Суфи притча за кучето и огледалата

Суфи притча за кучето и огледалата

Веднъж в двореца влязло куче. Стените и подът били огледални и кучето изпаднало в затруднение. Накъдето и да се обърнело, навсякъде имало кучета и само кучета. Кучето се разстроило — колко много кучета има наоколо! То било само и в същото време обкръжено от множество себеподобни.

Да излезе навън било невъзможно, защото дори вратите били огледални и в тях се отразявали кучета. Тогава бедното залаяло отчаяно и всички кучета в огледалата залаяли в отговор. Лаят изпълнил цялата зала, нещастното създание се мятало от страна на страна, без да знае, че страховете му са неоснователни, опитвайки се да нападне другите, а кучетата от огледалата правели същото.

През цялата нощ кучето лаело и се борело, макар че в действителност било съвсем само.

На сутринта слугите открили безжизнен труп. Кучето не издържало борбата с отраженията. Когато изпуснало дъх, целият шум се прекратил — огледалата потънали в тишина.

Публикувано от Пламен Топузов

На следобедно кафе... с Башар

Malinka Coppi каза: На следобедно кафе... с Башар!

...Ако наистина разбереш, че определяш себе си като нов човек, и наистина проумееш, че когато направиш това, то не е просто една метафорична идея, а буквално, буквално, буквално ти си един нов човек, то тогава линейно казано, в пространствено-времева перспектива, всеки различен човек притежава различна история. И ако ти наистина определяш себе си като човек, различен от предишния, то ти имаш различно минало, имаш различно детство.

Ти можеш да определиш детството си сега. ТИ СЪЗДАВАШ МИНАЛОТО ОТ НАСТОЯЩЕТО, а не обратното. Миналото не създава настоящето, освен ако ти избереш да създадеш тази илюзия. Ти обаче създаваш тази илюзия от настоящето, защото ти съществуваш (само) в настоящето. Следователно всяко така наречено „минало”, което си спомняш, е една идея, с която ти установяваш връзка СЕГА, като човека, който се определяш, че си.

И ако определиш себе си по различен начин, ти ще разбереш, че всъщност си създала различно минало. Затова определи детето, което предпочиташ да бъдеш, или казано на вашия език, определи детето, което предпочиташ да си била, което съответства на човека, който определяш да бъдеш сега, и разбери, че така наречените спомени на детето, което не предпочиташ, принадлежат на друга жена! Те не принадлежат на теб, това е нейното детство, а не твоето и то в буквален смисъл.

Не става дума да го пренебрегваш или да го прикриваш, а да го признаеш като стъпало, което си използвала, за да определиш коя искаш да бъдеш и правейки това, детството, което тя е имала, ти помага да станеш лицето, което си и което има различно детство. Това е парадоксът.

Следователно ти, която си сега, никога не си имала онова детство и макар да си наясно с тези така наречени „спомени”, тези така наречени „преживявания” принадлежат на нея, а не на теб. Тя сега е в друга реалност. Ти повече не си онази жена, буквално, буквално, буквално - не ме интересува как все още мислиш, че изглеждаш в огледалото. Това е само илюзия на приемствеността във времето, ти буквално си различно лице, защото личността, това е изкуствена конструкция.

Личността е просто изградена от убеждения, емоции, поведение. Това е маска, която съзнанието си слага, за да има физическо преживяване. Това е просто част от маската на его структурата. Когато смениш нещо в своите убеждения, поведение и мисли, ти в действителност променяш буквално личността, която си, макар да мислиш, че изглеждаш същата. В действителност ти не си същата личност. Ти изглеждаш подобно на нея и това е всичко.

Подобно, защото ти си създаваш усещането за подобие, но всъщност, както много хора на твоята планета вече са преживели, когато знаеш, че си се променила достатъчно, ти всъщност изглеждаш толкова по-различно като различен човек, че някои от твоите „приятели” може в действителност да не те познаят. „Коя си ти?”, „О, аз не те познах, защо изглеждаш толкова различно?” „Защото съм!” Ти си запазила връзка по начин ... вие сте създали съвместно една реалност с тези твои приятели, така че ти взаимодействаш в своята (нова) реалност с версия на тези приятели, която съдържа способността за разпознаване на различията.

Ако не ти е необходимо това преживяване, ти ще можеш да се промениш достатъчно ... и аз тук говоря само за една възможност ... ти ще си в състояние да промениш външния си вид, в съответствие с промените в себе си дотолкова, че всеки от хората, които предишният човек е наричал приятели, буквално няма да те познае, когато минаваш покрай него. Те даже няма да кажат, че изглеждаш различно, защото просто няма да знаят коя си.

Ти обаче не би искала да създадеш чак толкова голямо откъсване, така че ти запазваш идеята за тяхна версия, която ще те разпознае, но която в същото време ти показва, че си се променила. По този начин можеш да използваш приятелите си като огледало, за да докажеш на себе си, че наистина си различен човек, когато те ти кажат, че едвам са те познали. Но ти наистина си различен човек, буквално, това не е метафора, не е аналогия.

Всеки път когато промениш нещо в себе си, това буквално променя всичко останало. Ти се озоваваш в напълно различна успоредна реалност, ти си напълно различен човек, ако това е начинът, по който избираш да бъдеш. И ще знаеш, че който и да е бил на твоето място в предишния момент, която и да е била тя ... пожелай й всичко най-хубаво, благослови я, предай й безусловната си любов, но тези детски спомени са нейни, не твои.

Башар

Източник: Фейсбук - Malinka Coppi

Нека си припомним

Нека си припомним

ЖЕНАТА В МОМЕНТА ОГЪВА ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА И Я ПРОМЕНЯ ИЗ ОСНОВИ! Спешно добавям един уникален материал, който ми го изпрати Федя. Той винаги е бил на гребена на вълната. (Всъщност, огънатата галактика или вселена трябваше да бъде в обратна позиция, за да се види, че я огъва ЖЕНАТА. Ето, сега ще я оправя... Готово...)

СВЕТЪТ СЛЕД КВАНТОВИЯ ПРЕХОД

Все още помним очакванията за 2012 година – страх, неизвестност, очаквания за катаклизми, които ни плашеха… Прехода се състоя, но не там, където го очаквахме … През януари 2013 година ни бе казано за експеримент, който продължил 10 години, започвайки от 2003 г. Атомните учени, които работили с атома на водорода (той и – протон), зафиксирали отначало неговото пулсиране – той ту се смалявал, ту отново възстановявал обичайните си размери. Учените сметнали това за грешка, под външно влияние, но в края на краищата протона приел нова стойност. Било извършено откритие. Оказало се, че частицата на протона се е смалила с 4%. Променило се всичко - скоростта, посоката на въртене, диаметъра му. На пръв поглед ще си помислиш - протона се е променил, глупости! Но, след себе си той „повлякъл” цялата органика, защото тя основно се състои от водород. Променила се плътността на материята.

След протона се променили и останалите частици, и това което се смятало за неизменна ядрена физика, придобило съвсем друг вид – чужд. Все едно сме станали извънземни и сме попаднали на друга планета. Законите, които действали до 2013 г. изведнъж престанали да работят, защото плътността на материята станала друга.

Тази огромна работа, извършена от много лаборатории в научния свят, заставила учените от целия свят да се сплотят, забравяйки разприте по между си. Около 10 института по ядрена физика се препроверявали един друг, но винаги стигали до новата величина на атома на водорода.

Ако се съди по законите на триизмерният свят, това не е възможно, но въпреки това физиката започнала да разкрива измеренията си. Многомерността на нашето пространство се потвърждава и от разчетите на астрофизиците. Ние вече живеем в друго измерение!

Квантовият преход се състоя – частица от едно енергийно ниво премина на друго енергийно ниво, при което се държи като неутронна звезда – от голяма, стана по-малка. Считайте, че ние вече живеем на друга планета, затова всички закони започват да работят по друг начин. Учените се сблъскват с това на всяка крачка. Предишните те закони – са свят от миналото!

Времето от януари до март 2013 г. е богато на радикални научни открития в астрономията и астрофизиката, които се посипаха като от рога на изобилието.

На орбита около земята лети немският телескоп Шпицер, който е по-точен от знаменития Хабъл на няколко порядъка. Той открил ултрачервени Галактики, които са 60 пъти по-ярки от обикновените (на нас ни е известно за инфрачервени, а тук изведнъж се появява ултрачервени – това е нов термин във физиката, виждащ още по-дълбоко в материята). Това откритие било извършено съвсем спонтанно. Съдете сами. През декември 2012 г. тези Галактики не са се виждали, а през януари 2013 г. са се появили за един ден. Така не става! Или ги има, или ги няма…, значи се е случило нещо за един ден, което е заставило света да се промени?

Обикновената електромагнитна скала, представена в учебниците по физика и в справочниците, се е увеличила с три октави в инфрачервения диапазон и с три октави в ултравиолетовия. Вече имаме шест октави повече. Пред нас се откри материя, която я нямаше до 2013 г. По някакви причини, тя е била непроявена, а сега се е проявила и физическите прибори могат да я фиксират.

Ето и още едно откритие. До 2013 г. Учените знаеха, а нас с вас ни плашеха, че нашата Слънчева система са движи към Черна дупка. Учените от Новосибирск казваха, че отиваме към област със съвършено непознати енергии, които преди ги е нямало и не е ясно какво ще се случи с нас по-нататък. А сега черната дупка вече я няма! Това е астрофизически обект, който изчезна. В центъра на нашата Галактика Черната дупка вече я няма. Учените силно се изплашили и засекретили това откритие. В интернет то изчезна два месеца, след като беше публикувано. Имаше такъв сайт „Мембрана”, на който учените публикуваха откритията си – това електронно списание вече го няма. Заедно с Черната дупка, то прекрати съществуването си.

Какво се случи? - Оказва се, че Черната дупка е врата, през която ние с вас вече сме преминали и тази врата вече се е затворила зад нас.

Но на мястото на Черната дупка се появил друг обект – Магнитар (това също е научно откритие на 2014 г.). Пулсираща звезда, но не Пулсар. Тази Звезда Магнитар, разпръсква във всички посоки течно магнитно поле, което е някаква субстанция, нямаща име засега, но не е плазма. Тя е разумна и се състои от гранули. Тези гранули биват малки – колкото елементарни частици и големи – с размерите на Земята.

Първоначално този Магнитар са го чули през март 2014 г. в радио диапазона и започнали да го наблюдават, а през май вече го видели. По космически мерки това е колосално време. Обикновено или го чуват, или го виждат. Т.е. мозъкът е бил готов да възприеме тази информация.

Така, ние с вас се оказахме на първите етажи на Тънкия план - фактически на „другия свят”, с което и ви поздравяваме.

Честотите вече са други и органиката е друга. Това по никакъв начин не трябва да ви плаши, защото едновременно с това нашите тела се преобразуват по свой начин. А ето че в един момент Магнитарът започнал да свети в син цвят (до май 2014 г. той не е светил).

Още през 2005 г. неврофизиолозите открили в Хипокампа на мозъка участък, който се нарича Синьо петно. То отдавна е известно на учените, но те не му обръщали внимание… Сам по себе си, човешкият мозък е „черна кутия”.

През лятото на 2014 г. Синьото петно в мозъка също започнало да свети у всички хора. Гипокампа се проектира върху точката на живота и отговаря за живота на човека в Тънък план и по-нагоре. Ако присвием очи, понякога можем да видим този син цвят как свети, като сребърен ореол над главата. Това е ново органично тяло и то пулсира съзвучно с Магнитара. Те двете са свързани в единна система и имат общ базов ритъм – валс.

Базовият ритъм на Вселената също е валс, но в различно изпълнение – в различни октави. Октавата, на която изпълнява валс Синьото петно и Магнитара в центъра на нашата Галактика, работи по нова скала, която включва три нови октави.

Получава се, че енергийния спектър на новия водород е изцяло различен от спектъра на стария водород. Той е в ултрачервения цвят и е по дълбочинен от инфрачервения цвят. Именно този диапазон е станал водещ. Ние живеем и не знаем, че възприемаме съвършено други енергийни спектри. Но, всичко това се издига към съзнанието на хората.

Настъпи времето, за което ни говореха: „ще живеене в Тънкия свят, а там всичко се управлява от мисълта – каквото поискаш, това става…”. Но, засега ние не сме дошли до такава концентрация на мисълта и до осъзнаване на самите себе си.

Във връзка с това, започнаха да се проявяват различни феномени….

Първият базов феномен е светенето на ореола, което до прехода беше златисто (като ореолите на светците от иконите…) и такова са го виждали само Майсторите, защото магнитното поле около Земята беше много твърдо, и задържаше генетичната ни структура. А сега това поле фактически вече не е твърдо. Стана съвсем друго. По-меко и нежно, като в същото време е много здраво. Примерно, такава е структурата на новото магнитно поле.

Вие сте чували за термина „акаша”. Това е златната структура, наречена Протей. Блаватска също го споменава. Този Протей се въплътил в нашата нова нервна система и сега тя е наситена с него.

Ние вече имаме друга нервна система, не виждаме само в трето измерение – имаме други очи.

През последните хиляди години до Прехода (не по-малко от 26 000 години), имаме в очите си така нареченото „сляпо петно”. Това е зрителният нерв, който влиза дълбоко в черепа и е закрепен за него с тъкан от белтък, като с тапа. Това „сляпо петно” закриваше три-четвърти от сферичното ни зрение. Ние не го виждахме, тъй като мозъка изравнява всички нюанси и се създава илюзия, че виждаме всичко. Въпреки това, „тъмното петно” ни е позволявало да живеем в ограниченото и твърдо триизмерно пространство. Това е било едно от условията на експеримента. Трябвало е да изучим плътния план и ние сме го направили.

Ние вече преминахме на „другия свят”. Нашият експеримент завърши благополучно и това Сляпо петно започна да се разтваря и да изчезва в очите. И така, сега пред нас се разкрива възможността да виждаме многомерността. Това е откритие от планетарен мащаб и са го забелязали учени от всички страни.

Тимусът също се е променил. Сам по себе си, той е много сакрален. Споменават го и Блаватска и Рьорихови. Сега в Тимуса живее същия този Протей. Той се помещава в него и от там се пръска по всички наши нервни канали. Слънчевите и лунните меридиани също се активират от това място, но вече и те са станали други.

Начинът на контрол на имунитета от страна на Протея се промени. Ако преди контрола е бил формален, то сега Протея следи всяка човешка мисъл и вече стана важно да умеем да мислим!

Да мислим, преди да помислим. Започва да се сбъдва всичко тук и сега – веднага; и главното е, че е ясно защо…

Следващото, което се променя в организма е амигдалата (amygdala). Тя също се намира в областта на Хипокампа и се превключва на осъзнато възприятие. До Прехода тя беше „дом на страха” и я управляваше лимбическата нервна система. А лимбическата система е „бий или бягай”, както при животните.

Сега амигдалата се пренаписва на клетъчно ниво. Вместо „бий или бягай”, започва да се проявява осъзнато възприемане на текущия момент. Разумно възприемане. Не да стоиш и да се страхуваш, а да мислиш: „Какво да правя?” Няма нужда да се учим как да направим това. Нашата нова органика го прави вместо нас.

Вие знаете, че съществува космически хумор – Вселената понякога се шегува за добро. Всички нови промени са космически хумор или божествен подарък.

Вие не медитирате, не ядете само вегетарианска храна, живеете както сте живели, а органиката ви се променя сама. Т.е., вашето Висше Аз е дало разрешение за промяна на дадената ситуация. Дало е разрешение да бъде променено текущото ви съзнание. Няма нужда вие да знаете как става. Това е божествен подарък. До сега ние отговаряхме за постъпките си, а сега ще се учим да отговаряме за мислите си!

В главният мозък се разтварят старите пакети със записи на невроните. Как става това, в действителност?

Старите пакети неврони – това са всички материализирани навици, които са влезли в кръвта и плътта ни на нивото на автопилот. Всичко, което правим механично. Всичко, което сме свикнали да правим от детството си и го правим несъзнателно. Но тези действия вече са материализирани и често ги извършваме без да забележим как.

Сега настъпва псевдо-загуба на памет. Тя настъпва тогава, когато човек не изпитва никакво външно въздействие. Например, седите на пейката или вкъщи спокоен и изведнъж – нищо не помните… Това продължава миг – 3-5 секунди - и отново се връщате към редовния си живот. Но при това, във вас се изключват някакви стари пакети, стари знания. Те вече не ви трябват, а са голям енергиен баласт.

Псевдо-забравянето освобождава място за новото. В нужният момент освободеното място се запълва от нещо ново – вие просто започвате да знаете нещо ново. Идва Яснознанието.

До Прехода това го нямаше. Ние трябваше да преминем през някоя школа, за да придобием опит, да натрупаме знания, а сега получаваме този опит от само себе си – като подарък!

До определен момент вие не знаете какви нови знания още притежавате, но при наличието на определена ситуация започвате да се ползвате от опита, който сте получили наготово. Икономисват се време, сили и още много неща… И вие започвате да виждате ситуацията не от една страна, а веднага от няколко страни. И я виждате не с цел да я осъждате, а просто като информация.

За себе си знайте, че когато при вас настъпи псевдо-забравяне или нещо от рода на склероза, го приемете абсолютно спокойно и знайте, че това не е болест, а Планетарен Преход.

И това е само първият етап.

Ивичестото тяло в мозъка контролира осъзнатата координация на мускулната активност. Преди можеше да седиш и да си клатиш краката, без да мислиш за нищо – клатиш и клатиш… А след Прехода започваш да осъзнаваш: „Аз защо си клатя краката?... Така не ми е удобно…” - Вече има други връзки в мозъка, промениха се аксоните, други са нервните импулси. Не са лоши, просто са други!

Водород и протон са едно и също нещо. Водород съдържа всяка органика. Има израз: „нефтът е въглеводород”. Ако налеем в бурканче малко нефт и го поставим на слънце до прозореца, след известно време нефтът ще се превърне в чиста вода. Вода на ново, тънко ниво – това е кипяща субстанция, но не е вряла. Просто новият водород мигновено пренастройва структурата на водата. Нейната формула беше Н2О, а сега тя се колебае.

Когато мислите ни са спокойни, водата приема една формула; когато съзнанието ни е активно, водата приема свойствата на друга формула. Тези промени могат да станат за секунда, като веднага се променя цялата биохимия, метаболизмът на клетките става съвсем друг. Цикълът на Кребс отива в съвсем друга посока. Той представлява енергийна мелница – там където е необходимо, се отделя водород, а където трябва, се поглъща. А, ако водородът е друг, значи и биохимията е друга. Лекарите го знаят това. А фармаколозите забиха тревога, защото фармакологичните препарати изведнъж станаха отрова. Доколкото протонът е друг, промени се симетрията в атомното ядро. Не, тя не стана нейното огледално отражение, а друга. Щом е друга симетрията в атомното ядро, то, съответно, това вече е друго молекулярно вещество? И всичко това започна през есента на 2013 година.

Отначало имаше изказвания като: „сигурно ни се е приведяло”… Тогава това бяха единични случаи, а сега са като лавина! Който може да се спасява! Идва огромна вълна!

Много от фармакологичните компании забиха тревога, защото се налага да спрат конвейерите си в пълния смисъл на тази дума. Да спрат да си произвеждат продукцията, а това е бизнес, това са пари. Ще се промени икономиката. Буквално се промени атомът на водорода, а това повлече след себе си икономиката. Никой не се е замислял за това. За всичко е виновен Квантовият Преход.

Съответно се промени и уранът. Той вече има други изотопи и се дели по друг начин. Това се отрази на атомните станции. Никакви взривове и страхотии, никакво повишаване на радиацията - просто уранът започна да живее по-малко от преди. Ако преди периода му на разпад беше 235 години, то сега той може да се разпадне и за две години. Или трябва да го презареждат по-често или станциите ще преминат на друг вид гориво.

До прехода у нас работеше интуицията и ни съветваха да я развиваме като граница между ІІІ и ІV измерение на Световете. Сега интуицията може да ни даде цял спектър от решения и иди разбери кое от тях е вярното – можеш да се объркаш. Вече трябва да развиваме дълбочинното си чувстване.

Това са нови взаимоотношения със Света. Ние изразяваме намерението си - и Вселената започва да създава за нас събития, които водят до изпълнение на нашите желания.

Възниква въпросът, как да направим това? С думи, с мисъл?...

Мозъкът също започва да се променя. Двете му половинки започват да се срастват. Гънките на мозъка вече започват от едната половина и преминават върху другата. В резултат, мозъкът се променя, формира се друг мозък. Той сияе с цветовете на дъгата. Някой го виждат, но много добре го показва аурокамерата. Мозъкът не сменя просто излъчването си, той става дивергентен (т.е. действа по непроправени пътища, извежда ни от задънена улица). Това е мозък на типичен инсайдер (инсайд — озарение). Озарението се използва в бита, точно тук и сега.

Това е от серията божествени подаръци. По друг начин тези неща е трудно да се обяснят, защото ни идват просто така, отгоре. То не се случва някъде там…, а точно тук, с нас.

Изведнъж ние започваме да виждаме обратната страна на процеса, а не така както сме свикнали - винаги да осъждаме хората. Започваме да разбираме участниците и причините, които са довели до тези ситуации - започваме да проявяваме разбиране. Затова се намираме се в състояние на спокойствие и знание – случва се… Въпросите на политиката и икономиката стават за нас неинтересни, защото мозъкът ни дава съвършено нов ракурс в отношенията със самия себе си, с хората и с природата. И това отношение е много завладяващо!

Понякога вие може да се разболеете – висока температура, тресене или горещина. Слагате термометъра, а там 36,6 или в краен случай 35,5. Как така? Целият съм в сополи, горя, нямам сили…

Температурата 36,6 вече не е показател, че с вас всичко е наред. Такива кратковременни повишения на енергийната плътност в организма и клетките са необходими за преминаването на друго ниво. Такова прескачане от стъпало на стъпало се извършва, за да не бъде изведено физическото ви тяло от обичайното му състояние. Така е, защото се пренаписва органиката! Вашето тяло преминава на друго енергийно ниво.

Ако в някакъв момент сърцето ви спре да бие, няма пулс, дишането е повърхностно, значи мозъкът ви за кратко време преминава на многомерна работа – това, което в езотериката се нарича „Огнена прана”.

Нашето тяло от твърда, здрава структура. Благодарение на смаления водород, започва все едно да се „разрежда”, да преминава на Светлинно ниво. Това се нарича био-кристална основа. Но, кристалът не е твърд, а като вода, аморфен, и може да приема всякаква структура. Ние с вас бяхме „водни” същества - и засега си оставаме такива.

Има две революционни открития през миналия век: материята е сгъстена светлина и материята се управлява от съзнанието на хората. Това се потвърждава от всички езотерични доктрини. А сега ние ще се учим да управляваме материята чрез съзнанието си.

Това преминаване на органиката в кристално състояние или проявление в светлина се извършва сега в общи линии безболезнено, ако не броим спряло сърце или усещане за висока температура, които не влияят на самочувствието ни – всичко това е само вследствие на новата органика, на новия водород.

И разбира се, ДНК вече се разкрива в съвсем друга светлина. Това, което смятахме в нея за боклук, изведнъж разкри своите многомерни страни. И когато човек стане енергийно възприемчив, тогава той ще си спомни своите минали прераждания, все едно са били вчера. Не че той е толкова велик, а... просто това винаги е било така…. Тази информация вече не ни идва в повече – където е текло, пак ще тече.

През март 2013 г. публикуват резултатите, получени от телескопа Планк в Индия. Той е заработил на 14 май 2009 г. и дава информация за новата реалност. Учените решили да измерят многомерна ли е вселената. Експериментът започнал през 2009 г. и завършил през декември 2012 г. В навечерието на прехода, през пролетта на 2013 г. телескопът бил изключен и захвърлен. Но той вече бил показал, че Тъмната материя станала по-малко, отколкото смятали учените. От този момент, ние вече сме започнали да ставаме по-малко плътни. А от Тъмна материя са съставени същите тия „Златни галактики”, за които са говорили Учителите: „Ще настъпи време, когато вие ще видите Златните галактики”. Това действително са Златните галактики, които е видял телескопът, а щом ги е видял той, значи сме ги видели и ние.

Уточнена била постоянната на Хабъл, около която сега въртят многобройни спорове. Тя казва, че Вселената интензивно се разширява, но ето че твърдението за разширяването не е вярно - оказва се, че вселената се е смалила. Галактиките наникъде не са се разбягали и големият въпрос е - имало ли е въобще някога Голям взрив?...

Ако навлезем в откритията на неврофизиологията и квантовата генетика, то възниква парадоксална ситуация – Голям взрив не е имало. Всичко е било триизмерна илюзия, светът се развива по-иначе. Това е било наша триизмерна договореност. А доколкото всички наши божествени структури започват да се разкриват много бързо, то на нас вече не ни трябва да играем в тези игри.

Между всички Галактики съществуват две Златни галактики. Те са Млечният път и Мъглявината Андромеда – най-големите Галактики. Учените са успели да заснемат, че тези две Галактики по някакъв начин се обединяват… Ръкав от Млечният път се е съединил с ръкав от Мъглявината на Андромеда. При това, те започнали да се докосват след Прехода през пролетта на 2013 г., а през пролетта на 2014 г., те вече били допрени една до друга. Помислете сами – как само за една година, две Галактики са успели „да си стиснат ръцете”?

Промени се времето, промени се енергията, промениха се нашите възприятия. Ние ставаме многомерни същества, каквито сме били изначално замислени от всички Висши сили.

Много открития са направени във връзка с нашите мисли. Например, в Ерусалимския университет е установена връзката между депресията и остеоропозата – има цяла серия открития. Колкото повече човек се намира в депресия, толкова повече започват да се размекват костите му.

Характеристиката на нашето време е че вие самите можете да правите лекарства, каквито са ви нужни. Например, взимате бутилка и наливате в нея вода от чешмата - или светена, може и йонизирана – каквато и да е. Вземете лист хартия и напишете: „Това е моето лекарство против депресия и аз се възстановявам бързо!” - Като го напишете, го сложете под шишето и ги поставете до главата си на леглото. Помнете, че всичко това трябва да се прави като на шега. На сутринта, като се събудите, отпийте от водата. При тези действия водата си променя структурата. Вече са се правили такива експерименти, след което са проверявали структурата на водата и тя се е оказвала различна. Всичко зависи от дълбочината на съзнанието и вярата ви. Всички процеси трябва да протичат на ниво детско възприемане – колкото по-леко се отнасяте към съвременната действителност, толкова по-добре и по-бързо ще се получават нещата при нас.

Наясно ли сте, че смехът променя съзнанието? Лекият смях като при децата е съзидателен. Той притежава същите вибрации, които резонират със Синия Магнитар в центъра на Галактиката. Да се посмеем, значи да влезем в резонанс с Космоса.

Забелязали ли сте, че на улицата има много пъстри мимове? - Те изкарват хората от хралупите им...

Усмихвайте се на себе си пред огледалото! Станете приятели с отражението си. Тази усмивка изработва особен хормон - окситоцин. На мозъка ви му е все едно дали се усмихвате преднамерено или наистина ви е смешно. Тази усмивка пуска в действие сакралните процеси за подмладяване на вашето тяло. Има шест научни открития на тази тема. Преди окситоцина е бил изключително женски хормон. Това е хормонът на майчинството, на привикването към бебето, за да има мляко в гърдите, за да не се застоява то… Ние минахме през Прехода и този хормон започна да се появява и при мъжете. Не се плашете, няма нужда вие да раждате и да кърмите. Това е хормонът на радостта! Вече го изследваха от всички страни в лабораториите и го нарекоха „хормон на високата етика и високия морал. Хормон на нравствеността”.

Какво се получава, като се поусмихвахте пред огледалото? - Получихте Висока етика или Жива етика, както казваха Рьорихови. Всичко това става благодарение на смаления водород. Едно действие, а „повлякло” след себе си ВСИЧКО!

Какви други новини има?

На Земята има тенденция за планетарно подмладяване… При това, усмивката задейства цели биохимически каскади - даже биоядрените каскади, доколкото атомътна водорода се отнася към елементарните частици. И когато той се съединява с органиката, се раждат ядрено-органични каскади, наричани от науката „кваркомионни полета”. Това е същият този Златен нимб или Сребърен нимб, който е светлина, родена от взаимодействието на тези полета.

Сега може да се свърже всичко – органиката и духовния смисъл.

Преди под ноктите имаше само белтък, който се занимаваше единствено с възпроизводството им. Нещо като вечен двигател – никой не е изучавал защо растат ноктите, а с това се е занимавал белтъка. От ноември до декември 2013 г. белтъка изведнъж започнал да се активизира и от тогава започнали да го намират навсякъде в организма: в епитела, в косите, в корема – невронната мрежа била белязана с този белтък. Откъде се е взел там, какво прави там? Изяснило се, че той се отнася към съвършено уникален древен набор от кодове за самовъзстановяване на генетичната структура на човека. Накратко казано - „вълшебна пръчица”… Точно тази вълшебна пръчица започнала да се активизира в местата, които имали нужда да се възстановят. Много удобно нещо от серията Планетарно подмладяване. Белтъкът сам знае къде трябва да отиде. Ние просто трябва да се доверим на тази нова работеща структура, защото тя ни се доверява.

Носът може да усети миризма, може да усети формата на миризмата, а също така може да усети и светлината. Не да я види, а да я усети.

Промени се радиацията, промени се излъчването на Слънцето, и съответно гама-радиацията.

Ето и друга новина. Доколкото за смаления водород гама-радиацията е естествено излъчване, то и мозъкът ни вече може да излъчва гама-радиация, но тя не е разрушителна. Ние се състоим от същия този смален водород. А сега, помислете,: преди гама радиацията е била смъртоносна, а днес ние я излъчваме и даже се лекуваме с нея. Фактически, във всеки от нас работи по един малък андронен колайдер.

Започна да работи и мозъка на сърцето. Вие наясно ли сте, че сърцето си има свой мозък? Той е заработил през 2012 г. - и не е един, а три мозъка! Като знака на Рьорих – три кръга в един кръг. Много е удобно - можем да мислим и с този мозък…

Има още и мозък в корема, който управлява вътрешните процеси. Това започва да се използва от лекарите, когато медикаментите не помагат. Има напреднали лекари, които използват тези открития за възстановяване.

Разкриват се кодове на мозъка, които свързват мозъка на сърцето с мозъка на корема. Сам по себе си, мозъкът резонира на високата вибрация на Вселената, която ние наричаме „изкуство”. За изкуството е нужно изменено състояние на съзнанието, което наричаме вдъхновение. То е много е важно, когато с изкуство по време на Квантовия преход започват да се занимават жените. В жената започва да се разкрива нейният дълбочинен ипостас, който всички са наричали „Богиня” или „Женско божество”. На земята дълго време жените ги пренебрегваха, за сметка на мъжете. Такъв беше опитът на триизмерната материя, а сега всеки от нас се завръща при себе си. Започва синтез за изравняване на всички наши скрити проблеми, за което помага творчеството. Не е важно плетете ли, рисувате ли, строите ли, готвите ли, четете ли, фантазирате ли, цветя ли отглеждате - не е важно какво правите. Важното е, че започват фантастични процеси: от базово възстановяване до озарение в много дълбоки планове - във вас самите. Не е секрет, че когато мъжете са правили открития, винаги близо до тях се е намирала жена, която е изпълнявала ролята на проводник или антена. А сега всеки сам достига до своя собствен космически проводник за синтеза.

И клетъчният механизъм стана друг. Клетката придоби друга форма на работа и цикъла й на работа стана друг. Водата в клетката изпълнява функцията на неврон - и от нас се иска съвсем спокойно да възприемаме случващото се. То може да бъде нестандартно, диво, но си кажете – „Случва се!” И вашият мозък няма да се затвори в себе си от страх.

На снимката на аурокамерата се вижда бяло петно на нивото на сърцето. Все едно става разкъсване между жълтия и зеления цвят. Т.е., разкрива се многомерността на мозъка, многомерността на тънките полета на хората. На снимката се вижда, че има тенденция за намаляване плътността на материята.

Ако се снимате и при вас се появи такова петно, при което то може да се намира и на нивото на половата чакра или на гърлото, или на сърцето. Това е съвсем нормално явление. Вече по друг начин работи мозъкът.

Ако преди човек е виждал многомерната реалност (тънкия план), го вкарвали в лудницата. Но сега мозъкът разкрива себе си и много хора започнаха да виждат многомерния свят на тънката реалност. Светът изтънява и това става норма.

Сега трябва да мислим не преди да кажем нещо, а да мислим преди да помислим, защото веднага тръгва процесът на материализиране. Някой може да каже, че материализираме не ние, а някаква божествена енергия, като ние просто сме се оказали в дадения момент в дадената ситуация… НО!!!

Във всички случаи, ние сме тази божествена енергия. Ние притежаваме много повече от 7, 12 или даже 49 чакри. Те са свързани с центъра на Галактиката - и по-нататък. Тази, същата мигновена материализация означава, че Пространството, Вселената, Висшият Разум ни е дал достъп до нас самите.

Това не го прави някой вместо нас, а ние с вас самите го правим. Аз, вие - всеки, който изказва намерение. Затова трябва да мислим! Да мислим, преди да помислим …

За тези, които не знаят за това: Светът, на практика, се раздели по време на Квантовия преход. На тези на които им е необходима материална еволюция - да живеят в насилие и негативизъм; и на тези, които са избрали Пътя на съзнанието, Пътя на еволюцията. Сега сред нас се намират и едните, и другите.

Тези, които си отиват, остават с мислите си. За тях те са всичко… Те имат други постъпки и действия.

А ние, които оставаме, имаме други действия. Сега протича физико-психически момент – ние преставаме да се виждаме един друг. Вече започна да става така, че ние можем да преминаваме един през друг, без да се забелязваме и без всякакъв дискомфорт. Става разделяне на Реалностите – едни отиват наляво, други - надясно.

Тези, които са избрали духовната еволюция ще мислят преди да си помислят. Набирането на опит няма да мине гладко.

Как да използваме божественият подарък? - Като за начало , трябва просто да знаем за него. Зареждайте вода, вместо лекарства. Например, за болки в петите или за брадавици и за почистване на кръвоносните съдове. Напишете на лист хартия, поставете отгоре му чаша с вода и ги сложете до главата си за през нощта, а на сутринта изпийте водата.

Така е правил Чумак, а сега това може да го направи всеки от нас.

Има вълшебна фраза: „В моята реалност всичко се получава!” - и казвате желанието си леко и изящно!

Това не е афирмация и няма нужда дълго да я повтаряте. Всичко се изпълнява леко и бързо – казваш го и отиваш да си гледаш работата… Най-важното е,да почувствате това, което казвате. Да се научите да се доверявате на Пространството. Започнете от бита… кажете на хлебарките - привет! В моята реалност няма хлебарки. Това може да се приложи към отношенията ни с децата, към самочувствието ни, към транспорта, към получаването на информация, към покупката на нещо, към чиновниците... Експериментирайте!

Валентина Миронова, биофизик, работила в Космическия Център 20 години, със специалност „засекретени открития”.

Източник: http://espavo.ning.com/profi…/blogs/3776235:BlogPost:1486825

Публикувано от Малинка Копи

и от Боби Георгиев

ИЗВЪНЗЕМНИ ЛИ СА „ДЕМОНИТЕ“ НА ДА ВИНЧИ?

ИЗВЪНЗЕМНИ ЛИ СА „ДЕМОНИТЕ“ НА ДА ВИНЧИ?

Личността на Да Винчи е всеобхватна, обгърната в ореола на загадъчност и мистика. Леонардо е като зашифрована картина, като шифрован роман, който при прочита си крие всеки път различен увод, и различен край.

Леонардо е изключително надарен творец. Той е художник, скулптор, архитект, изобретател, анатом, ботаник, зоолог, музикант, физик, сценограф, дизайнер на костюми…

Роден на 15 април, през 1452г. в селцето Анкиано, в близост до Тоскана, Леонардо е дете на извънбрачната връзка на богат нотариус и слугиня на име Катерина, която му дава живот. От ранна възраст, той проявява блестящ ум. В училище, дори провокира учителя си, притежава неизчерпаеми енергия и неутолим ум. Накратко, Леонардо Да Винчи е един невероятно надарен за времето си мистик, който и до днес буди любопитство и възхита от страна на всеки дръзнал да се потопи в неговия странен и необятен свят.

Но ето и някои интересни факти за този загадъчен творец:

1. Да Винчи е роден в семейство на бедна селянка и богат нотариус. Имал е домашно образование.

2. Имал е умението да свири на лира, при това много добре.

3. В определен период от време се е смятало, че да Винчи е хомосексуалист, за което има заведено дело. Обвиняват го, че е посегнал на момче, което му е позирало за картините. Това обвинение не се доказва и да Винчи е оправдан.

4. Една от най-нашумелите му картини (и все още неразгадани) е Мона Лиза. Има изключително много теории за нея, за това какво е нарисувано и защо по точно този начин, но все още няма единна теория, която да обяснява картината. По едната теория Мона Лиза е всъщност самият Леонардо – направил си е автопортрет. Друга интересна теория гласи, че тя е била бременна и е успяла да скрие това, за което и всъщност е щастлива и леко усмихната. Според трета теория, пред Джокондата имало хора, специално доведени, за да я развличат.

5. Защо небето е синьо е въпрос, чийто отговор първи дава Леонардо в своята книга „За живописта”.

6. Леонардо е успявал да работи прекрасно и с двете си ръце. Твърди се, че е пишел с едната, докато успешно рисувал с другата.

7. Да Винчи не е можел да чете достатъчно добре, тази форма на нарушено концентриране се нарича дислексия.

8. Известен факт е, че той е писал своите творби огледално.

9. Леонардо да Винчи е направил много проекти на подводници, на тъкачни станове, на танкове, както и на летящи машини.

10. Да Винчи е първият живописец, който е започнал да разчленява трупове – целта му е била да види какъв всъщност е строежът на мускула.

11. Той е установил, че Земята е доста по-стара, отколкото е написано в Библията.

12. Няма нито един автопортрет, за който със сигурност може да бъде казано, че е негов.

13. Изобретенията, които стоят в основата на водното снаряжение са дело именно на Леонардо да Винчи – изобретил е дихателен апарат, описал е какво е необходимо и как се правят подводни потапяния.

14. Смята се, че да Винчи е първият човек, който е установил какво се „разчита“ по кръговете на дънерите на дърветата.

В Милано, както и през целия си живот, Леонардо работи и за себе си. Той разширява границите на науката и прави поредица открития в най-различни области повече от всеки друг преди или след него. Леонардо демонстрира смайваща многостранност. Той дава воля на въображението си и прави забележителни открития. Създава епични по мащаби устройства. Машини за правене на дренажи. Развива нови методи за земеделие, прави напоителни системи и конструира военни машини. Бележниците му отразяват непрестанните му открития. Той разбира, че илюминацията на малки атмосферни частици е причина за синия цвят на небето. Изучава човешкото тяло и първи вижда как втвърдяването на артериите причинява сърдечни болести и смърт.

Леонардо постоянно се учи, разговаря със занаятчии, с леяри на камбани, с леяри на оръдия, защото те са най-запознати с изливането на големи количества метал.

В бележниците си той прави стотици скици на диви коне и на коне от обора на херцога, за когото работи. Леонардо създава глинен модел с определените размери, който е обявен за шедьовър и чудо на скулптурната техника. Но бронзовата отливка си остава само проект.

По това време, Леонардо създава и гигантска коса, с която режат човешки крака. Сред най-интересните му изобретения е предшественикът на днешния танк, който е направен едва през Първата световна война 400 години след Леонардо.

Двигателят на танка се задвижва от трима души с помощта на 3 лоста. Те го завъртат и задвижват колелото, което прилича на колянов вал на двигател. Полезното му действие е минимално, трябва много бутане, за да направи пълен оборот. Танкът е направен според плана, но привидно в детайлите има грешка. Оказва се, че трансмисиите са на грешни места, на колелата са. Възможно ли е това?

Леонардо не е бил глупак. По онова време не е имало адвокати защитаващи авторските права, така че авторът умишлено е прибавил механичен дефект, за да заблуди крадците на идеи. Но Леонардо е знаел как да го задвижи.

Това било невиждано съоръжение за времето си. Било е същото като днес с летящите чинии. Сякаш е изникнало от нищото.

Гениалният Леонардо е можел да печели войни с това оръжие.

През 1495 година, по случай 13 години от службата на Леонардо при Лудовико Сфорца, херцогът решава да му повери голям проект. Леонардо трябва да изпише „Тайната вечеря“ в манастира Санта Мария де ла Грацие.
Това е често експлоатирана тема, но Леонардо решава да направи нещо различно. Той иска да улови реакцията на учениците в мига когато Христос казва, че ще бъде предаден.

Идеята е прекалено амбициозна и се изисква опит в мокрото фреско, който той няма.

Фреското е техника, при която всичко се уточнява предварително. Не може да се бавиш, просто трябва да продължиш, а постоянството не е от силните страни на Леонардо. Затова той решава да използва друга. Създава гипс, върху който да се рисува и след като изсъхне. Така може да забави темпото на работа.

През 1498 година фреската е готова. Да Винчи, рисува това, което вижда във въображението си и надминава себе си. Постига невероятен успех.

За нещастие експерименталната техника върху сух гипс, която му позволява да постигне целите си, поврежда сериозно този шедьовър. Няколко години по-късно се появяват малки, почти незабележими пукнатини под повърхността на боята. Влагата руши фреската. Но и днес личи великолепието на оригинала. Фреската е като призрак, но един великолепен призрак.

Когато Сфорца и Леонардо гледат фреската през 1498-ма година, те не знаят участта й, нито пък своята собствена. Французите се готвят да нападнат Милано.

Проектът за бронзов кон остава неосъществен, отделените 60 тона метал се използват за отливане на оръдия. А французите се упражняват в стрелба по великия глинен модел.

След месеци Леонардо напуска Милано и започва работа при тирани в сравнение, с които Сфорца е ангел. Възникват и конфликти с Папата в Рим. Леонардо става най-известният живописец в Италия и тогава среща свой съперник, който го презира и мрази. Скулптор на име Микеланджело.

Онова, което Микеланджело вероятно не знае и което доста дълго време остава скрито от очите на специалистите и феновете на маестро Да Винчи е, че всичко около него и неговия живот е твърде мистериозно и необикновено, твърде тайнствено… досущ като „посланията“ в картините му.

Безспорен факт е, че почти всяка негова картина, погледната огледално, под определен ъгъл, крие странни образи. Донякъде плашещи, навеждащи на мисълта, че това са фигурите на ужасяващи създания, вероятно демони или извънземни. Но, кои са „демоните“ на Да Винчи? Защо маестрото крие в картините си техните образи. Съзнателно ли го е правил, или подтикван от чужд разум, който го е ръководел? Защо във всичките му картини виждаме скрити образи, текстове, цифри, ползваната о него Сакрална геометрия, които само най-находчивите могат да видят…

В живота на Леонардо, определено има много въпросителни. Твърди се, че внезапно, в пика на своето творчество, изведнъж той мистериозно изчезва. Липсва около 12 години, през които никой не знае къде е. Стига се до там, че хората дори започват да го забравят. За реално съществуващата му личност, напомнят оставените от него картини, дневниците и записките му. Но, какво прави и къде е Да Винчи през тези липсващи 12 години, от своя пътепис на живота?

Слуховете твърдят, че когато се връща, Леонардо е странно променен… Но не и физически. Той изглеждал така, както преди 12 години. Дори носил същите дрехи, както твърдял неговия чирак, когато маестрото се появява внезапно една вечер в ателието. Промяната му се състои в начина по който той пише и рисува. В начина, по който общува с околните, сякаш извисен духовно и още по-умен и мъдър, още по-талантлив от преди…

Има твърдения, че негов ръкопис описва това изчезване. В ръкописа, маестрото описал детайлно някаква странна пещера, в която попаднал. В пещерата се натъкнал на странни създания, с плашещ и ужасяващ вид. Но Леонардо се чувствал неустоимо привлечен от тези създания. В ръкописа описал контакта си с тях, като мисловен (телепатичен).

„Те чуваха мислите ми и ми отговаряха чрез мислите си и аз чувах мислите им и им отговарях по същия начин. Освен тишина в пещерата, само от време на време се чуваха писъците на малките прилепи.“

Какво се е случило след срещата му с мистичните създания и дали не са те причината за чудноватите и плашещи образи скрити в картините на художника? Дали липсващите години на Да Винчи, не могат да се обяснят с престоя му в пещерата – дома на странните демонични създания?

Вижте част от картините, които погледнати през огледало под определен ъгъл, крият мистичните демони или извънземни, които Да Винчи съзнателно или не, е скрил в шедьоврите си:

 

Единствено наблюдението, казвал Леонардо, е ключът към разбирането.

Съединявайки всички тези нишки, става ясно, че Мона Лиза е била моментна снимка на зрелия разум на Леонардо, един дестилат от всичко, което бил открил за цял живот наблюдение на тайните на природата. През целия си живот Леонардо искал да контролира природата. Но обратната страна на реда е безредието и хаоса. Леонардо знаел, че природата може да е и непредсказуема и ужасяваща. Към края на живота си той има тези удивителни видения, прозрението, че колкото и да разбираш тези сили, има едно страховито измерение, което е извън човешкия контрол.

инфо: multivselena.com

Източник: Световни загадки