Бог

Бог

Отдавна, когато устните ми първом запърхаха за реч, се изкачих навръх свещената планина и се обърнах към Бога със следните думи:

- Господи, аз съм твой роб! Твоята скрита воля за мен е закон и аз вечно ще ти се покорявам.

Ала Бог не ми отговори - и изчезна като мощен вихър.

И подир хиляда години аз отново се изкачих навръх свещената планина и пак се обърнах към Бога:

- Създателю, аз съм твое създание. От кал си ме изваял и аз всецяло ти принадлежа.

Ала Бог не ми отговори — и изчезна като рой бързи криле.

И подир още хиляда години аз отново се изкачих навръх свещената планина и пак се обърнах към Бога:

- Отче мой, аз съм синът ти. От любов и милост ти си ми дарил живот, а от любов и благоговение аз ще наследя царството ти.

Ала Бог не ми отговори - и изчезна като мъгла над далечни хълмове.

И подир още хиляда години аз отново се изкачих на свещената планина и пак се обърнах към Бога:

- Господи, ти си моята цел и моята пълно-ценност; аз съм твоето вчера, а ти - моето утре. Аз съм коренът ти в земята, а ти си цветът ми в небето - и ние заедно раснем пред лика на слънцето.

Тогава Бог се надвеси над мен и нашепна в ушите ми пропити от благост слова; и ме обгърна, тъй както морето обгръща устремения в него поток.

А когато се спуснах в низините и долините, Бог също бе там.

"Безумецът" - Халил Джубран