Непростимият грях, вината на всички вини - вярата, че светът е този, който ни създава

 Непростимият грях, вината на всички вини - вярата, че светът е този, който ни създава

 

 

Непростимият грях, вината на всички вини - вярата, че светът е този, който ни създава. Извършваме го всеки път, когато превърнем света в наш бог - огорчен бог, неграмотен бог.

От първата книга „Битие“ до историята на Франкенщайн, от приказката за Алиса, която се уплашила да не потъне в локвата от собствените си сълзи, до Блейд Рънър човек не е спрял да преповтаря вечната история за твореца, превърнал се в жертва на собственото си творение.

Едно хипнотично внушение ни кара да си мислим, че светът взема превес и ние приемаме това за чиста монета. Поставили сме това си убеждение над всичко останало, издигнали сме го в култ.

- Светът, който наблюдаваш, е отдавна изработен - говореше ми Мечтателя. - Това е причината да се нарича „сътворен“. Той се появява впоследствие. Той е следствието! Има причина, която го предшества. И много малко са индивидите, които могат да проумеят, че светът няма нито собствена посока, нито собствена воля. Волята принадлежи единствено на индивида... тя управлява света. Когато волята отсъства, светът автоматично поема контрола.

Тревожна новина! Да осъзнаеш, че на света или на масата им липсва воля е като да разбереш по средата на полета, че няма пилот в самолета и моментално да се наложи ти да поемеш управлението и, съответно, отговорността за всички пътници на борда.

- И тъй като тревогата ти е напълно безполезна, - заключи Мечтателя - тя само преповтаря зависимостта ти от света.

- Зависимост от света? Какво ще рече това? - попитах, усещайки повече от всякога как философията Му се сблъсква с всичко, в което ми се щеше да продължа да вярвам.

- Означава, че когато „забравиш“, ти се смаляваш и светът се превръща в твой господар - отвърна сухо Той. - Без воля хората се принизяват до психически джуджета, които припкат из тяхната си вселена с подвити опашки, приведени от тежестта на чувството си за вина, уплашени до смърт от чудовищата, които сами са изобретили.

Добави още, че човеците, довели се сами до настоящото положение, не могат да вършат нищо друго, освен да обвиняват, да се оплакват, да се оправдават и да се самосъжаляват.

- Да станеш бизнесмен, че и да си отредиш още по-централна роля като предприемач, не те прави свободен човек. Да се идентифицираш с подобна роля означава единствено, че си се прехвърлил в друг затвор. Все едно си сменил килията.

Свободата означава да се освободиш от отъждествяването си със света, означава завинаги да потушиш тъжната песен в себе си, управлявала целия ти живот.

 

Школа за богове, Стефано Д'Анна

Публикувано от Диана Павлова

РС, Не знам дали бих го нарекла грях или вина, но със сигурност знам, че светът ни започва да се променя по магически начин в момента, в който поемем отговорност за собственото си съществуване...

Благодаря ти, Дидка!

Благодаря Стефано Д'Анна!

Благодаря за думите, които витаят около мен и се появяват пред очите ми винаги в най-подходящия момент!

Весела Стамболиева