Крадецът на радиоапарата

Крадецът на радиоапарата

БАШАР >>> Помни, че физическата реалност е само едно огледало, само едно огледало. И ако видиш намръщена гримаса в отражението, ти не можеш да отречеш съществуването й, защото тя идва от собственото ти лице! Така че ти отричаш собственото си съществуване. Отново: ти можеш да си кажеш: „О, аз не предпочитам това състояние, но няма да го отричам, защото като видя гримасата в огледалото, аз виждам, че не съм в състоянието, в което предпочитам да бъда. Ето защо благодаря ти, Гримасо. Сега аз ще те обърна наопаки и ще се усмихна, защото това е, което предпочитам. Не ме интересува дали ти ще ми се усмихнеш, но ти си ми показала, че аз предпочитам да се усмихвам. Ето защо аз се усмихвам”. И виж ти, какъв шок - отражението ти се усмихва! Защото то няма друг избор, когато ти най-накрая решиш да се усмихнеш на всичко, което се случва, защото ти знаеш, че то ще ти послужи по положителен начин, защото казваш, че така ще бъде. Ако ще предявяваш изисквания, предяви ги към себе си - че ще приемаш всяко едно преживяване в живота си, защото то може да има двойно предназначение. И ти предпочиташ то да ти служи положително, или предпочиташ то да ти служи отрицателно?

Участник: Положително.

Башар: Тогава изисквай от себе си да третираш всяка една ситуация по положителен начин и винаги ще извлечеш положително преживяване, без да отричаш това, което не предпочиташ.

Участник: Можеш ли да ми дадеш пример за това?

Башар: Да, мога. Ние сме разказвали тази история преди. Крадецът на радиоапарата? Запозната ли си с това?

Участник: Не.

Башар: Добре. Един приятел на медиума е страстно увлечен по музика. Той е музикант и едно от любимите му занимания било да слуша музика по радиоапарата в колата си, докато карал из вашия град. Той много искал да си закупи определен радиоапарат заради най-доброто качество звук, който издавал, но нямал достатъчно пари и нямало откъде да ги вземе. И следвайки идеята да следва най-силното си радостно вълнение с най добрите възможности, с които разполагал, той закупил малко по-лош радиоапарат, който можел да си позволи и който все пак му причинил радостно вълнение, каквото отговаряло на възможностите му. Следиш ли мисълта ми дотук?

Участник: Да.

Башар: Той монтирал радиоапарата в колата си, но една седмица по-късно някакъв крадец разбил колата, повредил арматурното табло, откраднал радиоапарата и избягал.

Сега ... много хора на вашата планета биха отрекли това и биха го приели като нещо отрицателно, нещо лошо:

„Защо това се случва на мен, нещо трябва да не е в ред, как можах да си причиня това, аз съм по-духовно настроен човек ...”

Участник: (смее се)

Башар: Това последното е много на мода във вашата реалност. И това е клопката, в която попадате. Няма нищо не духовно в това, което току-що описах!

И тъй като този човек знаел това, той запазил положително присъствие на духа и си казал:

„Аз не зная как това може да ми бъде от полза, но то трябва да ми послужи, защото аз така предпочитам! Аз предпочитам това да ми послужи положително. Нямам никаква представа как това може да стане, но зная, че трябва да е така”.

И запазвайки това си състояние, той направил обичайното за вашата планета - докладвал случилото се на застрахователя и получил компенсация за радиото и повреденото табло. Отишъл при един автомонтьор, който погледнал арматурното табло и му казал: „Изглежда зле, но всъщност не е. Мога много лесно да го поправя”. И направил това толкова бързо, че даже не поискал пари.

И след като си спестил парите, предназначени за поправката на таблото, нашият човек се оказал с пари от застрахователя, които били до последното пени достатъчни за закупуването на радиоапарата, който първоначално желаел, но който преди не можел да си позволи. Така стават нещата, когато им позволим да се случат. Ако беше подходил с отрицателна вибрация: „О, това е ужасно, това не може да бъде, не мога да приема това”, тогава той може би нямаше да получи тази сума от застрахователя, може би щеше да попадне на автомонтьор, който да му вземе двойно повече от наличните пари за поправката на таблото, която в случая му излязла безплатно ...

Разбираш ли? Той е щял да привлече вибрация, подобна на тази, която е щял да е излъчва. И е щял да има отрицателно преживяване, защото е щял да вложи отрицателен смисъл.

Но той придал положителен смисъл, макар да нямал и идея как това би могло да му послужи. И нямало никакво значение какво било намерението на крадеца, нямало значение, че крадецът може да е следвал сценарий, основан на страх, на чувството, че е онеправдан и че трябва да открадне, за да се почувства добре. Това нямало никакво значение, защото то не оказало отрицателно влияние на реалността на този човек. Това достатъчно добър пример ли е за теб?

Участник: Да, това бе един подарък, благодаря ти.

Публикувано от Mariyana Halacheva