Д-р Брус Липтън - СЪЗНАНИЕ ИЛИ ГЕНИ

Д-р Брус Липтън - СЪЗНАНИЕ ИЛИ ГЕНИ

В тази публикация от две части ще бъдат изложени откритията на американския изследовател Брус Липтън.

Той се занимава от няколко години с изследвания и експерименти в областта на генетиката, квантовата физика и функциите и измененията, настъпващи в клетките в процеса на човешкия живот.

През 1982, Д-р Липтън започва да изследва принципите на квантовата физика и начинът, по който те биха могли да бъдат интегрирани в разбирането му за клетъчните системи за преработка на информация. Той създава революционни експерименти за изследване на клетъчната мембрана, чрез които открива, че тази външна обвивка на клетката е органичен аналог на компютърен чип, или иначе казано, клетъчен еквивалент на мозък.

Неговите изследвания в Станфордския Медицински Университет, между 1987 и 1992, показват, че външните условия, влияещи на клетката чрез мембраната, контролират поведението и физиологията на клетката, като включват и изключват различни гени. Неговите изследвания, които противоречат на общоприетото виждане, че гените контролират живота ни, предхождат една от най-важните днес сфери на изследване, новата наука Епигенетика. (тя се занимава с изучаването на връзката между външната среда, съзнанието, подсъзнанието и измененията на клетъчно ниво).

Две важни научни публикации, плод на изследванията на Д-р Липтън, дефинират молекулярните пътища свързващи съзнанието и тялото. Много документи, публикувани по-късно от други изследователи, потвърждават верността на откритията и идеите му. Ето какво казва самият Д-р Липтън относно откритията си в областта на връзката между съзнание и гени и кой е водещият в тази връзка.

"В по-ранните етапи от кариерата си на изследовател и преподавател в медицински институт активно подкрепях идеята, че човешкото тяло е “биохимична машина "програмирана" от гените си”. Ние, учените, вярвахме, че силните ни черти, като например артистични или интелектуални способности, както и слабостите ни, като например сърдечносъдова болест, рак или депресия, са предварително програмирани в гените ни. Затова възприемах даденостите и липсите в живота, както и здравето и болестите, просто като отражение на наследствеността ни.

Доскоро се смяташе, че гените се самоактуализират... че могат сами да се “включват и изключват”. Такова поведение на гените е необходимо, за да могат да контролират биологията. И въпреки че върху силата на гените все още силно се акцентира в съвременните курсове и учебници по биология, едно радикално ново разбиране се зароди сред водещите изследователи от областта на клетъчната наука.

Сега се признава, че околната среда, по-специално начинът, по който възприемаме (интерпретираме) околната среда, пряко контролира дейността на гените ни. Околната среда контролира активността на гените чрез процес, известен като епигенетичен контрол. Този нов поглед към човешката биология разглежда тялото не просто като механично устройство, а отчита и ролята на мисленето и духа. Този пробив в биологията е фундаментален за всяко лечение, защото признава, че когато променим възприятията или вярванията си, ние изпращаме тотално различни съобщения към клетките си и препрограмираме техните прояви.

Новата биология разкрива защо хората могат да получат спонтанни ремисии или да се възстановят от наранявания, които се считат за трайни увреждания. Функционалните единици на живота са индивидуалните клетки, които съставят телата ни. И макар че всяка клетка притежава вътрешна интелигентност и може да оцелее и ако бъде отстранена от тялото, вътре в тялото всяка клетка се отказва от индивидуалността си и се превръща в член на многоклетъчно общество.

Тялото всъщност представлява резултат от съвместните усилия на общество от може би петдесет трилиона единични клетки. По определение, общество е организация от индивиди, посветени на поддържането на обща идея. И като резултат, макар всяка клетка да е свободно съществуваща цялост, обществото на тялото съставя желанията и намеренията на “централния си глас”, това, което възприемаме като разум и дух. Когато разумът възприема заобикалящата среда като сигурна и осигуряваща подкрепа, клетките са ангажирани с растеж и поддържане на тялото. В ситуации на стрес, клетките изоставят нормалните си функции на растеж и възприемат “защитна” позиция.

Енергийните ресурси на тялото, които нормално се ползват за поддържане на растежа, се отклоняват към системи, които осигуряват защита в периоди на стрес. Казано просто, процесите на растеж са ограничени или спрени при системи в стрес. И макар системите ни да могат да се приспособят към периоди на остър (кратък) стрес, продължителният или хроничен стрес води до отслабване, тъй като енергийните ресурси се изразходват за него, вместо за поддържане на тялото, което води до дисфункции и заболявания.

Основният източник на стрес е “централният глас” на системата, разумът. Разумът е като водач на превозно средство. При добри шофьорски умения, превозното средство може да бъде поддържано в добро състояние и да работи добре през целия си живот. Лошите шофьорски умения са причина за повечето от развалините, които виждаме покрай пътищата или в автоморгите. Ако използваме добрите си “умения за шофиране” при управляване на поведението си и при справяне с емоциите си, нормално е да очакваме дълъг, щастлив и продуктивен живот. И обратното, неподходящо поведение и неадекватно управление на емоциите, подобно на лош шофьор, стресират клетъчното "превозно средство" като влияят на представянето му и предизвикват "повреди".

Добър или лош шофьор сте? Преди да отговорите на въпроса е важно да осъзнаете, че контролиращият "централен глас" на тялото е съставен от две части. Съзнанието е мислещото "вие", това е творческият разум, който изразява свободната воля. Негов партньор е подсъзнанието, суперкомпютър, съдържащ база данни от програмирани модели на поведение.

Някои програми са извлечени от генетичното ни наследство, това са инстинктите ни и те представляват природата. Все пак огромната част от подсъзнателните програми са придобити чрез опита по време на растежа ни, те представляват възпитанието. Подсъзнанието не е център на разума или на творческото съзнание, а е апарат, който пряко се базира на модела стимул-реакция. Когато се възприеме сигнал от околната среда, подсъзнанието рефлективно активира поведенчески отговор, който е предварително съхранен.. не се изисква мислене.

Подсъзнанието представлява програмируем автопилот, който може да управлява превозното средство без пилота (съзнанието) да го наблюдава или дори без да осъзнава това. Когато поведението се контролира от подсъзнателния автопилот, съзнанието е свободно да се зарее в мечти за бъдещето или спомени за миналото. Ефективността на двойната система, която контролира поведението ни, се определя от качеството на програмите, заложени в подсъзнанието. На практика човекът, който ви е учил да карате, моделира шофьорските ви умения. Ако например сте научени да карате с единия крак върху газта, а другия върху спирачките, без значение колко превозни средства имате, всички неминуемо ще са с преждевременно износени спирачки и двигател.

По подобен начин, ако подсъзнанието ни е програмирано с неподходящи поведенчески отговори на ситуациите в живота, тогава неоптималните ни "шофьорски умения" ще допринесат за живот, изпълнен с катастрофи и съсипващи преживявания. Например сърдечно-съдовата болест, водещата причина за смърт, може пряко да бъде свързана с поведенчески програми, които не управляват добре реакциите на тялото към стрес."

Добър или лош шофьор сте? Отговорът е труден, защото в съзнателния си творчески разум ние може да се считаме за добри шофьори, а в същото време в подсъзнанието ни незабелязано да работят програми, чрез които сами се саботираме или ограничаваме.

Обикновено не осъзнаваме основополагащите си възприятия или вярвания относно живота. Причината е, че пренаталния и неонаталния мозък работи основно на делта и тета EEG (енцефалограмни) честоти през първите шест години от живота ни. При това ниско ниво на мозъчна активност, подобна на състоянието на унес преди заспиване, не е необходимо детето да бъде активно обучавано от родителите си, а получава поведенческите си програми като наблюдава родителите си, братята и сестрите си, другите деца около себе си и учителите.

Дали в ранния ви опит има добри поведенчески модели, които да ползвате в хода на собствения си живот?

През първите шест години от живота си детето подсъзнателно усвоява поведенческия репертоар, необходим, за да се превърне в пълноценен член на обществото. Също така подсъзнанието на детето записва схващания, отнасящи до собствения му “Аз”. Когато родителят казва на малкото дете, че е глупаво, недостойно или му приписва друга отрицателна черта, това се записва като "факт" в подсъзнанието на детето. Тези придобити схващания съставят "централния глас", който контролира съдбата на обществото от телесни клетки.

Възможно е съзнанието да поддържа уважение към “Аз”-а, но в същото време по-мощното подсъзнание да въвлече човека в саморазрушително поведение. Коварната част от автопилотния механизъм е, че подсъзнателното поведение е програмирано така, че да работи без контрол или наблюдение от съзнателния “Аз”. И тъй като по-голямата част от поведенческите прояви са под контрола на подсъзнанието, ние рядко ги забелязваме, и още по-рядко осъзнаваме, че изобщо участват.

И макар съзнанието ви да ви възприема като добър шофьор, подсъзнанието, което държи волана през повечето време, може да ви води по пътя към разрушението. Учили са ни, че чрез силата на волята си можем да преодолеем отрицателните програми на подсъзнанието си.

За съжаление, за да направи това, човек наистина трябва да акцентирате върху думата "сила", да бъде постоянен страж на собственото си поведение. В момента, в който съзнанието отслаби контрола си, подсъзнанието автоматично ще се намеси и ще просвири вече записаните и базирани на опита програми.

Подсъзнанието наистина работи подобно на касетофон. В него няма наблюдаващ механизъм за записаните ленти. Като следствие, липсва и преценка за това, дали дадена поведенческа програма е добра или не... това са просто ленти. Подсъзнанието е като машина, която просвирва на “плейбек” и чрез възприетите стимули включва препрограмирани модели на поведение.

Всъщност хората често възкликват: “Ето, този просто ми натисна копчето!”, когато видят как се просвирват собствените им подсъзнателни програми. За разлика от силата на съзнанието, подсъзнанието е милиони пъти по-мощен информационен процесор. Също така, както акцентират и невролозите, съзнанието съставя пет или дори по-малко процента от познавателната дейност през деня. Между деветдесет и пет до деветдесет и девет процента от поведението ни е пряко извлечено от подсъзнанието. Затова е уместна и думата "сила", когато става въпрос чрез силата на волята си да контролираме поведението си - от съзнанието се изискват значителни усилия, за да следи подсъзнателното поведение.

Позитивно мислене е ефикасно най-вече, когато подсъзнанието подкрепя съзнателните намерения. Проблемът с препрограмирането на подсъзнанието е в това, че ние не осъзнаваме, че то просвирва поведенчески "ленти".

За да разберем защо осъзнаването на подсъзнателното поведение не е достатъчно, за да променим подсъзнателните програми, нека разгледаме една аналогия.

Давам ви касетофон, а вие поставяте вътре касета и натискате бутона за просвирване. Докато слушате записа, осъзнавате, че не ви харесва. Започвате да викате на касетофона да смени програмата, молите го да просвири нещо различно. След като не получавате отговор, викате по-силно и се ядосвате на касетофона, че не отговаря на молбата ви. Когато положението изглежда безнадеждно, започвате да се молите на Господ да ви помогне да смените програмата.

Идеята е проста - без значение колко викате на касетофона, той няма да смени програмата. За да смените програмата, трябва да натиснете бутона за запис и да презапишете програмата с желаните промени.

Има два изхода от проблема.

Първо, можем да станем по-съзнателни и да разчитаме по-малко на автоматизираните подсъзнателни програми. Ако сме изцяло съзнателни, ставаме господари на съдбите си, а не жертви на програмите си. Този път е подобен на ясното съзнание от будистката философия.

Второ, може да ползваме разнообразни нови техники в областта на енергийната психология, които позволяват бързо и дълбочинно препрограмиране на ограничаващи подсъзнателни схващания. Тези нови техники дават възможност да се презапишат ограничаващи възприятия (схващания) и самосаботиращи поведенчески модели. Това става чрез процеси, които по своята същност наподобяват натискането на бутона за запис върху касетофона на подсъзнанието.

Чрез ясно осъзнаване на нещата, човек би могъл активно да преобрази същността на живота си, така че да е изпълнен с любов, здраве и благополучие. Ползването на тези нови техники е ключ към личностното развитие и преобразяване. TEC (Техника за емоционална свобода) е прост и мощен процес, който е в състояние дълбоко да повлияе на активността на гените, здравето, самочувствието и поведението ви.”

Д-р Брус Липтън - автор на “Биология на вярата”