Безумецът
Халил Джубран
Халил
Питате как съм
станал безумец. Ето как: един ден, далеч преди рождението на многото богове, се
пробудих от дълбок сън и открих, че са ми ограбили всичките маски - седемте
маски, които бях носил в продължение на седем живота. Тогава без маска хукнах
през уличното гъмжило на града и закрещях:
Дръжте крадците!
Дръжте крадците! Дръжте проклетите крадци!
Мъже и жени ме
гледаха и се смееха, а някои си влизаха в домовете и се заключваха.
И когато стигнах
до стъгдата при пазарището, някакъв млад мъж, застанал върху покрива на една
къща, се провикна:
- Той е безумец!
Вдигнах глава, за
да се вгледам в него, и слънцето за първи път целуна собственото ми лице. За
първи път слънцето целуна голото ми лице и душата ми пламна от любов към
слънцето, та повече не пожелах да нося маски. И в захлас възкликнах:
- Благословени,
благословени да бъдат крадците, които ми отнеха маските!
Така
обезумях.
В безумието си
възвърнах и свободата, и сигурността — свободата да бъда сам и сигурността да
не бъда разбиран - защото които ни разбират, все някак ни заробват.
Ала нека не се
кича със сигурността си. Дори и крадецът в затвора е защитен от друг крадец.
