Всеки изживява сянката на другия партньор

 Всеки изживява сянката на другия партньор

 

 

Диана Павлова написа: Противоположностите се привличат е концепция на 3D Матрицата. Това не е вярно - привличат се подобията. Само изглежда, че противоположностите се привличат, защото това, което харесваме и не харесваме в другия са наши потиснати черти, наречени Сенки. Всичките ни партньори са души с които сме се договорили да играем съвместната игра на опознаването на самите себе си. Те просто ни държат огледалото, за да преминем трудния процес на осъзнаването Кой Съм Аз. Разсъждения от Торвалд Детлефсен и Д-р Рюдигер Далке за осветляване идеята за ЦЯЛОСТНАТА СЪЩНОСТ:

„Това, което обичаме или мразим у някой друг човек, в края на краищата, винаги е в нас самите. Говорим за любов тогава, когато друг човек отразява сфера на сянката, която и на нас ни се иска да осъзнаем в себе си. И изпитваме омраза тогава, когато някой отразява много дълбок пласт от нашата сянка, с който още не сме готови да се срещнем. Намираме другия пол атрактивен, защото той ни липсва. Често се страхуваме от него, тъй като за нас той е неосъзнат.

Срещата с партньора е срещата с неосъзнат от нас аспект на душата ни. Когато този механизъм на отражение на сфери от собствената ни сянка в другия стане съвсем ясен, ще разглеждаме всички проблеми на партньорството в нова светлина. Затрудненията, които имаме със своя партньор всъщност са затруднения, които имаме със себе си.

Отношението ни към неосъзнатото от нас винаги е двойствено - то ни привлича и плаши едновременно. Също така двойствено е обикновено и нашето отношение към партньора - ние го обичаме и го мразим, искаме напълно да го притежаваме и заедно с това да се отървем от него, намираме го едновременно и прекрасен, и отвратителен. Във всички дейности и разногласия, които изпълват едно партньорство, ние винаги „преработваме" нашата сянка. Поради това често сравнително противоположни хора се събират.

Противоположностите се привличат - това всеки го знае и все пак винаги отново и отново се учудваме „как тъкмо тези двамата са се събрали, когато съвсем не си подхождат". Те си пасват толкова по-добре, колкото по-големи са противоположностите, защото всеки изживява сянката на другия или - образно казано - всеки оставя своята сянка на другия.

Партньорството между двама души, които си приличат, наистина изглежда по-безопасно, а е и по-удобно, но обикновено не допринася много за развитието на партньорите: в другия се отразява само собствената, съзнателната сфера - това съвсем не е сложно и е доста скучно. Всеки намира, че другият е прекрасен и проектира съвместната сянка върху останалата окръжаващата среда, която след това и двамата избягват.

Плодотворни са само разногласията в едно партньорство, защото единствено когато „обработва" своята сянка чрез другия човек стига по-близо до себе си. Би трябвало да е ясно, че целта на този процес се състои в приближаването до собствената цялостност.

В идеалния случай в края на едно партньорство би трябвало да има двама души, и двамата от които в себе си са станали цялостни, или поне - нека оставим настрана идеалния случай - станали са по-здрави, тъй като са прогледнали за неосъзнатите елементи на душата си и така са могли да ги интегрират в своето съзнание. Следователно накрая са изчезнали влюбените гълъби от които единият не може да живее без другия.

Твърдението, че човек не можел да живее без другия, показва само, че някой от чисто удобство (би могло да се нарече и страхливост) използва другия, за да даде възможност на собствената си сянка да живее чрез него, без да предприема опит да преработва проекцията и да я връща обратно. В такива случаи (а те преобладават) единият партньор не позволява на другия да се развива, защото установените роли биха били поставени под въпрос. Подложи ли се някой на психотерапия, партньорът нерядко се оплаква, че другият толкова много се е променил... ("Ние искахме всъщност само симптомът да изчезне!")

Едно партньорство постига целта си, когато човек вече не се нуждае от другия. Само в такъв случай обещанието за „вечна любов" се осъществява. Любовта е акт на съзнанието и означава да отворим своята собствена граница на съзнанието за това, което обичаме, за да се съединим с него.

Това става възможно едва когато човек е поел в своята душа всичко, което партньорът е въплътил - или, другояче казано, - когато човек си е взел обратно всички проекции и се е съединил с тях. Така онзи, когото обичаме, като проекционна плоскост е вече изпразнен - отсъства привличане и отблъскване, - любовта е вечна, т. е. станала е независима от времето, понеже е осъществена в собствената душа.

Такива разсъждения винаги навяват страх у хора, които със своите проекции силно клонят към материалното. Те свързват любовта с формите на проявление, вместо със съзнателни съдържания. При такова поведение преходността на земното става заплаха и тогава човек се надява да се срещне отново със своите „обични близки" в отвъдното, а пропуска да забележи, че „отвъдното" винаги е тук. Отвъдното е сферата отвъд материалните форми. Нужно е само всичко видимо да се преобразува в съзнанието и човек вече е отвъд формите. Всичко видимо е иносказателно - защо да бъде по-различно при човека?

Видимият свят трябва да стане излишен чрез нашия живот - това важи също и за партньора ни. Проблеми се създават само когато двама души различно „използват" своето партньорство, като единият преработва и взема обратно своите проекции, а другият напълно затъва в проекциите. Тогава идва моментът, когато единият става независим от другия, докато на другия сърцето се къса. Затънат ли обаче и двете части (и двамата) в проекцията, изживяваме любовта до гроб, а след това и голямата скръб, защото другата половина липсва!

Блажен е този, който разбира, че от никого не може да се вземе онова, което той е осъществил в себе си. Любовта иска да бъде едно - и нищо друго. Докато тя е ориентирана към външни обекти, не е постигнала своята цел.“

БОЛЕСТТА КАТО ПЪТ

Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке

Споделил Диана  Павлова

 

РС, Още едно предимство на възрастта…

Когато прочетеш подобна статия и погледнеш към годините назад, можеш да откриеш много интересни неща за себе си и за живота си. За някои си си давал сметка, а други ти идват като гръм от ясно небе…

И именно тук идва предимството на възрастта. Тя ти дава безценния опит, стига, разбира се да имаш желание да надзърнеш още малко по-надълбоко в себе си…

Весела Стамболиева

Мръсни танци Dirty Dancing

Мръсни танци Dirty Dancing (1987)

с Патрик Суейзи и Дженифър Грей

В ролите: Джери Орбах, Синтия Роудс, Джак Уестън,

Джейн Букър, Кели Бишоп, Лони Прайс и др.

 

Мръсни танци DirtyDancing (1987) Бг Аудио Част 1

 

Мръсни танци DirtyDancing (1987) Бг Аудио Част 2

Мръсни танци DirtyDancing (1987) Бг Аудио Част 3

Мръсни танци DirtyDancing (1987) Бг Аудио Част 4

Доказателство, че човешкото тяло е проекция на съзнанието

 Доказателство, че човешкото тяло е проекция на съзнанието

  В тази статия ще изследваме как вашето тяло се явява холографска проекция на съзнанието ви и как вие директно въздействате върху тази холограма и по този начин имате пълен контрол над физическото здраве на тялото си. Също така ще изследваме детайлно точния механизъм зад този принцип и – не се тревожете – ще ви предоставя научни доказателства, така че нека рационалният ви ум бъде спокоен. Но първо... как изобщо е възможно това?

Човешката мисъл определя реалността

Един от ключовите принципи на квантовата физика е, че нашите мисли определят реалността. В началото на миналия век квантовите физици доказват това отвъд всяко съмнение посредством експеримент, наречен експериментът с двойната цепка. Те откриват, че определящият фактор за поведението на енергията ("частиците") на квантово ниво е съзнанието на наблюдателя.

Например: при едни и същи условия, електроните понякога се държат като частици, а друг път като вълни (безформена енергия), тъй като това напълно зависи от това какво наблюдателят очаква да се случи. Онова, което наблюдателят вярва, че ще се случи, е онова, което квантовото поле прави.

Квантовият свят очаква от нас да вземем решение, за да знае как да се държи. Това е причината, поради която квантовата физика среща такива проблеми при боравенето с квантовия свят и неговото обясняване и дефиниране. Ние наистина сме – във всеки един смисъл на думата – майстори на творението, тъй като ние решаваме какво да се прояви като форма из полето на всички възможност.

Работата е там, че квантовото ниво на реалността не е някакъв локален и незначителен аспект на творението. То е навсякъде около нас и представлява най-фундаменталното ниво на творението, с изключение на самото единно поле. Човешкото енергийно поле през цялото време си взаимодейства със и въздейства на квантовото поле около нас, а енергиите на нашите вярвания и намерения насищат енергийното ни поле, тъй като те се определят от енергията на нашите мисли и емоции.

По този начин съвкупността от нашите мисли, емоции, вярвания и намерения, която за по-голяма простота ще наричам човешко енергийно поле, постоянно информира квантовата реалност в нас и около нас във всеки един момент от нашето съществуване.

И тъй като реалността постоянно преминава, подобно на проблясване, от модус на съществуване към модус на несъществуване (както се предполага – по 1044 пъти в секунда, наречено "време на Планк"), всеки път, когато реалността ни се колебае между формата и чистото енергийно състояние на полето, нашето съзнание, което е постоянно и не прави непрекъснати преходи от съществуване към несъществуване, на квантово ниво информира полето по какъв точно начин то да се пре-прояви, когато отново премине във форма.

Следователно, всеки път, когато преминем в безформеност, ние имаме пълен и тотален контрол и отговорност по отношение на това какво избираме, посредством своето внимание, да се прояви в следващия миг из полето, като нашата сила и способност да правим това зависи изцяло от това в какво ние вярваме и от това как се чувстваме.

Драматичен пример за това е случаят на Виторио Мичели. През 1962 г. той бива приет във Военната болница във Верона – Италия, с огромен тумор в лявото си бедро. Лекарите знаели, че не могат да му помогнат, така че този случай бил приет за безнадежден и мъжът бил изпратен у дома си без да му бъде правено никакво лечение. След около 10 месеци костта на лявото му бедро се била вече напълно разпаднала. Като последна надежда, той отпътувал за Лурд – Франция, където се изкъпал в намиращия се там извор (считан за свещено място от християните, тъй като там се случвали много чудеса).

Той незабавно се почувствал по-добре, възвърнал апетита си и се изкъпал в извора още няколко пъти, преди да си тръгне. След неколкомесечен престой в дома си той започнал да изпитва такова силно чувство на благоденствие, че настоял лекарите отново да му направят рентгенова снимка. Те с удивление установили, че туморът му се бил смалил. През следващите няколко месеца те внимателно го наблюдавали, като рентгеновите му снимки показвали, че туморът му продължава да се смалява, докато напълно изчезнал. А когато туморът му изчезнал, костта на бедрото му започнала да се регенерира.

След два месеца той вече можел отново да ходи, а след няколко години костта на бедрото му се била вече напълно регенерирала. В своя официален доклад Ватиканската Медицинска комисия казва:

 "Осъществило се е чудотворно възстановяване на слабинната кост и кухина. Направените през 1964, 1965, 1968 и 1969 г. рентгенови снимки категорично и несъмнено доказват, че е настъпило непредвидено и поразително възстановяване на костта, за каквото не откриваме никакви предишни свидетелства в аналите на медицината." ("Холографската вселена", стр.107)

Обикновено това би било счетено за чудо и то наистина е такова. Но аз намирам това за чудно в смисъл на разкриващо истинската сила на човешкото намерение и вяра. Нещо повече – то представлява много важно свидетелство, водещо до предположението за съществуването на някаква енергийна структура, с която нашите "материални тела" се синхронизират, тъй като това е едно от малкото логически обяснения за това как бедрената кост на Виторио Мичели е знаела точно каква форма да приеме при повторното си израстване. Това не би могло да се случи, освен ако не съществува някакъв енергиен шаблон, който е ръководел израстването й и за когото, както Ватиканската Медицинска комисия ясно заявява, "няма предишни свидетелства в аналите на световната медицина".

Навярно в медицината това е било неизвестно, но не може да се каже същото и за физиката. На атомно ниво атомите се свързват един с друг, за да образуват молекули, които имат специфични геометрични структури, сякаш има някакъв енергиен шаблон, към когото те се придържат и който диктува каква да бъде формата, която те заедно поддържат.

Ако телата ни са проекция на съзнанието ни, би трябвало съзнанието ни да създава някакъв енергиен шаблон, по който нашите атоми и молекули се организират, за да създават телата ни. Новите изследвания на ДНК предоставят множество убедителни свидетелства за съществуването на такъв енергиен шаблон (или човешко енергийно поле), които доказват, че то предава, приема и по този начин разчита енергия директно от полето.

Случаят на Мичели е перфектен пример за нашата човешка способност да реорганизираме тази вакуумна структура посредством своята енергия и намерения и така да проявяваме онова, което желаем, директно от полето, предизвиквайки наистина чудотворни резултати. Фактът, че Мичели е започнал да се чувства по-добре и е започнал да вярва, че се изцелява, представлява, според мен, ключът към изцелението му.

Някои от вас може да предпочетат да се придържат към вярването, че Бог е този, който е изцелил този човек – и аз ще се съглася с вас. Но вероятно с вас ще се окажем в разногласие относно природата на този Бог. Защото аз считам, че вие сте богове, каквито сме всъщност всички ние, тъй като силата, която наричаме Бог, е енергията и безкрайното съзнание в основата на творението, така че когато ние се докоснем до онзи свой аспект, който представлява чисто съзнание – а това се постига чрез медитация, когато постигнем състояние на пълно отсъствие на мисли, тогава ние се отваряме за необятността на собственото си съзнание, тъй като ние сме неделима част от това безкрайно творческо съзнание. Ние сме него и то е нас.

И когато се отворим за тази енергия, ние си позволяваме да се преизпълним със "силно чувство за благоденствие" и знаене, което има удивителната сила да твори реалност и директно да влияе на телата ни.

 Тялото е проекция на съзнанието

Искам наистина дълбоко да осъзнаете, че реалността постоянно преминава от форма към безформеност. Това е изключително важно за разбирането на способността ни да се изцеляваме, тъй като през половината време ние сме безформени, и тогава (1) Кои в действителност сме ние, тъй като очевидно нашите тела и материалният свят са донякъде илюзорни; и (2) Какъв е шаблонът, който направлява реорганизирането на нашите тела, всеки път когато ние съвсем буквално се рематериализираме?

Отговорът и на двата въпросa е "съзнание". Нашите тела са холографска проекция на съзнанието ни и представляват съвкупността от нашите вярвания относно самите нас. Ако можем да променим вярванията си относно самите себе си, тогава можем да променим енергийния шаблон, с който се синхронизира нашето тяло при рематериализирането си във форма по 1044 пъти в секунда.

Дийпак Чопра, в книгата си "Как да познаем Бог", разказва една история, която перфектно илюстрира това. Негов приятел разтяга стъпалото си по време на тренировка в спортния салон, тъй като не знаел как точно се използва един от уредите. През следващите няколко дни болката в стъпалото се усилила и на човека му било все по-трудно да ходи, така че "той си направил медицински преглед, при който се установило, че има често срещано заболяване, известно като плоско стъпало, при което свързващата тъкан между петата и предната част на стъпалото е разтегната или разкъсана. " ("Как да познаем Бог", стр.221)

Приятелят му решил да не се подлага на операция и вместо това да си търпи, но с времето това започнало да му причинява такава болка и толкова много да му пречи да ходи, че в отчаянието си той потърсил услугите на един китайски лечител. Китайският лечител бил съвсем обикновен на вид и "изобщо не правел впечатление на мистик или духовен човек или на човек с голяма целителска дарба". Пострадалият приятел на Дийпак Чопра по-нататък разказва:

"След като внимателно опипа стъпалото ми, той се изправи и направи зад гърба ми няколко жеста във въздуха. Той изобщо не ме докосваше и, когато го попитах какво прави, просто ми отговори, че включва някакви бутони в енергийното ми поле. Той прави това в продължение на няколко минути, след което ме помоли да се изправя. Когато го направих, установих, че вече не изпитвам ни най-малка болка. Не забравяйте, че си бях навехнал стъпалото толкова силно, че преди това едва ходех."

Той продължава:

"В пълно удивление го попитах какво беше направил. Той ми каза, че тялото представлява образ, проектиран от ума, и когато се намираме в състояние на здраве, умът поддържа този образ ненакърнен и балансиран. Нараняването и болката, обаче, могат да ни накарат да оттеглим вниманието си от засегнатото място. В такъв случай телесният образ започва да се изражда; енергийните му модели стават повредени, нездрави. Така че лечителят възстановява правилния модел – това се прави мигновено, на мига – след което собственият ум на пациента поема отговорност за поддържането му по този начин." ("Как да познаем Бог", стр.222)

Тази история ме впечатли и вдъхнови от мига, в който я чух. Както вече казахме, реалността преминава, подобно на проблясване, от модус на съществуване към модус на несъществуване безкраен брой пъти в секунда, преминавайки от форма към безформеност, а квантовата физика знае, че нашите мисли и вярвания въздействат върху квантовата реалност, която е източникът на материалния свят. Ето защо е съвсем естествено да допуснем съществуването на един енергиен и безформен източник на цялото творение, включително на нашата физичност.

Мисля, че е абсолютно ясно, че трябва да започнем да гледаме на себе си като на нещо повече от физически тела. В действителност, много по-смислено е да мислим за себе си като за светещи енергийни полета, организиращи себе си в тела, или като за чисти съзнания, проявяващи и временно преживяващи това ниво на реалността посредством своите тела. Нови доказателства ясно показват, че нашият ум е нелокален и независим от мозъка ни, което означава, че той не се нуждае от мозъка, нито дори от тялото, за да съществува.

Ние сме толкова повече от това, което мислим, че сме, и безкрайно повече от онова, което са ни накарали да вярваме, че сме. Следващата стъпка, която трябва да направим, и нещо повече – следващата стъпка в човешката еволюция сега включва това да се научим как да използваме и контролираме тази сила, която притежаваме, за да въздействаме на реалността и буквално да проявяваме всичко, което искаме, директно от полето – от ново бедро, до по-добро зрение, до прекрасно и здраво тяло, та чак до нов живот.

Но как точно се прави това?

Изцелете полето си, изцелете тялото си

Всичко, което е необходимо да направим, за да се изцелим, е да пречистим енергията си, така че енергийната проекция на тялото ни да не бъде възпрепятствана. Тогава нашите атоми и молекули могат да се организират перфектно в съответствие с тази структура, тъй като не са налице енергийни вмешателства, които да изкривяват образа на нашето тяло, така както той се проектира от съзнанието ни.

Ние правим това, като навлизаме в празнотата между мислите ни, където нашите вярвания повече не въздействат върху реалността ни, тъй като, когато не мислим, ние сме същевременно свободни от вярвания и очаквания. Освен това, правейки това, ние се  синхронизираме с универсалните принципи и привеждаме енергията си в съответствие с енергиите, идващи от полето на всички възможности – с високовибрационните енергии на любовта, добротата, вдъхновението, страстта, радостта и т.н.

Първата стъпка е да допуснем възможността, че ние не само сме енергия, но и че навсякъде около нас присъства безкрайна енергия, с която можем съзнателно да влезем в досег, за да изцелим телата и умовете си, да станем по-щастливи, здрави, изпълнени с живот и креативност същества. Веднага щом започнете да се свързвате с безкрайната творческа енергия и със собствената си истинска природа на безформена енергия, вие започвате да осъзнавате тези енергии в тялото си, което възвръща проекцията на вашето тяло в нейното естествено състояние.

Проекцията на вашето тяло може да бъде нарушена единствено от нарушения в енергийното ви поле – вашето съзнание – причинени от неуравновесени мисли и емоции и от ограничаващи вярвания. За нашето светещо енергийно поле е естествено да бъде жизнено и за енергията ни е естествено да тече невъзпрепятствана като мощен поток съзнание, но нашите по-нисши нива на съзнание, в които сме били кондиционирани да живеем като част от нашата социална индоктринация, нарушават този поток, който, ако бъде оставен невъзпрепятстван, би проявил своето съвършенство във всичко.

Друга ключова идея, която трябва да разберете, е тази, че тялото ви постоянно се регенерира. В една беседа на Дийпак Чопра, която слушах, той посочи, че атомите не стареят. Те не умират. И същите онези атоми, които са съществували по времето на Големия Взрив преди около 14 милиарда години, съществуват и до ден днешен, като част от тях дори са във вас.

Всяка година 98% от атомите в нашето тяло се заменят от "нови" атоми. Вие постоянно умирате и след това се прераждате и буквално се трансформирате на атомно и молекулярно ниво. На всеки три дни вие се сдобивате с нова стомашна стена, на всеки месец – с нова кожа, на всеки три месеца – с нова костна система, и на всяка година – с почти напълно ново тяло.

Дийпак Чопра го описа красиво, казвайки, че нашите атоми "са като мигриращи птици". Те не са постоянни, те са напълно независими, носят се през времето и пространството и просто биват организирани в структури като нашите тела не от нещо друго, а именно от нашето енергийно поле, което ги организира точно както магнитното поле организира металните стружки, само че по малко по-сложен начин.

От какви още доказателства се нуждаем, за да започнем да гледаме на телата си по различен начин и по принцип да погледнем на самия механизъм на здравето в нова светлина?

Никой от първичните материали, които изграждат физическото ви тяло, не остарява. Нещо повече – те постоянно се сменят. Така че се запитайте следното. В действителност вие ли сте тези, които се променят? И коя е силата, която организира тези атоми и молекули обратно там, където трябва да бъдат, и осигурява това те съвършено и хармонично да продължават да вършат своята работа, дори докато милиарди ваши клетки и атоми мигрират?

Вашето тяло не е истинското вие. Вашето тяло е просто проекция на онова, което вярвате, че сте. Ако можете да откриете, че представлявате чисто съзнание, и че онова, което наистина сте, е едно безкрайно, креативно съзнание, което проявява реалността и твори реалността съвместно с други ваши аспекти (тъй като всяко същество е проявление на безкрайното универсално съзнание, което сме нарекли Бог), тогава можете да започнете да упражнявате пълен контрол над своето тяло, здраве и живот.

Хроничните болести, заболяванията или старите наранявания, които имате в телата си, не са в действителност в телата ви – те са в умовете ви. И по-конкретно – те са функция на вашето възприятие. Атомите ви винаги се сменят, както става и с молекулите ви, но с навлизането на нови атоми и с образуването на нови молекули, и докато вие постоянно преминавате, подобно на проблясвания, от модус на съществуване към модус на несъществуване, вашето енергийно поле им казва къде да отидат, какво да правят и как да се организират едни спрямо други.

Следователно, вие носите болести, неразположения, болка и наранявания в своето съзнание и така те се отпечатват във вашето енергийно поле, едва след което те се проявяват и във вашата физиология.

Ако това е така, значи не само, че имаме пълен контрол над здравето си, но е възможно да имаме контрол и над темпото, с което стареем. Разбира се, не твърдя, че можем да бъдем безсмъртни, тъй като ние вече сме безкрайни същества от съзнание. Онова, което твърдя, е, че в едно отдавна забравено време, както и в близкото бъдеще, човешките същества са притежавали и отново ще осъзнаят способността да живеят от това поле и да живеят съзнателно от своята природа на светещи същества от чиста енергия.

С времето човешките същества ще осъзнаят, че тялото е проявление на нашия най-висш аз и че ние не само можем съзнателно да проявяваме всичко в живота, но и всичко в тялото си. И един ден ще достигнем момента, когато ще можем постоянно да регенерираме тялото си по своя воля, тъй като ще живеем от полето на безкрайната енергия, и по този начин телата ни просто ще функционират на по-висока честота, така че ще можем да живеем в тях, докато завършим работата си тук и изберем да си отидем.

Фантастично? Да. Но тези промени стават видими в човешкото тяло и ум, дори след малко практика и тренировки, така че вземете решение да го почувствате и преживеете сами и се научете да медитирате. Това е, което свидетелствата ясно сочат и което моят личен опит също потвърждава. Единственото, което може да ви попречи да се свържете с тази природа на вселената, е вашето собствено будно съзнание, вашето ниво на внимание и вашите вярвания.

Способността за изцеление е директно свързана с нивото ни на внимание и с нивото ни на вяра. Например, ние можем да се изцелим от всяка възможна болест или нараняване, стига да притежаваме абсолютна убеденост, знаене, че ще се изцелим. Това се постига директно чрез свързване с най-фундаменталното ниво на реалността посредством дълбока медитация.

Причината за това е, че на фундаменталното ниво на реалността всичко е възможно и преструктурирането на реалността се диктува единствено от нашите вярвания и очаквания. Ние сме чиста енергия и в тази енергия се съдържа безкраен потенциал. Само от нас зависи какво избираме да проявим от полето в своя живот и в своето тяло.

Вие нямате ограничения и нищо не е невъзможно. Единствено вашите вярвания определят какво можете и не можете да направите.

 "Чудесата се случват не в противоречие на природата, а в противоречие на онова, което знаем за природата." – Св. Августин 

Брандън Уест

Превод: Мария Казакова

Източник: Виртуална обител

Майстори на ограничението

Майстори на ограничението: Наблюденията на Земята от извънземните

 

Този филм представлява обединението на досегашните 10 епизода от поредицата Първи Контакт. Досега се запознахме с извънземната раса Есасани и наблюденията им за Земята, които предлагат не само уникална гледна точка на човешкото общество и нашето място във Вселената, но също така ни дарява с променяща живота информация, която може дълбоко да промени възгледа ни за реалността.

Информацията е от книгата - Майстори на ограничението, чиито автор е Дарил Анка, който канализира съзнанието на Башар.

За автора на книгата:

Дарил Анка е сценарист-режисьор-продуцент в Zia Films LLC, филмова продуцентска компания, която притежава заедно със своя продуцентски партньор и съпруга Ерика Джордан. Той има богат опит в миниатюрни ефекти, сторибордове и сценография и е работил по някои от най-големите научнофантастични и екшън филми през последните тридесет години, като „Стар Трек II: Гневът на Хан“, „Железният човек“ и „Карибски пирати: На края на света“.

Той също така е международно известен публичен оратор по НЛО и метафизични теми. Неговите семинари са публикувани в Съединените щати и Япония, а записи от неговите разговори са продадени на хиляди хора по целия свят от бизнес партньора му Ейприл Рошел, главен изпълнителен директор на Bashar Communications, Inc.

Книгата - The Masters of Limitation: An ET’s Observations of Earth –

https://www.basharstore.com/books/

Книгата е на английски език и затова може би няма голяма възможност да достигне до повечето хора в България, затова направих отделни епизоди, за да може информацията да достигне до повече хора. Във всеки един от епизодите представям информацията под формата на директен превод на това, което Башар разказва за света си, начина си на живот и наблюденията му за Земята. Имайте предвит че както в този, така и в други епизоди информацията има възможност да не бъде точен превод на някои от нещата. Старал съм се да бъде точна и разбираема. При интерес можете да потърсите и вие информация като си вземета книгата от линка по - горе и да разгледате нещата по - подробно.

РС, Благодаря на Сава за вдъхновението, усилията и положения труд, за да може тази информация да достигне до нас!

Ето линк към канала му в youtube, където можете да намерите още много интересни филми и клипове:

https://www.youtube.com/channel/UC3bERv9CBeeaw4_zloGcUgQ/featured

Весела Стамболиева

Доверието в процеса

Доверието в процеса... 

Доверието в процеса е нещото, което носи сигурност и убеденост, че всичко е такова, каквото трябва да бъде. Приемането на този процес без бунтуване, е началото на промяната.

 

Нийл Доналд Уолш

Даоистко упражнение, което спаси живота на лекаря

Размахвайте ръцете си за съвършено здраве

Даоистко упражнение, което спаси живота на лекаря

 Даоисткото упражнение Пинг Шуайшоу (平甩手) е много просто. То включва практически само замахване на двете ръце.

Все пак не се заблуждавайте от неговата простота. Въздействието на древните упражнения върху здравето е огромно.

Ping Shuaishou, което може да се преведе като упражнение за успоредно люлеене на ръцете, ви кара просто да размахвате ръцете си, с леко огъване на коленете между тях. Въпреки това то спасява живота на мнозина.

Един от забележителните инициатори на упражнението е хирургът Сю Дафу от Тайван.

Хирургът бил съкрушен, когато е диагностициран с трети стадий терминален колоректален рак. Като хирург от повече от 20 години, той е наясно с въздействието на операцията и не е склонен да премине през хирургическите процедури, въпреки строгото предупреждение от медицинското му братство за вероятните фатални последици.

Случайно го запознават с даоистките упражнения. Упражнението е толкова просто, че не му отнема много време да реши да го изпробва. Резултатите били чудотворни и оттогава той никога не се отказа.

Три месеца след началото на упражнението, 5-сантиметровата бучка в тялото му необяснимо изчезва — заедно с болките. Оттогава хирургът усърдно спазва рутината да размахва ръце, за да остане здрав.

Сега той учи пациентите си да правят упражнението и призовава хората с медицински проблеми да го изпробват, заедно с комбинация от здравословна диета.

„Когато ръцете се люлеят надолу, мускулите са отпуснати“, казва той. „Това подобрява кръвообращението. Циркулацията е като магистрала, която позволява на белите кръвни телца и на другите клетки в имунната система да пътуват до проблемната зона, за да помогнат за оздравяването.“

Ако разбирате мандарин или английски, гледайте видеоклипа по-долу, за да чуете опита на хирурга. Освен него, във видеото виждате и как малко дете преодолява кожния си проблем с упражнението.

Гледайте видеото с инструкции: размахвайте ръцете си до съвършено здраве.

Смята се, че много уважаван индийски будистки монах, известен като Бодхидхарма, е въвел упражнението в Китай преди близо две хиляди години. От векове упражнението е било част от репертоара на тренировъчните програми за представители на бойните изкуства, включително монаси в храмовете на Шаолин.

Можете да изпълнявате упражнението по всяко време. В зависимост от вашето физическо състояние, можете да започнете, като направите един или двеста замаха и постепенно да увеличите до две-три хиляди. Хирургът във видеото прави две хиляди замаха на ден.

Въпреки че упражнението е добро за всеки, който иска да остане здрав, се казва, че е полезно за подобряване на редица медицински проблеми, включително хипертония, диабет, катаракта, артрит, рак, хемиплегия, мини инсулт, както и сърце, черен дроб, проблеми с бъбреците и белите дробове.

 

Етикети:

1. Размахвайте ръцете си до съвършено здраве.

2. Обикновено древно даоистко упражнение, което спасява животи.

3. Тао Те Чинг.

4. Дао на здравето – Тайната на дълголетието.

5. Д-р Уейн Дайър: Да живеем мъдростта на Дао.

6. Ученията на древната даоистка медицина.

7. Даоистката медицина се основава на следните ръководни принципи.

8. Морал, добродетел и поведение.

9. Следователно даоистката медицина има специфични изисквания по отношение на морала и добродетелта.

10. Живейте по-дълго, като се възползвате от силата на Дзин.

11. Даоистки изкуства.

12. Съществени лечебни методи.

13. Как да спрете да губите жизненоважната си сексуална енергия.

14. Хуа Туо.

15. Даоисткият монах преподава тай чи и други източни практики за насърчаване на здравето на сърцето.

РС, Малко уточнение от Приятел - Malinka Coppi каза:

Ping Shuai Gong е упражнение за люлеене на ръцете, създадено от Тайван Цигун (qì gōng) майстор Li Feng-shan (lǐ fèng shān)

Стоейки с двата крака един до друг на ширина, приблизително равна на раменете, Ping Shuaishou включва преместване на двете ръце успоредно, люлеене първо в предната част на тялото, докато достигнат височината на раменете, след което ръцете отиват назад с малко усилия. На всяка пета люлка колената леко трябва да се огъват и бързо да пружинират - веднъж, когато ръцете се люлеят към гърба на тялото, и втори път в обратната люлка към предната част на тялото.

Предлага се да се извършва 3 пъти дневно и поне 10 минути всеки път. Това ще помогне за подобряване на кръвообращението и започване на лечебния процес, ако има неразположения. Препоръчва се да се избягва пиенето на студена вода веднага след упражнението, въпреки че студената вода няма отрицателни ефекти.

Твърди се, че Ping Shuaishou лекува много неразположения, включително рак, с анекдотни случаи, съобщени в Тайван.

Как се проявява свободната воля

 Как се проявява свободната воля

 

Ейприл: Един от нашите участници през Интернет пита как се проявява свободната воля, когато всички вселени съществуват успоредно в момента?

Башар: Благодаря ти. Всичко вече съществува и когато избирате да имате физическо въплъщение, вашият Дух създава една тема за изследване, която, в определен смисъл, може да оприличите на понятието за съдба. Свободната воля обаче е конкретното преживяване – как избирате да имате преживяване на това, което вече съществува, от каква перспектива, от каква гледна точка избирате да преживеете това, което вече съществува. Така че идеята е, че макар рамката, структурата вече да съществува и в този смисъл, не се променя, гледната точка спрямо структурата е това, което се променя, и изборът на гледна точка е това, което наричате свободна воля. И макар да създавате един коридор, по който ще трябва да преминете, и това да е единственият възможен за вас коридор, как ще преминете през него зависи от свободната ви воля. Може да бягате, да скачате, да ходите на ръце с главата надолу, настрани, напред и назад ... идеята е да може да преживеете този коридор и структурата от всякаква възможна гледна точка и ето тук се намесва свободната ви воля. Защото това, което създавате, е едно преживяване, вие не създавате „нещото”, което вече съществува. Структурата вече съществува, но вие я използвате, за да създадете една уникална перспектива, едно уникално преживяване, което позволява след това на „Всичко, което е” да се обогати с това уникално преживяване на вашата свободна воля. Намираш ли смисъл в това?

Ейприл: Да, интересно е, че ние можем да практикуваме това ежедневно. Тоест за всяко нещо, което преживяваме в реалността си, ние имаме тази опция отново и отново да избираме каква гледна точка можем да имаме спрямо нещата, с които взаимодействаме.

Башар: Да, това е напълно холограмно.

Ейприл: И, разбира се, при наличието на тези различни перспективи, всичко зависи от това каква перспектива избираме ...

Башар: Да, но нека направим това разбиране малко по-задълбочено и да отидем една стъпка по-напред.

Ейприл: О кей.

Башар: Идеята е, че когато задаваме въпроса: „Щом всичко вече съществува ...”, в него се съдържа допускането, че извън вас съществува някаква солидна структура, докато такава няма. Защото единственото нещо, което всъщност е реално, е вашето преживяване. Това означава, че вашата гледна точка спрямо структурата всъщност създава тази структура. Структурата не съществува без вас и вие не съществувате без структурата. Структурата обаче не е нещо солидно ... когато говорим за идеята за всички мулти вселени, те не съществуват извън вас, а вътре във вашето съзнание. Така че ние не говорим за структура, която в действителност се намира извън вас. Това е една илюзия. Така че вашата свободна воля, в определен смисъл, се свежда до това как искате да преживеете, от каква перспектива искате да преживеете един друг аспект на собственото си съзнание и вие просто излъчвате тази идея, все едно че структурата съществува извън вас, за да имате уникалното преживяване, което наричате „живот във физическата реалност”. Всичко обаче се случва в съзнанието ви и тази структура не съществува физически извън него.

Участник: И така например, ако тръгнем от точка А, ние виждаме нещо в нашата реалност, имаме известно тълкуване спрямо него, но технически, след като няма връзка между причина и следствие, единственото нещо, което се случва, е, че имаме преживяване на това, което виждаме, основано на смисъла, който сме му придали.

Башар: Да.

Участник: Добре, как това води до следващото ни преживяване, което изглежда, че е свързано с причинно-следствена връзка?

Башар: Защото вие създавате илюзията за приемственост, в зависимост от договореността си за играта, която играете. В някои реалности не съществува никаква илюзия за приемственост. Преживяванията скачат от едно към друго без всякаква връзка помежду си и извън всякаква представа за пространство и време. Вие обаче сте се съгласили на тази идея, наречена „Игра на приемственост”, при която използвате едно създадено преживяване, за да изградите върху него ... вие създавате идеята за преживяване на механизма на създаването, при което едно нещо поражда друго нещо ... вие създавате тази илюзия за приемственост, докато всъщност всички тези неща съществуват едновременно. Вие обаче сте решили да ги преживявате в линейна последователност.

Участник: Да, но ако например желаеш да научиш определен урок, или се насочиш към нещо, към което Висшият ти разум те е насочил, за да го усвоиш, като например определена идея, тя ти се представя като последица от избора, който си направил ...

Башар: Да, защото твоето желание е да нау-у-у-учиш даден урок, докато в една друга реалност ти просто ще знаеш необходимата ти информация. Ти обаче искаш да преживееш процеса на научаването. Самото научаване е преживяването. Самият процес е преживяването. Самото пътуване е крайната дестинация, а не мястото, на което то ви отвежда!

Ейприл: Тогава изглежда, че има толкова много интересни неща за преживяване и всички тези преживявания за научаване, за трансформация, са основани просто на решения от момент на момент какъв смисъл искаме да придадем на това, което наблюдаваме.

Башар: Да, като преди това даже трябва да създадете идеята, че има такова нещо като „от момент на момент”, докато всъщност моментът е един и същ, от различна гледна точка.

Публикувано от Диана Павлова