Главното е...

Главното е...

Резонанс и отражение, откъс

Резонанс и отражение

(откъс)

Башар: За възнесението, когато вие повишавате своята вибрация и разширявате съзнанието си отвъд параметрите на физическия фокус. Когато използваш тези термини – физическо тяло и светлинно тяло, разбери, че това са само аналогии. Това не съответства на случващото се в механичен смисъл. Това е само една интерпретация, един символ, който сте създали във физическата реалност. Вие може да го преживявате по този начин, като че ли имате светлинно тяло, астрално тяло, духовно тяло ... може да имате такова преживяване, но това не отговаря на действително случващото се. Ти си само едно съзнание и твоето тяло, в определен смисъл, се съдържа повече в твоето съзнание, отколкото съзнанието ти да е в твоето тяло. И когато тръгнеш от идеята за своето физическо тяло, което повишава своята вибрация, и, така да се каже, преминава в светлинно тяло, това е друг начин да кажеш, че повишаваш своята честота на вибрации и разгръщаш съзнанието си отвъд параметрите на физическия фокус, който си имал преди. И това е всичко. Преди ти си уплътнил своя фокус, след което разгръщаш фокуса на своето съзнание, и това е всичко, което се случва. Всички тези равнища, за които говорим, са просто, в определен смисъл, удобни етикети, за да имаш нещо, на което „да си закачиш шапката”. Това обаче не е точно описание на случващото се от механична гледна точка, а само едно преживяване, една аналогия. Намираш ли смисъл в това?

Участник: ...

Башар: Да, не, може би?

Участник: Може би.

Башар: Може би, добре. С други думи, не се вкопчвай в етикетите. Защото те са само за удобство. Материално тяло, светлинно тяло ... да, ние разбираме, че може да има такива преживявания, но тези неща съществуват само във вашето съзнание като идеи, като равнища на вибрации. Разбираш ли?

Участник: Да. Но това е нещо, което би трябвало да се случва на ... масата от човечеството?

Башар: Не, не на масата.

Участник: Не?

Башар: Ще се случи само на тези, които решат да разгърнат съзнанието си. Помни, че съществува безкраен брой от Земи, намиращи се в успоредни реалности. Ти не променяш света, в който се намираш. Ти променяш своята вибрация и това те премества в друга Земя, в друга успоредна реалност, която отразява вибрационното равнище, на което си преминал. Не всички обаче трябва да направят това. Мнозина продължават да живеят на предишната честота. Само повишилите своята вибрация ще се прехвърлят на Земя, която съществува на тази честота. Намираш ли смисъл в това?

Участник: О кей.

Бог

Бог

Отдавна, когато устните ми първом запърхаха за реч, се изкачих навръх свещената планина и се обърнах към Бога със следните думи:

- Господи, аз съм твой роб! Твоята скрита воля за мен е закон и аз вечно ще ти се покорявам.

Ала Бог не ми отговори - и изчезна като мощен вихър.

И подир хиляда години аз отново се изкачих навръх свещената планина и пак се обърнах към Бога:

- Създателю, аз съм твое създание. От кал си ме изваял и аз всецяло ти принадлежа.

Ала Бог не ми отговори — и изчезна като рой бързи криле.

И подир още хиляда години аз отново се изкачих навръх свещената планина и пак се обърнах към Бога:

- Отче мой, аз съм синът ти. От любов и милост ти си ми дарил живот, а от любов и благоговение аз ще наследя царството ти.

Ала Бог не ми отговори - и изчезна като мъгла над далечни хълмове.

И подир още хиляда години аз отново се изкачих на свещената планина и пак се обърнах към Бога:

- Господи, ти си моята цел и моята пълно-ценност; аз съм твоето вчера, а ти - моето утре. Аз съм коренът ти в земята, а ти си цветът ми в небето - и ние заедно раснем пред лика на слънцето.

Тогава Бог се надвеси над мен и нашепна в ушите ми пропити от благост слова; и ме обгърна, тъй както морето обгръща устремения в него поток.

А когато се спуснах в низините и долините, Бог също бе там.

"Безумецът" - Халил Джубран

Бездомният ум

Бездомният ум

Откъс от книгата на Франк Кинслоу

"Тайната на истинското щастие".

Преди няколко седмици към мен се приближи един бездомник. Преди време бих го подминал или щях да му подхвърля нещо дребно, колкото да се отърва. Но този път направих нещо друго: спрях, за да си поговорим като приятели. Просякът ми искаше пари, за да си купи хот-дог от веригата магазини 7-Eleven. Попитах го как се казва. Като ме погледна с голяма доза объркване, той се представи: Томас.

Започнах да разпитвам Томас за всичко, което ми се искаше да знам за него и скитникът с удоволствие поддържаше разговора. Разказа ми как е станал бездомник и сподели своите страхове относно бъдещето. Преизпълваха го чувства на тревога, вина и недоверие. Аз отбелязах, че познавам милионери, които се терзаят точно от същите страхове.

Томас продължаваше да ми разказва за живота си, а аз внимателно слушах. Той говореше за миналото си, след това за своето бъдеще, а след това отново за миналото. От миналото черпеше вина, разкаяние, печал и скръб. Бъдещето, му изглеждаше неуютно, трудно и страшно. Тези чувства от миналото и бъдещето оживяваха в него, когато разказваше. Очите на скитника гледаха покрай мен - там, където умът прожектираше филма на неговия живот.

След известно време, той се умълча и ме погледна в очакване на утешителни думи. Аз се усмихнах и попитах:

- А къде са твоите проблеми сега, точно в този момент?

След като помълча няколко секунди, Томас се обърка:

- Загубих дома си и работата си, и...

- Сега? – настоявах аз – Кой проблем ти причинява страдание точно в този момент? Като спреш да мислиш за миналото и бъдещето, ти оставаш пред лицето на текущия момент. Как се чувстваш сега?

- Когато те попитах: „Къде са твоите проблеми сега?”, ти веднага спря и отново засвири своята „проблемна” грамофонна плоча отначало. Не обърна внимание на онова, което се случва в този момент, а вместо това отново задейства своите мисли за минало-бъдеще. Но в краткия миг тишина, докато обмисляше моя въпрос, ти нямаше проблем.

- При всички нас, житейските обстоятелства понякога се подреждат не по най-добрия начин – продължих аз. Липсата на дом или работа са обстоятелства. Обстоятелствата не са проблеми. И не са проблем дотогава, докато твоят ум не прикачи към тях безполезни и вредни емоции. На теб ти е болно, защото бездомник е станал твоят ум. Нима като тъгуваш, ще получиш нова работа? Нима като оплакваш загубения си дом, ще се появи ново жилище? Обстоятелствата са реални. Проблемите са измислици на ума. Позволи ми да повтора въпроса си Томас: къде са твоите проблеми сега? Кои обстоятелства не ти позволяват да се наслаждаваш на текущия момент и общуването с мен?

Този път той мълча по-дълго. Погледът му бе обърнат навътре в себе си. Скоро лицето на Томас се отпусна, отразявайки промяна в мисленето. В очите му заблестяха сълзи и той каза:

- Да, сега съм добре. Знам, че си имам проблеми, както и преди... по-точно обстоятелства, но точно сега ми е леко и спокойно.

- Точно това, което ние с теб преживяваме сега, означава да бъдеш човек – казах аз. Седим един до друг, открити за настоящия момент. Ние сме съсредоточили вниманието си върху това, което се случва непосредствено в нас и около нас, и затова нашият ум спря в сегашния момент. А моментът сега е винаги много по-спокоен и продуктивен от породените от страха измислици на нашия ум. Вечерното небе е чисто, вятърът е нежен, шумът на града е приятен. За какво толкова има да се безпокоиш Томас? За да прекратиш безпокойството, е достатъчно да приемеш този миг. Когато твоят ум се мята между минало и бъдеще, той забравя за настоящето. А настоящето е балсам, изцеляващ ума от проблемите.

Поприказвахме още малко, след което Томас силно ме прегърна, обърна се и се разтвори в нощта, съвсем забравил за хот-дога.

Няколко дни по-късно, нашите пътища отново се пресякоха. Отново се заговорихме като стари приятели. Томас ми разказа, че е започнал работа на две места (на непълен работен ден) и е започнал да ходи на църква.

- Само ако знаеше колко се радвам да видя своя Аз в твоите очи – казах аз.

РС, Един спомен. Един разговор. Едно късче Истина и Топлота.
Колко много могат да ни дадат дребните наглед неща...
Да се замислим, съумяваме ли поне от време на време да улавяме мига "СЕГА"...

Съдбата не е нещо...

Съдбата не е нещо, върху което да се стремите да получите контрол... Научете се да танцувате с нея. Поведе я през дансинга на времето."

Алберто Вилолдо

"Destiny is not something over which you seek to gain control... Learn to dance with it. Lead it across the dance floor of time."

Alberto Villoldo

Днес!

Днес!

За сълзите

За сълзите

Според ГНМ, всеки процес, свързан с изтичане на някакви секрети от тялото е в лечебна фаза.

"Всеки път, когато приемеш дадена идея, дадено убеждение, то се свързва с определена химическа реакция в тялото ти. След като веднъж се промениш и се откажеш от едно старо убеждение, ти трябва да се освободиш от химическата компонента, съпровождаща това убеждение. И най-често болшинството от вас правят това чрез сълзите си. Вие буквално измивате химическото отражение на отрицателното убеждение от тялото си."

Башар

Всяко отделно нещо, от което имаш нужда, е тук.

Всяко отделно нещо, от което имаш нужда, е тук.

Башар: Помниш ли цялата формула, свързана с това да следваш радостната си възбуда?

Участник: Да следваш радостната си възбуда, във всеки един момент, без конкретно очакване за краен резултат.

Башар: Добре, тогава защо очакваш конкретен краен резултат?

Участник: Защото мисля, че най-силната ми радостна възбуда се свежда до това да искам определени неща.

Башар: Не! Най силната ти радостна възбуда никога не се свежда до искането на определени неща, освен в случая, в който най-силната ти радостна възбуда е в това да поддържаш състоянието си на желание, без някога да получиш желаното. Разбираш ли, че изпитването на желание е едно самостоятелно състояние?

Участник: О, толкова ми е писнало от това!

Башар: Тогава спри да искаш! Защото колкото повече искаш, толкова повече се закрепваш в състояние на желаене, без някога да получаваш.

Участник: Да.

Башар: Състоянието на желаене няма никога да привлече преживяването на получаване и имане! Желаенето привлича само повече желаене. Разбираш ли това малко по-ясно?

Участник: Поставяне на колата пред коня.

Башар: Тогава идеята е да престанеш да желаеш и да започнеш да имаш. Започни да знаеш, че всяко отделно нещо, от което имаш нужда, е тук. Тези неща ще се проявят и ще станат видими за теб, което е действителното определение за проявление, когато си на определена дължина на вълната, която съответства на това нещо, което се намира тук. Не е необходимо да искаш, каквото и да е. Искането предполага, че ти го нямаш, докато то е тук, пред теб и ти го имаш, но то няма да стане част от преживяването ти преди правилния момент. Довери се на разгръщането на своя живот във времето! Ако не вярваш в това, ти започваш да искаш, защото мислиш, че нещо не сработва, че нещо не е наред.

Но то не е! Ти само създаваш за себе си такова преживяване. Ако само си позволиш да знаеш, че всичко е наред и че всичко се развива, както трябва, ще започнеш да преживяваш точно това, като изоставяш своите допускания, настояване и очаквания, че нещата трябва да се случат по определен начин и че ако това не се получи, нещо не е наред! Всички тези определения, че срещаш трудности, че не можеш да се справиш, че нещо се обърква, създават преживяването на неразбиране на факта, че животът ти протича, както трябва. Ти просто използваш факта, че животът ти протича, както трябва, за да създаваш сценарии и преживявания, че това не е така!

Но очевидно, ако животът ти не се развиваше нормално, нямаше да можеш да създаваш сценарии, според които да изглежда, че нещо с него не е, както трябва.

Просто трябва да използваш инструмента по различен начин. Трябва да разбереш, че действителното доказателство за това, че животът ти се развива нормално, е, че в действителност можеш да си създадеш преживяване, че това не е така.

Участник: Хм-м.

Башар: Нямаше да можеш да създадеш такова преживяване, според което животът ти не протича нормално, ако това в действителност бе така. Защото животът ти в действителност проявява всичко, ти проявяваш всичко. Следователно избери между проявлението на факта, че всичко се развива нормално и проявлението, че животът ти не е наред. И двете са проявления. Невъзможно е да нямаш проявление, просто трябва да избереш качеството, стила на проявление, който предпочиташ.

Помни, както сме ви напомняли преди, че много хора на вашата планета мислят, че използвате само 10-15% от своя мозък, но това е безсмислица. Вие използвате 100% от мозъка си така, че да изглежда, че използвате само 10%. Така че разбери, че единствената причина да имаш преживяване, че използваш 10% от мозъка си, е, че използваш 100% от мозъка си, за да направиш това преживяване да изглежда реално. И когато осъзнаеш: „О, аз използвам 100% от мозъка си, само че не така, както предпочитам”, тогава може би ще започнеш да използваш мозъка си така, както желаеш.

Публикувано от Башар.