Със силата на мисълта да променим съдбата на планетата и човечеството

Със силата на мисълта да променим съдбата на планетата и човечеството

Проф. д-р Брус Липтън с призив за масова визуализация за любов и благодарност в 11 ч.

В неделя в 11 часа, няма значение дали по вашето местно време е 11 ч. вечерта или 11 ч. сутринта – започнете целенасочено да мислите позитивно за бъдещето си, за бъдещето на човечеството и на планетата Земя.

Това е призивът на проф. д-р Брус Липтън. Той е добре познат на читателите на Списание 8. Клетъчен биолог, добил световна популярност с новаторските си изследвания и книгата си - носител на фундаменталното познание за епигенетиката и новата биология – "Биология на убежденията".

Това не е просто учтиво предложение за позитивно мислене, обяснява Липтън. Промяната на съдбините на човечеството и планетата със силата на нашите мисли е научна реалност.

Всъщност трябва да го направите само за 48 часа. Направете го три до четири пъти, запомнете: 11, 11, 11, 11…, повтаря професорът във видео, качено в Youtube. Затова ви давам формулата, която споделям само с нашите членове на Международната асоциация за свободен от болести свят, допълва Липтън.

Това е, с което разполагаме.

Разпознайте еволюционния скок. Човекът трябва да е „за“ планетата. В противен случай ситуацията става нетърпима и човешкият вид е застрашен от изчезване – шестото масово изчезване на живота.

Човешкото поведение трябва да се промени, за да процъфтява в бъдеще човечеството. В противен случай сме изправени пред изчезване. Най-валидната и истинска наука за планетата Земя е квантовата физика, припомня Липтън. Никоя друга наука не е потвърдена. Защото квантовата физика е наука, която признава, че съзнанието създава нашите житейски преживявания. Ние отразяваме реалността чрез ума си. Съществува колективна реалност чрез колективно съзнание.

„И си мислите: „Добре как може съзнанието ми да влияе на външния свят. Нали мислите са само в моята глава и никъде другаде?!“ Имате право, но ако прикрепя жици към главата ви бих могъл да видя активността на мозъчната ви дейност. И бих могъл да разчета амплитудите на мозъчните ви функции на електроенцефалографа. Въпреки това има нова технология, наречена Magneto и Suppli Delivery Graf. Не е ЕЕГ и ще ви обясня защо това е важно.

Мозъчните функции не докосват мрежата, сондите и устройствата на главата. Сондите са отвън. Аз мога да чета вашите вътрешни мозъчните функции с външна сонда.

Нашите мисли не остават в главата ни – те се изпращат. Мозъците ни са като камертони. Колкото повече хора споделят едни и същи мисли, толкова повече сила се предава чрез отделните вибрации към общата вибрация. Развитието на живота на тази планета зависи от това колко души ще споделят едни и същи вярвания през следващите няколко дни.“

Нека го направим всички заедно по едно и също време. В 11 ч. сутрин или вечер местно време, където и да се намирате в този момент.

Нека си представим един свят, в който ние сме здрави и щастливи, прерастваме в една красива общност в здравословно естествено пространство. Ние разпространяваме тези мисли индивидуално и колективно. Милиони хора ще пресътворят тези мисли в реалността, разказва професорът.

Вашето мислене изменя активно нашата планета и е от решаващо значение за промяната.

Трябва да имаме нови мисли. Страхът от коронавируса и цялата психоза около неизвестността и строгите изолационни мерки изкривяват реалността за това кои сме ние. Изкривява се това, което сме в истинския биологичен смисъл. Със страх ние сами си създаваме голям проблем. Време е да променим това.

Опитваме се да създадем по-добър свят и това включва мислите, които излъчваме.

Какво е по-добро от страха?

Мислите за здраве, хармония, любов, които ние излъчваме в огромни количества.Това вече е доказано от сателитните изследвания на електромагнитните полета на земята. Всъщност със силата на колективната позитивна мисъл се променя земното електромагнитно поле като му придава форма на физическа реалност. Нека си отделим време и да се фокусираме върху здравето, хармонията, красивата градина, ние заедно да излъчим визията. Това е нашето намерение да работим върху „ние“, и да споделяме тази заедност със света.

Започваме всеки път когато удари 11 часа. Ние искаме заедно да представим намерението си за любов и благодарност на цялото човечество. За нашата планета, за новия еволюционен процес, който всъщност сме ние самите.

Да се работи над това е неразделна част от това да се определим къде и в какво е нашата роля в съдбата на планетата в това трудно време. Трудно, болезнено, хаотично време, което води до еволюционния процес, необходим за растежа.

И това е мястото, където отиваме.

Поддържайте това мислене и визуализирайте къде искаме да бъдем. Един месец, два месеца, три месеца, отново и отново в 11 часа. И после 12 часа по-късно - отново.

Източник: Списание 8

95% от живота ни се управлява от подсъзнателни програми

95% от живота ни се управлява от подсъзнателни програми

Американският клетъчен биолог д-р Брус Липтън: ''95% от живота ни се управлява от програми за това как да живеем, които се формират през първите 7 години. За това бедните си остават бедни, а богатите винаги са богати.''

„Ето решението:

Първа стъпка: Разпознайте къде ви е трудно.

Не е нужно да се опитвате да си спомните какво се е случило. Просто погледнете живота си. Нещата, които харесвате и идват в живота ви се дължи на това, че имате програма, която ги поддържа.

Но всичко, с което се борите, за което работите усилено и влагате много, за да се случи...

... защо влагате толкова усилия?

Неизбежно... имате програма, която не подкрепя това заключение. И вие се опитвате да пренапишете програмата.

Не е нужно да ходите на психолог, просто погледнете живота си и се запитайте: „Къде се боря и напрягам?“

Сферата, в която имате трудности, показва, че имате програма в подсъзнанието, която не поддържа тази дестинация.

Втора стъпка: Сложете нови програми в подсъзнанието си.

Съзнателният ум е креативен и може да учи по всякакви начини – да прочете книга за самопомощ, да слуша лекция, да гледа това видео и така ще получи осведоменост.

Но после си казвам: „Да, но подсъзнателният ум не учи по този начин.“

Подсъзнателният ум учи чрез два фундаментални начина. Хипноза, която е през първите 7 години, а как добавяш нови програми след 7-годишна възраст?

Повторение, практика.

Опитай се да правиш нещо, което не си научил. Но веднъж научиш ли го, не е нужно пак да минаваш през него.

Има две фази. Искаш да тренираш подсъзнателния ум?

Хипноза

Повторение

Последното много ми харесва, защото има една фраза: „Преструвай се, докато се получи.“

Тоест, ако не си щастлив човек, а искаш да бъдеш, постоянно повтаряй: „Аз съм щастлив.“

Може да не изглеждам щастлив, но чрез повторение, аз говоря на подсъзнанието си. Ако до подсъзнанието ви достигне „Аз съм щастлив“, и щом 95 % от живота ви се управлява от него, това твърдение веднъж достигне ли до подсъзнанието, не е нужно да бъде повтаряно отново. Ще бъде автоматично.

Повторението е навик. Създава навици. Така че трябва да повтаряте и повтаряте нещо, за да проработи.“

д-р Брус Липтън

РС, Гледайки видеото с д-р Брус Липтън, нека се замислим не само върху това какъв е начинът да управляваме собствения си живот, но и ПО КАКЪВ НАЧИН И С КАКВО медиите програмират нашия живот...

Весела Стамболиева

Генетикът Брус Липтън: Можем да променяме ДНК-то си с мисъл

Генетикът Брус Липтън: Можем да променяме ДНК-то си с мисъл

Повярвайте, че сте в състояние да се изцелите - и ще се излекувате. Повярвайте, че ще отслабнете с 50 кг - и ще го постигнете

Американският генетик проф.Брус Липтън твърди, че с помощта на истинската вяра, единствено чрез силата на мисълта, човек наистина може да се отърве от всяко заболяване. И в това няма никаква мистика: изследванията на Липтън са показали, че насоченото психично въздействие може да промени генетичния код на организма.

В продължение на много години Брус Липтън специализира в областта на генното инженерство, успешно защитава докторска дисертация, автор е на няколко изследвания, които му носят слава в академичните среди. По собствените му думи през цялото това време той, както и много други генетици и биохимици е бил убеден, че човекът е един вид биоробот, чийто живот е подчинен на програма, записана в гените му. Те от тази гледна точка определят почти всичко: особеностите на външния вид, способностите и темперамента, предразположеността към определени заболявания и в крайна сметка продължителността на живота. Никой не може да промени личния ни генетичен код, което означава, че до голяма степен трябва да се примирим с това, което ни е предопределено от природата.

Повратният момент в живота и в мнението на д-р Липтън стават проведените от него в края на 1980-те години експерименти върху изучаването на особеностите в поведението на клетъчната мембрана. Дотогава в науката се е смятало, че именно гените, разположени в ядрото на клетката, определят какво е необходимо да премине през мембраната и какво - не. Но опитите на Липтън ясно показали, че различни външни въздействия върху клетки могат да повлияят на поведението на гените и дори да доведат до промени в структурата им.

Оставало единствено да се проучи дали е възможно да се направят такива промени с помощта на психични процеси или със силата на мисълта.

За “чудотворното” изцеление

“Всъщност, аз не съм измислил нищо ново. -казва д-р Липтън. - В продължение на векове лекарите са познавали добре действието на известния плацебо ефект - когато на пациента се предлага неутрално вещество, твърдейки, че това е чудодейно лекарство. В резултат на това, веществото в действителност имало лечебен ефект. Но колкото и странно да звучи, истинско научно обяснение за този феномен все още няма. Моето откритие позволи да се даде това обяснение: с помощта на вярата в лечебната сила на лекарството, човек променя протичащите процеси в организма си, включително на молекулярно ниво. Той може да “изключи” някои гени, да накара да се “включат” други и дори да променя своя генетичен код. След това си мислех за различните случаи на чудотворно изцеление. Лекарите винаги ги отхвърлят. Но всъщност дори и да е имало само един такъв случай, той е трябвало да принуди лекарите да се замислят за същността му. И да ги накара да се замислят над това, че ако един човек е успял да го направи, може и друг да успее.”

Проф. Брус Липтън

Разбира се, академичната наука реагира много остро на тези възгледи на Брус Липтън. Въпреки това той продължава изследванията си, по време на които последователно доказва, че без каквито и да е било лекарства е възможно да се повлияе на генетичната система на организма.

Включително между другото и с помощта на специално подбрана диета. Така за един от своите експерименти Липтън отглежда жълта порода мишки с вродени генетични дефекти, обричайки потомството им на наднормено тегло и кратък живот. След това с помощта на специална диета, той успява да ги промени така, че тези мишки започнали да дават потомство, съвсем различно от родителите им - с нормален цвят на козината, слаби и със същата продължителност на живота, както при останалите им здрави роднини.

Всичко това няма как да не предизвика негативно отношение към идеите му от страна на академичните среди. Въпреки това той продължава да експериментира и доказва, че подобно въздействие върху гените може да се постигне чрез използване например на силното въздействие на екстрасенс или с определени физически упражнения. Новото научно направление, което изучава въздействието на външните влияния върху генетичния код, получава името “епигенетика”.

И все пак, най-важният фактор, който може да промени състоянието на нашето здраве, според Липтън, е силата на мисълта - това, което става вътре в нас, а не около нас.

“Това също не е нещо ново - казва Липтън. - Известно е, че двама души могат да имат една и съща генетична предразположеност към рака например, но при единия заболяването се проявява, а при другия - не. Защо? Защото те живеят по различен начин: единият от тях е бил подложен по-често на стрес; имали са различно самочувствие и самосъзнание, генериращи съответно и различен начин на мислене. Днес мога да кажа, че сме в състояние да управляваме биологичната си природа; че можем с помощта на мислите, вярата и стремежите си да влияем на гените си. Най-голямата разлика, която отличава човека от другите същества на земята, е именно това, че може да променя тялото си, да се излекува от смъртоносни болести и дори да се отърве от наследствени заболявания чрез психични спирачки. Не сме длъжни да ставаме жертви на генетичния си код и житейските обстоятелства. Повярвайте, че можете да се изцелите - и ще се излекувате от всяка болест. Повярвайте, че можете да отслабнете с 50 кг - и ще отслабнете!”

На пръв поглед, всичко е много просто. Но само на пръв поглед ...

Ако беше толкова просто, повечето хора лесно щяха да решават всякакви здравословни проблеми с помощта на произнасянето на непретенциозни мантри, като: “мога да се възстановя от тази болест”, “вярвам, че тялото ми е в състояние да се излекува”...

Но нищо от това не се случва, а и както казва Липтън, не може да се случи, ако умствената настройка прониква само в сферата на съзнанието, определяща само 5% от нашата умствена дейност, без да засяга останалите 95% от подсъзнанието. Казано по-просто, само малцина от тези, които са повярвали във възможността за самоизцеление със силата на мозъка, всъщност наистина вярват в това - и затова успяват. Повечето, на подсъзнателно ниво отричат подобна възможност. Още по-точно: самото им подсъзнание, което всъщност на автоматично ниво контролира всички процеси в нашето тяло, отхвърля подобна възможност. В същото време то (отново на нивото на автоматичност) обикновено се ръководи от принципа, че вероятността да ни се случи нещо позитивно е много по-малка, отколкото по-нататъшното развитие на събитията според най-лошия сценарий.

Според Липтън подсъзнанието ни започва да се настройва по този начин още в ранна детска възраст -от раждането до шест години, когато най-незначителни събития, умишлено или случайно изречени думи от възрастните, наказания и контузии формират “опита на подсъзнанието” и в крайна сметка - на човешката личност. “Нещо повече, самата същност на нашата психика е проектирана така, че всичко лошо, което ни се случва, се натрупва в подсъзнанието много по-лесно, отколкото паметта за приятни и радостни събития. В резултат на това “опитът на подсъзнанието” при по-голямата част от хората на 70% са състои от “негативно” и само 30% - от “положително”. Така че, за да се постигне наистина самолечение, необходимо е най-малкото да се промени това съотношение в обратна посока. Това е единственият начин да се отстрани бариерата, препятстваща в подсъзнанието нахлуването на силите на мисълта в клетъчните процеси и генетичния код.”

Според Липтън работата на много екстрасенси се крие именно в премахването на тази бариера. Но той смята, че подобен ефект може да се постигне също чрез хипноза и други методи. Но повечето от тези методи все още чакат да бъдат открити или да получат по-широко признание.

След случилата се с Липтън преди около четвърт век идеологическа революция ученият продължава своите изследвания в областта на генетиката, но и се превръща в един от най-активните организатори на различни международни форуми с цел изграждане на мостове между традиционната и алтернативната медицина.

В организираните конгреси и семинари известни психолози, лекари, биофизици и биохимици седят заедно с различни лечители, екстрасенси и дори с тези, които наричат себе си магове или магьосници. Последните обикновено демонстрират пред публиката възможностите си, а учените се опитват да им намерят научно обяснение. И заедно обмислят какви да са бъдещите им експерименти, които да им помогнат да открият и обяснят механизма на скритите резерви на организма.

Именно в тази симбиоза между езотерика и модерни терапии с основната подкрепа на възможностите на психиката на самия пациент или ако искате на магията и науката, Брус Липтън вижда главния път на по-нататъшното развитие на медицината. А дали той е прав или не, времето ще покаже.

Милена ВАСИЛЕВА

Източник: https://blitz.bg/article/46080

Д-р Брус Липтън: Човекът е общност от 50 трилиона клетки - те всъщност са миниатюрни хора

Д-р Брус Липтън: Човекът е общност от 50 трилиона клетки - те всъщност са миниатюрни хора

Вълнуващ, силно въздействащ и запомнящ се - така определиха за себе си участници в семинара на световноизвестния учен д-р Брус Липтън, който беше в София на 21 октомври. Темата бе “Новата биология - науката за това как да създадем рай на Земята” и д-р Брус Липтън доказа нагледно, че всички можем да живеем в рай, тук - на Земята.

Д-р Липтън е клетъчен биолог и международно признат лектор. Бил е преподавател във Факултета по медицина към университета на Уисконсин, а по-късно неговата дейност продължава в изследователския център на университета “Станфорд”. Автор е на бестселъра “Биология на убежденията”. През 2009 г. д-р Липтън получава престижната награда “Goi Peace Award” в Япония като признание за научните си постижения. Задълбочените изследвания на д-р Брус Липтън в областта на клетъчната биология се смятат за огромен научен пробив.

Ученият дойде у нас по покана на Института за интегрално развитие, който предлага обучение, разпределено в 7 направления, свързани помежду си от обединяващата парадигма на интегралния подход на Кен Уилбър. Над 700 специалисти, сред които лекари, психолози, холистични консултанти и др., се обучиха в България в тези подходи и ги прилагат в практиката си.

Изводите от изследванията на д-р Липтън, събрани в книгата му “Биология на убежденията”, радикално променят разбиранията ни за живота. Те показват, че ДНК не контролира биологичните процеси в тялото ни - напротив, тя се управлява от сигнали извън клетката, включително и от енергийните послания, произтичащи от положителните или отрицателните ни мисли.

“Моето изследване върху стволовите клетки датира от 50 години. Познанието е сила - това е известна истина. Всичко, с което сме били програмирани като познания за нашата биология, е погрешно. Има само една криза и тя е свързана с масовото изчезване на видовете на Земята. Досега 5 пъти са се случвали големи кризи и Земята е оцелявала. Днешната криза е по-специална, защото ние, хората, изчезваме като вид. И точно ние сме отговорни за този процес. От 1970 г. досега две трети от животните са изчезнали. До 20-30 г. нашата цивилизация ще изчезне, ако не променим нещата. Но кризата предизвиква еволюция”, започна лекцията си ученият.

Той сподели 4 мита, в които вярваме, но не са истина. Ето ги:

1. При биологичните процеси е валидна Нютоновата физика, според която Физика=Механика. Според учението на Нютон тялото е материя и единственото, което може да й повлияе, е друга материя. Според Квантовата физика всичко е енергия.

2. Гените контролират нашата биология. Този втори мит е абсолютно погрешен, защото ние контролираме гените си чрез сигналите, които им изпращаме.

3. Оцелява най-силният, казва теорията на Дарвин. Но всъщност оцелява най-приспособимият.

4. Еволюцията е произволен процес, казва четвъртият мит. Новото вярване обаче е, че еволюцията е процес на адаптация.

По времето на Нютон човекът е бил разделен на ум и тяло. Науката нарича ума жизнена сила. Всъщност така учените са сключили споразумение с църквата, която тогава е била много силна. Това е материалистична наука, т.е. тялото е възприето за една физична машина. През 1953 г. е представена теорията за двойната спирала на ДНК. Установява се, че ДНК контролира собственото си възпроизводство. “Но този експеримент не е реален, тъй като никъде в биологията не можете да откриете чиста ДНК. Тя винаги се съвместява с протеини. Ние сме протеинът. Въпросът е щом сме протеин, можем ли да променим нашата ДНК?

Д-р Липтън

Съществува генетичен детерминизъм - ние сме убедени, че сме жертви на своята наследственост и нищо не зависи от нас. Ето малко факти: клетката има ядро. Ако отстраним мозъка от тялото ни, то умира. Но ако отстраним ядрото от клетката, нейните живот и поведение остават незасегнати! Т.е. ядрото не е мозъкът на клетката и е факт, че гените не контролират нашата биология. Генните са свързани с дадени заболявания, но те не са причината за тях.

Всеки от нас е създаден от 50 трилиона клетки. Човешкото същество е общност от клетки. Няма нито една функция в човешкото тяло, която да не присъства във всяка една клетка. Клетките всъщност са миниатюрни хора. Ние осигуряваме необходимото за оцеляването на тези 50 трилиона клетки. Те работят чрез протеините. Има над 100 хиляди протеини в тялото и те могат да се свързват помежду си. Различните клетки в тялото ни съдържат различни протеини. Гръбнакът на един протеин може да съдържа 20 аминокиселини. Вие сте една протеинова машина”, разкрива същността на клетъчната биология ученият, посветил живота си на това.

Тайната на живота е следната:

При сигнал от околната среда следва промяна на протеина. Всъщност движението на протеина създава движение в живота. Уравнението на живота е следното: Сигнал - Протеин - Поведение. Химията (лекарствата) е единственото, което влияе на протеините ни.

“Атомът е енергия. Ние сме създадени от атоми и също сме енергия. Тя е невидима. Атомът е физичен генератор и когато се върти, енергийният му заряд се променя. Изводът е, че материята е илюзия. Всичко е енергия, която е невидима, но може да се усети. Това е основата на Квантовата физика. Всички сме потопени в енергийно поле. Умът ни генерира енергийно поле. Затова много трябва да внимаваме какво мислим. Ние всъщност сме господари на биологията си, а здравето се влияе от мислите и чувствата ни. Това важи и за рака. Няма ракови гени, които да причиняват болестта. Ракът е причинен от мисъл (чувство) и влиянието на околната среда. Ние и начинът, по който реагираме в света, причинява рак. Така че промяната на съзнанието и мислите може да ни излекува. Повече от 70% от нашите мисли са негативни. Ние сме програмирани да мислим, че сме крехки и уязвими. А не сме - ние сме мощни. Силата, която имаме, е в нашето възприятие, в начина, по който виждаме света. Трябва да започнем да вярваме в това, което искаме да бъдем. Освен ако не искаме да сме жертви на живота и обстоятелствата”, обясни д-р Липтън.

Той сподели за свой експеримент със стволови клетки, който доказва, че ако се промени средата, проявлението е различно и че съдбата на клетките ни не зависи от гените, а от средата, в която живеят. Ученият е взел стволови клетки, поставил ги е в лабораторни условия и от един и същи вид клетки е получил клетки на мускул, кост и мазнини. Променил е единствено част от лабораторната среда, в която растат клетките.

“Вие сте тези, които контролирате средата. Ако промените средата и мислите си, ще промените живота си. Казахме, че сигналът от околната среда активира поведението. Но какво става, ако в клетката липсва протеинът? Сигналът активира гените. Това е нова наука, която се нарича Сигнална трансдукция. Така че средата влияе на гените. Една здрава среда селектира здрави гени и обратното.

Клетките реагират на вашата интерпретация за света. Ние сме отговорни за това, което изпращаме на клетките си. Факт е, че това, което виждате в света и околната среда, се трансформира в химия от вашия мозък и се изпраща до клетките ви, които реагират по съответния начин”, не спира да показва и доказва с изследвания и разработки ученият.

В края на лекцията си той обясни, че всеки от нас, хората, представлява част (клетка) от едно и също тяло, а човечеството е на ръба на еволюционна програма. “Когато всички хора се обединят в една общност, светът ще бъде трансформиран. Ние, всички, ще сме частици от Духа. По този начин ще създадем Бог тук, на Земята. Любовта е това, което държи планетата заедно”, обобщи д-р Липтън.

Маргарита БЛАГОЕВА

Биология на Убежденията, Епилог

Биология на Убежденията, д-р Брус Липтън

Епилог

(откъс)

Когато лъч бяла светлина премине през призма, кристалната структура на призмата пречупва светлинния сноп така, че той се оцветява във всички цветове на дъгата. Всеки цвят, въпреки че е съставна част от бялата светлина, се вижда отделно, заради специфичната си честота. Ако обърнете този процес, проектирайки спектъра на дъгата през кристал, отделните честоти ще се съберат отново, образувайки лъч бяла светлина. Представете си, че всеки човек има своя собствена честота на трептене в цветния спектър. Ако премахнем една от честотите - един цвят, защото не ни „харесва", а после се опитаме да прекараме останалите честоти отново през призмата, полученият лъч вече няма да е бял. По дефиниция бялата светлина е съставена от всички честоти.

Много хора, посветили се на духовното, предчувстват завръщането на Бялата светлина на планетата ни. Те си представят, че тя ще се появи във формата на уникален човек като Буда, Иисус или Мохамед. За съжаление, според наскоро придобития от мен духовен поглед аз смятам, че тази Бяла светлина ще се завърне на планетата само при условие, че всички хора започнат да гледат на другите човешки същества като на отделни компоненти на Бялата светлина. Докато не спрем да отстраняваме или подценяваме човешките същества, които не ни харесват, тоест да унищожаваме честотите от спектъра, Бялата светлина няма да ни споходи. Наше задължение е да пазим и да се грижим за всяка една човешка честота, за да може Бялата светлина да се завърне.

Биология на убежденията

Биология на убежденията

 Брус Липтън

"Когато пишеха критики за книгата ми, някои учени попитаха: „Е, какво е новото тук?" Водещите биолози са запознати с концепциите, изложени в нея, и това е добре. Проблемът е в това, че повече от 99% от останалите хора от „ненаучните среди" все още са ръководени от остарелите и обезкуражаващи схващания, че са жертви на гените си.

Изследователите може и да знаят за тази нова и наистина радикална промяна в познанието, но прозренията ми все още не са достигнали до широката аудитория. Медиите влошават ситуацията, като залъгват широката публика с безкраен поток от истории, според които е открит генът, виновен за рака или за някоя друга болест. Следователно целта на моята книга е да разтълкува значимостта на тази модерна наука, за да стане тя достъпна за обикновения читател. Най-искрено се надявам да разберете, че много от убежденията, които движат живота ви, са погрешни и ограничаващи, и също така, че ще се мотивирате да промените тези убеждения. Вникването на ниво наука в това как клетките реагират на мислите и усещанията ви ще освети пътя ви към личното израстване. Прозренията, до които достигаме благодарение на тази нова биология, отприщват силата на съзнанието, материята и чудесата.

„Биология на убежденията" не е книга за това, как да си помогнем сами, а за това, как да се самоусъвършенстваме. Информацията в нея ще ви помогне да опознаете своята същност, а от това познание извира силата, с която можете сами да контролирате собствения си живот.

Тази информация е мощ. Знам, че е така. Животът, който си изградих, използвайки тези знания, е много по-богат и удовлетворяващ и вече не се питам: „Ако можех да съм някой друг, кого щях да избера?" Засега отговорът е прост. Искам да съм си аз."

Откъс от Въведението към книгата

"Биология на убежденията" от д-р Брус Липтън

Д-р Брус Липтън - СЪЗНАНИЕ ИЛИ ГЕНИ

Д-р Брус Липтън - СЪЗНАНИЕ ИЛИ ГЕНИ

В тази публикация от две части ще бъдат изложени откритията на американския изследовател Брус Липтън.

Той се занимава от няколко години с изследвания и експерименти в областта на генетиката, квантовата физика и функциите и измененията, настъпващи в клетките в процеса на човешкия живот.

През 1982, Д-р Липтън започва да изследва принципите на квантовата физика и начинът, по който те биха могли да бъдат интегрирани в разбирането му за клетъчните системи за преработка на информация. Той създава революционни експерименти за изследване на клетъчната мембрана, чрез които открива, че тази външна обвивка на клетката е органичен аналог на компютърен чип, или иначе казано, клетъчен еквивалент на мозък.

Неговите изследвания в Станфордския Медицински Университет, между 1987 и 1992, показват, че външните условия, влияещи на клетката чрез мембраната, контролират поведението и физиологията на клетката, като включват и изключват различни гени. Неговите изследвания, които противоречат на общоприетото виждане, че гените контролират живота ни, предхождат една от най-важните днес сфери на изследване, новата наука Епигенетика. (тя се занимава с изучаването на връзката между външната среда, съзнанието, подсъзнанието и измененията на клетъчно ниво).

Две важни научни публикации, плод на изследванията на Д-р Липтън, дефинират молекулярните пътища свързващи съзнанието и тялото. Много документи, публикувани по-късно от други изследователи, потвърждават верността на откритията и идеите му. Ето какво казва самият Д-р Липтън относно откритията си в областта на връзката между съзнание и гени и кой е водещият в тази връзка.

"В по-ранните етапи от кариерата си на изследовател и преподавател в медицински институт активно подкрепях идеята, че човешкото тяло е “биохимична машина "програмирана" от гените си”. Ние, учените, вярвахме, че силните ни черти, като например артистични или интелектуални способности, както и слабостите ни, като например сърдечносъдова болест, рак или депресия, са предварително програмирани в гените ни. Затова възприемах даденостите и липсите в живота, както и здравето и болестите, просто като отражение на наследствеността ни.

Доскоро се смяташе, че гените се самоактуализират... че могат сами да се “включват и изключват”. Такова поведение на гените е необходимо, за да могат да контролират биологията. И въпреки че върху силата на гените все още силно се акцентира в съвременните курсове и учебници по биология, едно радикално ново разбиране се зароди сред водещите изследователи от областта на клетъчната наука.

Сега се признава, че околната среда, по-специално начинът, по който възприемаме (интерпретираме) околната среда, пряко контролира дейността на гените ни. Околната среда контролира активността на гените чрез процес, известен като епигенетичен контрол. Този нов поглед към човешката биология разглежда тялото не просто като механично устройство, а отчита и ролята на мисленето и духа. Този пробив в биологията е фундаментален за всяко лечение, защото признава, че когато променим възприятията или вярванията си, ние изпращаме тотално различни съобщения към клетките си и препрограмираме техните прояви.

Новата биология разкрива защо хората могат да получат спонтанни ремисии или да се възстановят от наранявания, които се считат за трайни увреждания. Функционалните единици на живота са индивидуалните клетки, които съставят телата ни. И макар че всяка клетка притежава вътрешна интелигентност и може да оцелее и ако бъде отстранена от тялото, вътре в тялото всяка клетка се отказва от индивидуалността си и се превръща в член на многоклетъчно общество.

Тялото всъщност представлява резултат от съвместните усилия на общество от може би петдесет трилиона единични клетки. По определение, общество е организация от индивиди, посветени на поддържането на обща идея. И като резултат, макар всяка клетка да е свободно съществуваща цялост, обществото на тялото съставя желанията и намеренията на “централния си глас”, това, което възприемаме като разум и дух. Когато разумът възприема заобикалящата среда като сигурна и осигуряваща подкрепа, клетките са ангажирани с растеж и поддържане на тялото. В ситуации на стрес, клетките изоставят нормалните си функции на растеж и възприемат “защитна” позиция.

Енергийните ресурси на тялото, които нормално се ползват за поддържане на растежа, се отклоняват към системи, които осигуряват защита в периоди на стрес. Казано просто, процесите на растеж са ограничени или спрени при системи в стрес. И макар системите ни да могат да се приспособят към периоди на остър (кратък) стрес, продължителният или хроничен стрес води до отслабване, тъй като енергийните ресурси се изразходват за него, вместо за поддържане на тялото, което води до дисфункции и заболявания.

Основният източник на стрес е “централният глас” на системата, разумът. Разумът е като водач на превозно средство. При добри шофьорски умения, превозното средство може да бъде поддържано в добро състояние и да работи добре през целия си живот. Лошите шофьорски умения са причина за повечето от развалините, които виждаме покрай пътищата или в автоморгите. Ако използваме добрите си “умения за шофиране” при управляване на поведението си и при справяне с емоциите си, нормално е да очакваме дълъг, щастлив и продуктивен живот. И обратното, неподходящо поведение и неадекватно управление на емоциите, подобно на лош шофьор, стресират клетъчното "превозно средство" като влияят на представянето му и предизвикват "повреди".

Добър или лош шофьор сте? Преди да отговорите на въпроса е важно да осъзнаете, че контролиращият "централен глас" на тялото е съставен от две части. Съзнанието е мислещото "вие", това е творческият разум, който изразява свободната воля. Негов партньор е подсъзнанието, суперкомпютър, съдържащ база данни от програмирани модели на поведение.

Някои програми са извлечени от генетичното ни наследство, това са инстинктите ни и те представляват природата. Все пак огромната част от подсъзнателните програми са придобити чрез опита по време на растежа ни, те представляват възпитанието. Подсъзнанието не е център на разума или на творческото съзнание, а е апарат, който пряко се базира на модела стимул-реакция. Когато се възприеме сигнал от околната среда, подсъзнанието рефлективно активира поведенчески отговор, който е предварително съхранен.. не се изисква мислене.

Подсъзнанието представлява програмируем автопилот, който може да управлява превозното средство без пилота (съзнанието) да го наблюдава или дори без да осъзнава това. Когато поведението се контролира от подсъзнателния автопилот, съзнанието е свободно да се зарее в мечти за бъдещето или спомени за миналото. Ефективността на двойната система, която контролира поведението ни, се определя от качеството на програмите, заложени в подсъзнанието. На практика човекът, който ви е учил да карате, моделира шофьорските ви умения. Ако например сте научени да карате с единия крак върху газта, а другия върху спирачките, без значение колко превозни средства имате, всички неминуемо ще са с преждевременно износени спирачки и двигател.

По подобен начин, ако подсъзнанието ни е програмирано с неподходящи поведенчески отговори на ситуациите в живота, тогава неоптималните ни "шофьорски умения" ще допринесат за живот, изпълнен с катастрофи и съсипващи преживявания. Например сърдечно-съдовата болест, водещата причина за смърт, може пряко да бъде свързана с поведенчески програми, които не управляват добре реакциите на тялото към стрес."

Добър или лош шофьор сте? Отговорът е труден, защото в съзнателния си творчески разум ние може да се считаме за добри шофьори, а в същото време в подсъзнанието ни незабелязано да работят програми, чрез които сами се саботираме или ограничаваме.

Обикновено не осъзнаваме основополагащите си възприятия или вярвания относно живота. Причината е, че пренаталния и неонаталния мозък работи основно на делта и тета EEG (енцефалограмни) честоти през първите шест години от живота ни. При това ниско ниво на мозъчна активност, подобна на състоянието на унес преди заспиване, не е необходимо детето да бъде активно обучавано от родителите си, а получава поведенческите си програми като наблюдава родителите си, братята и сестрите си, другите деца около себе си и учителите.

Дали в ранния ви опит има добри поведенчески модели, които да ползвате в хода на собствения си живот?

През първите шест години от живота си детето подсъзнателно усвоява поведенческия репертоар, необходим, за да се превърне в пълноценен член на обществото. Също така подсъзнанието на детето записва схващания, отнасящи до собствения му “Аз”. Когато родителят казва на малкото дете, че е глупаво, недостойно или му приписва друга отрицателна черта, това се записва като "факт" в подсъзнанието на детето. Тези придобити схващания съставят "централния глас", който контролира съдбата на обществото от телесни клетки.

Възможно е съзнанието да поддържа уважение към “Аз”-а, но в същото време по-мощното подсъзнание да въвлече човека в саморазрушително поведение. Коварната част от автопилотния механизъм е, че подсъзнателното поведение е програмирано така, че да работи без контрол или наблюдение от съзнателния “Аз”. И тъй като по-голямата част от поведенческите прояви са под контрола на подсъзнанието, ние рядко ги забелязваме, и още по-рядко осъзнаваме, че изобщо участват.

И макар съзнанието ви да ви възприема като добър шофьор, подсъзнанието, което държи волана през повечето време, може да ви води по пътя към разрушението. Учили са ни, че чрез силата на волята си можем да преодолеем отрицателните програми на подсъзнанието си.

За съжаление, за да направи това, човек наистина трябва да акцентирате върху думата "сила", да бъде постоянен страж на собственото си поведение. В момента, в който съзнанието отслаби контрола си, подсъзнанието автоматично ще се намеси и ще просвири вече записаните и базирани на опита програми.

Подсъзнанието наистина работи подобно на касетофон. В него няма наблюдаващ механизъм за записаните ленти. Като следствие, липсва и преценка за това, дали дадена поведенческа програма е добра или не... това са просто ленти. Подсъзнанието е като машина, която просвирва на “плейбек” и чрез възприетите стимули включва препрограмирани модели на поведение.

Всъщност хората често възкликват: “Ето, този просто ми натисна копчето!”, когато видят как се просвирват собствените им подсъзнателни програми. За разлика от силата на съзнанието, подсъзнанието е милиони пъти по-мощен информационен процесор. Също така, както акцентират и невролозите, съзнанието съставя пет или дори по-малко процента от познавателната дейност през деня. Между деветдесет и пет до деветдесет и девет процента от поведението ни е пряко извлечено от подсъзнанието. Затова е уместна и думата "сила", когато става въпрос чрез силата на волята си да контролираме поведението си - от съзнанието се изискват значителни усилия, за да следи подсъзнателното поведение.

Позитивно мислене е ефикасно най-вече, когато подсъзнанието подкрепя съзнателните намерения. Проблемът с препрограмирането на подсъзнанието е в това, че ние не осъзнаваме, че то просвирва поведенчески "ленти".

За да разберем защо осъзнаването на подсъзнателното поведение не е достатъчно, за да променим подсъзнателните програми, нека разгледаме една аналогия.

Давам ви касетофон, а вие поставяте вътре касета и натискате бутона за просвирване. Докато слушате записа, осъзнавате, че не ви харесва. Започвате да викате на касетофона да смени програмата, молите го да просвири нещо различно. След като не получавате отговор, викате по-силно и се ядосвате на касетофона, че не отговаря на молбата ви. Когато положението изглежда безнадеждно, започвате да се молите на Господ да ви помогне да смените програмата.

Идеята е проста - без значение колко викате на касетофона, той няма да смени програмата. За да смените програмата, трябва да натиснете бутона за запис и да презапишете програмата с желаните промени.

Има два изхода от проблема.

Първо, можем да станем по-съзнателни и да разчитаме по-малко на автоматизираните подсъзнателни програми. Ако сме изцяло съзнателни, ставаме господари на съдбите си, а не жертви на програмите си. Този път е подобен на ясното съзнание от будистката философия.

Второ, може да ползваме разнообразни нови техники в областта на енергийната психология, които позволяват бързо и дълбочинно препрограмиране на ограничаващи подсъзнателни схващания. Тези нови техники дават възможност да се презапишат ограничаващи възприятия (схващания) и самосаботиращи поведенчески модели. Това става чрез процеси, които по своята същност наподобяват натискането на бутона за запис върху касетофона на подсъзнанието.

Чрез ясно осъзнаване на нещата, човек би могъл активно да преобрази същността на живота си, така че да е изпълнен с любов, здраве и благополучие. Ползването на тези нови техники е ключ към личностното развитие и преобразяване. TEC (Техника за емоционална свобода) е прост и мощен процес, който е в състояние дълбоко да повлияе на активността на гените, здравето, самочувствието и поведението ви.”

Д-р Брус Липтън - автор на “Биология на вярата”