха прочетени от членове на Форум за арабска култура преди прожекцията на филма „Пророкът“ по произведението на Джубран Халил Джубран, който тази година е част от програмата на фестивала за близкоизточно кино Менар. В блога си ще пуснем трите големи текста (първи и втори текст), прочетени на 18 януари в Дом на киното, които преводи са на Мая Ценова.

Полу-живот

Не общувай с полу-влюбени, не се сприятелявай с полу-приятели, не чети от полу-даровити,
не живей полу-живот, нито умирай полу- смърт,
не избирай полу-решение, не спирай на половината истина, не сънувай половин сън, не се вкопчвай в половин надежда…
Ако мълчиш, мълчи докрай, ако говориш, говори докрай, недей мълча, за да говориш, недей да говориш, за да мълчиш.
Ако си съгласен, изрази съгласие – не се преструвай на полу-съгласен; ако отказваш, изрази отказа си, защото полу-отказът е приемане…
Половината е живот, който не си живял, дума, която не си изрекъл, усмивка, която си отложил, любов, до която не си стигнал, приятелство, което не си познал… Половината е онова, което те прави чужд на най-близките ти хора, тя е, която прави най-близките ти хора чужди за теб; половината е да стигнеш и да не стигнеш, да направиш и да не направиш, да отсъстваш и да присъстваш…
Половината – това си ти, когато не си ти… защото не си разбрал кой си ти. Половината е да не знаеш кой си ти… А онзи, когото обичаш, не е твоята друга половина… той – това си ти на друго място в същото време!!!…
Половин глътка няма да утоли жаждата ти, половин блюдо няма да засити глада ти, половин път няма да те отведе доникъде, половин мисъл няма да ти даде резултат…
Половината е мигът на твоето безсилие, а ти не си безсилен… Защото ти не си половин човек. Ти си човек… създаден да живееш живота, а не да живееш половин живот.

вторник, 20 март 2018 г.

A Dream is a Wish Your Heart Makes

Lily James - A Dream is a Wish Your Heart Makes (from Disney’s “Cinderella”)



"Мечтата е желание, което сърцето създава"

21 март - Световен ден на поезията


Вергиния Генова


21 март е избран за Световен ден на поезията по решение на 30-тата сесия на Генералната конференция на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) (26 октомври – 17 ноември 1999 г.) в Париж, Франция, прието на 3 ноември 1999 г.
Целта на този празник е да популяризира писането на поезия, публикуването ѝ и четенето ѝ пред публика по света. Презумпцията е, че поезията е “за всеки жив читател и за всеки жив поет”.
Дори да не сте опитвали никога до сега да пишете поезия, днес е денят – не защото е избран за световен ден, а защото може да бъде вашият ден. Ако опитате може да откриете, че именно този ден ще видите изход от тунела на проблемите, защото когато човек пише, особено поезия, има възможността да погледне на света от друга перспектива, да си направи една самотерапия на чувствата, да си изясни къде е, какво чувства и какво би искал от себе си и живота. Да открие истинската си ценност и смисъл в живота.
Досега са ни втълпявали, че писането е само за богоизбрани и това е вярно, защото всеки е избран от Бога – всеки има право да твори, всеки има право на мнение, което открито да изрази. Всеки има право да открие красивото в света и в себе си, всеки има правото и задължението да направи света и себе си по-красиви и по-добри. Затова пишете днес – излейте себе си в лист хартия. Ако щадите природата може да пренаредите света и през клавиатурата. Оставете мислите ви да бягат по листа, оставете чувствата ви да шарят по клавишите и няма начин да не откриете, че има живот и отвъд купчината неизмити чинии, отвъд забележките на навъсения шеф, отвъд проблемите, а това е паралелният свят на изкуството.

Колко освежаващо е да се потопяваме по-често в него, колко по-извисяващо. Пишейки ние ставаме по-добри, защото думите имат невероятна сила да изцеляват, да възраждат и да изграждат.

Коледна приказка, Башар

Коледна приказка



20 март 2015 година…
Пристигнах половин час по-рано за една среща и седнах да „убия” времето в едно кафене. Извадих свитъка, който си бях приготвила и се зачетох. Бях стигнала до Коледната приказка на Башар.
В един момент погледнах през прозореца и разбрах – до преди малко студения ненавременен мартенски сняг беше дошъл точно навреме…
Снегът валеше на огромни бели парцали през прокрадващите се лъчи на слънцето. Градинката пред кафенето беше побеляла. Точно в края – там където свършваше снегът, един бял гълъб дойде с поклон и започна да се върти и да потрепва в прекрасен гълъбов танц. Вдигнах погледа си по-нагоре и пред очите ми засияха няколко побелели и искрящи на слънцето елхички…

Истинска Коледна приказка – от онези най-вълшебните, които разтварят сърцето и душата, за да можем да усетим и докоснем чудесата…

Благодаря ти, Дарел!
Благодаря ви, Башар!
Благодаря на всички приказни хора, които направиха вълшебен този уж обикновен мартенски ден!!!

Весела Стамболиева

Башар: Сега ще направя, каквото мога, за да ви поднеса тази история, написана от Башар за нас. Отпуснете се, поемете дълбоко въздух и се фокусирайте върху огъня.
Това е приказка за коледния крадец.
Всяка година всички елфи се събирали в къщата на Коледния дух, за да получат своите подаръци и да отпразнуват своите благословии. Коледният дух събирал всички около своята арфа и раздавал прясно изпечени сладки и подаръци, опаковани в слънчеви дъги и панделки от светлина. Елфите сядали около огъня, с очи изпълнени с детско възхищение, със сърца преливащи от радост, докато разопаковали подаръците си и откривали съкровища, изработени с любов за всекиго поотделно. Това били играчки, които внушавали мистерия, любопитство и откривателство, книги с истории, които пренасяли ума в чудни светове, магически пелерини, които обвивали всеки елф в топла прегръдка, все едно че бил в прегръдката на самия Коледен дух.
Имало обаче един елф на име Хюбръс*), който наблюдавал тържеството с ревниви очи и който искал всички останали да гледат на него със същата любов и благодарност, с които се отнасяли към Коледния дух. Това негово силно желание нараствало, докато обхванало сърцето му и замъглило ума му. Той си мислел: „Защо трябва тези щастливи елфи да са единствените, които получават тези чудни подаръци? Какво да кажем за децата по света?”
Хюбръс отишъл при Коледния дух в неговата работилница и го запитал: „Ти дари с чудесни подаръци нас, твоите верни елфи, о Дух. Нима децата по света не заслужават също такива съкровища?” Духът се усмихнал и отговорил: „Аз съм раздал много подаръци на децата, както ти знаеш, както и много подаръци на елфите. Но подаръците, които давам на елфите, са предназначени за елфи, а тези, които давам на децата, са предназначени за деца. Един ден децата ще пораснат и ако могат да запазят магия в сърцата си, те ще станат елфи като вас. В този ден те ще получат подаръците, предназначени за елфи.” Духът подал на елфа една магическа сливова курабийка и продължил да изработва нови играчки за деца и елфи.
Докато Хюбръс напускал работилницата и отхапвал от своята курабийка, си мислел: „Курабийките, направени за децата, съвсем не са толкова красиви и вкусни, колкото тези на елфите. Не е справедливо да пазим такива удоволствия само за себе си. Духът постъпва егоистично, като крие такива съкровища от невинните деца, които искат само това, което заслужават. Следователно, ако Духът ги лишава от такава радост, на мен се пада да им я доставя.”
И една нощ, когато всички елфи били заспали дълбок сън и Коледният дух бил в своята работилница, зает с изготвянето на нови играчки за децата по света, Хюбръс се промъкнал в голямата зала и воден само от рубинената светлина на гаснещата жарава, откраднал подаръците на елфите и ги опаковал в една магическа кутия, която била много по-голяма отвътре, отколкото отвън. Той също така направил всички подаръци леки като перца и така лесно ги изнесъл от къщата под закрилата на нощта. След това се маскирал като Коледния дух, така че всички деца да го обсипят с любовта и благодарността, която той така отчаяно желаел.
Той не останал разочарован, защото всяко дете, на което той дал подарък, го посрещало с широко отворени от учудване очи и изпълнено с радост сърце. И Хюбръс чувствал топлината на детската любов и благодарност, които го заливали, точно както желаел. Той се почувствал изпълнен със задоволство и оправдан за действията си, а чувство на ново придобита власт преминало през вените му и замаяло главата му. И той заявил: „Кому е нужен Коледният дух? От сега нататък аз ще разнасям всяка година подаръците му на децата по света.”
Но изведнъж страх сковал сърцето му: „Какво ще стане, ако Духът се опита да ме спре? Ако се опита да вземе обратно подаръците от децата?” Мрачната мисъл замъглила ума му и изпълнила ледената празнота в душата му. „Аз ще кажа на децата, че Коледният дух е зъл и иска те да бъдат бедни и изоставени, за да почувства, че има власт над тях. Ще настроя децата срещу него и ще ги засипвам с подаръците, които ще взема от елфите, и така децата ще обичат мен, а не Духа.”
Но след като децата отворили подаръците, които Хюбръс им донесъл, те се озадачили, защото не знаели как да си играят с играчките на елфите, нито можели да четат книгите, написани на езика на елфите. Също така магическите пелерини били твърде малки за тях. Те решили, че са им изиграли жестока шега и започнали да плачат. Хюбръс почувствал как тяхната любов и благодарност избледняват и хлад преминал през костите му, когато разбрал какво е направил. В паника той се втурнал от къща на къща да събира обратно подаръците в магическата си кутия.
В бързината обаче забравил да се маскира като приеме отново формата на Коледния дух. Децата го видели и се провикнали: „Кой си ти, елф, и защо си дошъл?” „Коледният дух ви е дал погрешните подаръци”, изкрякал Хюбръс със сух глас, „И аз дойдох, за да ги взема обратно. Аз ще ви донеса подаръците, предназначени за вас.” Но тъй като той не бил повече маскиран като любящия дух, децата, чиито очи виждат само това, което е истина, видели веднага страха в очите на Хюбръс и разбрали, че лъже. „Тъмен елф, ти ни донесе тези ненужни подаръци. Коледният дух никога не би направил такава грешка!” Хюбръс почувствал техния гняв и разочарование и се засрамил. Събрал всички подаръци възможно най-бързо и побягнал обратно към къщата на Коледния дух, колкото го държали треперещите му крака.
В тъмнината на нощта, треперещият елф се промъкнал в къщата, за да скрие подаръците така, че да не се разбере, че ги е вземал. Когато обаче отворил своята магическа кутия, мека светлина от огнището изпълнила стаята. Хюбръс замръзнал, обърнал се бавно с бледо лице и увиснали рамене, за да се изправи лице в лице срещу Коледния дух, който бил запалил една свещ на работната си маса.
Духът погледнал надолу към Хюбръс не с мъмрещи очи, но с израз на съчувствие и разбиране. Усмивката на Духа осветила стаята много по-силно от пламъка на свещта. „Значи ти се завърна”, казал Духът. Хюбръс се приближил до Духа и му подал магическата кутия, която съдържала останалата част от откраднатите подаръци. „Съжалявам, о, Дух, ти бе прав. Аз се опитах да въведа децата по-бързо в магическия свят на елфите, но те не бяха готови за такива подаръци и не можеха да ги разберат. Аз мислех, че им давам подаръците, от които имат нужда, но това се оказаха подаръците, които аз, в своето отчаяние, предположих, че им трябват. Вместо любов и благодарност, аз предизвиках само разочарование и негодувание сред тях и се страхувам, че след като превърнах радостта им в горчивина ... боя се, че ги направих неспособни да приемат магия в сърцата си. Аз не само откраднах подаръци от теб, о, Дух, но също така откраднах и тяхната Коледа. Сега те може никога да не пораснат, за да станат елфи като нас.”
Духът се навел, повдигнал с един пръст треперещата брадичка на елфа и очите им се срещнали. Хюбръс почувствал голямата дълбочина в погледа на Духа и видял в него една любов, която била толкова дълбока и безусловна, че забравил своя срам и тъга и почувствал топлина, която проникнала във всички ъгълчета на душата му. „Те са все още магически деца и когато получат подходящите подаръци, ще възвърнат своята радост. Ти си научил един голям урок и си ми дал чудесния подарък на твоето уважение и разбиране, и в замяна на това, аз имам подарък за теб”, казал Духът. „Подарък, за мен, след това, което сторих?!” „Подарък”, уверил го духа, „изработен точно за теб”. Духът се протегнал и извадил подаръка от магическата кутия. Той бил увит в светлина от толкова искрящи цветове, че Хюбръс едва могъл да го види, без да замижи. „Той е толкова красив!”, промълвил Хюбръс: „Но той не бе в кутията преди това.” „Той винаги е бил там” - казал Духът - „Но бе невидим за очи, които виждат само тъмнината. Сега ти можеш да виждаш светлината.” Хюбръс взел подаръка, седнал на пода и го разопаковал внимателно, все едно че съдържал най-нежния порцелан. Повдигнал капака и погледнал вътре. Сърцето му спряло. Сълзи потекли по лицето на елфа, докато изваждал от кутията най-красивата златна книга, която някога бил виждал. Изкусно гравирана върху корицата имало една единствена дума – „Прошка”. Хюбръс изпитал голямо облекчение, все едно че бил най-накрая освободен от тъмния затвор, в който прекарал дълго времето, забравен.
„Има и още”, казал Духът. Хюбръс надникнал по-навътре в кутията и извадил оттам най-разкошния плащ от блестящо сребро. На него имало бродирано име със златна нишка – „Хъмбъл”**). Духът се усмихнал: „Твоето име вече не ти подхожда. Ти си пораснал с чувство на смирение. Хъмбъл ще бъде новото ти име.” Хюбръс, вече Хъмбъл, наметнал плаща около раменете си и той му прилегнал идеално. „И още един подарък”, казал Духът. Хъмбъл бръкнал в кутията и извадил една магическа сфера, съдържаща безброй по-малки сфери, всяка направена от злато с инкрустиран прекрасен скъпоценен камък, който блестял на светлината на свещта. В сърцето на един голям червен рубин, върху голямата сфера била изрязана думата „Страст”. Хъмбъл погледнал блестящите очи на Духа. „Какво означава това?” Духът поставил нежно пръст върху рубина и голямата сфера се отворила като венчетата на цвете, разкривайки следващата златна сфера по-навътре. Духът казал: „Макар някога да се изгубиш в тъмнината, воден от страх, отчаяние и високомерие, аз винаги ще те отведа обратно към светлината и любовта, когато избереш смирението и прошката, и след като започнеш да работиш с мен, в съзвучие с мен, и откриеш истинската си природа, твоята страст ще се разгърне завинаги и ще те вдъхнови да създадеш свои собствени подаръци за децата по света”.
На мига Хъмбъл бил изпълнен със светлина и просветление в своето сърце и ум, разбирайки за хилядите подаръци, които съдържал през всичкото време, но никога не осъзнавал присъствието им. „О, Дух, ти ми даде такива чудесни подаръци”, казал той. Духът се усмихнал: „Най-големият подарък, който съм ти дал, е подаръкът на познанието, че имаш свои собствени подаръци, с които да дариш света. Вгледай се дълбоко в себе си и ще ги откриеш.”
От този момент нататък, макар че винаги щял да се чувства вдъхновен от подаръците на Духа, просветленият елф вече знаел, че притежава същите магически способности да изработва свои уникални подаръци, които да споделя с децата по света, и че може да излезе от сянката на страховете си и да стъпи в светлината на собствените си мечти. По този начин той помогнал на Коледния дух да остане вечно жив в сърцата и умовете на децата навсякъде по света. Край.

*) Hubris = високомерие. – Бел. прев.
**) Humble = смирен. – Бел. прев

понеделник, 19 март 2018 г.

Астрономическата пролет на 2018 г. настъпва в 18:15 ч. на 20 март

Астрономическата пролет на 2018 г. настъпва в 18:15 ч. на 20 март


Астрономическата пролет в Северното полукълбо тази година настъпва на 20 март в 18:15 ч. българско време. Това е и денят на пролетното равноденствие, когато продължителността на деня е равна на нощта.
Тази година астрономическата пролет ще дойде с валежи от дъжд и мокър сняг на места, температурите също ще са малко по-ниски.
Периодът от началото на астрономическата пролет до началото на следващата астрономическа пролет е равен на една тропическа година и се равнява на 365, 24219 денонощия.
По света е възприета календарна система, основаваща се на т.нар. "Григориански календар". Според календара по определен начин се редуват обикновени години по 365 дни и високосни по 366 дни, в които допълнителният 29 февруари компенсира натрупаната разлика. Това е направено за удобство, но е и причината датата на пролетното равноденствие да е различна всяка година - варира между 20 март, 21 или 22 март за Северното полукълбо. Календарната дата зависи от това, колко години са минали от последната високосна.

Бъди рохка земя





“Бъди рохка земя, за да могат да поникнат в теб
цветя с много цветове.
В продължение на години си бил назъбена скала.
Просто опитай веднъж да бъдеш земя!”

~Руми

събота, 17 март 2018 г.

Frédéric Chopin - Spring Waltz

Фредерик Шопен - Пролетен валс




Иде Пролетта!
Ето я, вече чука на вратите ни...
С ухание на нежност
и с аромата на хиляди цветя...

Весела Стамболиева

понеделник, 12 март 2018 г.

Ако промениш начина...

Ако промениш начина...


Ако промениш начина, по който гледаш на нещата, нещата, които гледаш, се променят. 

Уейн Дайър

Башар: Би могла да се промениш с едно мигване на окото си...




Башар: Би могла да се промениш с едно мигване на окото си...
Всичко зависи от теб. Фактът, че казваш, че трябва да се упражняваш много, е едно убеждение. Помни, че всяка промяна е всъщност моментална и пълна. Ти обаче можеш да създадеш илюзията, че промяната е малка и бавна. Всеки път обаче, когато ти променяш малко нещо, ти в действителност променяш всичко.
Просто ти променяш всичко и го правиш да изглежда толкова подобно на предишното, че не забелязваш промяна, докато всъщност цялата вселена се е променила.
И така, когато започнеш да гледаш на себе си и на промяната по различен начин, и като знаеш, че ставаш напълно различна личност всеки път, когато промениш каквото и да е, можеш да решиш да дефинираш коя си като личност и всяка дефиниция, която решиш, че е вярна за теб, ще отговаря на начина, по който ще възприемаш реалността си.
Даже когато наблюдаваш другите да правят неща, които не предпочиташ, това не означава, че те трябва да оказват каквото и да е влияние върху теб, ако ти не желаеш да бъдеш повлияна.

неделя, 11 март 2018 г.

Кой си ти сега

Кой си ти сега



Това, което е важно, е да знаеш, кой си ти сега, и да действаш заради намирането на щастие в този живот. Ако искаш в бъдещия живот да помниш това, направи всеки момент незабравим и той ще живее винаги в твоята душа. Ако ти искаш да живееш безкрайно, трябва да се научиш да живееш всеки момент от живота пълноценно.

Бялата книга, Рамта
Джей Зи Найт

петък, 9 март 2018 г.

САЙБО (CYBO) – игра на Асасани


(с) Превод АТИ, 2016 г.


Башар: Нека ви кажем добър ден в този ден от вашето време, как сте всички?
Аудиторията: (аплодисменти)
Башар: Ние ви благодарим отново – поотделно на всеки един от вас и на всички ви заедно, за това, че ни дарявате с тази възможност. Приемете най-дълбоката ни признателност.  Нека започнем това предаване, като ви напомним, че ние сме го назовали „Сайбо”. На нашия древен език думата „сайбо” означава числото 13, както и „трансформация”. Когато нашето общество, нашата хибридна цивилизация бе създадена и поставена на една планета, специално подготвена за нас, която сега наричаме Асасани, бяха ни предоставени много различни видове инструменти, както и ни бяха организирани различни преживявания, предназначени да насочат развитието на цивилизацията ни по строго определен начин.  Тези преживявания бяха свързани и с упражняването на различни игри, една от които сега предаваме на вас – както се оказва съвсем удачно във вашия град Лас Вегас, и тя се нарича „Сайбо”.
Целта на играта е да развие вашата синхронност, така че колкото повече играете, да започнете да преживявате все повече щастливи съвпадения по време на играта. Това в крайна сметка може да се прехвърли в ежедневието ви, като ви обучи да изпадате в това състояние, което е типично за преживяването на синхронности във вашия живот. В играта могат да участват от един до шестима души, което ще рече, че може да играете сами, ако пожелаете, разглеждайки я като едно позволение, за да развиете собствената си синхронност. Също така може да се забавлявате, като играете съвместно с други индивиди. Групово в играта обикновено участват шестима души, макар че е възможно техният брой да бъде и по-голям.
Тъй като вие обикновено си мислите за нас като за същества от бъдещето, макар всичко да съществува едновременно, но в линейна перспектива вие сте склонни да гледате на нашата реалност като на една бъдеща реалност, въпреки това, тъй като играта идва от нещо, което вие линейно разпознавате като наше минало, вие бихте могли парадоксално да заявите, че това е една стара 10,000-годишна игра от бъдещето. Така че ние я споделяме с вас в този ден и ще опишем в общи линии как тя се играе, и вие също така ще получите конкретните й правила.
Играе се с 12-стенен зар (правилен додекахедрон), като отделните страни са отбелязани с числата от 1 до 12. Има една таблица, в която същите тези 12 числа са подредени по определен начин, както следва:

1
5
9
2
6
10
3
7
11
4
8
12

Играе се в 13 рунда, като всички играчи изиграват първия рунд един след друг, след това преминават към втория рунд и така общо 13 рунда. Във всеки рунд играчът има право на три хвърляния на зара, като се опитва да получи комбинация от три числа според подредбата им в таблицата. За сполучлива комбинация се считат три съседни числа – хоризонтално, вертикално или диагонално, според подредбата им в таблицата. Например 1 – 3 – 2;  6 – 1 – 11  или 1 – 5 – 9. Не е задължително числата да се паднат точно в отразения в таблицата ред, макар че това съответства на друго, по-високо ниво на играта. Всяко число носи една точка и ако се получат три съседни числа, независимо в какъв ред на хвърляне, играчът печели 3 точки.
Ако играчът хвърли комбинация от три съседни числа (колона, ред или диагонал) в последователност на хвърлянията, която съответства на реда на тройката числа в таблицата, например: 1 – 5 – 9 ; 9 – 5 – 1;  6 – 7 – 8;  8 – 7 – 6 ; 3 – 6 – 9 или 9 – 6 – 3, тогава той получава 9 точки. Това е началото на синхронността.
Играта има четири различни нива – ниво „Начинаещ”, ниво „Напреднал”, ниво „Майстор” и ниво „Гросмайстор”.
Нивото „Начинаещ” дава възможност, ако искате да играете по този начин, да хвърляте четири пъти, за да получите три числа. На ниво „Напреднал“ хвърляте зара три пъти, за да получите три числа. Идеята на ниво „Майстор” е, че ако получите три числа в правилна последователност и повторите това по време на 13-те рунда, вие сте навлезли в майсторското ниво. Целта е да достигнете до състояние, където синхронността е толкова силна, че да започнете да получавате едни и същи числа отново и отново, и отново. Най-накрая гросмайсторът е в състояние да получава във всеки от 13-те рунда едни и същи числа в една и съща последователност (например: 1-5-9; 1-5-9; 1-5-9; 1-5-9; и т.н.  Когато вашата синхронност е толкова висока, възможностите ви изглеждат неограничени.
Както вече казахме, тази игра ни бе дадена в началото на нашата история, преди около 10,000 наши години. В първите 1000 години успяхме да излъчим само един гросмайстор. В следващите 1000 години излъчихме трима гросмайстори, а в следващите 1000 години – 9 гросмайстори. Когато достигнахме до 13 гросмайстори, в първите 3,000 години, като общество вече нямахме нужда да играем тази игра, защото синхронността бе навлязла в обществото ни до такава степен, че ние продължихме да живеем по най-различни други начини. Не казвам, че въобще престанахме  да играем тази игра, защото някои от нас продължиха да я играят от време на време, по различни причини. Тъй като обаче тази игра фокусира съзнанието ни така, че да преживяваме все по-голяма синхронност, по същия начин тя ще засили вашата синхронност, тъй като това е предназначението й.
Вие ще получите по-подробни инструкции за отбелязване на резултатите и как в процеса на играта да разгръщате своята  синхронност. Идеята на съществото, което понякога се появява в тези предавания и което сме нарекли Сайбо, носи това име, защото той е един от тези наши гросмайстори в тази игра. Той може, когато играе тази игра, да получава всеки път точно едни и същи числа в една и съща последователност. Той е един от малцината гросмайстори, които все още съществуват в нашето общество, а през последните 7,000 наши години са се появили само нови петима.  Това не означава обаче, че причината е в трудността на играта, тъй като след първите 3,000 години ние насочихме вниманието си към други неща и изявявахме синхронността си по различни други начини.
Сега ние споделяме тази игра с вас, за да може да преживеете и вие това, ако пожелаете. Това не е задължително, защото тази игра може да не е най-подходящата за вас, но тя във всички случаи е забавна. Тя е подходяща за мястото, където се намирате сега тук, в Лас Вегас, и макар че това няма да бъде включено в указанията, които ще получите, играта може да се играе с парични залагания, ако желаете. За това ще получите отделни указания, в бъдеще. Сега ще получите основните инструкции и всичко, което трябва да знаете, за да започнете своите преживявания на синхронност с това конкретно позволение.
САЙБО
10,000-годишна игра от бъдещето
Инструкции за играта „Сайбо” така, както те са предадени от Башар.
Играта използва зар с 12 страни  (додекахедрон). Има таблица с числа от 1 до 12, подредени в 4 реда по 3 числа на всеки ред както следва:
1
5
9
2
6
10
3
7
11
4
8
12


Всяка игра се състои от 12 рунда и може да включва между 1 и 6 играча. Играта има четири нива – „Начинаещ”, „Напреднал”, „Майстор” и „Гросмайстор”. Следните правила се отнасят за ниво „Напреднал”, което е обичайното ниво на играта.
Във всеки рунд всеки играч има право да хвърля зара три пъти, за да събере възможно най-много точки. Ако някой играч с второто си хвърляне получи число, което изключва възможността за комбинация от съседни хоризонтални, вертикални или диагонални числа (например 1, последвано от 8), той пропуска възможността да хвърля трети път в дадения рунд.
Отбелязване на резултатите
Ако играчът получи три съседни числа, независимо от тяхната последователност в един ред, колона или диагонал (напр. 5, 9 и 1), той получава 3 точки. Това се нарича „терца”.
Ако трите съседни цифри се получат в последователност според таблицата (например 9, 5, 1  или  2, 6, 10), играчът получава 9 точки.
Ако терцата, получена от играча, се падне в колона, той получава право да хвърли четвърти път, за да се опита да улучи и четвъртата цифра в колоната. Ако опитът е сполучлив, резултатът е „кварта”, която носи 16 точки. Ако обаче опитът не сполучи и играчът пропусне четвъртото число в колоната, точките му от този рунд биват намалени на 3, въпреки че резултатът му от рунда щеше да бъде 9, ако не бе правил 4-ти опит.
Забележка: Играчът има възможност да пропусне четвъртия опит и да запази спечелените от трите опита 9 точки.
Победител
Победител е този, който спечели най-много точки от всичките 13 рунда на играта.
Алтернативни нива на играта
„Начинаещ”: Всеки играч може да хвърля зара 4 пъти всеки рунд, за да се опита да постигне три съседни числа.
„Майстор”: Играчът трябва винаги да постига терца в правилна последователност, независимо дали числата са подредени във възходящ, или низходящ ред. Например: 1, 5 и 9 или 9, 5 и 1. Резултат 5, 9 и 1 на това ниво не носи точки, защото числата не са последователни.
„Гросмайстор“: Играчът трябва да дублира поне една терца в същата последователност на числата както първия път, за да се класира за това ниво, след което той трябва да продължи да дублира същата терца колкото може повече в рамките на 13-те рунда.
Например, ако той първо получи 1, 5 и 9, тази последователност трябва да бъде повтаряна в същия ред. Никаква друга последователност на тези числа не се зачита. Всяко повторно дублиране се брои за 12 точки.
Ако играчът получи кварта, той трябва да я дублира в същия ред на четирите числа, след което да продължи да я дублира по същия начин.
Таблица за нанасяне на резултатите
Резултатите могат да бъдат следени и нанасяни от лице-арбитър, което не хвърля зарове в играта, или всеки играч нанася сам своите резултати под наблюдението на останалите.  Резултатите на всеки играч биват нанасяни в отделна таблица.
Таблицата за нанасяне на резултатите има шест клетки за всеки рунд, за отразяване на получените числа и спечелените точки.
Ето как би изглеждала таблицата от първите шест рунда на един играч:


Башар: И така, когато говорим за синхронност, ние ви напомняме, че в определен смисъл, синхронността е вашият линеен, пространствено-времеви начин да демонстрирате, че всичко се свежда до едно единствено нещо, че всички неща са свързани и че всичко е израз на едно единствено нещо – „Всичко, което е”. Тъй като обаче вие сте избрали да фокусирате съзнанието си в линейното време-пространство, то синхронността е един от малкото начини, с които разполагате, за  да ви бъде показано, че това е вярно. Това е този момент във времето, когато това, което преживявате, е напълно смислено лично за вас и ви дава информацията точно в момента, в който тя ви е нужна, когато всички неща се събират в едно вътре във вас, когато сте застанали, в определен смисъл, на кръстопът на своето съзнание и преживявате синхронността, която отразява единството на всички неща, и това, че всички неща са свързани, въпреки че вие ги преживявате в линейна последователност на времето, по линеен начин. Така вие може да използвате това преживяване на синхронност, което ние знаем, че всички вие сте имали и ще продължавате да имате, като напомняне за състоянието, необходимо, за да действате в своя живот по един много по-ускорен начин. Парадоксът тук както обикновено е, че колкото повече живеете (пълноценно) в настоящия момент, толкова по-малко време създавате. Така, в линейна перспектива, това става равнозначно на преживяване на ускоряване на времето. Все едно, че прескачате напред през кадрите на една филмова лента и разглеждате само малък брой от тях, защото живеете повече в настоящия момент, преживявате по-малко кадри и съответно ускорено време, което всъщност е резултат от създаването на по-малко преживявания във време-пространството.
Помнете, че пространството и времето са странични ефекти от преместването на съзнанието ви милиарди пъти в секунда през милиарди ваши версии в различни успоредни реалности. Това представлява времето. И когато живеете повече за момента, вие нямате задължително нужда да създавате толкова много кадри, толкова много скокове, така да се каже. И така, когато задължително не създавате толкова много детайли между един основен момент и следващия го основен момент, вие може да компресирате времето и да го сведете до тези два момента.
Вие винаги се премествате с една и съща скорост и това никога не се променя. Степента на различията в начина на преместванията е тази, която разкрива скоростта, с която се премествате. И когато синхронността в живота ви се разгърне и увеличи, вие изведнъж ще забележите по-ясно тези различия. Защото ще се премествате от един кадър в друг, който ще е достатъчно по-различен, за да забележите разликата и няма вече да изпитвате нужда от това, което обикновено наричате последователност (продължителност, непрекъснатост). Ще изпитате прекъсвания в последователността на масовия консенсус. Синхронността е една от проявите на прекъсванията в тази последователност, когато всичко се събере в този момент, във времето и пространството, за да отрази към вас точно това, от което имате нужда, точно тогава, когато ви е нужно.
И така, играйте на воля тази игра, която сега ви предоставяме, забавлявайте се, не се престаравайте, просто играйте, успокойте се, оставете се на случващото се, позволете му да се случи. Преживяването може да се получи или да не се получи от различни хора, по различно време, с различна честота. Това е напълно нормално. Няма правилен или неправилен начин на игра, но ако играта ви привлича и вълнува, играйте и вижте какво се случва. Мога да гарантирам, че поне за някои от вас играта ще има доста голям ефект и ще бъдете много учудени от разгръщането на синхронността във вашия живот, защото това е предназначението на играта като позволение.
Ние ви благодарим, че ни позволихте да споделим с вас тази игра, която ни е служила толкова добре. Забавлявайте се.


РС, А ето и малко улеснения от мен на тези, които решат да се позабавляват...

Схема за нанасяне на резултатите

Рунд

Терца

+
Кварта
Точки
1






2






3






4






5






6






7






8






9






10






11






12






13






Общо:











Разгънат правилен додекахедрон


Додекаедър, 12 стени, 20 върхове, 30 ръба.
Елемент според питагорейците - Етер, Вселена.