четвъртък, 15 август 2019 г.

Лиценз за щастие



по книгата „Лиценз за щастие -
Будистки приказки за Просветление“
от Аджан Брам

Аджан Брам (Питър Бетс) е роден в Лондон през 1951 година. На 16-годишна възраст се запознава с първите будистки книги и оттогава смята себе си за будист. Интересът му към религиозно-философското учение и медитацията се задълбочава, докато следва теоретична физика в "Кеймбридж". Дипломира се и преподава в продължение на година, след което заминава за Тайланд, за да стане монах. 
Посветен е в монашески чин на 23 години от настоятеля на манастира "Уат Сакет" в Банкок. Девет години Аджан Брам прекарва в обучение и медитация под вещото ръководство на известния будистки учител, смятан за светец, Аджан Ча. В момента Аджан Брам е настоятел на будисткия манастир "Бодхиняна" и духовен глава на будистката общност в Северна Австралия. 

ЛИЦЕНЗ ЗА ЩАСТИЕ

Налагало ми се е да принтирам и много лицензи за щастие. Трябва ни разрешително, за да шофираме, да се оженим, да притежаваме куче и за още много неща в модерния свят - защо де не можем да получим разрешително да бъдем щастливи?
Много хора смятат, че не заслужават да бъдат щастливи. Може би защото са направили нещо ужасно в миналото, за което не могат да си простят. Или защото са били малтретирани от някого и са изгубили чувството за самоуважение.
В Германия, по време на ритрийт, на който преподавах, един младеж срещаше трудности при медитацията. Той ми каза, че в момента преживява други проблеми в живота си. Не можеше да установи стабилна връзка. В кариерата си не напредваше. Имаше чувството, че животът му е една безкрайна мрачна зима. Всеки път, когато се появеше възможност за щастие, той по навик я отхвърляше. Подсъзнателно вярваше, че не заслужава да е щастлив. Много са хората като него.
Забелязах, че изпитва голямо уважение към мен. Приятелите му ми казаха, че той ме смята за свой всезнаещ, вселюбящ духовен учител! Това беше доста преувеличено, но все пак ми даваше известно предимство. Дадох му лиценз за щастие, подписан от човек, когото той смяташе за непогрешим. От мен!
Младежът прие лиценза с такава почит, че го взе на сериозно. Сложи го в рамка и го окачи на стената. Той постоянно му напомняше, че човек с авторитет му беше разрешил да бъде щастлив. Затова престана да отхвърля моментите на радост и си позволи да бъде щастлив. Много от проблемите му, включително и в медитацията, изчезнаха.
Единствената неприятност дойде от това, че казал за лиценза на свой приятел, който качил снимка във Фейсбук. Скоро бях залят от толкова молби за лицензи за щастие, че за известно време изгубих собственото си щастие, тъй като нямах време да медитирам!
Ето защо в края на тази книга съм включил официален лиценз за щастие. Можете да впишете името си, да го изрежете и да го запазите в портфейла си, ако искате винаги да имате подръка нещо, което да ви напомня да си позволявате щастие. Поставил съм на всички своя печат на одобрение!



понеделник, 22 юли 2019 г.

Кръгът на страха


Кръгът на страха

Как да изкореним страха в самия му източник? Това очевидно не може да се постигне с опити да го заобиколим или да си намерим рационално оправдание за него. В действителност всеки опит да се надмогне страхът е обречен на провал, щом егото по някакъв начин участва в това усилие. Тъй като страхът е продукт на егото, ние трябва да сме в състояние да излезем от егото, за да успеем да интегрираме страха.
Фигурата по-долу показва какво се случва, когато изпробваме традиционни техники за изкореняване на страха. Това е така популярният „Параграф 22“, с който всеки търсач се сблъсква по пътя към целостта. За да бъде премахнат страхът, са нужни яснота и спокойствие. Но докато е налице страх, не може да се постигне яснота. Това е така, защото страхът поражда мисли, а мислите пораждат още повече страх. Кое от двете тогава е първото и откъде трябва да се започне? Отговорът е, че те и двете са възникнали по същото време, когато е било създадено егото. Така че трябва да започнем именно от егото. На фигурата виждаме, че егото е онази част от ума, която интерпретира житейските преживявания в съответствие с модела за отделеност. Този модел привежда в движение поредица от събития в рамките на егото, които увековечават отделеността. Нека проследим тази верига от събития, започвайки с преживяванията.


1. Преживяванията пораждат памет
Във всеки един момент от живота ние преживяваме нещо. Физическото и емоционалното тяло са основните посредници на преживяването. Въпреки че възприемаме събитията с ума, именно тялото и емоциите са тези, които правят тези събития реални за нас. Нашето тяло и емоции изпращат на мозъка сигнали, които се записват в паметта. След това можем по всяко време да си „пуснем записа“ на преживяването и да почувстваме емоциите и физическите усещания съвсем отначало. Всеки път, когато се случи подобно събитие, ние отново преживяваме усещанията и емоциите, свързани с първоначалното събитие. Преживяващият отново аспект на аз-а често бива наричан „реагиращ ум“. Реагиращият ум е онази част от подсъзнанието, която бива задействана от житейските преживявания.
2. Паметта поражда мисли
Всеки път, когато имаме преживяване, което задейства паметта, възниква мисъл. Мисълта представлява движението на ума. Мислите може да идват от подсъзнателната, съзнателната или свръхсъзнателната област на ума. Всеки път, когато бъде задействана паметта, в подсъзнанието настъпва движение, което поражда мисъл. Тези мисли могат да бъдат съзнателни или да останат несъзнателни, в зависимост от степента, в която са отречени или потиснати. Ако мислите са приятни, ние често им позволяваме да изплуват на повърхността. Ако са неприятни, може да ги отречем или потиснем. Отричането или потискането на една мисъл я връща насила обратно в паметта и създава енергийни блокажи в ума. Тъй като мислите не са били разрешени, те продължават активно да творят нашата реалност, но ние повече не осъзнаваме нито тях, нито как бива сътворявана нашата реалност.
3. Мислите пораждат страх
Дотогава, докато работим от позицията на егото, ние ще преценяваме, сравняваме и анализираме своите мисли при тяхното възникване. Този процес на „избирателна съзнателност“ неминуемо води до това, че някои мисли биват приемани като желателни, а други биват отхвърляни като нежелателни. Отхвърлените мисли се превръщат в отречени или потиснати и се завръщат в подсъзнанието. Ако една мисъл, която възниква от подсъзнанието, не бъде напълно интегрирана (приета и разбрана от едно по-високо ниво на съзнателност), настъпва разделяне с аз-а. Това разделяне се превръща в част от отделеността. Мислите за отделеност възникват, защото ние вече не сме в контакт със своя висш Аз. Всички мисли за отделеност предизвикват страх. Тези мисли по същество се дължат на чувството за несигурност, породено от вярването, че сме отделени. Дотогава, докато сме заседнали в подсъзнателния процес на реагиране, у нас ще възникват мисли на страх.
4. Страхът поражда привързаност
Мислите на страх са опитите на егото да превъзмогне своята несигурност. Това обикновено е свързано с търсенето на външен лек, който да облекчи дискомфорта, причинен от чувството за несигурност. На този етап нишката на мисълта може да стане доста сложна и често се изражда в безпокойство и тревога за начина, по който нещата могат да се развият в бъдеще. „Какво ли ще донесе бъдещето?“ „Ами ако умра от глад?“ „Какво ще стане, ако умра?“
Когато егото открие нещо или някого, за което или когото вярва, че ще излекува чувството му за несигурност, то се привързва към това нещо или този някой, вярвайки че този лек ще го спаси от несигурността му. Повечето религии са пример за привързаност на егото. Ние се страхуваме от живота и поради това търсим някакъв бог, който да дойде и да ни спаси. Същевременно често вярваме, че сме недостойни (вижте главата за Вината) и проектираме това вярване върху своето божество, превръщайки Го в гневен, отмъстителен диктатор. Това поражда нова привързаност, този път към правила, предписания, жертвени ритуали и други етични кодекси.
Възможно е да се привържем към хората, които обичаме, и така да създадем нефункционални взаимоотношения. Чувствайки се отделени и самотни, ние се стремим да постигнем единение чрез интимен контакт с някой друг, забравяйки че външното обвързване не може само по себе си да намали съществуващото в аз-а разделение.
5. Привързаността поражда болка
Ако се привържем към нещо или някого, това външно „покривало на сигурността“ в крайна сметка неизбежно ще ни предаде. Животът, подобно на река, постоянно се движи и променя. Привързаността е подобна на застоялите, пълни с водорасли езера покрай реката. Настояваме нещата да си останат такива, каквито са, за да не изгубим обекта на своята привързаност. Поради това ние се съпротивляваме на потока на живота. Съпротивлението причинява болка. Сега вече ние не сме в хармония с живота, като или плуваме с мъка срещу течението, настоявайки че реката би трябвало да тече в друга посока, или вехнем и гнием в застоялото езеро, чудейки се защо животът ни подминава. Болката от застоя е непоносима, тъй като тя отрича живота. Отначало може да отричаме или потискаме болката, но рано или късно тя си проправя път до повърхността, сътворявайки неприятни житейски преживявания. Тези неприятни преживявания се складират в паметта и кръгът на страха навлиза в нов цикъл.

Из книгата „Живот на предела“ Сал Ракели

Публикувано от Диана Павлова


събота, 20 юли 2019 г.

В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА, ПРОБУДЕНИ ДУХОВЕ

В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА
БАШАР
ПРОБУДЕНИ ДУХОВЕ


Позволете си да направите кратка почивка. Станете, разтръскайте тялото си и се протегнете. Почувствайте колко е хубаво да сте свързани със съзнанието на физическото си тяло. Почувствайте новото тяло, което сте. Забележете, че не казах: почувствайте новото тяло, което „имате“; казах: почувствайте новото тяло, което сте.
Защото, запомнете, духът ви не съществува в тялото ви; вашето тяло Е вашият дух, във физическа форма. Протегнете тялото си и протегнете духа си. Позволете си да се почувствате свързани през стъпалата си със Земята, както сте свързани чрез главата си със звездите. Ако се почувствате свързани, можете да седнете. Но от вас зависи колко време ви е нужно.
И сега, следващата фаза на това взаимодействие ще е да се научите как да се събуждате; да се научите как да се събудите във физическия сън, който сънувате точно сега. Защото вие сънувате в момента. Всичко това е сън. И сънищата са това, което реалността представлява. Разберете, понастоящем за нас е по-лесно да взаимодействаме с вас в сънуваните реалности и посредством различни нива на съзнанието поради следната причина – това, което вие наричате „сънувана реалност“, е нашата физическа реалност.
За нас сънуваната реалност е материална и физическата реалност е сън.
До известна степен, в продължение на хиляди от вашите години, вие през цялото време сте сънували. Сега можете да се научите да се събуждате в съня и да създавате какъвто сън предпочитате. Можете да се научите да правите това по следния начин.
Запомнете още веднъж, това е само един начин; има много начини. Вашето въображение винаги ще ви предостави начина, който работи най-добре за вас; затова е ваше въображение, а не нечие друго, и това е ролята на въображението. И така, започнете да приемете в мислите си следните идеи:
Първо, запомнете, че всяка ситуация е неутрална. Позволете си сега, във въображението си, започвайки с отворени или затворени очи, да правите следното: вижте в ума си всички обстоятелства и всички реалности, и всички измерения по начина, по който ви е най-лесно да ги видите, като символ.
Позволете си да видите Всичко, Което Е, по начина, който ви подхожда. Дайте си малко време да създадете картината. И запомнете, най-силното свързване е когато не толкова го виждате, колкото го чувствате. Доколкото ви е възможно, по свой собствен начин и със свое собствено темпо, почувствайте Всичко, Което Е.
Представете си какво би било да сте Абсолютното Цяло. Представете си как бихте гледали на цялото Творение вътре в себе си. Накъдето и да погледнете… е само друга част от вас. Няма нищо „отвън“.
Всичко
Всичко, което си представяте, се превръща в реалност на някакво ниво. Всичко, което си представяте, съществува. И всичко, което съществува, вие сте способни да си го представите.
Всички реалности, всички измерения са като да бъдете заобиколени с безкраен брой огледала, насочени към вас. Можете да изберете която и да е посока и винаги ще е едно и също – ще откривате друга реалност. Можете да отворите всяка врата, да преминете и да откриете друга реалност, накъдето и да погледнете. Без край.
Следователно, където и да се намирате, това може да се разглежда като център, защото всички посоки, тръгващи от вас, са безкрайни; и, следователно, ако искате да го кажем така, са на едно и също разстояние. Нито една точка в действителност не е повече „център“ от която и да е друга точка; нито една точка в действителност не е повече или по-малко „реална“ от която и да е друга реалност. Всичко е едно и също нещо; едно и също нещо, проявяващо се по всички едновременни, многоизмерни начини, по които може да се прояви.
То няма нужда от причина, за да прави това; прави го, защото това е, което е. Това е самото Съществуване; това е самото Творение. Природата му е просто да продължава да сътворява завинаги. Без начало, без край. Винаги „Тук и Сега“, завинаги. Позволете си да разберете, че нито едно място не е нужно да изпъква на фона на което и да е друго място, и във всеки момент, в който решите да създадете конкретен фокус, тази реалност ще се прояви за вас. Но тя не е нито повече, нито по-малко вероятно да се задържи от която и да е друга реалност, която бихте могли да преживеете. Единствено вашият избор да й придадете повече солидност я прави да изглежда по-солидна. Винаги можете да се върнете обратно по всяко време, по което пожелаете, в неутралното състояние на Съществуване – там, където всички реалности са равностойни, без вграден смисъл.
Съ-творци
Можете да разберете следното: Вие сте създадени да бъдете съ-творци с Безкрайното. Ролята, която играете в продължаването на Творението, е да придавате смисъл на неутралните реалности, които вече съществуват. Новият и уникален смисъл, който създавате като уникална личност, позволява на Творението да продължава завинаги. Ето колко сте креативни и никога, никога, никога няма да се „изчерпите“. Не е нужно да пазите креативността си, мислейки си, че можете да „я изразходите напълно“. Никога няма да изчерпите новите неща, които сътворявате, и новите нива, които изследвате.
Напротив, не е нужно да бързате, мислейки си, че трябва да преживеете всичко точно сега. Защото вие сте Вечни същества. Отпуснете се и се насладете на това, което сте. Не можете да се подхлъзнете от позитивна реалност към негативна. Можете единствено да изберете негативна реалност чрез страх, съмнение и вина. Вие сте напълно способни да се съмнявате в себе си, но не го заслужавате. Ако го изберете, поне се забавлявайте с това, което сте избрали.
Всичко, което правите, е отражение на вашето съвършенство. Да сте съвършени не означава, че няма да се променяте, че няма да израствате или че няма да научвате. Това просто означава, че каквото и да правите точно сега е абсолютно съвършена версия на това конкретно нещо. Дори да е нещастие, то е напълно съвършено нещастие.
Всичко, което правите, е напълно самостоятелна дефиниция на реалност. Защото всеки различен елемент е като променлива в цялостно уравнение. Променете която и да е променлива и променяте цялото уравнение. Ако имате куб, чийто страни са с един и същ цвят, и промените цвета на една от страните, получавате напълно различен куб.
Заради начина, по който сте били научени да приемате физическата реалност, и идеята за приемственост са ви казвали, че е същият куб с различна страна. Не е. Това е напълно различен куб.
Всяка промяна на мислите ви, убежденията ви, емоциите ви не променя само вас, но и цялата Вселена, която заемете. Най-малката промяна представлява напълно различна Вселена. Създайте промените, които предпочитате, създайте Вселената, в която искате да живеете. И в обратен ред, ако искате да видите нещо в реалността си да се променя, променете себе си. Дефинирайте себе си по начина, по който изберете, и действайте като че сте наистина това; ще получите реалността, отразяваща това ваше „Аз“, което сте избрали да бъдете.
Запомнете, че не можете да преживеете реалност, на чиято честота не сте. Събудете се и преживейте реалността, която предпочитате. Станете съзнателен творец, защото сте едно съзнание. Това, което наричате подсъзнателно и несъзнателно, са просто удобни термини за неща, пред които не искате да се изправите. Но ако разберете следното, няма абсолютно никаква причина да се страхувате от нещо непознато. Няма абсолютно нищо, което някога бихте открили относно себе си, което да не можете да използвате по положителен начин, ако това е, което изберете да направите.
Трите Абсолютни Истини
Безкрайното Творение вярва в потенциала ви или вие нямаше да сте създадени. Вселенското Творение, обаче, ще ви подкрепи в която и посока да решите да насочите свободната си воля. Защото, запомнете, има само три основополагащи истини за самото Съществуване:
Номер 1: Вие Съществувате;
Номер 2: Единството е Всичко, и Всичко е Единството;
Номер 3: Това, което излъчвате. това получавате обратно.
Ето колко е прост животът. Усложненията са ваш избор.
Позволете си сега да разберете, че се събуждате в нова реалност, защото се събуждате като ново съзнание. Като символ и молитва към себе си и към Безкрайното, задръжте тази реалност, плясвайки три пъти с ръце.
Вие разчупихте границите на всички реалности, които не предпочитате. Вие се родихте отново. Честит рожден ден. Поемете три дълбоки вдишвания и се почувствайте живи и будни.
Сега, ако забележите, че се чувствате необичайно затоплени, това е топлината от ускорената енергия във вас; това е един вид творческо налягане – творческо налягане, което отразява желанието ви за разгръщане отвъд границите, които сте създали в миналото. То също така представлява промяна на фокуса.
Вдишайте го и си позволете да си напомните да се заземите с физическите дейности, които много обичате. Това ще ви позволи да асимилирате енергията, така че преживяването да не е толкова „зашеметяващо”. Да продължим със споделянето.
Публикувано от: Диана Павлова


Още откъси от „В търсене на истината“, Башар можете да намерите в групата Башар във Фейсбук.

РС, Да пробудим съзнанието си за Духа...
Да пробудим съзнанието си за Нас Самите...
Да изберем Реалността, която предпочитаме...
Дали е възможно, а...
Весела Стамболиева


неделя, 14 юли 2019 г.

Пътят изглеждаше дълъг и неравен


Пътят изглеждаше дълъг и неравен
Джубран Халил Джубран

непубликуван досега текст на Джубран, намерен вчера (13 юни 2019 г.) при Joe Jaja.
английски оригинал, опит на автора да обясни на своята приятелка Джозефин Пийбоди, поет и драматург, същината на идеите, заложени в неговите арабски текстове.
(приложих си трудова автотерапия...)





Пътят изглеждаше дълъг и неравен.
Лентата му се губеше сред хълмовете.
Самотата разговаряше с копнежа
и тишината се вслушваше.
Хей, тишина, ти, всевечен глас на Неведомото.
Птиците пееха за дълбока горест.
Ручеите ромоляха болезнено, сякаш наранени от острите ръбове на скалите.
Ветрец премина с въздишка като опечалена майка.
Всички цветя смирено склониха повехнали шии, изплаквайки ридаещи клепки.
А аз, сам със сърцето си, крачех, тежко куцайки.
Край мен тишина.
Пред мен Самота.
Вътре в мен страх.

Стигнах до мястото, където се срещат всички пътища на Живота.
Там застанах уязвим до ранимост пред лицето на отчаянието.
И тъкмо там чух невидими криле да кръжат около мен.
И когато обърнах поглед, видях теб да стоиш пред мен като Божествените кедри в Ливан.
Познах те, защото светлина имаше в очите ти, а на устните ти - майчинска усмивка.
Ти ме благослови с докосване и прошепна на душата ми тия думи:
"Последвай ме, дете, аз съм твоят водач.
Аз ще разбуля онова, което горестта е скрила."
Последвах те.
Пътят пред нас се ширна, обкичен с безброй цветя.
Тишината освобождаваше скрити тайни и разбулваше мечтите на Любовта.
Птиците пееха за радост, сякаш приветстваха всевечна пролет.
Ручеите танцуваха.
Ветрецът нежно целуваше върхарите.
Всички цветя гледаха нагоре, приветствайки слънцето с усмивка.
А редом с теб - аз, едно намерено дете.
Подир мен - доволство.
Пред мен - радост.
Вътре в мен - Любов.



РС, Когато Халил Джубран заговори,
Дори птиците спират дъха си…

четвъртък, 11 юли 2019 г.

Да знаеш и да го правиш, са синонимни!


Да знаеш и да го правиш, са синонимни!


Участник: Благодаря ти, че си толкова забавен и че си такава важна част от моя живот.
Башар: Ние също ви благодарим, че сте толкова забавни и това е причината на нашата планета да не се нуждаем от филми и телевизия. (смях в залата) Не бихме могли да си представим по-забавна история от вашата и от нашето взаимодействие с вас, като част от нея.
Участник: Ще приема това като комплимент. Вие също сте по-забавни от телевизията. Благодаря много за семинара с участието на делфините и китовете и за твоята роля в него.
Башар: За нас е удоволствие да ви позволяваме да започнете да контактувате с чуждоземните същества във вашия свят. Това ви позволява да практикувате за своите бъдещи контакти с други същества.
Участник: Била съм ангажирана в различни духовни практики дълги години, но в последните две години моята радостна възбуда ме отведе много силно към теб и към това да повиша съзнанието си по отношение на това кои сме. Бях ангажирана със собствените си процеси доскоро, докато любопитството ми спрямо това, което става извън нашата планета, постепенно нарасна неимоверно. Просто поглъщам всякакви материали на тази тема и съм почти сигурна, че съм участвала в генетични експерименти със Зета Ретикули.
Башар: Програмата за хибридизация?
Участник: Да. Имам чувството, че съм допринесла с генетичен материал ...
Башар: Да, така е. Тогава какво ще направиш с това свое разбиране?
Участник: Точно така. Чудя се дали това има някакъв допълнителен смисъл. Аз мога да продължа да следвам своята радостна възбуда ...
Башар: Наистина ли можеш?
Участник: Да, ще го правя и мога да го правя.
Башар: Чудесно. Помни обаче, че част от тези преживявания имат за цел да ти позволят да станеш повече тази, която предпочиташ да бъдеш. И бидейки тази, която предпочиташ да бъдеш, ти ще осъществиш също така и своите договорености с всички останали. Намираш ли смисъл в това?
Участник: Намирам ... намирам ...
Башар: Чудесно, и ...? Какво повече относно това би желала да изследваш в повече подробности?
Участник: Не бих искала да изследвам нищо конкретно, свързано с това в момента, но ми е интересно дали имам някаква връзка с Е-сасани, която бих могла да проследя ...
Башар: Имаш ... и можеш.
Участник: В този живот, или ...?
Башар: Да.
Участник: Добре, и просто трябва да поддържам това свое намерение ...?
Башар: Да, също така можеш да използваш въображението си, за да откриеш метод, който работи най-добре при теб. Тъй като въображението ти е свързано с твоята характерна естествена вибрация. Ако знаеш, или ако си спомняш, ние сме дали на много от вас нашия ... хм ... телефонен номер? (смях в залата) Това е изображение на черен равностранен триъгълник с единия връх нагоре, на черен фон, отделен от черния фон с тъмно синя светлина, която излиза от периферията на триъгълника. Това, в определен смисъл, е картинната представа за нашата специфична честота. И ако се фокусираш върху този образ, можеш в известна степен да се свържеш с нашия колективен консенсус.
Участник: Добре, благодаря ти.
Башар: И отново: по какъвто и да е начин въображението ти пожелае да добави нещо към това, или да го промени, това зависи напълно от теб, защото ... независимо дали вярваш, или не, ти знаеш какво правиш! Това помага ли ти?
Участник: Да, определено.
Башар: Бих добавил и това - приятни сънища.
Участник: Да, аз имам и други преживявания в сънищата си ...
Башар: Както казвате на вашата планета, като теглим чертата, основният въпрос остава какво правите с определено свое състояние, как действате при определено свое състояние. Помни, че обстоятелствата нямат никакво значение. От значение е твоето състояние. И ако състоянието ти отразява твоята истинска, естествена природа, то това твое състояние ще ти позволи да привлечеш към себе си и да привлечеш себе си към всички обстоятелства, ситуации, които синхронно ще отразяват следващите възможности, които трябва да имаш предвид и спрямо които трябва да действаш, които съдържат най-голямата доза радостна възбуда, независимо дали ти изглеждат подходящи, или не, защото радостната възбуда ти казва, че те са – не външният им вид, а твоята радостна възбуда! И тогава възниква въпросът – какво ще правиш в това свое енергийно състояние, как ще се държиш? Какво ще си позволиш да знаеш, че е вярно. Не в какво вярваш! Какво знаеш, че е вярно за теб. Защото знанието и действието са синонимни. Имаш ли малък предмет – монета, писалка, молив?
Участник: Не, но предполагам, че някой може да ми заеме ... Благодаря.
Башар: Беше ли ти синхронно осигурено?
Участник: Да.
Башар: Добре, постави го на пода. Направи ли това?
Участник: Да.
Башар: Вдигни го ... Направили това?
Участник: Да.
Башар: Преди това замисли ли се? Каза ли си: „Вярвам, че мога да го вдигна. Мисля, че мога да го вдигна, но не съм сигурна ...”
Участник: Не.
Башар: Ти просто го вдигна.
Участник: Да.
Башар: Защото ти знаеше, че можеш.
Участник: Точно така.
Башар: Да знаеш и да го правиш, са синонимни!
Участник: О, това е чудесна илюстрация.
Башар: Разбираш ли сега?
Участник: Да.
Башар: Няма почти никакво разделително преживяване между тези две неща. Това, което знаеш, е това, което правиш. Така че ако нещо не се прояви в твоето поведение, в твоите действия ... ти в действителност не го знаеш!
Участник: Не го зная, или не си позволявам да го зная?
Башар: Нима има разлика? ... Знае ли човек? (смях в залата)

Публикувано от Малинка Копи

вторник, 2 юли 2019 г.

Готови ли сме за вълната от издигане, която идва скоро


Готови ли сме за вълната от издигане, която идва скоро



Идващото през 2020 г. е огромна възможност да се издигнем на по-високи нива на съзнание. Вибрацията на планетата це се измества и ще се покачва, и когато тази енергия се оформи, нашето духовно израстване ще се ускори.
Цялата статия четете тук.

понеделник, 1 юли 2019 г.

Трансформиращата сила на класическата музика с Бенжамин Зандер


The transformative power of classical music
Benjamin Zander

  
РС, Дали обичаме класическата музика...
Дали разбираме класическата музика...
Не знам. Всеки може да отговори сам за себе си...
Това, което ни показва това видео е, че всички Чувстваме класическата музика, независимо дали я обичаме и разбираме...
Да се отдадем на това чувство!
Да си позволим лукса, макар и само от време на време, да отдаваме времето, разума и сърцето си на Дългия път от Си до Ми!
Весела Стамболиева

събота, 22 юни 2019 г.

52. Вратарят на Вечността


52. Вратарят на Вечността



В пространството на варианти има всичко – и всичко, което желаете с душата и разума си, е ваше. Но трябва да знаете, че на прага на Вечността стои Вратар – абсолютният закон, който пази достъпа до всичко, което се намира там. Този неумолим страж пуска само онези, които имат куража да се възползват от своето право на Създател. Пропуск ще бъде вашият вердикт: аз мога и съм достоен, защото така съм решил. Не искам и не се надявам – аз имам намерение. Вземете своето право и Вратарят ще отвори пред вас вратата към Вечността.

Тълкуване: Каква е разликата между провинциалната девойка и звездата от шоубизнеса, между нерешителния студент и светилото на науката, между обикновените и избраните?
Само една крачка.
Едните са имали смелостта да вземат своето право, а другите и досега не се решават, пък и не вярват, че са способни и достойни. В съзнанието на нерешителния стои твърдото убеждение, че в този свят избраните съществуват, защото са ги избрали всички останали за изключителните им качества. А всъщност това е погрешен стереотип.
Избраните са се избрали сами. И едва след това и именно затова останалите са им обърнали внимание. Вземете си правото да бъдете избрани. Кажете си: от този момент аз избрах себе си. Имате право не защото сте достойни и способни, него – това право – просто го имате. В пространството на варианти има всичко. Там има нещо, предназначено лично за вас – вердиктът за вашето право. Това е вашият пропуск за Вечността, санкцията за привилегията да творите своята реалност.

Вадим Зеланд
Принципи на Транссъфинга

сряда, 29 май 2019 г.

Суфи притча за кучето и огледалата


Суфи притча за кучето и огледалата



Веднъж в двореца влязло куче. Стените и подът били огледални и кучето изпаднало в затруднение. Накъдето и да се обърнело, навсякъде имало кучета и само кучета. Кучето се разстроило — колко много кучета има наоколо! То било само и в същото време обкръжено от множество себеподобни.
Да излезе навън било невъзможно, защото дори вратите били огледални и в тях се отразявали кучета. Тогава бедното залаяло отчаяно и всички кучета в огледалата залаяли в отговор. Лаят изпълнил цялата зала, нещастното създание се мятало от страна на страна, без да знае, че страховете му са неоснователни, опитвайки се да нападне другите, а кучетата от огледалата правели същото.
През цялата нощ кучето лаело и се борело, макар че в действителност било съвсем само.
На сутринта слугите открили безжизнен труп. Кучето не издържало борбата с отраженията. Когато изпуснало дъх, целият шум се прекратил — огледалата потънали в тишина.

вторник, 28 май 2019 г.

На следобедно кафе... с Башар

Malinka Coppi каза: На следобедно кафе... с Башар!


...Ако наистина разбереш, че определяш себе си като нов човек, и наистина проумееш, че когато направиш това, то не е просто една метафорична идея, а буквално, буквално, буквално ти си един нов човек, то тогава линейно казано, в пространствено-времева перспектива, всеки различен човек притежава различна история. И ако ти наистина определяш себе си като човек, различен от предишния, то ти имаш различно минало, имаш различно детство.
Ти можеш да определиш детството си сега. ТИ СЪЗДАВАШ МИНАЛОТО ОТ НАСТОЯЩЕТО, а не обратното. Миналото не създава настоящето, освен ако ти избереш да създадеш тази илюзия. Ти обаче създаваш тази илюзия от настоящето, защото ти съществуваш (само) в настоящето. Следователно всяко така наречено „минало”, което си спомняш, е една идея, с която ти установяваш връзка СЕГА, като човека, който се определяш, че си.
И ако определиш себе си по различен начин, ти ще разбереш, че всъщност си създала различно минало. Затова определи детето, което предпочиташ да бъдеш, или казано на вашия език, определи детето, което предпочиташ да си била, което съответства на човека, който определяш да бъдеш сега, и разбери, че така наречените спомени на детето, което не предпочиташ, принадлежат на друга жена! Те не принадлежат на теб, това е нейното детство, а не твоето и то в буквален смисъл.
Не става дума да го пренебрегваш или да го прикриваш, а да го признаеш като стъпало, което си използвала, за да определиш коя искаш да бъдеш и правейки това, детството, което тя е имала, ти помага да станеш лицето, което си и което има различно детство. Това е парадоксът.
Следователно ти, която си сега, никога не си имала онова детство и макар да си наясно с тези така наречени „спомени”, тези така наречени „преживявания” принадлежат на нея, а не на теб. Тя сега е в друга реалност. Ти повече не си онази жена, буквално, буквално, буквално - не ме интересува как все още мислиш, че изглеждаш в огледалото. Това е само илюзия на приемствеността във времето, ти буквално си различно лице, защото личността, това е изкуствена конструкция.
Личността е просто изградена от убеждения, емоции, поведение. Това е маска, която съзнанието си слага, за да има физическо преживяване. Това е просто част от маската на его структурата. Когато смениш нещо в своите убеждения, поведение и мисли, ти в действителност променяш буквално личността, която си, макар да мислиш, че изглеждаш същата. В действителност ти не си същата личност. Ти изглеждаш подобно на нея и това е всичко.
Подобно, защото ти си създаваш усещането за подобие, но всъщност, както много хора на твоята планета вече са преживели, когато знаеш, че си се променила достатъчно, ти всъщност изглеждаш толкова по-различно като различен човек, че някои от твоите „приятели” може в действителност да не те познаят. „Коя си ти?”, „О, аз не те познах, защо изглеждаш толкова различно?” „Защото съм!” Ти си запазила връзка по начин ... вие сте създали съвместно една реалност с тези твои приятели, така че ти взаимодействаш в своята (нова) реалност с версия на тези приятели, която съдържа способността за разпознаване на различията.
Ако не ти е необходимо това преживяване, ти ще можеш да се промениш достатъчно ... и аз тук говоря само за една възможност ... ти ще си в състояние да промениш външния си вид, в съответствие с промените в себе си дотолкова, че всеки от хората, които предишният човек е наричал приятели, буквално няма да те познае, когато минаваш покрай него. Те даже няма да кажат, че изглеждаш различно, защото просто няма да знаят коя си.
Ти обаче не би искала да създадеш чак толкова голямо откъсване, така че ти запазваш идеята за тяхна версия, която ще те разпознае, но която в същото време ти показва, че си се променила. По този начин можеш да използваш приятелите си като огледало, за да докажеш на себе си, че наистина си различен човек, когато те ти кажат, че едвам са те познали. Но ти наистина си различен човек, буквално, това не е метафора, не е аналогия.
Всеки път когато промениш нещо в себе си, това буквално променя всичко останало. Ти се озоваваш в напълно различна успоредна реалност, ти си напълно различен човек, ако това е начинът, по който избираш да бъдеш. И ще знаеш, че който и да е бил на твоето място в предишния момент, която и да е била тя ... пожелай й всичко най-хубаво, благослови я, предай й безусловната си любов, но тези детски спомени са нейни, не твои.
Башар

вторник, 7 май 2019 г.

Нека си припомним


Нека си припомним



ЖЕНАТА В МОМЕНТА ОГЪВА ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА И Я ПРОМЕНЯ ИЗ ОСНОВИ! Спешно добавям един уникален материал, който ми го изпрати Федя. Той винаги е бил на гребена на вълната. (Всъщност, огънатата галактика или вселена трябваше да бъде в обратна позиция, за да се види, че я огъва ЖЕНАТА. Ето, сега ще я оправя... Готово...)

СВЕТЪТ СЛЕД КВАНТОВИЯ ПРЕХОД

Все още помним очакванията за 2012 година – страх, неизвестност, очаквания за катаклизми, които ни плашеха… Прехода се състоя, но не там, където го очаквахме … През януари 2013 година ни бе казано за експеримент, който продължил 10 години, започвайки от 2003 г. Атомните учени, които работили с атома на водорода (той и – протон), зафиксирали отначало неговото пулсиране – той ту се смалявал, ту отново възстановявал обичайните си размери. Учените сметнали това за грешка, под външно влияние, но в края на краищата протона приел нова стойност. Било извършено откритие. Оказало се, че частицата на протона се е смалила с 4%. Променило се всичко - скоростта, посоката на въртене, диаметъра му. На пръв поглед ще си помислиш - протона се е променил, глупости! Но, след себе си той „повлякъл” цялата органика, защото тя основно се състои от водород. Променила се плътността на материята.
След протона се променили и останалите частици, и това което се смятало за неизменна ядрена физика, придобило съвсем друг вид – чужд. Все едно сме станали извънземни и сме попаднали на друга планета. Законите, които действали до 2013 г. изведнъж престанали да работят, защото плътността на материята станала друга.
Тази огромна работа, извършена от много лаборатории в научния свят, заставила учените от целия свят да се сплотят, забравяйки разприте по между си. Около 10 института по ядрена физика се препроверявали един друг, но винаги стигали до новата величина на атома на водорода.
Ако се съди по законите на триизмерният свят, това не е възможно, но въпреки това физиката започнала да разкрива измеренията си. Многомерността на нашето пространство се потвърждава и от разчетите на астрофизиците. Ние вече живеем в друго измерение!
Квантовият преход се състоя – частица от едно енергийно ниво премина на друго енергийно ниво, при което се държи като неутронна звезда – от голяма, стана по-малка. Считайте, че ние вече живеем на друга планета, затова всички закони започват да работят по друг начин. Учените се сблъскват с това на всяка крачка. Предишните те закони – са свят от миналото!
Времето от януари до март 2013 г. е богато на радикални научни открития в астрономията и астрофизиката, които се посипаха като от рога на изобилието.
На орбита около земята лети немският телескоп Шпицер, който е по-точен от знаменития Хабъл на няколко порядъка. Той открил ултрачервени Галактики, които са 60 пъти по-ярки от обикновените (на нас ни е известно за инфрачервени, а тук изведнъж се появява ултрачервени – това е нов термин във физиката, виждащ още по-дълбоко в материята). Това откритие било извършено съвсем спонтанно. Съдете сами. През декември 2012 г. тези Галактики не са се виждали, а през януари 2013 г. са се появили за един ден. Така не става! Или ги има, или ги няма…, значи се е случило нещо за един ден, което е заставило света да се промени?
Обикновената електромагнитна скала, представена в учебниците по физика и в справочниците, се е увеличила с три октави в инфрачервения диапазон и с три октави в ултравиолетовия. Вече имаме шест октави повече. Пред нас се откри материя, която я нямаше до 2013 г. По някакви причини, тя е била непроявена, а сега се е проявила и физическите прибори могат да я фиксират.
Ето и още едно откритие. До 2013 г. Учените знаеха, а нас с вас ни плашеха, че нашата Слънчева система са движи към Черна дупка. Учените от Новосибирск казваха, че отиваме към област със съвършено непознати енергии, които преди ги е нямало и не е ясно какво ще се случи с нас по-нататък. А сега черната дупка вече я няма! Това е астрофизически обект, който изчезна. В центъра на нашата Галактика Черната дупка вече я няма. Учените силно се изплашили и засекретили това откритие. В интернет то изчезна два месеца, след като беше публикувано. Имаше такъв сайт „Мембрана”, на който учените публикуваха откритията си – това електронно списание вече го няма. Заедно с Черната дупка, то прекрати съществуването си.
Какво се случи? - Оказва се, че Черната дупка е врата, през която ние с вас вече сме преминали и тази врата вече се е затворила зад нас.
Но на мястото на Черната дупка се появил друг обект – Магнитар (това също е научно откритие на 2014 г.). Пулсираща звезда, но не Пулсар. Тази Звезда Магнитар, разпръсква във всички посоки течно магнитно поле, което е някаква субстанция, нямаща име засега, но не е плазма. Тя е разумна и се състои от гранули. Тези гранули биват малки – колкото елементарни частици и големи – с размерите на Земята.
Първоначално този Магнитар са го чули през март 2014 г. в радио диапазона и започнали да го наблюдават, а през май вече го видели. По космически мерки това е колосално време. Обикновено или го чуват, или го виждат. Т.е. мозъкът е бил готов да възприеме тази информация.
Така, ние с вас се оказахме на първите етажи на Тънкия план - фактически на „другия свят”, с което и ви поздравяваме.
Честотите вече са други и органиката е друга. Това по никакъв начин не трябва да ви плаши, защото едновременно с това нашите тела се преобразуват по свой начин. А ето че в един момент Магнитарът започнал да свети в син цвят (до май 2014 г. той не е светил).
Още през 2005 г. неврофизиолозите открили в Хипокампа на мозъка участък, който се нарича Синьо петно. То отдавна е известно на учените, но те не му обръщали внимание… Сам по себе си, човешкият мозък е „черна кутия”.
През лятото на 2014 г. Синьото петно в мозъка също започнало да свети у всички хора. Гипокампа се проектира върху точката на живота и отговаря за живота на човека в Тънък план и по-нагоре. Ако присвием очи, понякога можем да видим този син цвят как свети, като сребърен ореол над главата. Това е ново органично тяло и то пулсира съзвучно с Магнитара. Те двете са свързани в единна система и имат общ базов ритъм – валс.
Базовият ритъм на Вселената също е валс, но в различно изпълнение – в различни октави. Октавата, на която изпълнява валс Синьото петно и Магнитара в центъра на нашата Галактика, работи по нова скала, която включва три нови октави.
Получава се, че енергийния спектър на новия водород е изцяло различен от спектъра на стария водород. Той е в ултрачервения цвят и е по дълбочинен от инфрачервения цвят. Именно този диапазон е станал водещ. Ние живеем и не знаем, че възприемаме съвършено други енергийни спектри. Но, всичко това се издига към съзнанието на хората.
Настъпи времето, за което ни говореха: „ще живеене в Тънкия свят, а там всичко се управлява от мисълта – каквото поискаш, това става…”. Но, засега ние не сме дошли до такава концентрация на мисълта и до осъзнаване на самите себе си.
Във връзка с това, започнаха да се проявяват различни феномени….
Първият базов феномен е светенето на ореола, което до прехода беше златисто (като ореолите на светците от иконите…) и такова са го виждали само Майсторите, защото магнитното поле около Земята беше много твърдо, и задържаше генетичната ни структура. А сега това поле фактически вече не е твърдо. Стана съвсем друго. По-меко и нежно, като в същото време е много здраво. Примерно, такава е структурата на новото магнитно поле.
Вие сте чували за термина „акаша”. Това е златната структура, наречена Протей. Блаватска също го споменава. Този Протей се въплътил в нашата нова нервна система и сега тя е наситена с него.
Ние вече имаме друга нервна система, не виждаме само в трето измерение – имаме други очи.
През последните хиляди години до Прехода (не по-малко от 26 000 години), имаме в очите си така нареченото „сляпо петно”. Това е зрителният нерв, който влиза дълбоко в черепа и е закрепен за него с тъкан от белтък, като с тапа. Това „сляпо петно” закриваше три-четвърти от сферичното ни зрение. Ние не го виждахме, тъй като мозъка изравнява всички нюанси и се създава илюзия, че виждаме всичко. Въпреки това, „тъмното петно” ни е позволявало да живеем в ограниченото и твърдо триизмерно пространство. Това е било едно от условията на експеримента. Трябвало е да изучим плътния план и ние сме го направили.
Ние вече преминахме на „другия свят”. Нашият експеримент завърши благополучно и това Сляпо петно започна да се разтваря и да изчезва в очите. И така, сега пред нас се разкрива възможността да виждаме многомерността. Това е откритие от планетарен мащаб и са го забелязали учени от всички страни.
Тимусът също се е променил. Сам по себе си, той е много сакрален. Споменават го и Блаватска и Рьорихови. Сега в Тимуса живее същия този Протей. Той се помещава в него и от там се пръска по всички наши нервни канали. Слънчевите и лунните меридиани също се активират от това място, но вече и те са станали други.
Начинът на контрол на имунитета от страна на Протея се промени. Ако преди контрола е бил формален, то сега Протея следи всяка човешка мисъл и вече стана важно да умеем да мислим!
Да мислим, преди да помислим. Започва да се сбъдва всичко тук и сега – веднага; и главното е, че е ясно защо…
Следващото, което се променя в организма е амигдалата (amygdala). Тя също се намира в областта на Хипокампа и се превключва на осъзнато възприятие. До Прехода тя беше „дом на страха” и я управляваше лимбическата нервна система. А лимбическата система е „бий или бягай”, както при животните.
Сега амигдалата се пренаписва на клетъчно ниво. Вместо „бий или бягай”, започва да се проявява осъзнато възприемане на текущия момент. Разумно възприемане. Не да стоиш и да се страхуваш, а да мислиш: „Какво да правя?” Няма нужда да се учим как да направим това. Нашата нова органика го прави вместо нас.
Вие знаете, че съществува космически хумор – Вселената понякога се шегува за добро. Всички нови промени са космически хумор или божествен подарък.
Вие не медитирате, не ядете само вегетарианска храна, живеете както сте живели, а органиката ви се променя сама. Т.е., вашето Висше Аз е дало разрешение за промяна на дадената ситуация. Дало е разрешение да бъде променено текущото ви съзнание. Няма нужда вие да знаете как става. Това е божествен подарък. До сега ние отговаряхме за постъпките си, а сега ще се учим да отговаряме за мислите си!
В главният мозък се разтварят старите пакети със записи на невроните. Как става това, в действителност?
Старите пакети неврони – това са всички материализирани навици, които са влезли в кръвта и плътта ни на нивото на автопилот. Всичко, което правим механично. Всичко, което сме свикнали да правим от детството си и го правим несъзнателно. Но тези действия вече са материализирани и често ги извършваме без да забележим как.
Сега настъпва псевдо-загуба на памет. Тя настъпва тогава, когато човек не изпитва никакво външно въздействие. Например, седите на пейката или вкъщи спокоен и изведнъж – нищо не помните… Това продължава миг – 3-5 секунди - и отново се връщате към редовния си живот. Но при това, във вас се изключват някакви стари пакети, стари знания. Те вече не ви трябват, а са голям енергиен баласт.
Псевдо-забравянето освобождава място за новото. В нужният момент освободеното място се запълва от нещо ново – вие просто започвате да знаете нещо ново. Идва Яснознанието.
До Прехода това го нямаше. Ние трябваше да преминем през някоя школа, за да придобием опит, да натрупаме знания, а сега получаваме този опит от само себе си – като подарък!
До определен момент вие не знаете какви нови знания още притежавате, но при наличието на определена ситуация започвате да се ползвате от опита, който сте получили наготово. Икономисват се време, сили и още много неща… И вие започвате да виждате ситуацията не от една страна, а веднага от няколко страни. И я виждате не с цел да я осъждате, а просто като информация.
За себе си знайте, че когато при вас настъпи псевдо-забравяне или нещо от рода на склероза, го приемете абсолютно спокойно и знайте, че това не е болест, а Планетарен Преход.
И това е само първият етап.
Ивичестото тяло в мозъка контролира осъзнатата координация на мускулната активност. Преди можеше да седиш и да си клатиш краката, без да мислиш за нищо – клатиш и клатиш… А след Прехода започваш да осъзнаваш: „Аз защо си клатя краката?... Така не ми е удобно…” - Вече има други връзки в мозъка, промениха се аксоните, други са нервните импулси. Не са лоши, просто са други!
Водород и протон са едно и също нещо. Водород съдържа всяка органика. Има израз: „нефтът е въглеводород”. Ако налеем в бурканче малко нефт и го поставим на слънце до прозореца, след известно време нефтът ще се превърне в чиста вода. Вода на ново, тънко ниво – това е кипяща субстанция, но не е вряла. Просто новият водород мигновено пренастройва структурата на водата. Нейната формула беше Н2О, а сега тя се колебае.
Когато мислите ни са спокойни, водата приема една формула; когато съзнанието ни е активно, водата приема свойствата на друга формула. Тези промени могат да станат за секунда, като веднага се променя цялата биохимия, метаболизмът на клетките става съвсем друг. Цикълът на Кребс отива в съвсем друга посока. Той представлява енергийна мелница – там където е необходимо, се отделя водород, а където трябва, се поглъща. А, ако водородът е друг, значи и биохимията е друга. Лекарите го знаят това. А фармаколозите забиха тревога, защото фармакологичните препарати изведнъж станаха отрова. Доколкото протонът е друг, промени се симетрията в атомното ядро. Не, тя не стана нейното огледално отражение, а друга. Щом е друга симетрията в атомното ядро, то, съответно, това вече е друго молекулярно вещество? И всичко това започна през есента на 2013 година.
Отначало имаше изказвания като: „сигурно ни се е приведяло”… Тогава това бяха единични случаи, а сега са като лавина! Който може да се спасява! Идва огромна вълна!
Много от фармакологичните компании забиха тревога, защото се налага да спрат конвейерите си в пълния смисъл на тази дума. Да спрат да си произвеждат продукцията, а това е бизнес, това са пари. Ще се промени икономиката. Буквално се промени атомът на водорода, а това повлече след себе си икономиката. Никой не се е замислял за това. За всичко е виновен Квантовият Преход.
Съответно се промени и уранът. Той вече има други изотопи и се дели по друг начин. Това се отрази на атомните станции. Никакви взривове и страхотии, никакво повишаване на радиацията - просто уранът започна да живее по-малко от преди. Ако преди периода му на разпад беше 235 години, то сега той може да се разпадне и за две години. Или трябва да го презареждат по-често или станциите ще преминат на друг вид гориво.
До прехода у нас работеше интуицията и ни съветваха да я развиваме като граница между ІІІ и ІV измерение на Световете. Сега интуицията може да ни даде цял спектър от решения и иди разбери кое от тях е вярното – можеш да се объркаш. Вече трябва да развиваме дълбочинното си чувстване.
Това са нови взаимоотношения със Света. Ние изразяваме намерението си - и Вселената започва да създава за нас събития, които водят до изпълнение на нашите желания.
Възниква въпросът, как да направим това? С думи, с мисъл?...
Мозъкът също започва да се променя. Двете му половинки започват да се срастват. Гънките на мозъка вече започват от едната половина и преминават върху другата. В резултат, мозъкът се променя, формира се друг мозък. Той сияе с цветовете на дъгата. Някой го виждат, но много добре го показва аурокамерата. Мозъкът не сменя просто излъчването си, той става дивергентен (т.е. действа по непроправени пътища, извежда ни от задънена улица). Това е мозък на типичен инсайдер (инсайд — озарение). Озарението се използва в бита, точно тук и сега.
Това е от серията божествени подаръци. По друг начин тези неща е трудно да се обяснят, защото ни идват просто така, отгоре. То не се случва някъде там…, а точно тук, с нас.
Изведнъж ние започваме да виждаме обратната страна на процеса, а не така както сме свикнали - винаги да осъждаме хората. Започваме да разбираме участниците и причините, които са довели до тези ситуации - започваме да проявяваме разбиране. Затова се намираме се в състояние на спокойствие и знание – случва се… Въпросите на политиката и икономиката стават за нас неинтересни, защото мозъкът ни дава съвършено нов ракурс в отношенията със самия себе си, с хората и с природата. И това отношение е много завладяващо!
Понякога вие може да се разболеете – висока температура, тресене или горещина. Слагате термометъра, а там 36,6 или в краен случай 35,5. Как така? Целият съм в сополи, горя, нямам сили…
Температурата 36,6 вече не е показател, че с вас всичко е наред. Такива кратковременни повишения на енергийната плътност в организма и клетките са необходими за преминаването на друго ниво. Такова прескачане от стъпало на стъпало се извършва, за да не бъде изведено физическото ви тяло от обичайното му състояние. Така е, защото се пренаписва органиката! Вашето тяло преминава на друго енергийно ниво.
Ако в някакъв момент сърцето ви спре да бие, няма пулс, дишането е повърхностно, значи мозъкът ви за кратко време преминава на многомерна работа – това, което в езотериката се нарича „Огнена прана”.
Нашето тяло от твърда, здрава структура. Благодарение на смаления водород, започва все едно да се „разрежда”, да преминава на Светлинно ниво. Това се нарича био-кристална основа. Но, кристалът не е твърд, а като вода, аморфен, и може да приема всякаква структура. Ние с вас бяхме „водни” същества - и засега си оставаме такива.
Има две революционни открития през миналия век: материята е сгъстена светлина и материята се управлява от съзнанието на хората. Това се потвърждава от всички езотерични доктрини. А сега ние ще се учим да управляваме материята чрез съзнанието си.
Това преминаване на органиката в кристално състояние или проявление в светлина се извършва сега в общи линии безболезнено, ако не броим спряло сърце или усещане за висока температура, които не влияят на самочувствието ни – всичко това е само вследствие на новата органика, на новия водород.
И разбира се, ДНК вече се разкрива в съвсем друга светлина. Това, което смятахме в нея за боклук, изведнъж разкри своите многомерни страни. И когато човек стане енергийно възприемчив, тогава той ще си спомни своите минали прераждания, все едно са били вчера. Не че той е толкова велик, а... просто това винаги е било така…. Тази информация вече не ни идва в повече – където е текло, пак ще тече.
През март 2013 г. публикуват резултатите, получени от телескопа Планк в Индия. Той е заработил на 14 май 2009 г. и дава информация за новата реалност. Учените решили да измерят многомерна ли е вселената. Експериментът започнал през 2009 г. и завършил през декември 2012 г. В навечерието на прехода, през пролетта на 2013 г. телескопът бил изключен и захвърлен. Но той вече бил показал, че Тъмната материя станала по-малко, отколкото смятали учените. От този момент, ние вече сме започнали да ставаме по-малко плътни. А от Тъмна материя са съставени същите тия „Златни галактики”, за които са говорили Учителите: „Ще настъпи време, когато вие ще видите Златните галактики”. Това действително са Златните галактики, които е видял телескопът, а щом ги е видял той, значи сме ги видели и ние.
Уточнена била постоянната на Хабъл, около която сега въртят многобройни спорове. Тя казва, че Вселената интензивно се разширява, но ето че твърдението за разширяването не е вярно - оказва се, че вселената се е смалила. Галактиките наникъде не са се разбягали и големият въпрос е - имало ли е въобще някога Голям взрив?...
Ако навлезем в откритията на неврофизиологията и квантовата генетика, то възниква парадоксална ситуация – Голям взрив не е имало. Всичко е било триизмерна илюзия, светът се развива по-иначе. Това е било наша триизмерна договореност. А доколкото всички наши божествени структури започват да се разкриват много бързо, то на нас вече не ни трябва да играем в тези игри.
Между всички Галактики съществуват две Златни галактики. Те са Млечният път и Мъглявината Андромеда – най-големите Галактики. Учените са успели да заснемат, че тези две Галактики по някакъв начин се обединяват… Ръкав от Млечният път се е съединил с ръкав от Мъглявината на Андромеда. При това, те започнали да се докосват след Прехода през пролетта на 2013 г., а през пролетта на 2014 г., те вече били допрени една до друга. Помислете сами – как само за една година, две Галактики са успели „да си стиснат ръцете”?
Промени се времето, промени се енергията, промениха се нашите възприятия. Ние ставаме многомерни същества, каквито сме били изначално замислени от всички Висши сили.
Много открития са направени във връзка с нашите мисли. Например, в Ерусалимския университет е установена връзката между депресията и остеоропозата – има цяла серия открития. Колкото повече човек се намира в депресия, толкова повече започват да се размекват костите му.
Характеристиката на нашето време е че вие самите можете да правите лекарства, каквито са ви нужни. Например, взимате бутилка и наливате в нея вода от чешмата - или светена, може и йонизирана – каквато и да е. Вземете лист хартия и напишете: „Това е моето лекарство против депресия и аз се възстановявам бързо!” - Като го напишете, го сложете под шишето и ги поставете до главата си на леглото. Помнете, че всичко това трябва да се прави като на шега. На сутринта, като се събудите, отпийте от водата. При тези действия водата си променя структурата. Вече са се правили такива експерименти, след което са проверявали структурата на водата и тя се е оказвала различна. Всичко зависи от дълбочината на съзнанието и вярата ви. Всички процеси трябва да протичат на ниво детско възприемане – колкото по-леко се отнасяте към съвременната действителност, толкова по-добре и по-бързо ще се получават нещата при нас.
Наясно ли сте, че смехът променя съзнанието? Лекият смях като при децата е съзидателен. Той притежава същите вибрации, които резонират със Синия Магнитар в центъра на Галактиката. Да се посмеем, значи да влезем в резонанс с Космоса.
Забелязали ли сте, че на улицата има много пъстри мимове? - Те изкарват хората от хралупите им...
Усмихвайте се на себе си пред огледалото! Станете приятели с отражението си. Тази усмивка изработва особен хормон - окситоцин. На мозъка ви му е все едно дали се усмихвате преднамерено или наистина ви е смешно. Тази усмивка пуска в действие сакралните процеси за подмладяване на вашето тяло. Има шест научни открития на тази тема. Преди окситоцина е бил изключително женски хормон. Това е хормонът на майчинството, на привикването към бебето, за да има мляко в гърдите, за да не се застоява то… Ние минахме през Прехода и този хормон започна да се появява и при мъжете. Не се плашете, няма нужда вие да раждате и да кърмите. Това е хормонът на радостта! Вече го изследваха от всички страни в лабораториите и го нарекоха „хормон на високата етика и високия морал. Хормон на нравствеността”.
Какво се получава, като се поусмихвахте пред огледалото? - Получихте Висока етика или Жива етика, както казваха Рьорихови. Всичко това става благодарение на смаления водород. Едно действие, а „повлякло” след себе си ВСИЧКО!
Какви други новини има?
На Земята има тенденция за планетарно подмладяване… При това, усмивката задейства цели биохимически каскади - даже биоядрените каскади, доколкото атомътна водорода се отнася към елементарните частици. И когато той се съединява с органиката, се раждат ядрено-органични каскади, наричани от науката „кваркомионни полета”. Това е същият този Златен нимб или Сребърен нимб, който е светлина, родена от взаимодействието на тези полета.
Сега може да се свърже всичко – органиката и духовния смисъл.
Преди под ноктите имаше само белтък, който се занимаваше единствено с възпроизводството им. Нещо като вечен двигател – никой не е изучавал защо растат ноктите, а с това се е занимавал белтъка. От ноември до декември 2013 г. белтъка изведнъж започнал да се активизира и от тогава започнали да го намират навсякъде в организма: в епитела, в косите, в корема – невронната мрежа била белязана с този белтък. Откъде се е взел там, какво прави там? Изяснило се, че той се отнася към съвършено уникален древен набор от кодове за самовъзстановяване на генетичната структура на човека. Накратко казано - „вълшебна пръчица”… Точно тази вълшебна пръчица започнала да се активизира в местата, които имали нужда да се възстановят. Много удобно нещо от серията Планетарно подмладяване. Белтъкът сам знае къде трябва да отиде. Ние просто трябва да се доверим на тази нова работеща структура, защото тя ни се доверява.
Носът може да усети миризма, може да усети формата на миризмата, а също така може да усети и светлината. Не да я види, а да я усети.
Промени се радиацията, промени се излъчването на Слънцето, и съответно гама-радиацията.
Ето и друга новина. Доколкото за смаления водород гама-радиацията е естествено излъчване, то и мозъкът ни вече може да излъчва гама-радиация, но тя не е разрушителна. Ние се състоим от същия този смален водород. А сега, помислете,: преди гама радиацията е била смъртоносна, а днес ние я излъчваме и даже се лекуваме с нея. Фактически, във всеки от нас работи по един малък андронен колайдер.
Започна да работи и мозъка на сърцето. Вие наясно ли сте, че сърцето си има свой мозък? Той е заработил през 2012 г. - и не е един, а три мозъка! Като знака на Рьорих – три кръга в един кръг. Много е удобно - можем да мислим и с този мозък…
Има още и мозък в корема, който управлява вътрешните процеси. Това започва да се използва от лекарите, когато медикаментите не помагат. Има напреднали лекари, които използват тези открития за възстановяване.
Разкриват се кодове на мозъка, които свързват мозъка на сърцето с мозъка на корема. Сам по себе си, мозъкът резонира на високата вибрация на Вселената, която ние наричаме „изкуство”. За изкуството е нужно изменено състояние на съзнанието, което наричаме вдъхновение. То е много е важно, когато с изкуство по време на Квантовия преход започват да се занимават жените. В жената започва да се разкрива нейният дълбочинен ипостас, който всички са наричали „Богиня” или „Женско божество”. На земята дълго време жените ги пренебрегваха, за сметка на мъжете. Такъв беше опитът на триизмерната материя, а сега всеки от нас се завръща при себе си. Започва синтез за изравняване на всички наши скрити проблеми, за което помага творчеството. Не е важно плетете ли, рисувате ли, строите ли, готвите ли, четете ли, фантазирате ли, цветя ли отглеждате - не е важно какво правите. Важното е, че започват фантастични процеси: от базово възстановяване до озарение в много дълбоки планове - във вас самите. Не е секрет, че когато мъжете са правили открития, винаги близо до тях се е намирала жена, която е изпълнявала ролята на проводник или антена. А сега всеки сам достига до своя собствен космически проводник за синтеза.
И клетъчният механизъм стана друг. Клетката придоби друга форма на работа и цикъла й на работа стана друг. Водата в клетката изпълнява функцията на неврон - и от нас се иска съвсем спокойно да възприемаме случващото се. То може да бъде нестандартно, диво, но си кажете – „Случва се!” И вашият мозък няма да се затвори в себе си от страх.
На снимката на аурокамерата се вижда бяло петно на нивото на сърцето. Все едно става разкъсване между жълтия и зеления цвят. Т.е., разкрива се многомерността на мозъка, многомерността на тънките полета на хората. На снимката се вижда, че има тенденция за намаляване плътността на материята.
Ако се снимате и при вас се появи такова петно, при което то може да се намира и на нивото на половата чакра или на гърлото, или на сърцето. Това е съвсем нормално явление. Вече по друг начин работи мозъкът.
Ако преди човек е виждал многомерната реалност (тънкия план), го вкарвали в лудницата. Но сега мозъкът разкрива себе си и много хора започнаха да виждат многомерния свят на тънката реалност. Светът изтънява и това става норма.
Сега трябва да мислим не преди да кажем нещо, а да мислим преди да помислим, защото веднага тръгва процесът на материализиране. Някой може да каже, че материализираме не ние, а някаква божествена енергия, като ние просто сме се оказали в дадения момент в дадената ситуация… НО!!!
Във всички случаи, ние сме тази божествена енергия. Ние притежаваме много повече от 7, 12 или даже 49 чакри. Те са свързани с центъра на Галактиката - и по-нататък. Тази, същата мигновена материализация означава, че Пространството, Вселената, Висшият Разум ни е дал достъп до нас самите.
Това не го прави някой вместо нас, а ние с вас самите го правим. Аз, вие - всеки, който изказва намерение. Затова трябва да мислим! Да мислим, преди да помислим …
За тези, които не знаят за това: Светът, на практика, се раздели по време на Квантовия преход. На тези на които им е необходима материална еволюция - да живеят в насилие и негативизъм; и на тези, които са избрали Пътя на съзнанието, Пътя на еволюцията. Сега сред нас се намират и едните, и другите.
Тези, които си отиват, остават с мислите си. За тях те са всичко… Те имат други постъпки и действия.
А ние, които оставаме, имаме други действия. Сега протича физико-психически момент – ние преставаме да се виждаме един друг. Вече започна да става така, че ние можем да преминаваме един през друг, без да се забелязваме и без всякакъв дискомфорт. Става разделяне на Реалностите – едни отиват наляво, други - надясно.
Тези, които са избрали духовната еволюция ще мислят преди да си помислят. Набирането на опит няма да мине гладко.
Как да използваме божественият подарък? - Като за начало , трябва просто да знаем за него. Зареждайте вода, вместо лекарства. Например, за болки в петите или за брадавици и за почистване на кръвоносните съдове. Напишете на лист хартия, поставете отгоре му чаша с вода и ги сложете до главата си за през нощта, а на сутринта изпийте водата.
Така е правил Чумак, а сега това може да го направи всеки от нас.
Има вълшебна фраза: „В моята реалност всичко се получава!” - и казвате желанието си леко и изящно!
Това не е афирмация и няма нужда дълго да я повтаряте. Всичко се изпълнява леко и бързо – казваш го и отиваш да си гледаш работата… Най-важното е,да почувствате това, което казвате. Да се научите да се доверявате на Пространството. Започнете от бита… кажете на хлебарките - привет! В моята реалност няма хлебарки. Това може да се приложи към отношенията ни с децата, към самочувствието ни, към транспорта, към получаването на информация, към покупката на нещо, към чиновниците... Експериментирайте!
Валентина Миронова, биофизик, работила в Космическия Център 20 години, със специалност „засекретени открития”.


Публикувано от Малинка Копи