Непростимият грях, вината на всички вини - вярата, че светът е този, който ни създава

 Непростимият грях, вината на всички вини - вярата, че светът е този, който ни създава

 

 

Непростимият грях, вината на всички вини - вярата, че светът е този, който ни създава. Извършваме го всеки път, когато превърнем света в наш бог - огорчен бог, неграмотен бог.

От първата книга „Битие“ до историята на Франкенщайн, от приказката за Алиса, която се уплашила да не потъне в локвата от собствените си сълзи, до Блейд Рънър човек не е спрял да преповтаря вечната история за твореца, превърнал се в жертва на собственото си творение.

Едно хипнотично внушение ни кара да си мислим, че светът взема превес и ние приемаме това за чиста монета. Поставили сме това си убеждение над всичко останало, издигнали сме го в култ.

- Светът, който наблюдаваш, е отдавна изработен - говореше ми Мечтателя. - Това е причината да се нарича „сътворен“. Той се появява впоследствие. Той е следствието! Има причина, която го предшества. И много малко са индивидите, които могат да проумеят, че светът няма нито собствена посока, нито собствена воля. Волята принадлежи единствено на индивида... тя управлява света. Когато волята отсъства, светът автоматично поема контрола.

Тревожна новина! Да осъзнаеш, че на света или на масата им липсва воля е като да разбереш по средата на полета, че няма пилот в самолета и моментално да се наложи ти да поемеш управлението и, съответно, отговорността за всички пътници на борда.

- И тъй като тревогата ти е напълно безполезна, - заключи Мечтателя - тя само преповтаря зависимостта ти от света.

- Зависимост от света? Какво ще рече това? - попитах, усещайки повече от всякога как философията Му се сблъсква с всичко, в което ми се щеше да продължа да вярвам.

- Означава, че когато „забравиш“, ти се смаляваш и светът се превръща в твой господар - отвърна сухо Той. - Без воля хората се принизяват до психически джуджета, които припкат из тяхната си вселена с подвити опашки, приведени от тежестта на чувството си за вина, уплашени до смърт от чудовищата, които сами са изобретили.

Добави още, че човеците, довели се сами до настоящото положение, не могат да вършат нищо друго, освен да обвиняват, да се оплакват, да се оправдават и да се самосъжаляват.

- Да станеш бизнесмен, че и да си отредиш още по-централна роля като предприемач, не те прави свободен човек. Да се идентифицираш с подобна роля означава единствено, че си се прехвърлил в друг затвор. Все едно си сменил килията.

Свободата означава да се освободиш от отъждествяването си със света, означава завинаги да потушиш тъжната песен в себе си, управлявала целия ти живот.

 

Школа за богове, Стефано Д'Анна

Публикувано от Диана Павлова

РС, Не знам дали бих го нарекла грях или вина, но със сигурност знам, че светът ни започва да се променя по магически начин в момента, в който поемем отговорност за собственото си съществуване...

Благодаря ти, Дидка!

Благодаря Стефано Д'Анна!

Благодаря за думите, които витаят около мен и се появяват пред очите ми винаги в най-подходящия момент!

Весела Стамболиева

МИНАЛОТО Е ЛЪЖА

МИНАЛОТО Е ЛЪЖА

Снимка: Malinka Coppi

Миналото се повтаря само привидно, защото в действителност то не съществува - нито в живота на човека, нито в историята на цивилизацията. Миналото е лъжа. Няма никаква карма и няма предишен живот, няма никакъв грях, никаква вина или наказание. Няма задгробен живот или всеобща присъда, няма ад, няма рай. Съществува единствено настоящият миг - свещен, безкраен, всемогъщ. Възползвай се добре от него! Друг шанс няма да имаш. Извън сега ние сме безпомощни, зависими от времето, ограничени, уязвими, смъртни.

Миналото е лъжа. И всичко, което принадлежи на паметта, е фикция. Каквото и да си мислиш, че се е случило в миналото, никога не се е случвало наистина. Всичко, което смяташ, че се е случило в миналото, се случва точно сега, точно в този миг. Не съществува миг преди и миг след. Всичко се случва Сега, защото нищо не е извън Сега. Сега е вечното начало и безкрайният край на всеки цикъл - от цикъла на електрона до цикъла на Бог.

Стефано д`Анна

Публикувано от Силвия Маринова

Бъди цар и царството ще настъпи

Бъди цар и царството ще настъпи

Според Мечтателя ролите, които играем през целия си живот, измерват и демонстрират нивото ни на отговорност. В зората на индустриалната революция видът „сапиенс “ се озовава на кръстопътя на еволюцията си. Във фабриките и канцелариите на света настъпват психосоматични и поведенчески промени и то до степен, в която довеждат до появата на нов вид. Мечтателя го определи като „чиновнически вид“.

- Основната му характеристика е способността му стоически да понася инак непоносимата тежест на зависимостта - обясни Той с хумористичен и все пак сух тон. Добави още, че с времето този клон на човечеството се е разраснал и, понастоящем, се е превърнал в доминантна група - най-разпространената на планетата. Подобни промени се наблюдават и при животните след опитомяване. Бавно и някак замечтано Той започна да ги изброява - отпускане на мускулатурата, затлъстяване, увисване на стомаха, смаляване на черепната основа и крайниците, побледняване на кожата, преждевременно стареене, омекване...

Подобно на дрънченето на трамвая, което след известно време спираме да забелязваме, тежестта от зависимостта се превръща в част от съществуването ни - в естествена константа, и колкото и да е абсурдно, присъствието й в живота ни има успокояващо действие. За възрастния човек отказването от нея би било невъзможно начинание.

Обичащите това, което правят, са независими. Те не предлагат времето си за заплата... Необичащите това, което правят, могат да бъдат наемани, платени. Човек, който обича работата си, е безценен.

Една от най-големите илюзии на работещите е, че някой им се отплаща. В действителност обаче това, което се смята за възнаграждение, надница или заплата, е само скромна, частична компенсация за вредите, причинени от състоянието на зависимост.

Всеки аспект от живота на човека и всяко взето от него решение съответства на нивото му на вътрешна отговорност... Ето какво предопределя ролята му в света и му връчва съдбата, която заслужава. Човек може да притежава единствено това, което се съдържа в собствената му представа, това, за което може да поеме отговорност.

Навън няма нищо - за пореден път заяви Той, а гласът Му звучеше пресипнал и сериозен. - Неподготвеният човек, дори да е временно покровителстван от дадено събитие или външни обстоятелства, може лесно да хлътне обратно в някогашната си нищета, ако новият му статус надвишава нивото на Същността му.

Богатството, благополучието и качеството на живот на човека, както и на дадена нация и дори цяла цивилизация, не зависи от наличието и изобилието на средствата и материалните ресурси, а от обхвата и размаха на Същността им, от това в какво вярват и какво мечтаят. Тяхната съдба се предрешава от начина на чувстване, мислене и действане, висотата на стремежите и дълбочината на идеите.

- Бъди цар и царството ще настъпи - заяви Той, а аз усещах силата на думите Му с всяка своя фибра. - Величието на Същността задължително предшества раждането на царството.

Стефано Д'Анна

Публикувано от Диана Павлова

ЖИВОТЪТ

Животът

Животът на обикновения човек е еднопосочна улица. Той познава единствено пътя, който го води към ограниченията. Едничката му вяра, абсолютната му лоялност е към...смъртта. Изборът как точно да погубва себе си е единствената му истинска свобода...

Тялото е неразрушимо. Ти сам подписваш заповедта за неговото унищожение. Мислите и чувствата, които му вменяваш, са причината за стареенето, боледуването, загубата на енергия и смъртта. Каквото се случва на тялото ти, се случва и на света. Светът е това, което си ти, а ти си това непобедимо и безсмъртно тяло. Но ти, подобно на милиони други хора си избрал да използваш страховете и разрушителните мисли, за да убиваш себе си....

Наблюдавай себе си! Самонаблюдението осветява и най-тъмните кътчета на Същността. Ограничавай съмнението и страха в себе си още щом усетиш, че се проявяват. Не обстоятелствата и събитията в света те правят нещастен, а твоето нещастие създава мъките и страданията в света. Бедността е болест на мисълта...

За какво ти е да спасяваш света, когато всъщност целият свят има нужда да се спаси...от теб. Понасяй собствените си болка и страдание. Стой там. Не се отклонявай от тях. Наблюдавай и търси корените им. Ще можеш да освободиш света,чак след като освободиш себе си от неговото описание. Целият свят - начинът му на мислене и действие, условията, които поставя, несигурността и заплахите му - отразява съвършено твоята вътрешна раздробеност, вътрешното ти разслоение. Единствено ти, живеейки постоянно Тук и Сега, можеш да освободиш света от всички противоположности. Единствено ти, загърбвайки вътрешните си стълкновения и конфликти, можеш да го освободиш от всички противоречия, от насилието и войните. Всичко, на което се натъкваш, няма нищо общо с външния свят, нито със събитията или обстоятелствата. То е нещо, което винаги разнасяш със себе си, което таиш вътре в теб и е същинската причина за всичките ти трудности и адско съществуване.

Стилът на живот е резултат от съзнанието. Инвестирай всичко, което имаш... дори това, което нямаш...в себе си...винаги! Ще видиш, че животът ти ще стане по-богат, а кръгозорът - по широк във всяко отношение. Не се тревожи за парите. Тревожи се за себе си, за собствената си цялост. Когато са ти нужни пари, те сами ще се появят. Вярвай в себе си! Вярвай в мечтата си и ще имаш достатъчно пари, за да водиш хубав живот. Шедьовърът на твоята мечта... си самият ти. Външният свят е само бледа сянка на вътрешната ти градивност.

Стефано д'Анна

РС, Има нощи, в които 3D-светът те връхлита със страшна сила. Хваща те за гушата и стиска ли стиска… И това не е споменът. Не е дори и тъгата. А просто една мечта. Една мечта, останала там някъде  – по пътя, назад във времето…

И боли. Толкова силно боли. Защото е трудно да кажеш: „Липсваш ми.”…

Това бяха мислите ми тази вечер и тогава се появи този текст...

Благодаря ти, Нино!

Благодаря ти, Синхронност!

Благодаря, че в този свят има хора, които наричаме Приятели!

Благодаря и на себе си, че не потънах в болката, а просто я оставих да изплува и я наблюдавах. И ето тя - болката, донесе със себе си тези думи на Стефано д'Анна...

Весела Стамболиева

6 октомври 2015 г.

Осъзнаването е светлина

Осъзнаването е светлина

Осъзнаването е светлина. Познанието за случващото се вътре в нас ни позволява да проникнем в единственото реално време - мига, да проектираме нов, свободен от случайности свят.

Където съществува осъзнаването, където прониква светлината, няма причина случайността да съществува. За да влязат в живота ни и да се превърнат в реалност, злополуките и болестите трябва да получат нашето одобрение. Те могат да се случат, само ако светлината отслабне.

„Неочакваното винаги изисква дълга подготовка.“

 Стефано Д'Анна

Премини отвъд!

Премини отвъд!

Помниш ли онази картина? - попита Мечтателя.

Припомних си я отново - изобразяваше как Нарцис се прехласва по отразения си образ в езерото, миг преди то да го погълне.

Историята на Нарцис е метафора за човека, станал жертва на собственото си творение.

Той продължи да ми обяснява, че, противно на общоприетото схващане, Нарцис не бил влюбен в себе си, а в отразения си във водата образ, тъй като не знаел, че той си е негов. Всъщност, като вярвал, че вижда там някой друг, той се влюбил в него, последвал го във водата и трагично потънал.

- Щом осъзнаеш, че светът, който виждаш, е твое отражение, ти се освобождаваш от него - заключи Мечтателя.

Да се влюбим в нещо извън самите нас и да забравим себе си, означава да се изгубим някъде из лъкатушещите пътеки из света на зависимостта... означава да забравим, че човек е единствен творец на личната си реалност... Извън нас светът не съществува. Всичко, което срещаме, виждаме и докосваме, е отражение на самите нас. Другите хора, събитията и обстоятелствата в живота на човека проявяват неговото състояние. Следователно обвиненията към света, оплакванията, оправдаванията или спотайването са сигурни признаци за отсъствието на „истинска“ воля.

Да вярваме, че светът е нещо извън нас означава да станем негови жертви, да се оставим да ни погълне.

Светът, всеки негов миг, е създаден от теб! Езерото, в което Нарцис видял отражението си, е външният свят. Да вярваш, че той е действителен и да търсиш упование в него означава да разчиташ на собствената си сянка... означава да се смалиш повече от света, който проектираш, означава постепенно да се превърнеш от творец в творение, от мечтател в измечтан, от господар в роб, додето собственото ти творение съвсем те задуши.

Добро или лошо, грозно или красиво, правилно или погрешно - всичко, на което човек се натъква, е само негово отражение, а не действителност. Всеки ще пожъне само това, което е... Ти си както семето, така и урожая. Ето защо всички масови революции в историята са се провалили... защото са се опитвали, да променят света отвън... Вярвали са, че отражението в езерото е истинско.

Не се осланяй повече на света, не искай помощ от него. Премини отвъд! Единствено дръзналите да прекрачат отвъд могат да го направят по-добър. Премини отвъд!

Стефано Д‘Анна, Школата за богове

Миналото е прах

Миналото е прах

Светът е миналото. Когото и да срещнеш, на каквото и да се натъкнеш, то винаги е минало. Дори да се окаже, че стои пред теб точно в този момент, това, което виждаш и докосваш, е само материализация на вътрешните ти състояния... „Past is dust.“ Миналото е прах. Светът, който виждаш и усещаш точно в този момент, е материализацията на всичко, което си...

Не съществува нищо, случващо се в живота ти, което вече да не си допуснал в мислите си. Светът е прах. Ще го отвееш само с едно духване. „Vision and reality are one and the same thing.“ Визия и реалност са едно и също нещо. Светът е твое отражение. Преобърни възгледите си и светът ще те последва като сянка. Реалността естествено ще приеме формата на новата ти визия.

Стефано Д‘Анна

Раят е този свят... но без граници

Раят е този свят... но без граници

- Мечтай... никога не спирай да мечтаеш... реалността ще последва!

- Защо в световната история са толкова малко хората с мечта?

- За да е „докоснат от мечтата“, човек трябва да е достигнал обединението на Същността - отвърна Мечтателя. Спомням си как крилатата фраза изпълни цялата ми Същност. - Единствено неделимият и цялостен индивид е в състояние да мечтае съзнателно и да осъзнава, че „мечтата“ е най-реално съществуващото нещо.

- А онези, които не мечтаят? - попитах, загрижен за всички, които никога нямаше да бъдат приети в клуба на привилегированите, на мечтателите.

- Всички хора мечтаят, всички те притежават силата да създадат свой собствен свят, но малцина си дават сметка колко мощен е зарядът на мечтата им... че тя има силата да обогати всичко около тях или пък да подхрани кошмарите на света. Само малцина могат да мечтаят съвършен свят и да му придават конкретност чрез воля и вътрешна безупречност. Това е състоянието на боеца, на героя, на обичащия човек.

Във визията на Мечтателя „мечтата“, в качеството си на най-реално съществуващото нещо, заема най-горното стъпало на стълбицата на действителността, всъщност именно тя е условието за всяко конкретно нещо.

- Човек, който постоянно носи мечтата в себе си, не може да бъде покварен... Всичко в неговия живот е насочено и посветено на великото му приключение.

- Очевидно всеки човек опитва - оспорих аз с намерението да Го принудя за ми каже нещо повече по нетърпящата отлагане тема. - Всеки или поне повечето хора се стремят да подобрят живота си, кроят планове, правят проекти... заети са да постигнат някакви обективни резултати.

Тогава Мечтателя ми изясни разликата между мечтаене и планиране. Хората, които подхранват „мечтата“, не изпитват съмнения, не се чувстват несигурни или застрашени. Всеки път когато насочат съзнанието си към „мечтата“, те усещат ентусиазма си обновен и навлизат в състояние на свобода. И тъй като „мечтата“ е свързана с волята, тя се явява „същинската“ воля. И обратно - тези, които планират, които са решени да постигнат обективни резултати, се тревожат всеки път щом се сетят какво са заложили на карта и стават плячка на страховете и съмненията си.

- Страхът и съмненията са заболялата от рак мечта - заяви Той, като лаконично изведе поредната си мощна и безмилостна максима. – Хората работят, планират и трупат в себе си сила и енергия - качества, които ти би определил като упоритост и решителност. Но това е просто страх... Приливите на адреналин, подобно на електрически бури, непрестанно се стрелкат в тъмната вселена на клетките им. Изглеждат като утвърдени идеалисти, като доста ангажирани или решителни бизнесмени, но всъщност са лоялни към смъртта и имената им са регистрирани в нейната ведомост.

- Един ден поискай да станеш Мечтателят - посъветва ме твърдо, но ласкаво Той. - От-всички възможни съдби, тази е най-великата... Поискай да станеш изобретателят, творецът на своята вселена... Тогава светът ще последва всяка твоя команда и ще ти се отплати с каквото си пожелаеш...

Само обичащият човек може да е свободен и само свободният човек може да обича. Свободата и любовта са двете лица на една и съща реалност.

Раят не е отвъден свят или задгробен живот. Раят е този свят... но без граници. Да си „докоснат от мечтата“ означава да приемеш предизвикателството на великото лично приключение, означава да се изправиш лице в лице със собствената си уникалност.

Стефано Д'Анна, Школа за богове