Как се проявява свободната воля
Ейприл: Един от нашите участници през Интернет
пита как се проявява свободната воля, когато всички вселени съществуват
успоредно в момента?
Башар: Благодаря ти. Всичко вече съществува и
когато избирате да имате физическо въплъщение, вашият Дух създава една тема за
изследване, която, в определен смисъл, може да оприличите на понятието за
съдба. Свободната воля обаче е конкретното преживяване – как избирате да имате
преживяване на това, което вече съществува, от каква перспектива, от каква
гледна точка избирате да преживеете това, което вече съществува. Така че идеята
е, че макар рамката, структурата вече да съществува и в този смисъл, не се променя,
гледната точка спрямо структурата е това, което се променя, и изборът на гледна
точка е това, което наричате свободна воля. И макар да създавате един коридор,
по който ще трябва да преминете, и това да е единственият възможен за вас
коридор, как ще преминете през него зависи от свободната ви воля. Може да
бягате, да скачате, да ходите на ръце с главата надолу, настрани, напред и
назад ... идеята е да може да преживеете този коридор и структурата от всякаква
възможна гледна точка и ето тук се намесва свободната ви воля. Защото това,
което създавате, е едно преживяване, вие не създавате „нещото”, което вече
съществува. Структурата вече съществува, но вие я използвате, за да създадете
една уникална перспектива, едно уникално преживяване, което позволява след това
на „Всичко, което е” да се обогати с това уникално преживяване на вашата
свободна воля. Намираш ли смисъл в това?
Ейприл: Да, интересно е, че ние можем да
практикуваме това ежедневно. Тоест за всяко нещо, което преживяваме в
реалността си, ние имаме тази опция отново и отново да избираме каква гледна
точка можем да имаме спрямо нещата, с които взаимодействаме.
Башар: Да, това е напълно холограмно.
Ейприл: И, разбира се, при наличието на тези
различни перспективи, всичко зависи от това каква перспектива избираме ...
Башар: Да, но нека направим това разбиране малко
по-задълбочено и да отидем една стъпка по-напред.
Ейприл: О кей.
Башар: Идеята е, че когато задаваме въпроса:
„Щом всичко вече съществува ...”, в него се съдържа допускането, че извън вас
съществува някаква солидна структура, докато такава няма. Защото единственото
нещо, което всъщност е реално, е вашето преживяване. Това означава, че вашата
гледна точка спрямо структурата всъщност създава тази структура. Структурата не
съществува без вас и вие не съществувате без структурата. Структурата обаче не
е нещо солидно ... когато говорим за идеята за всички мулти вселени, те не
съществуват извън вас, а вътре във вашето съзнание. Така че ние не говорим за
структура, която в действителност се намира извън вас. Това е една илюзия. Така
че вашата свободна воля, в определен смисъл, се свежда до това как искате да
преживеете, от каква перспектива искате да преживеете един друг аспект на
собственото си съзнание и вие просто излъчвате тази идея, все едно че структурата
съществува извън вас, за да имате уникалното преживяване, което наричате „живот
във физическата реалност”. Всичко обаче се случва в съзнанието ви и тази
структура не съществува физически извън него.
Участник: И така например, ако тръгнем от точка А,
ние виждаме нещо в нашата реалност, имаме известно тълкуване спрямо него, но
технически, след като няма връзка между причина и следствие, единственото нещо,
което се случва, е, че имаме преживяване на това, което виждаме, основано на
смисъла, който сме му придали.
Башар: Да.
Участник: Добре, как това води до следващото ни
преживяване, което изглежда, че е свързано с причинно-следствена връзка?
Башар: Защото вие създавате илюзията за
приемственост, в зависимост от договореността си за играта, която играете. В
някои реалности не съществува никаква илюзия за приемственост. Преживяванията
скачат от едно към друго без всякаква връзка помежду си и извън всякаква
представа за пространство и време. Вие обаче сте се съгласили на тази идея,
наречена „Игра на приемственост”, при която използвате едно създадено
преживяване, за да изградите върху него ... вие създавате идеята за преживяване
на механизма на създаването, при което едно нещо поражда друго нещо ... вие
създавате тази илюзия за приемственост, докато всъщност всички тези неща
съществуват едновременно. Вие обаче сте решили да ги преживявате в линейна
последователност.
Участник: Да, но ако например желаеш да научиш
определен урок, или се насочиш към нещо, към което Висшият ти разум те е
насочил, за да го усвоиш, като например определена идея, тя ти се представя
като последица от избора, който си направил ...
Башар: Да, защото твоето желание е да
нау-у-у-учиш даден урок, докато в една друга реалност ти просто ще знаеш
необходимата ти информация. Ти обаче искаш да преживееш процеса на научаването.
Самото научаване е преживяването. Самият процес е преживяването. Самото
пътуване е крайната дестинация, а не мястото, на което то ви отвежда!
Ейприл: Тогава изглежда, че има толкова много
интересни неща за преживяване и всички тези преживявания за научаване, за
трансформация, са основани просто на решения от момент на момент какъв смисъл
искаме да придадем на това, което наблюдаваме.
Башар: Да, като преди това даже трябва да
създадете идеята, че има такова нещо като „от момент на момент”, докато
всъщност моментът е един и същ, от различна гледна точка.
Публикувано от
Диана Павлова
