Уо и стаите на урока

Уо и стаите на урока

 Крион » Книга 4: Притчите на Крион

 

Бележка на писателя:

Обещах ви да споделя моите любими притчи с вас и тази е една от тях. Въпреки че тази притча е една от първите, дадени от Крион, тя си остава много силна препратка към ежедневния ни живот. Целият стремеж на Крион е да ни даде инструментите, с които да повишим собствената си вибрация и вибрацията на планетата - да бъдем всичко възможно, докато сме тук. Историята носи дълбок скрит смисъл, който ни позволява да видим възможностите пред нас. Освен това докосва сърцата ни и ни моли да си "спомним" кои сме в действителност.

***

Имало едно време едно човешко същество, което ще наречем Уо. Полът на Уо няма значение за тази история, но тъй като вие нямате адекватно понятие за човек с неутрален пол, ще го наречем Уо - за да обхваща човека на име Уо или Уоман. Но за целта на настоящия разказ ще кажем, че Уо е "той".

Като всички хора в неговата култура Уо живеел в къща, но на практика се грижел само за стаята, която обитавал, понеже си била лично негова. Стаята му била красива и той бил отговорен да я поддържа в изряден вид.

Уо си живеел добре; съществувал в общество, къде­то храната не липсвала, а била в изобилие. Освен това никога не му било студено, понеже си имал завивки. Колкото повече растял Уо, толкова повече неща за себе си научавал. Научил кои неща го правят щастлив и намирал предмети, които окачвал по стените си и ги гледал, за да го карат да се чувстват щастлив. Уо научил и кои неща го натъжавали и започнал да окачва и тях на стената, когато му се тъгувало. Уо научил още и кои неща го ядосвали и си намирал разни неща, които из­мъквал навън и ги окачвал на стената, за да ги гледа, когато му се приискало да се ядоса.

Като всички останали хора, Уо изпитвал много страхове. Въпреки че имал всичко необходимо, той се страхувал от другите хора и от някои ситуации. Стра­хувал се от хората и ситуациите, които можели да породят промяна, понеже се чувствал сигурен и ста­билен с настоящото положение на нещата, а освен това се трудил усърдно, докато го постигне. Уо се страхувал от ситуациите, които привидно имали кон­трол над неговата стабилна стая, и се страхувал от хората, които контролирали тези ситуации.

Той научил за Бог от другите хора. Те му казали, че да бъдеш човешко същество е нещо съвсем дребно и Уо им повярвал. В края на краищата, той се оглеж­дал наоколо и виждал милиони човешки същества, но само един Бог. Казали му още, че Бог бил всичко, а той самият бил нищо, но Бог в своята безкрайна любов ще отговори на молитвите му, ако Уо се моли усърдно и живее праведно. И понеже Уо бил духовен човек, той се молел на Бог хората и ситуациите, които го изпълвали със страх, да не пораждат промени, така че неговата стая да си остане непроменена - и Бог чул неговата молба.

Уо се страхувал от миналото, понеже то някак си му напомняло за неприятни неща, затова се помолил на Бог да блокира тези неща от паметта му - и Бог чул молбата му. Уо се страхувал и от бъдещето, защото то съдържало потенциал за промяна и било мрачно, несигурно и скрито от него. Затова се помолил на Бог бъдещето да не внася промяна в неговата стая - и Бог чул молбата му.

Уо никога не се осмелявал да навлезе много на­вътре в своята стая, понеже като човек един ъгъл му бил напълно достатъчно. Когато приятелите му идва­ли на гости, той им показвал своя ъгъл и бил много доволен от това положение.

Когато навършил 26 години, Уо забелязал някак­во движение в другия ъгъл. Изплашил се много и тутакси се помолил на Бог движението да престане, понеже предполагало нечие чуждо присъствие в ста­ята, а това било крайно неприемливо положение. Бог изпълнил молбата му и движението престанало, така че Уо се успокоил.

Когато станал на 34, движението се появило от­ново и Уо пак помолил да престане, понеже умирал от страх. Движението спряло, но преди това Уо видял нещо, което дотогава не бил забелязвал в този ъгъл - друга врата! На вратата имало странен надпис и Уо се страхувал от смисъла му.

Уо разпитал религиозните водачи за странната врата и движението, а те го предупредили да не доб­лижава до нея, понеже това била вратата на смъртта и той със сигурност щял да умре, ако се поддадял на любопитството си. Казали му също така, че надписът на вратата бил лош и той повече никога не бивало да го поглежда. Вместо това го посъветвали да участва в ритуал заедно с тях и да дари своя талант и спестявания на групата - за което щял да бъде възнаграден богато.

Когато Уо навършил 42, движението се възобно­вило. Въпреки че този път не се уплашил, той отново се помолил шаването да спре - и то спряло. Бог имал добрината да го чуе веднага и да изпълни молбата му. Уо се почувствал упълномощен от резултатите на своите молитви.

Когато станал на 50, Уо се разболял и умрял, макар че всъщност не разбрал какво точно се случило. Отново забелязал движението в ъгъла и отново се помолил то да спре, но вместо това то станало по-яс­но и се приближило. Изплашен, Уо се надигнал от леглото си, но открил, че неговото земно тяло остана­ло там, а той вече бил дух. С приближаването на движението той започнал да го разпознава. Страхът му се заменил от любопитство, а духовното тяло му се струвало напълно естествено.

Сега Уо видял, че движението идвало от две съ­щества, които се приближавали към него. Представ­лявали бели фигури, които сияели, сякаш били осве­тени отвътре. Накрая застанали пред него и Уо се удивил от величието им - но не се уплашил.

Едната фигура заговорила и му казала: "Ела, скъ­пи, време е да вървим." Гласът на фигурата бил нежен и някак познат. Без колебание Уо тръгнал с тях. Пос­тепенно започнал да си спомня колко познато му било всичко това, а после се обърнал назад и видял тялото си, сякаш заспало в леглото. Обзело го прекрасно чувство, което не можел да обясни. Едното създание го уловило за ръката и го повело директно към вратата със странния надпис. Вратата се отворила и тримата минали през нея.

Уо се озовал в дълъг коридор с много врати, които водели към различни стаи. "Тази къща май е много по-голяма, отколкото си представях!", помис­лил си той. Забелязал първата врата, на която имало още по-странен надпис. Уо се обърнал към едната бяла фигура. "Накъде води тази първата врата вдяс­но?" Без да каже нищо, бялата фигура отворила вра­тата и му направила знак да влезе. Уо прекрачил прага и се удивил. Стаята била пълна от пода до тавана с най-несметните богатства, които можел да си пред­стави! Вътре имало златни кюлчета, перли и диаман­ти. Само в единия ъгъл имало достатъчно рубини и скъпоценни камъни за цяло кралство. Уо погледнал своите бели сияещи спътници и попитал, "Какво е това място?"

По-голямата бяла фигура отвърнала, "Това е тво­ята стая на изобилието, ако беше пожелал да влезеш в нея. Тя ти принадлежи дори сега и ще остане тук за теб в бъдеще." Уо бил изумен от тази информация.

Когато се върнали в коридора, Уо попитал какво имало в първата стая вляво - друга врата с надпис, който постепенно започвал да добива смисъл. Когато бялата фигура отворила вратата, тя казала на Уо: "Това е твоята стая на мира, ако беше пожелал да я използваш." Уо влязъл вътре с приятелите си и вед­нага го обгърнала гъста бяла мъгла. Мъглата била като жива, понеже моментално обвила тялото му и Уо я вдъхнал. Обзело го пълно спокойствие и той раз­брал, че повече никога нямало да се страхува. Почув­ствал покой в най-тревожните кътчета на съзнанието си. Приискало му се да остане, но неговите другари го повикали да продължат и отново поели по дългия коридор.

Но отляво имало още една врата. "Каква е тази стая?", попитал Уо.

"Това е място, където само ти можеш да влезеш", казала по-малката бяла фигура. Уо влязъл в стаята и веднага го обляла златна светлина. Той знаел какво представлява тя. Това била неговата същност, него­вото просветление, неговото познание за миналото и бъдещето. Това било неговото хранилище на духа и любовта. Уо заплакал от радост и дълго стоял, прие­майки истина и разбиране. Другарите му не влезли; чакали го търпеливо навън.

Накрая Уо се върнал в коридора. Той се бил променил. Погледнал спътниците си и ги познал. "Вие сте ангели водачи", отбелязал спокойно той.

"Не", казал по-големият, "ние сме твоите ангели водачи." В съвършена любов те продължили: "До теб сме от момента на раждането ти по една-единствена причина: да те обичаме и да ти покажем вратата. Ти се страхуваше и искаше да стоим далеч и ние те послушахме. Ние ти служим в любов и зачитаме тво­ята инкарнация на изражението." Уо не доловил укор в думите им. Осъзнал, че те не го съдели, а го уважа­вали, и почувствал любовта им.

Уо погледнал вратите и установил, че вече може да разчете надписите! Докато вървели надолу по ко­ридора, минавали покрай врати с надпис Лечение, Договор, а също и Радост. Уо видял повече, отколкото би искал, понеже надолу имало врати с имената на неговите неродени деца - и дори една, на която пише­ло Световен водач. Уо започнал да осъзнава какво е пропуснал. И сякаш прочели мислите му, водачите казали: "Недей да укоряваш духа си, понеже е излишно и не подхожда на величието ти." Уо не ги разбрал: Обърнал се назад и видял вратата, от която бил излязъл, и надписът, който първоначално го бил изпла­шил. Там пишело неговото име! Пишело неговото име, истинското му име ... и сега той разбрал всичко.

Уо знаел какво следва, понеже сега той си спом­нил всичко и вече не бил Уо. Сбогувал се със своите водачи и им благодарил за предаността. Стоял дълго и ги гледал с любов. После се обърнал и поел към светлината в края на коридора. Той вече бил идвал тук. Знаел какво го очаквало през краткото тридневно пътуване до пещерата на сътворението, където щял да си възвърне своята същност - и после в залата на почестите и тържествата, където го очаквали най-лю­бимите му същества, включително онези, които той бил обичал и загубил, докато бил на Земята.

Той знаел къде е бил и знаел къде отива. Уо се прибирал у дома.

Послепис на писателя:

Когато представя героя на тази история Уо, Крион се опитва да обрисува човек без пол. Уо може да е и жена, и мъж. Крион иска да избяга от половата принадлежност, която би ви попречила да разберете пълния смисъл на притчата или да се поставите на мястото на Уо.

В притчата домът на Уо очевидно е животът му или неговата "изява" (както Крион нарича живота) на Земя­та. Аналогията с различните стаи е препратка към раз­личните възможности, които получава всеки един от нас, а те идват заедно с нашия договор, нашата карма и следователно са нашият потенциал, докато сме тук.

Абзацът за Уо, който научава какво го прави щастлив, тъжен и ядосан, а после окачва разни неща на стената, за да се почувства по съответния начин, е много прозорлива информация за човешките същес­тва. Тя съответства на онези части от нас, които се ровят в миналото и пресъздават стари събития, за да се почувстваме по съответния начин. Това обикновено не е правилно, просветлено поведение, понеже съжи­вява стари спомени, така че да "почувстваме" гняв, омраза, мъст или самосъжаление. Понякога е просто доброто старо желание да се озовем на мястото, къ­дето сме били щастливи - например детството ни.

Фактът, че Крион разказва как Уо "окачвал разни неща на стената" за тази цел, също има дълбок сми­съл. Когато влезете в моя дом, предметите по стената са пред очите на всички. Това са моите семейни сним­ки и украшения. С други думи, аз съм окачил тези неща на стената, за да привлека вниманието към тях, дори вниманието на непознатите, понеже ги смятам за спе­циални. Затова Крион кара Уо да окачва чувствата си на показ, така че околните да откликнат на неговото учебно "табло". Подобно на повечето хора, Уо иска да въвлече околните в своя собствен процес, понеже така му става по-леко. Той все още не знае нищо за отго­ворността. Въпреки това по-нататък научаваме, че независимо на какво ниво на просветление се намира Уо, Бог не го осъжда и преценява - никога.

Виждаме, че Уо има страхове, най-големият от които е във връзка с контрола. В живота си той явно се страхува от ситуации, при които някой може да промени стаята му (живота му). Неговата реакция на повечето от тези страхове е да си остане същият. Следователно истинският му страх е от промяната и той копнее за стабилност или статично съзнание. Ос­вен това се страхува от миналото, но не знае защо. Обръща се към другите хора, за да научи за Бог, и използва наученото като защита от промяната. Това е великолепен пример за онова, което проповядва съв­ременната религия. При нас Бог изпълнява ролята на отговорен закрилник от злото, а вярващите се насър­чават да следват своя пастир-закрилник през долина­та на сянката на смъртта. Това изобщо не поощрява хората към духовен размисъл. Нито пък подхранва концепцията за поемане на отговорност за случващо­то ви се, както ни съветва Крион.

Най-прекрасното в тази история е, че макар Уо да се "вписва" в тази средностатистическа, нормална религиозна доктрина, молитвите му не остават без резултат! Той получава закрилата, която иска, и дейс­твително бива защитен от промяната и смущаващото движение в другия ъгъл. И отново, Крион ни е казвал, че механизмите на Божия Дух са абсолютни, а любя­щата енергия на доброто молитвено намерение дава резултати. Спомняте ли си поговорката: "Внимавай какво си пожелаваш, защото може да го получиш"? Тя е вярна! И тази притчи е доказателството за това.

Ние получаваме различни шансове за упълномо­щаване и самооткриване във всеки живот, така и Уо получава своя. Макар да се чувства доволен, Бог го удостоява със "смушкване" от страна на неговите водачи. Това е дразнещото движение, което е видял в ъгъла, плюс някакво видение на врата. Това са усили­ята на неговите водачи да го въведат в друга реалност, а следователно и заслужената възможност за промяна - и шанс да се изправи срещу своя страх. Крион отново проявява прозорливост и описва обясненията на религиозните фигури: те казват на Уо, че движени­ето е дело на злите сили. До ден-днешен това е най-обичайният отговор за всичко, което противоречи на общоприетата доктрина, независимо от изповядвана­та религия.

Накрая Уо умира и се случва онова, от което се страхува най-много: движението в ъгъла става реал­ност. Но той някак си го разпознава и не се изплашва. После Уо поема по коридора с много врати и ние споделяме неговите открития.

Обиколката на стаите е преглед на земния дого­вор (който той сам е изготвил) и неговото потенциал­но просветление - с блага, мир и личната вътрешна същност на индивидуалната сила, неговата "частица от Бог". Междувременно той разпознава водачите си, което ни показва, че ние всъщност познаваме нашите водачи, но крием това от себе си в рамките на престоя ни тук. Представете си какво е да вървите през живота с двама или трима приятели, които са готови да ви помогнат и да ви обичат на всяка крачка - а вие да ги пренебрегвате! Уо постъпва по същия начин и въпре­ки това неговите водачи не го осъждат. Ето каква е Божията любов.

Постепенно Уо схваща картината и разбира, че не се е представил добре. Но водачите веднага го под­крепят с думите: "Недей да укоряваш духа си, понеже е излишно и не подхожда на величието ти." Това е кръстопътят на Уо. В този момент той се превръща от "починал човек в урок" в онова, което винаги е бил: частица от Бог, универсално създание. В следващия момент той вижда истинското си име на вратата и си спомня всичко.

Когато Крион представя пътешествия и притчи, той всъщност ме отвежда "там" по време на послани­ята на живо. В хода на тази притча аз усещах вятъра и времето и т.н. Крион често ме оставя да описвам каквото "виждам" като допълнение към неговите мис­ловни групи, които ми се дават за транскрибиране. Но аз междувременно бивам силно повлиян, често плача от радостта на пълното разбиране на онова, което се представя, докато си седя на стола. Не мога да сравня това изживяване с нищо друго, освен с усещането за много, много жив сън.

Аз стоях рамо до рамо с Уо, на една крачка от дома - окъпан в любов. Почувствах притеглянето на любовта от онези, които вече са там, и закопнях за моите приятели от другата страна. Видях моите блес­тящи, сияйни водачи и почувствах любовта им, а после улових Крион за ръка и се върнах  на стола си на събирането в Дел Мар, Калифорния.

Лий Каръл