сряда, 23 август 2017 г.

"Илюзии" - Ричард Бах…

"Илюзии" - Ричард Бах…


Чела съм тази книжка сигурно 50 пъти... А днес имах усещането, че я чета за първи път. Там всичко е казано – ясно и простичко. В един момент през главата ми мина мисълта, че и Башар, и Франк Кинслоу са преписвали от Илюзиите... Разбира се – не в буквалния смисъл, но до такава степен истините се преповтаряха, че ми беше забавно да наблюдавам себе си как седя с широко отворени очи и буквално поглъщам тази книга, като че ли я виждам за първи път...
Весела Стамболиева

- Ами действителността?
- Действителността, Ричард, е божествено безразлична. Майката не се интересува каква роля изпълнява детето й, докато си играе: един ден е апашът, на другия – стражарят. Аз-ът дори не подозира за илюзиите и игрите ни. Той познава единствено Себе Си и нас – доколкото сме негово точно и съвършено подобие.
- Не съм много сигурен, че искам да съм точен и съвършен. Я поговори за скуката...
- Виж небето – каза ми той.
Промени темата толкова бързо, че аз машинално извърнах очи към небето. Високо в него се носеха накъсани перести облаци с краища, посребрени от изгряващата луна.
- Хубаво е – казах аз.
- Не е ли съвършено?
- Небето винаги е съвършено, Дон.
- Нима искаш да кажеш, че макар да се променя постоянно, небето винаги е съвършено?
- Брей, страхотен съм. Да!
- И морето също винаги е съвършено, въпреки че и то се променя непрекъснато – продължи той. – Ако съвършенството е застой, значи небесата са блато. И Аз-ът е нещо като жаба.
- Не, не е – поправих го аз разсеяно. – Съвършено и непрестанно променящо се. Да. Така си е, признавам.
- Признал си го много отдавна, ако държиш на времето.
Обърнах се към него, както вървяхме.
- Не ти ли втръсва, Дон, да стоиш все в това измерение?
- О! Нима стоя все в едно измерение? – ахна той. – Нима и ти стоиш все в него?
- Защо, каквото и да кажа, винаги бъркам?
- Наистина ли винаги бъркаш? – попита ме Дон.
- Май съм си сбъркал професията.
- Може би ще се захванеш с недвижими имоти? – подметна той.
- С недвижими имоти или със застраховки.
- В недвижимите имоти има бъдеще, ако държиш да имаш бъдеще.
- Добре де, извинявай! – рекох му. – Не ми трябва бъдеще. Нито минало. Иска ми се час по-скоро да бъда един стар мъдър Учител в Света на Илюзиите. Сигурно до седмица и това ще стане.
- Е, Ричард, надявам се да не чакаме чак толкова дълго.

Погледнах го внимателно, но той не се усмихваше.

Няма коментари:

Публикуване на коментар