Лиценз за щастие

Лиценз за щастие

по книгата „Лиценз за щастие -

Будистки приказки за Просветление“

от Аджан Брам

Аджан Брам (Питър Бетс) е роден в Лондон през 1951 година. На 16-годишна възраст се запознава с първите будистки книги и оттогава смята себе си за будист. Интересът му към религиозно-философското учение и медитацията се задълбочава, докато следва теоретична физика в "Кеймбридж". Дипломира се и преподава в продължение на година, след което заминава за Тайланд, за да стане монах. 

Посветен е в монашески чин на 23 години от настоятеля на манастира "Уат Сакет" в Банкок. Девет години Аджан Брам прекарва в обучение и медитация под вещото ръководство на известния будистки учител, смятан за светец, Аджан Ча. В момента Аджан Брам е настоятел на будисткия манастир "Бодхиняна" и духовен глава на будистката общност в Северна Австралия. 

ЛИЦЕНЗ ЗА ЩАСТИЕ

Налагало ми се е да принтирам и много лицензи за щастие. Трябва ни разрешително, за да шофираме, да се оженим, да притежаваме куче и за още много неща в модерния свят - защо де не можем да получим разрешително да бъдем щастливи?

Много хора смятат, че не заслужават да бъдат щастливи. Може би защото са направили нещо ужасно в миналото, за което не могат да си простят. Или защото са били малтретирани от някого и са изгубили чувството за самоуважение.

В Германия, по време на ритрийт, на който преподавах, един младеж срещаше трудности при медитацията. Той ми каза, че в момента преживява други проблеми в живота си. Не можеше да установи стабилна връзка. В кариерата си не напредваше. Имаше чувството, че животът му е една безкрайна мрачна зима. Всеки път, когато се появеше възможност за щастие, той по навик я отхвърляше. Подсъзнателно вярваше, че не заслужава да е щастлив. Много са хората като него.

Забелязах, че изпитва голямо уважение към мен. Приятелите му ми казаха, че той ме смята за свой всезнаещ, вселюбящ духовен учител! Това беше доста преувеличено, но все пак ми даваше известно предимство. Дадох му лиценз за щастие, подписан от човек, когото той смяташе за непогрешим. От мен!

Младежът прие лиценза с такава почит, че го взе на сериозно. Сложи го в рамка и го окачи на стената. Той постоянно му напомняше, че човек с авторитет му беше разрешил да бъде щастлив. Затова престана да отхвърля моментите на радост и си позволи да бъде щастлив. Много от проблемите му, включително и в медитацията, изчезнаха.

Единствената неприятност дойде от това, че казал за лиценза на свой приятел, който качил снимка във Фейсбук. Скоро бях залят от толкова молби за лицензи за щастие, че за известно време изгубих собственото си щастие, тъй като нямах време да медитирам!

Ето защо в края на тази книга съм включил официален лиценз за щастие. Можете да впишете името си, да го изрежете и да го запазите в портфейла си, ако искате винаги да имате подръка нещо, което да ви напомня да си позволявате щастие. Поставил съм на всички своя печат на одобрение!

Източник: Среща сДуховното

Кръгът на страха

Кръгът на страха

Как да изкореним страха в самия му източник? Това очевидно не може да се постигне с опити да го заобиколим или да си намерим рационално оправдание за него. В действителност всеки опит да се надмогне страхът е обречен на провал, щом егото по някакъв начин участва в това усилие. Тъй като страхът е продукт на егото, ние трябва да сме в състояние да излезем от егото, за да успеем да интегрираме страха.

Фигурата по-долу показва какво се случва, когато изпробваме традиционни техники за изкореняване на страха. Това е така популярният „Параграф 22“, с който всеки търсач се сблъсква по пътя към целостта. За да бъде премахнат страхът, са нужни яснота и спокойствие. Но докато е налице страх, не може да се постигне яснота. Това е така, защото страхът поражда мисли, а мислите пораждат още повече страх. Кое от двете тогава е първото и откъде трябва да се започне? Отговорът е, че те и двете са възникнали по същото време, когато е било създадено егото. Така че трябва да започнем именно от егото. На фигурата виждаме, че егото е онази част от ума, която интерпретира житейските преживявания в съответствие с модела за отделеност. Този модел привежда в движение поредица от събития в рамките на егото, които увековечават отделеността. Нека проследим тази верига от събития, започвайки с преживяванията.

1. Преживяванията пораждат памет

Във всеки един момент от живота ние преживяваме нещо. Физическото и емоционалното тяло са основните посредници на преживяването. Въпреки че възприемаме събитията с ума, именно тялото и емоциите са тези, които правят тези събития реални за нас. Нашето тяло и емоции изпращат на мозъка сигнали, които се записват в паметта. След това можем по всяко време да си „пуснем записа“ на преживяването и да почувстваме емоциите и физическите усещания съвсем отначало. Всеки път, когато се случи подобно събитие, ние отново преживяваме усещанията и емоциите, свързани с първоначалното събитие. Преживяващият отново аспект на аз-а често бива наричан „реагиращ ум“. Реагиращият ум е онази част от подсъзнанието, която бива задействана от житейските преживявания.

2. Паметта поражда мисли

Всеки път, когато имаме преживяване, което задейства паметта, възниква мисъл. Мисълта представлява движението на ума. Мислите може да идват от подсъзнателната, съзнателната или свръхсъзнателната област на ума. Всеки път, когато бъде задействана паметта, в подсъзнанието настъпва движение, което поражда мисъл. Тези мисли могат да бъдат съзнателни или да останат несъзнателни, в зависимост от степента, в която са отречени или потиснати. Ако мислите са приятни, ние често им позволяваме да изплуват на повърхността. Ако са неприятни, може да ги отречем или потиснем. Отричането или потискането на една мисъл я връща насила обратно в паметта и създава енергийни блокажи в ума. Тъй като мислите не са били разрешени, те продължават активно да творят нашата реалност, но ние повече не осъзнаваме нито тях, нито как бива сътворявана нашата реалност.

3. Мислите пораждат страх

Дотогава, докато работим от позицията на егото, ние ще преценяваме, сравняваме и анализираме своите мисли при тяхното възникване. Този процес на „избирателна съзнателност“ неминуемо води до това, че някои мисли биват приемани като желателни, а други биват отхвърляни като нежелателни. Отхвърлените мисли се превръщат в отречени или потиснати и се завръщат в подсъзнанието. Ако една мисъл, която възниква от подсъзнанието, не бъде напълно интегрирана (приета и разбрана от едно по-високо ниво на съзнателност), настъпва разделяне с аз-а. Това разделяне се превръща в част от отделеността. Мислите за отделеност възникват, защото ние вече не сме в контакт със своя висш Аз. Всички мисли за отделеност предизвикват страх. Тези мисли по същество се дължат на чувството за несигурност, породено от вярването, че сме отделени. Дотогава, докато сме заседнали в подсъзнателния процес на реагиране, у нас ще възникват мисли на страх.

4. Страхът поражда привързаност

Мислите на страх са опитите на егото да превъзмогне своята несигурност. Това обикновено е свързано с търсенето на външен лек, който да облекчи дискомфорта, причинен от чувството за несигурност. На този етап нишката на мисълта може да стане доста сложна и често се изражда в безпокойство и тревога за начина, по който нещата могат да се развият в бъдеще. „Какво ли ще донесе бъдещето?“ „Ами ако умра от глад?“ „Какво ще стане, ако умра?“

Когато егото открие нещо или някого, за което или когото вярва, че ще излекува чувството му за несигурност, то се привързва към това нещо или този някой, вярвайки че този лек ще го спаси от несигурността му. Повечето религии са пример за привързаност на егото. Ние се страхуваме от живота и поради това търсим някакъв бог, който да дойде и да ни спаси. Същевременно често вярваме, че сме недостойни (вижте главата за Вината) и проектираме това вярване върху своето божество, превръщайки Го в гневен, отмъстителен диктатор. Това поражда нова привързаност, този път към правила, предписания, жертвени ритуали и други етични кодекси.

Възможно е да се привържем към хората, които обичаме, и така да създадем нефункционални взаимоотношения. Чувствайки се отделени и самотни, ние се стремим да постигнем единение чрез интимен контакт с някой друг, забравяйки че външното обвързване не може само по себе си да намали съществуващото в аз-а разделение.

5. Привързаността поражда болка

Ако се привържем към нещо или някого, това външно „покривало на сигурността“ в крайна сметка неизбежно ще ни предаде. Животът, подобно на река, постоянно се движи и променя. Привързаността е подобна на застоялите, пълни с водорасли езера покрай реката. Настояваме нещата да си останат такива, каквито са, за да не изгубим обекта на своята привързаност. Поради това ние се съпротивляваме на потока на живота. Съпротивлението причинява болка. Сега вече ние не сме в хармония с живота, като или плуваме с мъка срещу течението, настоявайки че реката би трябвало да тече в друга посока, или вехнем и гнием в застоялото езеро, чудейки се защо животът ни подминава. Болката от застоя е непоносима, тъй като тя отрича живота. Отначало може да отричаме или потискаме болката, но рано или късно тя си проправя път до повърхността, сътворявайки неприятни житейски преживявания. Тези неприятни преживявания се складират в паметта и кръгът на страха навлиза в нов цикъл.

Из книгата „Живот на предела“ Сал Ракели

Публикувано от Диана Павлова

В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА, ПРОБУДЕНИ ДУХОВЕ

В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

БАШАР

ПРОБУДЕНИ ДУХОВЕ

Позволете си да направите кратка почивка. Станете, разтръскайте тялото си и се протегнете. Почувствайте колко е хубаво да сте свързани със съзнанието на физическото си тяло. Почувствайте новото тяло, което сте. Забележете, че не казах: почувствайте новото тяло, което „имате“; казах: почувствайте новото тяло, което сте.

Защото, запомнете, духът ви не съществува в тялото ви; вашето тяло Е вашият дух, във физическа форма. Протегнете тялото си и протегнете духа си. Позволете си да се почувствате свързани през стъпалата си със Земята, както сте свързани чрез главата си със звездите. Ако се почувствате свързани, можете да седнете. Но от вас зависи колко време ви е нужно.

И сега, следващата фаза на това взаимодействие ще е да се научите как да се събуждате; да се научите как да се събудите във физическия сън, който сънувате точно сега. Защото вие сънувате в момента. Всичко това е сън. И сънищата са това, което реалността представлява. Разберете, понастоящем за нас е по-лесно да взаимодействаме с вас в сънуваните реалности и посредством различни нива на съзнанието поради следната причина – това, което вие наричате „сънувана реалност“, е нашата физическа реалност.

За нас сънуваната реалност е материална и физическата реалност е сън.

До известна степен, в продължение на хиляди от вашите години, вие през цялото време сте сънували. Сега можете да се научите да се събуждате в съня и да създавате какъвто сън предпочитате. Можете да се научите да правите това по следния начин.

Запомнете още веднъж, това е само един начин; има много начини. Вашето въображение винаги ще ви предостави начина, който работи най-добре за вас; затова е ваше въображение, а не нечие друго, и това е ролята на въображението. И така, започнете да приемете в мислите си следните идеи:

Първо, запомнете, че всяка ситуация е неутрална. Позволете си сега, във въображението си, започвайки с отворени или затворени очи, да правите следното: вижте в ума си всички обстоятелства и всички реалности, и всички измерения по начина, по който ви е най-лесно да ги видите, като символ.

Позволете си да видите Всичко, Което Е, по начина, който ви подхожда. Дайте си малко време да създадете картината. И запомнете, най-силното свързване е когато не толкова го виждате, колкото го чувствате. Доколкото ви е възможно, по свой собствен начин и със свое собствено темпо, почувствайте Всичко, Което Е.

Представете си какво би било да сте Абсолютното Цяло. Представете си как бихте гледали на цялото Творение вътре в себе си. Накъдето и да погледнете… е само друга част от вас. Няма нищо „отвън“.

Всичко

Всичко, което си представяте, се превръща в реалност на някакво ниво. Всичко, което си представяте, съществува. И всичко, което съществува, вие сте способни да си го представите.

Всички реалности, всички измерения са като да бъдете заобиколени с безкраен брой огледала, насочени към вас. Можете да изберете която и да е посока и винаги ще е едно и също – ще откривате друга реалност. Можете да отворите всяка врата, да преминете и да откриете друга реалност, накъдето и да погледнете. Без край.

Следователно, където и да се намирате, това може да се разглежда като център, защото всички посоки, тръгващи от вас, са безкрайни; и, следователно, ако искате да го кажем така, са на едно и също разстояние. Нито една точка в действителност не е повече „център“ от която и да е друга точка; нито една точка в действителност не е повече или по-малко „реална“ от която и да е друга реалност. Всичко е едно и също нещо; едно и също нещо, проявяващо се по всички едновременни, многоизмерни начини, по които може да се прояви.

То няма нужда от причина, за да прави това; прави го, защото това е, което е. Това е самото Съществуване; това е самото Творение. Природата му е просто да продължава да сътворява завинаги. Без начало, без край. Винаги „Тук и Сега“, завинаги. Позволете си да разберете, че нито едно място не е нужно да изпъква на фона на което и да е друго място, и във всеки момент, в който решите да създадете конкретен фокус, тази реалност ще се прояви за вас. Но тя не е нито повече, нито по-малко вероятно да се задържи от която и да е друга реалност, която бихте могли да преживеете. Единствено вашият избор да й придадете повече солидност я прави да изглежда по-солидна. Винаги можете да се върнете обратно по всяко време, по което пожелаете, в неутралното състояние на Съществуване – там, където всички реалности са равностойни, без вграден смисъл.

Съ-творци

Можете да разберете следното: Вие сте създадени да бъдете съ-творци с Безкрайното. Ролята, която играете в продължаването на Творението, е да придавате смисъл на неутралните реалности, които вече съществуват. Новият и уникален смисъл, който създавате като уникална личност, позволява на Творението да продължава завинаги. Ето колко сте креативни и никога, никога, никога няма да се „изчерпите“. Не е нужно да пазите креативността си, мислейки си, че можете да „я изразходите напълно“. Никога няма да изчерпите новите неща, които сътворявате, и новите нива, които изследвате.

Напротив, не е нужно да бързате, мислейки си, че трябва да преживеете всичко точно сега. Защото вие сте Вечни същества. Отпуснете се и се насладете на това, което сте. Не можете да се подхлъзнете от позитивна реалност към негативна. Можете единствено да изберете негативна реалност чрез страх, съмнение и вина. Вие сте напълно способни да се съмнявате в себе си, но не го заслужавате. Ако го изберете, поне се забавлявайте с това, което сте избрали.

Всичко, което правите, е отражение на вашето съвършенство. Да сте съвършени не означава, че няма да се променяте, че няма да израствате или че няма да научвате. Това просто означава, че каквото и да правите точно сега е абсолютно съвършена версия на това конкретно нещо. Дори да е нещастие, то е напълно съвършено нещастие.

Всичко, което правите, е напълно самостоятелна дефиниция на реалност. Защото всеки различен елемент е като променлива в цялостно уравнение. Променете която и да е променлива и променяте цялото уравнение. Ако имате куб, чийто страни са с един и същ цвят, и промените цвета на една от страните, получавате напълно различен куб.

Заради начина, по който сте били научени да приемате физическата реалност, и идеята за приемственост са ви казвали, че е същият куб с различна страна. Не е. Това е напълно различен куб.

Всяка промяна на мислите ви, убежденията ви, емоциите ви не променя само вас, но и цялата Вселена, която заемете. Най-малката промяна представлява напълно различна Вселена. Създайте промените, които предпочитате, създайте Вселената, в която искате да живеете. И в обратен ред, ако искате да видите нещо в реалността си да се променя, променете себе си. Дефинирайте себе си по начина, по който изберете, и действайте като че сте наистина това; ще получите реалността, отразяваща това ваше „Аз“, което сте избрали да бъдете.

Запомнете, че не можете да преживеете реалност, на чиято честота не сте. Събудете се и преживейте реалността, която предпочитате. Станете съзнателен творец, защото сте едно съзнание. Това, което наричате подсъзнателно и несъзнателно, са просто удобни термини за неща, пред които не искате да се изправите. Но ако разберете следното, няма абсолютно никаква причина да се страхувате от нещо непознато. Няма абсолютно нищо, което някога бихте открили относно себе си, което да не можете да използвате по положителен начин, ако това е, което изберете да направите.

Трите Абсолютни Истини

Безкрайното Творение вярва в потенциала ви или вие нямаше да сте създадени. Вселенското Творение, обаче, ще ви подкрепи в която и посока да решите да насочите свободната си воля. Защото, запомнете, има само три основополагащи истини за самото Съществуване:

Номер 1: Вие Съществувате;

Номер 2: Единството е Всичко, и Всичко е Единството;

Номер 3: Това, което излъчвате. това получавате обратно.

Ето колко е прост животът. Усложненията са ваш избор.

Позволете си сега да разберете, че се събуждате в нова реалност, защото се събуждате като ново съзнание. Като символ и молитва към себе си и към Безкрайното, задръжте тази реалност, плясвайки три пъти с ръце.

Вие разчупихте границите на всички реалности, които не предпочитате. Вие се родихте отново. Честит рожден ден. Поемете три дълбоки вдишвания и се почувствайте живи и будни.

Сега, ако забележите, че се чувствате необичайно затоплени, това е топлината от ускорената енергия във вас; това е един вид творческо налягане – творческо налягане, което отразява желанието ви за разгръщане отвъд границите, които сте създали в миналото. То също така представлява промяна на фокуса.

Вдишайте го и си позволете да си напомните да се заземите с физическите дейности, които много обичате. Това ще ви позволи да асимилирате енергията, така че преживяването да не е толкова „зашеметяващо”. Да продължим със споделянето.

Публикувано от: Диана Павлова

Още откъси от „В търсене на истината“, Башар можете да намерите в групата Башар във Фейсбук.

РС, Да пробудим съзнанието си за Духа...

Да пробудим съзнанието си за Нас Самите...

Да изберем Реалността, която предпочитаме...

Дали е възможно, а...

Весела Стамболиева

Пътят изглеждаше дълъг и неравен

Пътят изглеждаше дълъг и неравен

Джубран Халил Джубран

непубликуван досега текст на Джубран, намерен вчера (13 юни 2019 г.) при Joe Jaja.

английски оригинал, опит на автора да обясни на своята приятелка Джозефин Пийбоди, поет и драматург, същината на идеите, заложени в неговите арабски текстове.

(приложих си трудова автотерапия...)

Мая Ценова

Пътят изглеждаше дълъг и неравен.

Лентата му се губеше сред хълмовете.

Самотата разговаряше с копнежа

и тишината се вслушваше.

Хей, тишина, ти, всевечен глас на Неведомото.

Птиците пееха за дълбока горест.

Ручеите ромоляха болезнено, сякаш наранени от острите ръбове на скалите.

Ветрец премина с въздишка като опечалена майка.

Всички цветя смирено склониха повехнали шии, изплаквайки ридаещи клепки.

А аз, сам със сърцето си, крачех, тежко куцайки.

Край мен тишина.

Пред мен Самота.

Вътре в мен страх.

Стигнах до мястото, където се срещат всички пътища на Живота.

Там застанах уязвим до ранимост пред лицето на отчаянието.

И тъкмо там чух невидими криле да кръжат около мен.

И когато обърнах поглед, видях теб да стоиш пред мен като Божествените кедри в Ливан.

Познах те, защото светлина имаше в очите ти, а на устните ти - майчинска усмивка.

Ти ме благослови с докосване и прошепна на душата ми тия думи:

"Последвай ме, дете, аз съм твоят водач.

Аз ще разбуля онова, което горестта е скрила."

Последвах те.

Пътят пред нас се ширна, обкичен с безброй цветя.

Тишината освобождаваше скрити тайни и разбулваше мечтите на Любовта.

Птиците пееха за радост, сякаш приветстваха всевечна пролет.

Ручеите танцуваха.

Ветрецът нежно целуваше върхарите.

Всички цветя гледаха нагоре, приветствайки слънцето с усмивка.

А редом с теб - аз, едно намерено дете.

Подир мен - доволство.

Пред мен - радост.

Вътре в мен - Любов.

https://www.kahlilgibran.com/76-the-way-seemed-long-and-rou…

Източник: Джубран Халил Джубран

РС, Когато Халил Джубран заговори,

Дори птиците спират дъха си…

Да знаеш и да го правиш, са синонимни!

Да знаеш и да го правиш, са синонимни!

Участник: Благодаря ти, че си толкова забавен и че си такава важна част от моя живот.

Башар: Ние също ви благодарим, че сте толкова забавни и това е причината на нашата планета да не се нуждаем от филми и телевизия. (смях в залата) Не бихме могли да си представим по-забавна история от вашата и от нашето взаимодействие с вас, като част от нея.

Участник: Ще приема това като комплимент. Вие също сте по-забавни от телевизията. Благодаря много за семинара с участието на делфините и китовете и за твоята роля в него.

Башар: За нас е удоволствие да ви позволяваме да започнете да контактувате с чуждоземните същества във вашия свят. Това ви позволява да практикувате за своите бъдещи контакти с други същества.

Участник: Била съм ангажирана в различни духовни практики дълги години, но в последните две години моята радостна възбуда ме отведе много силно към теб и към това да повиша съзнанието си по отношение на това кои сме. Бях ангажирана със собствените си процеси доскоро, докато любопитството ми спрямо това, което става извън нашата планета, постепенно нарасна неимоверно. Просто поглъщам всякакви материали на тази тема и съм почти сигурна, че съм участвала в генетични експерименти със Зета Ретикули.

Башар: Програмата за хибридизация?

Участник: Да. Имам чувството, че съм допринесла с генетичен материал ...

Башар: Да, така е. Тогава какво ще направиш с това свое разбиране?

Участник: Точно така. Чудя се дали това има някакъв допълнителен смисъл. Аз мога да продължа да следвам своята радостна възбуда ...

Башар: Наистина ли можеш?

Участник: Да, ще го правя и мога да го правя.

Башар: Чудесно. Помни обаче, че част от тези преживявания имат за цел да ти позволят да станеш повече тази, която предпочиташ да бъдеш. И бидейки тази, която предпочиташ да бъдеш, ти ще осъществиш също така и своите договорености с всички останали. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Намирам ... намирам ...

Башар: Чудесно, и ...? Какво повече относно това би желала да изследваш в повече подробности?

Участник: Не бих искала да изследвам нищо конкретно, свързано с това в момента, но ми е интересно дали имам някаква връзка с Е-сасани, която бих могла да проследя ...

Башар: Имаш ... и можеш.

Участник: В този живот, или ...?

Башар: Да.

Участник: Добре, и просто трябва да поддържам това свое намерение ...?

Башар: Да, също така можеш да използваш въображението си, за да откриеш метод, който работи най-добре при теб. Тъй като въображението ти е свързано с твоята характерна естествена вибрация. Ако знаеш, или ако си спомняш, ние сме дали на много от вас нашия ... хм ... телефонен номер? (смях в залата) Това е изображение на черен равностранен триъгълник с единия връх нагоре, на черен фон, отделен от черния фон с тъмно синя светлина, която излиза от периферията на триъгълника. Това, в определен смисъл, е картинната представа за нашата специфична честота. И ако се фокусираш върху този образ, можеш в известна степен да се свържеш с нашия колективен консенсус.

Участник: Добре, благодаря ти.

Башар: И отново: по какъвто и да е начин въображението ти пожелае да добави нещо към това, или да го промени, това зависи напълно от теб, защото ... независимо дали вярваш, или не, ти знаеш какво правиш! Това помага ли ти?

Участник: Да, определено.

Башар: Бих добавил и това - приятни сънища.

Участник: Да, аз имам и други преживявания в сънищата си ...

Башар: Както казвате на вашата планета, като теглим чертата, основният въпрос остава какво правите с определено свое състояние, как действате при определено свое състояние. Помни, че обстоятелствата нямат никакво значение. От значение е твоето състояние. И ако състоянието ти отразява твоята истинска, естествена природа, то това твое състояние ще ти позволи да привлечеш към себе си и да привлечеш себе си към всички обстоятелства, ситуации, които синхронно ще отразяват следващите възможности, които трябва да имаш предвид и спрямо които трябва да действаш, които съдържат най-голямата доза радостна възбуда, независимо дали ти изглеждат подходящи, или не, защото радостната възбуда ти казва, че те са – не външният им вид, а твоята радостна възбуда! И тогава възниква въпросът – какво ще правиш в това свое енергийно състояние, как ще се държиш? Какво ще си позволиш да знаеш, че е вярно. Не в какво вярваш! Какво знаеш, че е вярно за теб. Защото знанието и действието са синонимни. Имаш ли малък предмет – монета, писалка, молив?

Участник: Не, но предполагам, че някой може да ми заеме ... Благодаря.

Башар: Беше ли ти синхронно осигурено?

Участник: Да.

Башар: Добре, постави го на пода. Направи ли това?

Участник: Да.

Башар: Вдигни го ... Направили това?

Участник: Да.

Башар: Преди това замисли ли се? Каза ли си: „Вярвам, че мога да го вдигна. Мисля, че мога да го вдигна, но не съм сигурна ...”

Участник: Не.

Башар: Ти просто го вдигна.

Участник: Да.

Башар: Защото ти знаеше, че можеш.

Участник: Точно така.

Башар: Да знаеш и да го правиш, са синонимни!

Участник: О, това е чудесна илюстрация.

Башар: Разбираш ли сега?

Участник: Да.

Башар: Няма почти никакво разделително преживяване между тези две неща. Това, което знаеш, е това, което правиш. Така че ако нещо не се прояви в твоето поведение, в твоите действия ... ти в действителност не го знаеш!

Участник: Не го зная, или не си позволявам да го зная?

Башар: Нима има разлика? ... Знае ли човек? (смях в залата)

Публикувано от Малинка Копи

Готови ли сме за вълната от издигане, която идва скоро

Готови ли сме за вълната от издигане, която идва скоро

Идващото през 2020 г. е огромна възможност да се издигнем на по-високи нива на съзнание. Вибрацията на планетата це се измества и ще се покачва, и когато тази енергия се оформи, нашето духовно израстване ще се ускори.

Цялата статия четете тук.

Източник: Новото познание

Трансформиращата сила на класическата музика с Бенжамин Зандер

The transformative power of classical music

Benjamin Zander

  

РС, Дали обичаме класическата музика...

Дали разбираме класическата музика...

Не знам. Всеки може да отговори сам за себе си...

Това, което ни показва това видео е, че всички Чувстваме класическата музика, независимо дали я обичаме и разбираме...

Да се отдадем на това чувство!

Да си позволим лукса, макар и само от време на време, да отдаваме времето, разума и сърцето си на Дългия път от Си до Ми!

Весела Стамболиева