„За да постигнеш нещо в живота...

„За да постигнеш нещо в живота, представи си, че вече го имаш“ – Ричард Бах

„Ние чертаем живота си по силата на решенията си. Най-безпомощни се чувстваме, когато сме направили избора си по подразбиране, когато не сме начертали сами живота си.“

Ричард Бах (собственото име на английски, фамилията на немски Richard Bach) е американски писател на научнафантастика. Роден е в Оук Парк, щата Илинойс, САЩ. По майчина линия е пряк потомък на прочутия немски композитор Йохан Себастиан Бах.

Лин Гарисън и Ричард Бах по време на снимките на филма

„Richthofen & Brown“, август 1970

Роден                23 юни 1936 г. (81 г.)

Оук Парк, Илинойс,Съединени американски щати

Националност САЩ

Жанр                 научна фантастика

През 1959 г. завършва Калифорнийския университет в Лонг Бийч. В армията служи в авиационнитечасти. След армията работи като пилот-каскадьор и конструктор. Сътрудничи като журналист в сп. „Флаинг“. Публикувал е популяризаторските книги за авиация –„Чужденец на земята“, „Биплан“ и „Нищо случайно“.

След като през 1970 година „Джонатан Ливингстън чайката“ му донася голяма популярност в САЩ и Европа, издава книгите „Дарът на крилата“, „Илюзии“, „Няма толкова далечно място“. Втората му съпруга актрисата Лесли Периш, която среща през 1973 г., по-късно е траен съавтор на Ричард Бах (романите „Мост през вечността“ и „Едно“).

Следващата му книга – „Бягство от сигурността“ – излиза през 1995 година. А през 2008 г. излиза от печат и последната – „Живот под хипноза“.

Цитати:

Няма грешки. Събитията, които привличаме върху себе си, дори и най-неприятните, са необходимост, която трябва да ни научи на нещо. Каквото и стъпки да предприемем, те са ни необходими, за да стигнем там, където сме избрали да отидем.

Няма проблем, в който да не се крие някакъв подарък точно за нас самите.  Затова и търсим проблемите – защото имаме нужда от техните дарове.

Всичко, казано дотук, може да е погрешно.

Всяка велика религия започва в светлина. Но само сърцата носят светлината. Хартията не може. — из романа „Едно“

Един от начините да избереш бъдеще е като вярваш, че то е неизбежно. — из романа „Едно“

Единствената реалност е Любовта. — из романа „Едно“

Единственият истински закон е този, който води към свободата. — из „Джонатан Ливингстън Чайката“

Ето как ще провериш дали си изпълнил мисията си на Земята — ако си жив, значи не си! — из романа „Илюзии“

За да летиш бързо като мисълта до където и да било, … трябва да започнеш с мисълта, че вече си пристигнал. — из „Джонатан Ливингстън Чайката“

За да постигнеш нещо в живота, представи си, че вече го имаш. — из романа „Мост през вечността“

Колко живота има вьв Вселената? Един. — из романа „Едно“

Колкото по-просветлени ставаме,толкова ни е по-трудно да намерим хора, които да ни разбират. Колкото повече познания постигаме, толкова по-вероятно е да живеем сами. — из романа „Мост през вечността“

Колкото повече ми се иска да свърша нещо, толкова по-рядко го наричам работа.

Лошите неща не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи нищо! — из романа „Едно“

Мерило за невежеството ти е степента, в която вярваш в неправдата и трагедията. Онова, което за гъсеницата е краят на света, за Учителя е пеперуда.— из романа „Илюзии“

На човек никога не му се дава желание, без в същото време да му се даде и силата да го осъществи. — из романа „Мост през вечността“

Не бъди обезсърчен на прощаване. Сбогуването е необходимо, за да можем да се срещнем отново. А приятелите винаги се срещат след даден период отвреме.

Не вярвай на това, което ти казват очите! Те могат да показват само границите. Гледай с истинското си проникновение, откривай това, което всъщност дълбоко в себе си знаеш, и тогава ще съзреш начина на летене. — из „Джонатан Ливингстън Чайката“

Небето не е място, нито време. Небето – това е да бъдеш съвършен. — из „Джонатан Ливингстън Чайката“

…Ние избираме следващия си свят чрез това, което сме научили в този. Не научим ли нищо, то и следващият свят ще е същият като сегашния – с все същите граници и все същите оловни тежести, които трябва да преодоляваме. — из „Джонатан Ливингстън Чайката“

Ние можем да преобразим живота си само в този миг-вечност, който е нашето СЕГА. — из романа „Едно“

Ние създаваме нашата собствена действителност. — из романа „Едно“

Спорѝ за своите ограничения, и бъди сигурен, че са твои.

Това е познанието: не дали ще изгубим играта, а по какъв начин ще приемем загубата, какво ще научим от нея, какъв опит ще извлечем от следващите игри. Колкото и странно да ни се струва загубата е всъщност печалба. — из романа „Мост през вечността“

Толкова сме се вторачили във външното и повърхностното, че сме забравили, че не външността определя истинската ни същност. — из романа „Мост през вечността“

Ужасно е чувството за провал, когато се откажем от това, в което сме вярвали, но още по-лошо е, когато идеите, с които сме живели, се окажат погрешни. — из романа „Едно“

Човек поверява живота си на това, в което вярва. — из романа „Едно“

Е, Ричард, ние сме магнити, нали така? Не, не магнити. Къс желязо, омотан с медна жица; стига да поискаме, можем да се намагнетизираме. Да пуснем вътрешната си енергия по жицата и да привлечем когото поискаме. Магнитът изобщо не се интересува как действува. Той си е такъв, какъвто е, и по природа привлича някои неща, а на други не влияе.

Взех си от пържените картофи и се смръщих срещу Дон.

— Пропускаш нещо. Как го правя?

— Ти не правиш нищо. Космическия закон, не го ли помниш? Което си прилича, се привлича. Просто бъди такъв, какъвто си — бъди спокоен и ведър. Машинално, както излъчваш истинската си светлина, както непрекъснато се питаш „Това ли всъщност искам да правя?“ и го правиш само ако отговорът е „Да“. Това машинално отблъсква хората, които нямат какво да научат от истинския теб, и привлича онези, които имат какво да усвоят и от които ти също трябва да се учиш.

— Но за това се иска много вяра, а междуврерменно те наляга самота.

Той ме погледна някак странно иззад сандвича си.

— Вятър работа е вярата. Не се иска и грамче вяра. Иска се единствено въображение.

— из романа „Илюзии“

Еволюцията бе направила цивилизацията управител на тази планета. Стотици хиляди години по-късно управителят се оказа не помощник, а разрушител на еволюцията, не изцелител, а паразит. Затова еволюцията си взе обратно своя дар, пренебрегна цивилизацията, спаси планетата от разума и я положи в ръцете на любовта. — из романа „Едно“

Слънцето къпеше пейзажа в спокойно злато. Във въздуха се долавяше съвсем лек аромат на ванилия. — из романа „Едно“

Източник: magnifisonz.com

Притча за подводните хора

Притча за подводните хора

Из “Илюзии“, Ричард Бах

Учителят отговори и рече: “Имало едно време едно село, всички в него живеели на дъното на пълноводна кристално бистра река.

Течението на реката се носело тихо над всички тях: млади и стари, богати и бедни, добри и зли, понеже следвало своя път и познавало само своята кристално бистра същност.

Всяко същество се било вкопчило кой както намери в коренищата и камъните по дъното на реката, понеже така живеели – вкопчени, и от рождение били усвоили да се съпротивляват на течението.

Ала накрая едно от съществата рекло: “Уморих се да живея вкопчен. Макар и да не го виждам с очите си, вярвам, че течението знае къде отива. Ще взема да се пусна и да го оставя да ме отнесе където реши. Ако и занапред живея вкопчен, ще умра от скука.”

Другите същества му се изсмели и рекли: “Безумец! Пуснеш ли се, течението, пред което се прекланяш, ще те изхвърли изподран и насинен от камъните и ти ще умреш по-бързо, отколкото скуката!”

Той обаче не ги послушал, поел си дълбоко въздух, оставил се на течението и то начаса го заблъскало и замятало сред камъните.

Ала съществото отказало да се вкопчи отново и с времето течението го издигнало над дъното и го освободило, и вече не го удряло и наранявало.

И съществата надолу по течението на реката, които не го познавали, възкликнали: “Вижте, чудо! Уж е същество като нас, а лети! Вижте – Месия, дошъл е да ни спаси!”

А съществото, носено от течението, отвърнало: “Аз съм точно толкова Месия, колкото и вие. Реката на драго сърце ни вдига и ни прави свободни, стига да се престрашим и да се пуснем. Истинското ни дело е това пътуване, това приключение.”

Те обаче продължили да викат още по-гръмогласно: “Спасител!”, все така вкопчени в скалите, а когато погледнали отново, него вече го нямало и те си останали сам-сами, за да разказват предания за Спасителя.

Гледай с истинското си проникновение

Гледай с истинското си проникновение

Не вярвай на това, което ти казват очите!
Те могат да показват само границите.
Гледай с истинското си проникновение,
откривай това, което всъщност дълбоко в себе си знаеш,
и тогава ще съзреш начина на летене.

"Джонатан Ливингстън Чайката", Ричард Бах,

Никога не те спохожда желание...

Никога не те спохожда желание...

Никога не те спохожда желание, без да те споходи и силата,
с която да го осъществиш.

Ричард Бах

Из Наръчник на Месията

Из Наръчник на Месията

Какво не бива да забравя душата, получила просветление.

* * *

Да се учиш, ще рече да откриваш онова, което вече знаеш.

Да правиш нещо, ще рече да показваш, че го умееш.

Да учиш другите, ще рече да ги подсещаш,

че те знаят точно колкото теб.

Всички ние се учим, вършим нещо, учим другите.

Единственото ти задължение през всичките животи

е да си верен на себе си.

Не само че е невъзможно да си верен на някой друг или на нещо друго,

това е белег и че си лъжемесия.

Най-дълбоки са най-простите въпроси.

Къде съм роден? Къде е моят дом? Къде отивам? Какво правя?

Замисляй се от време на време върху тях и наблюдавай

как отговорите ти се променят.

Учиш другите най-добре на онова, което самият ти имаш

най-голяма нужда да научиш.

Живей така, че никога да не те е срам,

в случай че онова, което правиш или говориш

бъде публикувано някъде по света,

дори публикуваното да не отговаря на истината.

Още в първия миг, в който те срещнат,

приятелите те познават по-добре,

отколкото познатите ти и след хиляда години.

Най-добрият начин да се измъкнеш от отговорност

е да кажеш: "Нося отговорност."

Из романа "Илюзии“, Ричард Бах

"Илюзии" - Ричард Бах…

"Илюзии" - Ричард Бах…

Чела съм тази книжка сигурно 50 пъти... А днес имах усещането, че я чета за първи път. Там всичко е казано – ясно и простичко. В един момент през главата ми мина мисълта, че и Башар, и Франк Кинслоу са преписвали от Илюзиите... Разбира се – не в буквалния смисъл, но до такава степен истините се преповтаряха, че ми беше забавно да наблюдавам себе си как седя с широко отворени очи и буквално поглъщам тази книга, като че ли я виждам за първи път...

Весела Стамболиева

- Ами действителността?

- Действителността, Ричард, е божествено безразлична. Майката не се интересува каква роля изпълнява детето й, докато си играе: един ден е апашът, на другия – стражарят. Аз-ът дори не подозира за илюзиите и игрите ни. Той познава единствено Себе Си и нас – доколкото сме негово точно и съвършено подобие.

- Не съм много сигурен, че искам да съм точен и съвършен. Я поговори за скуката...

- Виж небето – каза ми той.

Промени темата толкова бързо, че аз машинално извърнах очи към небето. Високо в него се носеха накъсани перести облаци с краища, посребрени от изгряващата луна.

- Хубаво е – казах аз.

- Не е ли съвършено?

- Небето винаги е съвършено, Дон.

- Нима искаш да кажеш, че макар да се променя постоянно, небето винаги е съвършено?

- Брей, страхотен съм. Да!

- И морето също винаги е съвършено, въпреки че и то се променя непрекъснато – продължи той. – Ако съвършенството е застой, значи небесата са блато. И Аз-ът е нещо като жаба.

- Не, не е – поправих го аз разсеяно. – Съвършено и непрестанно променящо се. Да. Така си е, признавам.

- Признал си го много отдавна, ако държиш на времето.

Обърнах се към него, както вървяхме.

- Не ти ли втръсва, Дон, да стоиш все в това измерение?

- О! Нима стоя все в едно измерение? – ахна той. – Нима и ти стоиш все в него?

- Защо, каквото и да кажа, винаги бъркам?

- Наистина ли винаги бъркаш? – попита ме Дон.

- Май съм си сбъркал професията.

- Може би ще се захванеш с недвижими имоти? – подметна той.

- С недвижими имоти или със застраховки.

- В недвижимите имоти има бъдеще, ако държиш да имаш бъдеще.

- Добре де, извинявай! – рекох му. – Не ми трябва бъдеще. Нито минало. Иска ми се час по-скоро да бъда един стар мъдър Учител в Света на Илюзиите. Сигурно до седмица и това ще стане.

- Е, Ричард, надявам се да не чакаме чак толкова дълго.

Погледнах го внимателно, но той не се усмихваше.

"Мост през вечността" Ричард Бах

"Мост през вечността", Ричард Бах

"Онова, което ни възхищава, също ни води и закриля. 

Когато с цялата си страст сме отдадени на една любов - 

независимо дали това са платноходки, самолети, идеи - 

магическата лавина проправя пътя пред нас, 

надмогвайки законите, здравия смисъл и разногласията, 

предвежда ни през всички трудности, страхове и съмнения.
Без силата на тази любов ние сме като лодки, 

клатушкани по вълните на море от скука, което е страшно..."

из "Мост през вечността"
Ричард Бах

Наръчник на Месията

Ричард Бах - Между Живота и Илюзията

"Наръчник на Месията
Какво не бива да забравя душата, получила просветление.

* * *

През живота те води едно вътрешно ученолюбиво създание,
палавото одухотворено същество, което е истинският ти Аз.
Не обръщай гръб на възможните бъдещета,
преди да си се убедил, че няма какво да научиш от тях.
Винаги разполагаш със свободата да размислиш и да избереш
друго бъдеще или друго минало.

* * *

Не съществува проблем, който да не ти носи подарък.
Търсиш проблемите, защото имаш нужда от техните дарове..."

Из романа "Илюзии“, Ричард Бах

Джонатан Ливингстън Чайката

Цитати от едноименната книга на Ричард Бах

- Защо, Джон, защо? - попита го майка му. - Защо ти е толкова трудно да бъдеш като останалите птици от ятото? Защо не оставиш ниското летене на пеликаните и албатросите? Защо не ядеш, синко? Станал си само пера и кости!

- Нищо, че съм само пера и кости, мамо. Просто искам да разбера какво мога да правя във въздуха и какво не мога. Просто искам да знам.

- - -

Ще се издигнем над невежеството, ще открием себе си като достойни, интелигентни и способни същества! 

- - -

Ние можем да бъдем свободни! Можем да се научим да летим!

- - -

Джонатан Чайката бе открил, че именно скуката, страхът и гневът правят живота на чайките толкова кратък, а откакто те бяха напуснали съзнанието му, той заживя дълъг и наистина чудесен живот.

- - -

Ти завърши едното училище и вече дойде време да започнеш следващото.

- - -

Можеш ли да си представиш колко живота е трябвало да изживеем, преди изобщо да ни хрумне, че съществува и нещо повече от яденето, боричкането или властта в Ятото? Хиляда живота, Джон, десет хиляди! 

- - -

Ние избираме следващия си свят чрез това, което сме научили в този. Не научим ли нищо, то и следващият свят ще е същият като сегашния - с все същите граници и все същите оловни тежести, които трябва да преодоляваме.

- - -

Небето не е място, нито време. Небето - това е да бъдеш съвършен.

- - -

Ти ще започнеш да докосваш небето, Джонатан, в мига, в който се докоснеш до съвършената скорост. И това не означава да летиш с хиляди километри в час или с милиони, или със скоростта на светлината. Защото всяко число е граница, а съвършенството няма граници. Съвършената скорост, сине мой, означава, че си там.

- - -

За да летиш бързо като мисълта докъдето и да било, трябва да започнеш със съзнанието, че вече си пристигнал.

- - -

Той говореше за съвсем прости неща - за това, че право на чайката е да лети, че свободата е самата природа на нейното съществуване, че каквото и да пречи на тази свобода, то трябва да бъде отхвърлено, независимо дали е обичай, предразсъдък или каквото и да било друго ограничение.

- - -

Колкото по-високо лети чайката, талкова по-надалеч вижда.

- - -

Като преодолеем пространството, едничкото, което всъщност ни остава, е Тук. А преодолеем ли времето, едничкото, което ни остава, е Сега.

- - -

Джонатан проумя, че самият той не представлява просто пера и кости, а съвършената идея за свобода и полет, неограничавана от нищо.

- - -

Ти имаш свободата да бъдеш това, което си, самият ти, тук и сега, и нищо не може да ти попречи.

- - -

Единственият истински закон е този, който води към свободата. Друг няма.

- - -

Джонатан въздъхна. Такава е цената на неразбирането, помисли си той. Ще те нарекат или дявол, или бог.

- - -

Не вярвай на това, което ти казват очите! Те могат да показват само границите. Гледай с истинското си проникновение, откривай това, което всъщност дълбоко в себе си знаеш, и тогава ще съзреш начина на летене.

Илияна Делева:

Честит празник
на всички, които обичаме книгата,
на всички, които създаваме книгата,
на всички, които правим така, че книгата да стигне до повече хора!
Честит празник на четящите, на продаващите, на издаващите, на създаващите, на тези, които показват, обучават и пристрастяват на четене!
Защо днес?
Световният ден на книгата и авторското право се отбелязва по решение на ЮНЕСКО от ноември 1995 г. в над 100 страни по света. Датата 23 април е емблематична, защото на нея са се родили и починали много писатели, сред които: Уилям Шекспир, Мигел де Сервантес, Инка Гарсиласо де ла Вега, Морис Дюрон, Халдоур Килян Лакснес, Мануел Мехия Вайехо, Владимир Набоков и Хосе Пла.
Още малко история:
Отбелязването на Деня на книгата започва от Каталуния, където средновековната традиция повелявала на 23.04 (денят на Св. Георги) мъжете да подаряват роза на любимите си, а те в замяна да им подаряват книга. На този ден испанците отдават почит и на писателя Мигел де Сервантес, който е починал на тази дата.
Защо е нужно?
Книгите са едни от най-верните приятели на хората. Четенето им е не само приятно занимание в свободните часове, но и предпоставка за успех. Четенето на книги подпомага мисленето, дава основа за формиране на мнение, прави ни способни да го изразим. Книгите са идеалната храна за човешкия мозък, която спомага неговото развитие. Колкото повече четем, толкова повече ИСКАМЕ да четем.

И от мен:

 

Хлапето, по романа Отвъд сигурността

The Kid 2000 - Хлапето

По романа на Ричард Бах "Отвъд сигурността".
Мисля, че това е достатъчен атестат за тематиката на филма.
А и филмът сам по себе си е наистина прекрасен.
Така че
Приятно теглене и гледане!