вторник, 20 март 2018 г.

Коледна приказка, Башар

Коледна приказка



20 март 2015 година…
Пристигнах половин час по-рано за една среща и седнах да „убия” времето в едно кафене. Извадих свитъка, който си бях приготвила и се зачетох. Бях стигнала до Коледната приказка на Башар.
В един момент погледнах през прозореца и разбрах – до преди малко студения ненавременен мартенски сняг беше дошъл точно навреме…
Снегът валеше на огромни бели парцали през прокрадващите се лъчи на слънцето. Градинката пред кафенето беше побеляла. Точно в края – там където свършваше снегът, един бял гълъб дойде с поклон и започна да се върти и да потрепва в прекрасен гълъбов танц. Вдигнах погледа си по-нагоре и пред очите ми засияха няколко побелели и искрящи на слънцето елхички…

Истинска Коледна приказка – от онези най-вълшебните, които разтварят сърцето и душата, за да можем да усетим и докоснем чудесата…

Благодаря ти, Дарел!
Благодаря ви, Башар!
Благодаря на всички приказни хора, които направиха вълшебен този уж обикновен мартенски ден!!!

Весела Стамболиева

Башар: Сега ще направя, каквото мога, за да ви поднеса тази история, написана от Башар за нас. Отпуснете се, поемете дълбоко въздух и се фокусирайте върху огъня.
Това е приказка за коледния крадец.
Всяка година всички елфи се събирали в къщата на Коледния дух, за да получат своите подаръци и да отпразнуват своите благословии. Коледният дух събирал всички около своята арфа и раздавал прясно изпечени сладки и подаръци, опаковани в слънчеви дъги и панделки от светлина. Елфите сядали около огъня, с очи изпълнени с детско възхищение, със сърца преливащи от радост, докато разопаковали подаръците си и откривали съкровища, изработени с любов за всекиго поотделно. Това били играчки, които внушавали мистерия, любопитство и откривателство, книги с истории, които пренасяли ума в чудни светове, магически пелерини, които обвивали всеки елф в топла прегръдка, все едно че бил в прегръдката на самия Коледен дух.
Имало обаче един елф на име Хюбръс*), който наблюдавал тържеството с ревниви очи и който искал всички останали да гледат на него със същата любов и благодарност, с които се отнасяли към Коледния дух. Това негово силно желание нараствало, докато обхванало сърцето му и замъглило ума му. Той си мислел: „Защо трябва тези щастливи елфи да са единствените, които получават тези чудни подаръци? Какво да кажем за децата по света?”
Хюбръс отишъл при Коледния дух в неговата работилница и го запитал: „Ти дари с чудесни подаръци нас, твоите верни елфи, о Дух. Нима децата по света не заслужават също такива съкровища?” Духът се усмихнал и отговорил: „Аз съм раздал много подаръци на децата, както ти знаеш, както и много подаръци на елфите. Но подаръците, които давам на елфите, са предназначени за елфи, а тези, които давам на децата, са предназначени за деца. Един ден децата ще пораснат и ако могат да запазят магия в сърцата си, те ще станат елфи като вас. В този ден те ще получат подаръците, предназначени за елфи.” Духът подал на елфа една магическа сливова курабийка и продължил да изработва нови играчки за деца и елфи.
Докато Хюбръс напускал работилницата и отхапвал от своята курабийка, си мислел: „Курабийките, направени за децата, съвсем не са толкова красиви и вкусни, колкото тези на елфите. Не е справедливо да пазим такива удоволствия само за себе си. Духът постъпва егоистично, като крие такива съкровища от невинните деца, които искат само това, което заслужават. Следователно, ако Духът ги лишава от такава радост, на мен се пада да им я доставя.”
И една нощ, когато всички елфи били заспали дълбок сън и Коледният дух бил в своята работилница, зает с изготвянето на нови играчки за децата по света, Хюбръс се промъкнал в голямата зала и воден само от рубинената светлина на гаснещата жарава, откраднал подаръците на елфите и ги опаковал в една магическа кутия, която била много по-голяма отвътре, отколкото отвън. Той също така направил всички подаръци леки като перца и така лесно ги изнесъл от къщата под закрилата на нощта. След това се маскирал като Коледния дух, така че всички деца да го обсипят с любовта и благодарността, която той така отчаяно желаел.
Той не останал разочарован, защото всяко дете, на което той дал подарък, го посрещало с широко отворени от учудване очи и изпълнено с радост сърце. И Хюбръс чувствал топлината на детската любов и благодарност, които го заливали, точно както желаел. Той се почувствал изпълнен със задоволство и оправдан за действията си, а чувство на ново придобита власт преминало през вените му и замаяло главата му. И той заявил: „Кому е нужен Коледният дух? От сега нататък аз ще разнасям всяка година подаръците му на децата по света.”
Но изведнъж страх сковал сърцето му: „Какво ще стане, ако Духът се опита да ме спре? Ако се опита да вземе обратно подаръците от децата?” Мрачната мисъл замъглила ума му и изпълнила ледената празнота в душата му. „Аз ще кажа на децата, че Коледният дух е зъл и иска те да бъдат бедни и изоставени, за да почувства, че има власт над тях. Ще настроя децата срещу него и ще ги засипвам с подаръците, които ще взема от елфите, и така децата ще обичат мен, а не Духа.”
Но след като децата отворили подаръците, които Хюбръс им донесъл, те се озадачили, защото не знаели как да си играят с играчките на елфите, нито можели да четат книгите, написани на езика на елфите. Също така магическите пелерини били твърде малки за тях. Те решили, че са им изиграли жестока шега и започнали да плачат. Хюбръс почувствал как тяхната любов и благодарност избледняват и хлад преминал през костите му, когато разбрал какво е направил. В паника той се втурнал от къща на къща да събира обратно подаръците в магическата си кутия.
В бързината обаче забравил да се маскира като приеме отново формата на Коледния дух. Децата го видели и се провикнали: „Кой си ти, елф, и защо си дошъл?” „Коледният дух ви е дал погрешните подаръци”, изкрякал Хюбръс със сух глас, „И аз дойдох, за да ги взема обратно. Аз ще ви донеса подаръците, предназначени за вас.” Но тъй като той не бил повече маскиран като любящия дух, децата, чиито очи виждат само това, което е истина, видели веднага страха в очите на Хюбръс и разбрали, че лъже. „Тъмен елф, ти ни донесе тези ненужни подаръци. Коледният дух никога не би направил такава грешка!” Хюбръс почувствал техния гняв и разочарование и се засрамил. Събрал всички подаръци възможно най-бързо и побягнал обратно към къщата на Коледния дух, колкото го държали треперещите му крака.
В тъмнината на нощта, треперещият елф се промъкнал в къщата, за да скрие подаръците така, че да не се разбере, че ги е вземал. Когато обаче отворил своята магическа кутия, мека светлина от огнището изпълнила стаята. Хюбръс замръзнал, обърнал се бавно с бледо лице и увиснали рамене, за да се изправи лице в лице срещу Коледния дух, който бил запалил една свещ на работната си маса.
Духът погледнал надолу към Хюбръс не с мъмрещи очи, но с израз на съчувствие и разбиране. Усмивката на Духа осветила стаята много по-силно от пламъка на свещта. „Значи ти се завърна”, казал Духът. Хюбръс се приближил до Духа и му подал магическата кутия, която съдържала останалата част от откраднатите подаръци. „Съжалявам, о, Дух, ти бе прав. Аз се опитах да въведа децата по-бързо в магическия свят на елфите, но те не бяха готови за такива подаръци и не можеха да ги разберат. Аз мислех, че им давам подаръците, от които имат нужда, но това се оказаха подаръците, които аз, в своето отчаяние, предположих, че им трябват. Вместо любов и благодарност, аз предизвиках само разочарование и негодувание сред тях и се страхувам, че след като превърнах радостта им в горчивина ... боя се, че ги направих неспособни да приемат магия в сърцата си. Аз не само откраднах подаръци от теб, о, Дух, но също така откраднах и тяхната Коледа. Сега те може никога да не пораснат, за да станат елфи като нас.”
Духът се навел, повдигнал с един пръст треперещата брадичка на елфа и очите им се срещнали. Хюбръс почувствал голямата дълбочина в погледа на Духа и видял в него една любов, която била толкова дълбока и безусловна, че забравил своя срам и тъга и почувствал топлина, която проникнала във всички ъгълчета на душата му. „Те са все още магически деца и когато получат подходящите подаръци, ще възвърнат своята радост. Ти си научил един голям урок и си ми дал чудесния подарък на твоето уважение и разбиране, и в замяна на това, аз имам подарък за теб”, казал Духът. „Подарък, за мен, след това, което сторих?!” „Подарък”, уверил го духа, „изработен точно за теб”. Духът се протегнал и извадил подаръка от магическата кутия. Той бил увит в светлина от толкова искрящи цветове, че Хюбръс едва могъл да го види, без да замижи. „Той е толкова красив!”, промълвил Хюбръс: „Но той не бе в кутията преди това.” „Той винаги е бил там” - казал Духът - „Но бе невидим за очи, които виждат само тъмнината. Сега ти можеш да виждаш светлината.” Хюбръс взел подаръка, седнал на пода и го разопаковал внимателно, все едно че съдържал най-нежния порцелан. Повдигнал капака и погледнал вътре. Сърцето му спряло. Сълзи потекли по лицето на елфа, докато изваждал от кутията най-красивата златна книга, която някога бил виждал. Изкусно гравирана върху корицата имало една единствена дума – „Прошка”. Хюбръс изпитал голямо облекчение, все едно че бил най-накрая освободен от тъмния затвор, в който прекарал дълго времето, забравен.
„Има и още”, казал Духът. Хюбръс надникнал по-навътре в кутията и извадил оттам най-разкошния плащ от блестящо сребро. На него имало бродирано име със златна нишка – „Хъмбъл”**). Духът се усмихнал: „Твоето име вече не ти подхожда. Ти си пораснал с чувство на смирение. Хъмбъл ще бъде новото ти име.” Хюбръс, вече Хъмбъл, наметнал плаща около раменете си и той му прилегнал идеално. „И още един подарък”, казал Духът. Хъмбъл бръкнал в кутията и извадил една магическа сфера, съдържаща безброй по-малки сфери, всяка направена от злато с инкрустиран прекрасен скъпоценен камък, който блестял на светлината на свещта. В сърцето на един голям червен рубин, върху голямата сфера била изрязана думата „Страст”. Хъмбъл погледнал блестящите очи на Духа. „Какво означава това?” Духът поставил нежно пръст върху рубина и голямата сфера се отворила като венчетата на цвете, разкривайки следващата златна сфера по-навътре. Духът казал: „Макар някога да се изгубиш в тъмнината, воден от страх, отчаяние и високомерие, аз винаги ще те отведа обратно към светлината и любовта, когато избереш смирението и прошката, и след като започнеш да работиш с мен, в съзвучие с мен, и откриеш истинската си природа, твоята страст ще се разгърне завинаги и ще те вдъхнови да създадеш свои собствени подаръци за децата по света”.
На мига Хъмбъл бил изпълнен със светлина и просветление в своето сърце и ум, разбирайки за хилядите подаръци, които съдържал през всичкото време, но никога не осъзнавал присъствието им. „О, Дух, ти ми даде такива чудесни подаръци”, казал той. Духът се усмихнал: „Най-големият подарък, който съм ти дал, е подаръкът на познанието, че имаш свои собствени подаръци, с които да дариш света. Вгледай се дълбоко в себе си и ще ги откриеш.”
От този момент нататък, макар че винаги щял да се чувства вдъхновен от подаръците на Духа, просветленият елф вече знаел, че притежава същите магически способности да изработва свои уникални подаръци, които да споделя с децата по света, и че може да излезе от сянката на страховете си и да стъпи в светлината на собствените си мечти. По този начин той помогнал на Коледния дух да остане вечно жив в сърцата и умовете на децата навсякъде по света. Край.

*) Hubris = високомерие. – Бел. прев.
**) Humble = смирен. – Бел. прев

Няма коментари:

Публикуване на коментар