"Илюзии" - Ричард Бах…

"Илюзии" - Ричард Бах…

Чела съм тази книжка сигурно 50 пъти... А днес имах усещането, че я чета за първи път. Там всичко е казано – ясно и простичко. В един момент през главата ми мина мисълта, че и Башар, и Франк Кинслоу са преписвали от Илюзиите... Разбира се – не в буквалния смисъл, но до такава степен истините се преповтаряха, че ми беше забавно да наблюдавам себе си как седя с широко отворени очи и буквално поглъщам тази книга, като че ли я виждам за първи път...

Весела Стамболиева

- Ами действителността?

- Действителността, Ричард, е божествено безразлична. Майката не се интересува каква роля изпълнява детето й, докато си играе: един ден е апашът, на другия – стражарят. Аз-ът дори не подозира за илюзиите и игрите ни. Той познава единствено Себе Си и нас – доколкото сме негово точно и съвършено подобие.

- Не съм много сигурен, че искам да съм точен и съвършен. Я поговори за скуката...

- Виж небето – каза ми той.

Промени темата толкова бързо, че аз машинално извърнах очи към небето. Високо в него се носеха накъсани перести облаци с краища, посребрени от изгряващата луна.

- Хубаво е – казах аз.

- Не е ли съвършено?

- Небето винаги е съвършено, Дон.

- Нима искаш да кажеш, че макар да се променя постоянно, небето винаги е съвършено?

- Брей, страхотен съм. Да!

- И морето също винаги е съвършено, въпреки че и то се променя непрекъснато – продължи той. – Ако съвършенството е застой, значи небесата са блато. И Аз-ът е нещо като жаба.

- Не, не е – поправих го аз разсеяно. – Съвършено и непрестанно променящо се. Да. Така си е, признавам.

- Признал си го много отдавна, ако държиш на времето.

Обърнах се към него, както вървяхме.

- Не ти ли втръсва, Дон, да стоиш все в това измерение?

- О! Нима стоя все в едно измерение? – ахна той. – Нима и ти стоиш все в него?

- Защо, каквото и да кажа, винаги бъркам?

- Наистина ли винаги бъркаш? – попита ме Дон.

- Май съм си сбъркал професията.

- Може би ще се захванеш с недвижими имоти? – подметна той.

- С недвижими имоти или със застраховки.

- В недвижимите имоти има бъдеще, ако държиш да имаш бъдеще.

- Добре де, извинявай! – рекох му. – Не ми трябва бъдеще. Нито минало. Иска ми се час по-скоро да бъда един стар мъдър Учител в Света на Илюзиите. Сигурно до седмица и това ще стане.

- Е, Ричард, надявам се да не чакаме чак толкова дълго.

Погледнах го внимателно, но той не се усмихваше.