Презентация: Наука и Духовност - Грег Брейдън

Презентация:

Наука и Духовност - Грег Брейдън

Предлагам Ви една кратка презентация, базирана на книгата на Грег Брейдън "Божествената Матрица".

РС, В три поредни недели – 7, 14 и 21 април от 17,30 ч. До 20,30 ч., съвместно с Дискусионен клуб „Парадокс“, ще проведем Курс „20 КЛЮЧА ЗА СЪЗНАТЕЛНО СЪТВОРЯВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА“ по книгата на Грег Брейдън „Божествената Матрица“. Лектор и водещ на курса Весела Стамболиева.

Който има желание да съпреживее, заедно с нас това Приключение по Пътя към Духа, моля да се запише на тел. 0899 873 961 - Христина Бързанова и на тел.0879 458 358 – Весела Стамболиева.

Стъпки за бърза съгласуваност

Стъпки за бърза съгласуваност

(Откъс от книгата на Грег Брейдън "Устойчивост от сърцето,

Силата да процъфтяваме във време на крайности")

Методът за създаване на съгласуваност сърце-мозък е уместно наречен метод за бързо съгласуване (Quick Coherence*Technique) и се свежда до две прости стъпки. Всяка стъпка поотделно изпраща сигнал към тялото, че е задействана конкретна промяна. В съчетание стъпките създават преживяване, което ни връща към естествената хармония, която е съществувала в нашите тела през по-ранен етап от живота, преди възпитанието ни да започне да разделя нашата сърдечно-мозъчна мрежа.

Стъпки за бърза съгласуваност

Стъпка 1: Фокусиране върху сърцето.

Насочете съзнанието си към областта на сърцето и започнете да дишате малко по-бавно от обикновено, сякаш дъхът идва от самото сърце. Тази стъпка е мощен метод сама по себе си и може да се използва, когато се чувствате претоварени от събитията на деня или просто желаете да се свържете по-силно със самите себе си. Докато забавяте дишането си, вие изпращате сигнал към тялото като цяло, и по-специално към сърцето, че сте на безопасно място и няма пречка да насочите вниманието си навътре.

 Стъпка 2: Активиране на положителни чувства.

Направете искрен опит да изпитате възстановяващо чувство като одобрение или грижа за някого или нещо в живота си.

Ключовото в тази стъпка е първо да създадете усещането по най-добрия възможен начин, а после да се потопите в това усещане, отново по най-добрия начин. Именно вашата способност да поддържате чувството ще насърчи оптимално разговора между сърцето и мозъка.

Както при всяко умение, навярно ще откриете, че колкото повече практикувате създаване на съгласуваност между сърцето и мозъка, толкова по-лесно става да го постигнете. И с тази лекота преживяването започва да става все по-естествено. С нарастващото ниво на лекота ще откриете и способността си да поддържате връзката за по-дълги периоди от време.

Ползвал съм лично тези умения през годините и мога от пряк опит да кажа, че действат. Открих още, че са успешни във всяка ситуация. Същественото за мен е, че всичко върви по-добре, когато има съгласуваност - независимо дали става дума за емоционална подготовка преди началото на труден разговор, или телефонно обаждане, реакция на неочакван шок от лоши новини от приятели или роднини или физическа подготовка, преди да се заема с йога или запис на музикално изпълнение.

20 Ключа за създаване на Реалността, Ключ 19 - Петте древни огледала на една връзка

20 Ключа за създаване на Реалността, Ключ 19 - Петте древни огледала на една връзка

  

Ключ 19: Нашите истински вярвания се отразяват в най-интимните ни връзки.

Божествената матрица ни дава неутрална повърхност, която просто отразява проектираното върху нея. Въпросът е - дали искаме да разберем езика или не. Може би по-добре е да се запитаме: разпознаваме ли посланията, които изпращаме до себе си, като Божествената матрица?

През XX век основателят на „Наука за ума” Ърнест Холмес заяви: „Животът е Огледало и отразява към мислещия онова, което той мисли”. Множество древни традиции признават тази връзка и ценят отраженията на връзките като път към цялостността и единство с Божественото. В древните книги ни се показва поредица от огледала, които ще се изправят пред всеки в даден момент от живота му. Макар да ги има винаги, изглежда, че има определен ред, в който ще ги разпознаем. В тези духовни традиции се вярва, че докато изцеляваме своите чувства, ние създаваме Шаблоните, които позволяват на нараняването да съществува. С други думи, за да преодолеем страха, който може да съществува в живота ни днес, първо трябва да създадем Шаблоните, които му позволяват да съществува.

Петте древни огледала на една връзка

Огледалата на нашата връзка са изредени в реда, в който обикновено ги заучаваме. Като правило най-очевидните Огледала се разпознават първи, като позволяват на по-дълбоките и по-недоловимите да се появят и изяснят.

Първото Огледало: Отражение на момента.

Ето в това именно е функцията на Огледалата - тяхната незабавност ни помага да разберем реалните основни връзки между привидно различаващите се събития.

Ако виждаме своите вярвания в Огледалата, значи те стават сега. Всеки момент, който виждаме, ни предоставя ценна възможност. Щом бъде разпознат, даден негативен Шаблон може да бъде изцелен. Първата причина, поради която той съществува, е именно, за да бъде разпознат. Най-често негативните шаблони се оказват вкоренени в трите Универсални страхове, които разгледахме в последната глава.

Когато виждаме своите вярвания, отразени в реално време в нашите връзки с другите, ние преживяваме първото от нашите Огледала и то е именно това: Огледало на момента.

Второто Огледало: Отражение на онова, което осъждаме в момента.

Разпознавате ли своите огледала?

Приканвам ви да разгледате своите връзки с най-близките ви хора. След това да признаете следите и характеристиките, които ви дразнят безкрайно и които направо ви влудяват. Запитайте се: Дали тези хора ме показват в този момент?

Може и да е така. Ако е така, ще познаете незабавно по чувството в стомаха си. Но ако отговорът е отрицателен, те може би ви разкриват нещо по-дълбоко и мощно от отразяването на онова, което сте. Щом разпознаете и признаете съществуването на това Огледало, веднага започва изцелението на навика ви да осъждате.

Щом разпознаем Шаблона на едно място и в една връзка, нейното ехо се отразява и в други.

„Благословията е освобождаване'' - Това е мощен ключ за трансформиране на нашите присъди и древната тайна, която ни освобождава от страданията на живота за толкова време, че да успеем да го подменим с друго чувство. Когато благославяме хора или неща, които ни нараняват, ние временно отлагаме цикъла на болката. Дали това отлагане трае секунда или ден, няма разлика. Какъвто и да е периодът от време, по време на благославянето се отваря врата, за да започнем своето изцеление от нараняването и да продължим напред в живота си. Ключът е в това, че за известен интервал сме освободени от своето нараняване и това ни позволява да пуснем нещо друго в сърцата и умовете си: силата на „красотата”.

Третото Огледало: Отражение на онова, което сме изгубили, отдали или което сме взели със себе си.

Когато се натъкнете на някого, който разпалва чувството ви за близост, призовавам ви да се потопите в момента. Нещо рядко и ценно се случва и за двама ви: вие току-що сте намерили някого, който е запазил именно тези парченца от вас, които търсите. Често това е двупосочно преживяване, като другият е привличан към вас поради същата причина! Използвайки силата си да правите разлика, ако имате чувството, че това е уместно, започнете разговор. За каквото и да е - за да поддържате контакт с очите. Докато разговаряте, запитайте се: „Какво виждам в този човек от онова, което съм изгубил, отдал, или от онова, което са ми отнели?”

Почти незабавно ще ви хрумне отговор - може да е нещо като чувство или осъзнаване, или ясен глас отвътре, който разпознавате и който е бил с вас от детството ви. Отговорите често са отделни думи или кратки фрази и тялото ви знае какво е от значение за вас. Може би вие просто забелязвате красотата в този човек, която чувствате, че липсва във вас за момента, или грациозността, или доверието, докато се изпълнява дадена задача, или просто излъчването на красота.

Вашата среща трябва да трае секунди или най-много - минути. Тези кратки моменти са вашата възможност да почувствате радост и екзалтация от момента. Това е намирането на част от себе си в друг човек - нещо, което вече имате, както и чувството за това какво е да се събуди това нещо.

За онези от нас, които се осмеляват да признаят чувството за близост при такива моментни срещи, Огледалото на изгубеното вероятно е нещо, което е пред нас всеки ден. Намираме цялостност в себе си, докато другите отразяват за нас нашата най-истинска природа. Гледаме своята цялостност и индивидуално създаваме ситуациите, които ни отвеждат там, където можем да ги намерим. Млади и стари, родители и деца, учители и другите са катализатори на чувствата.

В тези чувства откриваме неща, за които копнеем в другите, нещата, които са все още с нас и въпреки това са скрити в нашите маски на онези, които вярваме, че сме. Това е нормално и човешко. Разбирането на онова, което казват нашите чувства за нас, може да се превърне в нашия най-мощен инструмент в откриването на нашата най-голяма сила.

Четвъртото Огледало: Отражения на тъмната нощ на душата ни.

Това е едно от огледалата, отразяващи нашия най-голям страх.

Съществува фина и неуловима разлика между това да напуснем работата си, приятелите си и връзките си, защото сме цялостни, и, оставаме с тях поради страха, че за нас няма нищо друго.

В множество връзки хората остават, докато дойде нещо по-добро. Тази преданост може да идва от това, че не осъзнаваме какво правим, или защото се изправяме пред несигурността на това, че не знаем какво следва. Макар че това може да представлява Шаблон, за който не сме осъзнати, то все пак е Шаблон. Дали става дума за работа, любов или начин на живот, може да се окаже, че задържаме Шаблон, при който не сме истински щастливи и при все това - никога не сме казвали това на хората в нашия живот. Затова даже когато светът вярва, че нашият живот е бизнес, вътрешно можем да крещим за промяна и да се чувстваме объркани, защото не знаем как да споделим тази нужда с онези, които са ни близки.

Това е Шаблон, който изгражда негативност. Нашите истински чувства са маскирани като напрежение, враждебност или понякога просто липсват от връзката ни. Всеки ден работим или споделяме живота си и дома си с друг човек, докато сме емоционално отдалечени и в друг свят. Дали проблемът ни е с нашия началник, с любовник или дори със самите нас, ние правим компромиси, размишляваме и чакаме.

- Това време в живота ти не е свързано с връщането на това, което си изгубил, макар да е станало точно това. Онова, което си сътворил за себе си, отива много по-дълбоко от твоята работа и семейство. Ти просто си събудил в себе си сила, която може да се превърне в твой най-мощен съветник. След като си преминал през това преживяване, ти притежаваш непоклатимо доверие. Навлязъл си във време, което древните разпознавали и наричали „Тъмната страна на Душата”. Това е време в живота ти, когато ще бъдеш въвлечен в ситуация, която представлява най-големите ти страхове. Подобно време настъпва, когато най-малко го очакваш, и идва обикновено без предупреждение. Но всичко става само когато си готов. И когато всичко изглежда така, сякаш животът е перфектен, постигнатият баланс е сигналът, че си готов за промяна. Изкушението да създадеш промяната ще бъде нещо, за което обикновено копнееш цял живот и на което просто не можеш да устоиш. Иначе никога няма да направиш скока.

- Под „изкушение” нова връзка ли имаш предвид?

- Връзката е катализатор, който обещава, че ще се придвижим напред в живота.

Дори да знаем, че сме напълно способни да оцелеем, независимо от това какво ни подхвърли животът, не е в нашата природа да станем на другата сутрин и да кажем: „Днес ще отдам всичко, което обичам и което ми е скъпо, за да навляза в Тъмната нощ на моята душа.” Нещата просто не стават така. По-често се случва така, че най-големите изпитания на нашата Тъмна нощ като че ли идват тогава, когато най-малко ги очакваме.

Вероятността животът да ни поднася точно това, от което имаме нужда, точно когато се нуждаем от него, има перфектен смисъл. Както не можем да напълним чашата с вода, преди да отворим крана, така и препълнената ни емоционална кутия сигнализира на живота да ни изпрати промяна. Докато не задействаме потока, нищо не може да се случи. Но работата е там, че когато попаднеш на такова място в живота си, е много успокояващо да знаеш, че тук можеш да се озовеш единствено когато самият ти си задействал ключа. Съзнателно или не, ние винаги сме готови за онова, което животът ни поднася.

Познавам хора, които са толкова заредени със сила след изцеляването на своите Тъмни нощи, че почти предизвикват Вселената да им представи поредната! Правят това, защото знаят, че щом са оцелели след първата, могат да преживеят всичко.

Само когато имаме такива преживявания, без да разбираме какво представляват те или защо ги имаме, можем да се окажем заключени с години или дори цял живот в Шаблон, който може да открадне от нас всичко онова, което ни е толкова скъпо - например самия живот.

Петото Огледало: Отражения на нашия най-велик акт на състрадание.

Каква мярка за сравнение използвате вие?

Коя е отправната точка за сравнение, която използваме, когато измерваме нашите успехи и провали в живота?

„Несъвършенствата” представляват защита

Ние сме своите най-големи критици. Поради това Петото Огледало се нарича „нашият най-голям акт на състрадание”. Става дума за състрадание към самите себе си - какво сме и в какво сме се превърнали.

С това Огледало на самите себе си от нас се иска да допуснем със състрадание съвършенството, което вече съществува във всеки момент от живота. Това е вярно, независимо по какъв начин останалите виждат този момент или какво в действителност се оказва. Докато не придадем значение на своя принос към резултата, всяко преживяване е просто възможност да изразим себе си - ни повече, ни по-малко.

С какво би се различавал животът ви, ако оставехте всичко, което правите, да бъде перфектно по начина, по който е, независимо от това какво се окаже? Ако всичко, което правим, е максималното, на което сме способни, не го сравнявайте с нищо – нима то може да бъде нещо друго, а не страхотно? Ако даден проект, връзка или училищна задача не се реализират както сте очаквали, винаги можете да се научите от преживяванията и следващия път да направите нещата различно.

В Божествената матрица това е начинът, по който се чувстваме - нашето представяне, външен вид и постижения, - това се отразява обратно към нас като реалността на нашия свят. Като се има това предвид, най-дълбокото изцеление на нашия живот може да се превърне в акт на състрадание. Това е любезността, която даваме на себе си.

Отвъд Огледалата

Докато определено съществуват и други Огледала, които ни показват още неуловими тайни от нашата истинска природа, онези, които предлагам тук, са Петте Огледала, които позволяват нашето най-мащабно изцеление във връзките ни. В хода на този процес ние откриваме своята най-истинска сила като създатели в Божествената матрица. Всяко Огледало е стъпка към по-високо ниво на лично майсторство. Щом веднъж ги научите, вече не може да ги забравите. Всеки път, когато разпознавате някое Огледало на определено място в живота си, съществува вероятност да откриете същия Шаблон, разиграван и в други области.

От моя гледна точка ние не сме способни на друго освен на духовен живот. Иначе казано, като същества от дух ние можем да имаме само духовни преживявания. Независимо от това как може да изглежда животът, аз вярвам, че всички пътища ни водят до едно и също място. Така погледнато, дейностите от всекидневния живот не могат да бъдат отделени от нашата духовна еволюция - те са нашата духовна еволюция.

Начинът, по който решаваме всяко от предизвикателствата, пред които сме изправени, може да бъде точно пътят, който сме дошъли да изследваме.

Седемте Огледала на Есеите

Седемте Огледала на Есеите

Грег Брейдън

РС, Да осъзнаем света, в който живеем...

Да осъзнаем, че този свят не е извън нас, че този свят сме самите ние...

Да погледнем в Огледалото, което отразява единствено и само

нас самите, всеки един от нас - Човеци, решили да посетят тази Земя...

Весела Стамболиева

Първа част

Втора част

Кои са есеите?

Названието им произхожда от арамейската дума асия, т.е. божии слуги, светци. Тяхната любов към човека, проявявана в любезност, равенството помежду им, братските им взаимоотношения, надминавали всички думи. Тези духовни общности-комуни се били посветили на запазване древното учение и подготовка на пътя към новата епоха на Рибите – време за навлизане на Христовите енергии в света. Те живеели в проста хармония с цялата природа, следвайки духовната мъдрост на своя вътрешен глас, което будистите наричат „изживяване на своята дихарма”.

Древните Есеи определили най-добре ролята на нашите лични взаимоотношения и ги класифицирали.

Чрез Седемте Загадки, които нарекли ОГЛЕДАЛА на Взаимоотношенията, които ние ще преживеем, всеки един от нас по време на своя живот, просто като живеем живота в присъствието един на друг.

Живеем в свят, който е изграден на основата на закона на привличането – всичко, което си мислим, чувстваме, представяме и казваме, се случва, привличаме го, без значение дали го искаме или отричаме.

Вселената „спомага” тези неща да се сбъднат, именно, защото сме „изпратили” енергиен „сигнал” за това, което е в главата ни, като мисли и или усещания. Всеки момент от нашия живот реалността, в която сме се превърнали вътре в себе си, е огледално отразена към нас. Тя е отразена чрез действията и изборите, чрез думите на онези, които ни заобикалят.

Ето какво означава всяко едно от седемте огледала на есеите.

Първото огледало отразява това, което е в момента, отражението ни точно сега. Това, което сме ние самите.

Нещо, което правим, в което грешим или с което нараняваме някого. Това, което сме ние.

Това, което „изпращаме” енергийно, то се връща като бумеранг пред нас, отражението му виждаме в околните.

Общо, връзка между това, което ти „отразяват” и показват хората и това, което си ти, твоите мисли.

Това, което липсва в отношението на хората спрямо теб, значи ли, че това е качеството, което липсва на самия теб?

Да, хората около теб са твоят вътрешен облик. Това са проекциите на самия ти – енергия, мисли, поведение, чувства.

Второто огледало на Есеите, отразява това, което осъждаш точно в този момент, а не това, което си. Критичното „ти”, завишено изискване към нещо, към качество.

Нещо, за което сме били „предупредени” с „лампичката” на интуицията вече преживяното, за твоя „зъл близнак”, например. Колко пъти сме се чувствали така сякаш попаднали в сходна с миналото ни ситуация? И колко пъти сме обръщали внимание на този „знак”, че нещо ще се случи, нещо което ще доведе същите или подобни чувства? Това е предизвикало негативно усещане у нас и в този облик на огледалото срещаме страха си, срещаме взискателността си и „присъдата”, с която заклеймяваме това усещане.

Това е нещо, от което сме били наранени или нещо, в което обвиняваме някого. Или пък, постъпка в миналото, за която не сме си простили. Добре е да знаем, че когато осъждаме някой друг с емоционален заряд, е много вероятно да осъждаме самите себе си.

Хората, които са ви най-скъпи, какво показват те, това, което сте вие в момента, или това, което яростно осъждате? Те са вашето огледало за правилното и неправилното, което възприемате вие, а не те, защото те са пречупения ваш образ.

Третото есейско огледало на взаимоотношенията е едно от може би най-лесно разпознаваемите.

Огледалото, което усещаме всеки път, когато се намираме в компанията на някой друг. Погледнем ли в очите му, усещаме онзи заряд, който може би никога досега не сме чувствали. Или пък е може би нещо, което не сме си позволявали да усетим. Или сме усещали някога, но сме си забранили това чувство или някой го е откъснал от нас.

Защо чувстваме този заряд, този магнетизъм и привличане?

Когато усетим човек, който е олицетворение на нещата, които сме загубили, тогава ние биваме привлечени към тази личност и я чувстваме сякаш виждаме себе си. Чудим се: „Какво в този човек е онази част от мен, която съм загубил, отказвайки се от нея или защото някой ми я е отнел, който има власт да го стори?” Всяко взаимоотношение с другите е всъщност взаимоотношение със себе си и често се опитваме да си върнем онова, което сме изгубили. Всичко това може да бъде поправено вътре в самите нас.

Поправката ще стане реална, ако си „позволим”, ако намерим онова забравено, отхвърлено от самите нас чувство и го сграбчим. Защото мисля, че няма напълно откъсната част от нас. Тя е по-скоро дълбоко заспала, упоена от самите нас. И по-лесно в този случай е да я преоткрием в някой друг и да се задоволим с това. Истинското удовлетворение ще е, ако разбудим заспалото, възкресим „мъртвото” в самите нас. Само и единствено тогава ще гледаме с реални очи на себе си, позволявайки си света от чувства, които сме си забранили.

Само тогава ще бъдем пълноценни за нас и за хората около нас, без да търсим себе си в тях, а да виждаме това, което те имат да ни дадат, обогатявайки душевния и емоционалния ни свят.

Четвъртото огледало е енигма от малко по-различно естество.

Най-мощното огледало.

В живота си често следваме модел на поведение, съграден не от привички, навици, възпитание, от родителите ни, а от самите нас. Пристрастени към този модел, ние лека-полека започваме да се отказваме от неща в живота ни, които са ни наистина ценни.

Виждаме парчета от себе си, който се откъсват и отдалечават от нас. Пристрастието не е като онова към алкохол, наркотик, то може да се свързва с пристрастяване към определен начин на живот, материално положение. Хубавото на този тип начин на живот, на това поведение е, че то е съградено не за няколко часа, а е развит с постоянство във времето.

Отказвайки се от важни за нас неща (семейство, приятели), ние се отдаваме на смятания за нас правилен модел на живот. Този модел може да ни направи слепи за малките неща, които мислим за ненормални, но те не са.

Например, срещайки някой някъде навън, проблясва искра на привличане, но за да не нарушите модела си, според който отдаването на внимание на случилото се, е грешно, си измисляте нещо, с което да си отнемете вниманието (поглеждате сградата отсреща, отмятате глава на другата страна или просто подминавате). По този начин Вашият модел „ограбва” от моменти на приятно усещане, вие губите красиви, емоционални мигове. Съзнавайки тази загуба, хубавото на модела е, че може да бъде променен от самите нас, да се „излекуваме” от него.

Дори не сами да сме се лишили от важните неща за нас, а да са ни отнети, ние ще се сблъскаме с тях, с хора-огледала, които така ще приличат и олицетворяват загубеното от нас, отдадени на това, което искаме, за да оцелеем.

Ако можем да се поучим от огледалото срещу нас и си отговорим на въпроса : Какво ми е отнето, какво съм загубил?, ще се изумим колко огромна част от нас липсва. И как най-доброто, което бихме могли да направим, е да се опитаме да „възвърнем” изгубеното или да го изпишем като мъдрост в душите си. Да знаем кое е редно да жертваме или да позволим да ни бъде отнето и кое – не.

Петото огледало за взаимоотношенията ни позволява да видим повече защо сме живели животите си по определен начин, отколкото останалите огледала. Това е огледалото, което нашите родители ни показват в живота ни и времето, което прекарваме с тях.

Да допуснем възможността действията им да отразяват огледално нашите очаквания за самите себе си в една сакрална връзка – тази между нас и родителите ни. Чрез тази връзка, когато виждаме нашите родители, всъщност те ни показват нас самите и какви представи и очаквания имаме. Например, ако се чувстваме потиснати, ако се чувстваме недостатъчно добри в очите на родителите си и това, което правим не ги удовлетворява, то всъщност е много вероятно това да не е тяхното мнение, а нашето вътрешно вярване, че ние не сме достатъчно добри и не те, а ние да не сме удовлетворени реално от нас.

Нашите майка и баща са като богове за нас. Освен огледалото, в което се виждаме чрез тях, то те не „вършат” само тази работа. Те са нашите примери, те са нашите учители за това как ще се отнесем в дадена ситуация към някакво обстоятелство, те са нашия „модел” , когато самите ние открием себе си и нашият собствен модел, тогава чак родителите ни ще са повлияли достатъчно, за да се самоопределим, но ще сме се само оценили достатъчно, за да изградим себе си, а те да живеят без да е необходимо да се вглеждаме постоянно в тяхното огледало. Ще избираме половинката си сами, ще правим и много други избори, неосъзнавайки понякога, че всеки от тях е повлиян от отношенията ни с родители ни. Повлиян, но не продиктуван, с тяхна помощ, но в по-голямата част от самите нас.

Шестото огледало отразява търсенето на тъмнината или по друг начин казано – онова, което остава в тъмната нощ на душата ни.

Това се случва, когато се срещаме с най-големите предизвикателства, с най-големите си страхове и събираме средства, нужни ни да се изправим пред тях и да ги разрешим. Да ги победим. Борбата с тъмата показва и развива качествата ни. Най-важното, което трябва да запомним е, че душата ни дава тези възможности и умения, за да израстваме, да се развиваме, да се поучаваме , а не да се приемаме като жертви.

Всеки човек крие повече от едно лице. В себе си той има мрак и светлина, които работят в негова полза. Тези черни и светли части от нас са в наша служба, те ни помагат да открием себе си и да узнаем същността си колкото е възможно по-добре.

Тези две сили държат огледала, между които можем да опознаем себе си. Опознавайки най-светлата част от Светлината ни и най-непрогледния мрак в Тъмнината ни, в самите нас, в нашите души.

Мъдрост е да опознаем Светлината и Тъмнината в нас, не се стига по пряк път до нея, но когато опознаем тези две сили, ще се запознаем с това как сме „програмирани” самите ние. С какъв ресурс разполагаме, за да се борим с мрака в нас, по този начин, оборвайки го, ще успеем да се извисим над негативната част от себе си и да се усъвършенстваме. Да станем нещо по-добро за самите нас и за хората около нас.

Седмото огледало на Есеите е свързано с това отражение на самите нас, отразено в нас. То е отражение на това, което мислим за себе си. Тук фокусът се измества от околните, влиянието им и това какво ни показва, тук важно е нашето възприятие за самите нас. Оценката, която си поставяме.

Начинът, по който размишляваме за нас. Тоест, тук най-добре е илюстрирана поговорката – „Каквото посееш, това ще пожънеш”, защото това, което даваме на света си, ни бива връщано, точно както при третия закон на Нютон „Всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие.”

Ние получаваме от хората грубо отношение, само защото се отнасяме грубо с тях. Обкръжени сме от положителни хора и емоции, само защото това „разрешаваме” да се „отрази” от самите нас.

Смятам, че това огледало трябва да е с най-поучителен ефект за нас. Доказано е, че каквото излъчиш към Вселената и хората около теб, то точно това ще ти бъде върнато.

Ако не се уважаваме достатъчно и смятаме, че не заслужаваме да получим любов или ако не виждаме красотата си, другите ще отразяват това и няма да ни оценят по достойнство, също така няма да забележат красотата ни. Ако сме жестоки и студени към останалите хора и те ще се отнасят с нас така. Важно е да се научим как да бъдем състрадателни към себе си и да се обичаме и да се приемем такива, каквито сме без да се осъждаме.

Защото най-жестоката присъда е не тази на хората, а тази която си поставяме ние. С влизане в сила на решението да сме по-положително настроени към себе си, да се обичаме (защото човек не може да обича истински, ако не обича първо себе си), да живеем по начин, носещ ни радост и красота, ние ще забележим, че тази смес от положителни емоции ще бъде постоянно около нас. Но само, ако повярваме в силата на това огледало, че отношението на хората, зависи от нашето, привличаме това, което излъчват сърцата ни.

Тези седем огледала могат да ни служат като насоки, като начин да се опознаем, да знаем докъде сме стигнали в самоусъвършенстването си и себеопознаването си.

Тези огледала ще ни накарат да се замислим в кое от тях повече се „оглеждаме”, в кое трябва да забравим, че сме се оглеждали или коя емоция от „отражението” искаме да забравим или пък да помним.

Седемте огледала на Есеите са начинът, схемата, която ще ни даде отговори на често задавани въпроси от самите нас за самите нас!"

Източник на текста: Миг от вечността

Великият преход се извършва сега

Великият преход се извършва сега

Грег Брейдън

Интервю на Уин Фри, проведено през юли 2002 г.

Уин Фри: Вярно ли е, че магнитните полюси на Земята сега се намират в процес на преместване?

Грег Брейдън: В периода май-юни-юли 2002 г. някои много уважавани и добре известни научни журнали за пръв път заявиха, че този процес наистина е започнал.

Връщайки се назад, в 1960 г., ние откриваме, че геолозите са били уверени в това, че Земята периодически променя местоположението на своите полюси в противоположна посока. Причина за тази увереност били резултатите от изследването на образци от земното ядро, леда и изкопаемите, а също и изследването на магнитните частици, които се намирали в определено положение в минните залежи. Геолозите били до такава степен уверени в този феномен, че дори направили карти, на които отбелязали как са се сменяли местата на полюсите през последните 4,5 милиона години. И те стигнали до извода, че за това време е имало не по-малко от 14 такива смени на полюсите.

По това време учените предполагали, че последната смяна на полюсите е станала по време на Ледниковия период т.е. преди 10-12 хиляди години. И те били уверени, че полюсите отново ще сменят местата си, но предполагали, че такава промяна ще стане след хиляди години, така че нямало място за беспокойство.

Но през 90-те години на миналия век включително до тази година (юли 2002 г.) геолозите направиха и продължават да правят корекции в тази информация. До тогава те казваха, че такова събитие може да се случи след хиляди години. След това започнаха да говорят, че това може да се случи след стотици години. Но сега, благодарение на доказателствата получени при изучаването на образци от ледовете на Гренландия и Антарктида, става дума за това, че смяната на полюсите може да се случи през следващото десетилетие!

Но днес можем с увереност да кажем, че смяната на полюсите става точно сега. Ние преживяваме това в днешно време. И ние не знаем какво означава това незвисимо, че то се е случвало 14 пъти за 4,5 милиона години – никога досега такава смяна на полюсите не е наблюдавана едновремнно от шест милиарда души населяващи Земята.

Уин: Вие казвате, че това е общоизвестен факт?

Грег: Това е общоприет факт от хората, на които такъв род информация просто им е небходима. Например в правилата на Федералната Авиационна Асоциация се казва, че при промяна на положението на полюсите с 5–8 градуса, летищата трябва да преномерират летателните коридори, за да ги приведат в съответствие с магнитните линии, по които се ориентират пилотите. Летище St.Paul в Минеаполис беше първото летище в САЩ, на което се наложи да направи такава корекция в съответствие с тези правила и за тази цел те изразходваха около 85 хиляди долара.

Във времето май-юни-юли 2002 г. такива списания като “Природа”, "Наука”, "Научна Америка” и “Новият Учен” публикуваха доклад, в които се казваше, че ние определено изживяваме процес на смяна на магнитните полюсите, а след това вече Информационната Агенция (“Асошиейтед прес”) подхвана и разви тази тема.

Учените си нямаха понятие как ще се отрази всичко това на електромагнитната решетка на планетата. Нещо повече, те не знаеха как това може да се отрази на имунната система на човека. Алтернативната система на лечение показа, че съществува тясна връзка между магнетизма и имунната система и това преполага, че нашата имунна система може прекрасно да се настрои в съответствие с магнитното поле на Земята.

Ние знаем, че животните и птиците мигрират, като се ориентират по линиите на магнитното поле. Във връзка с това се появи предположение, че определени промени в магнитното поле на Земята са повлекли след себе си смяна на миграционните маршрути на птиците (което е станало, в частност, в Азия и Северна америка).

С измененията в магнитното поле могат да бъдат обяснени и случаите на самоубийства на китове: линиите на маршрутите на китовете, по които те се ориентират по време на миграция, са изменили курса си и са ги водили към бреговете. Ако се опитаме да ги върнем във водата, те, все едно, ще следват магнитните линии, които са ги довели до брега и в края на караищата те ще загинат на брега.

Да, мога да кажа, че сега това е известно на всички. Най-уважаваните научни списания признаха факта, че ние преминаваме през смяна на магнитните полюси. И независимо от това, че не знаем до какво може да доведе всичко това, за отбелязване е, че тези сведения се обсъждат на страниците на сериозните прогресивни издания, а не в псевдонаучната преса.

Уин: Кога е бил признат за първи път фактът на смяна на полюсите?

Грег: През юни-юли 2002 г. Хората ми пишеха на електронната поща, даваха своите отзиви. А също лично видях няколко отзива в списанията.

Уин: Ще оцелеем ли след приключване на смяна на полюсите?

Герг: Всеки отговор на този въпрос се намира по-скоро в областта на предположенията, отколкото на потвържденията, тъй като в традиционната история на човечеството, която е официално документирана, нищо подобно не се е случвало. От друга страна има национални предания, в това число древноюдейското библейско предание предполагащо, че за последен път смяна на полюсите е ставала доста по-близо във времето, отколкото Ледниковия период, т.е. не преди 10–12 хиляди години, а преди около 3 600 години.

В някои народни предания за това време(преди 3 600 години) се казва, че слънцето изгряло, както обикновено от запад, стояло на небето повече от един ден и залязло на изток. Но на следващия ден слънцето изгряло от изток и залязло на запад, както прави това сега.

В юдейската традиция също се споменава за това събитие, което станало по време на битка. Древните юдеи възприели това като знак показващ, че една от страните е получила небесно покровителство защото слънцето осветявало битката толкова дълго, че тя да може да завърши в нечия полза преди то да залезе.

Ние не можем да потвърдим тази информация изучавайки изкопаемите, защото 3 600 години са твърде кратък период от време, за да останат забележими следи в подземните залежи. Всичко което имаме – това са предания, митове и легенди, които са се запазили в устна форма и писмени документи.

Но това, което казват тези легенди е, че ако е имало такива събития в миналото, то хората все пак са оцелели. Разбира се, такъв ден може да се нарече най-странния ден в живота, но ако древните легенди не лъжат, такова нещо вече се е случвало и хората определено са оцелели. Макар че не знаем как е повлияло това на техния живот.

Уин: Имате ли предположение как смяната на полюсите може да промени съзнанието?

Грег: Съществува мнение, че съзнанието и магнетизмът се намират в определена взаимна зависимост. За да разберем как може да се прояви тази зависимост нека да я сравним с компютърната памет. Паметта за магнитните полета се държи на определено място в компютъра с помощта на електричество – акумулатор. Когато акумулаторът се изтощи, електичеството изчезва и паметта се губи. Необходимо е да запуснем операционната система отново.

Картината на смяната на полюсите изглежда примерно така: като се вземе под внимание мнението на изследователите, а така също и на потомците на туземните народи, може да се каже, че в периода, наричан от учените процес на смяна на магнитните полюси, става също и голяма промяна в съзнанието и неговото очистване. Просто в това време няма да я има силата, която е поддържала определен рисунък на магнитната решетка на Земята преди това. И когато се събудим след смяната на полюсите, то нашето съзнание ще бъде нашата истинска природа, нашата истинска същност. И паметта за всичко зло, за егото, или паметта за завистта, за всичко, което сме носили един срещу друг на личностно и национално ниво – всичко това няма да е вече част от нашето съзнание, част от новата електромагнитна решетка на планетата.

Много източници характеризират времето, което изживяваме сега и което те наричат Великото Очистване, именно по този начин. Те казват и това, че очистването става в дълбоката памет на съзнанието.

Уин: Тогава можем ли да направим извод, че паметта е свързана с магнитното поле?

Грег: Да, аз мисля така. Следва също така да се вземат под внимание странните случай с астронавтите, които напускаха земята и се отправяха в космоса по време на програмата „Аполон”. Когато човек лети около Земята на височина много мили над нейната повърхност, действието на магнетизма става практически незабележимо. И астронавтите започват да изпитват нещо, за което не са ги подготвяли, нещо което е пълна изненада за тях.

Когато наблюдавали планетата от космоса, у тях се събуждала интуицията и се появявали чувства на пробуждане и осъзнаване, каквито никога не са изпитвали на Земята.

По подобен начин някои мои приятели, които бяха във Виетнам се промениха напълно след връщането си у дома. Войната промени всички. За някои от тях промените бяха толкова болезнени, че те не можеха да говорят за тях, за други тези промени станаха катализатор и те говориха за тях непрекъснато.

Струва ми се, че един от специалистите отбеляза същия този факт с астронавтите, които никога повече няма да бъдат предишните хора. След като се върнаха на Земята, те бяха хора, които не знаеха какво да правят с опита получен в космическото пространство. Някои посегнаха към наркотиците и алкохола. Други използваха промените в себе си за създаване на доста позитивни и жизнеутвърждаващи проекти.

Един от представителите на втората група е доктор Едгар Митчел, който основа Духовна Научна Организация с цел да получи официално признаване на феномена на човешкото съзнание. Друг астронавт се зае да търси Ноевия Ковчег и действително го намери, застинал в ледовете на планината Арарат, точно на мястото, което посочва Библията.

Уин: Казано по друг начин вие подразбирате, че намирайки се извън зоната на действие на земния магнетизъм астронавтите са изпитали нещо като духовно пробуждане?

Грег: Те навярно са преминали през катарзис, когато не им е действал земния магнетизъм. Ние също можем да наблюдаваме нещо подобно, когато гледаме магнитното поле на Земята. То не е еднакво по цялата повърхност на земното кълбо. Съдейки по картата на Обществото за Геологични Изследвания на САЩ, магнитното поле се различава по своята интензивност: някъде плътността е много висока, на друго място, обратно, тя е много ниска.

Тези участъци на магнитното поле са се премествали от време на време и в това може да се види една от причините за миграцията на населението – хората навярно са следвали тези магнитни контури.

Нека да видим какво става в местата където интензивността на магнетизма е ниска, там където почти не се чувства неговото влияние: в такива места стават големи промени и се появяват новаторски идеи. А там където интензивността на магнитното излъчване е традиционно висока има застой. Впрочем там също стават промени, но значително по-бавно и е необходимо доста повече време за реализирането им в живота.

Ако аз идвам от друг свят и не зная нищо за населението на Земята и ако търся място, където вероятността за промени е най-голяма аз бих избрал мястото където се намира нулевия контур. И ако разгледате картата на магнитното поле на Земята ще видите, че тази точка преминава по западното крайбрежие на Северна Америка – през крайбрежието на Калифорния и по-нататък до Аляска. С други думи магнетизмът по дължината на западното крайбрежие практически е равен на нула.

Когато казваме „западното крайбрежие” подразбираме „чукнатата” Калифорния. Истина е, че Калифорния е едно от няколкото места, които са традиционно новаторски в технологиите, науката, модата, финансите и изкуството, защото там е заложена вероятността за големи промени.

На противоположната страна на Северна Америка има места с най-голяма интензивност на електромагнитно излъчване, там, където плътността на магнитното поле е много висока. И такива места лесно могат да се намерят в югоизточните щати – щатите, които традиционно се смятат за най-консервативни. Това съвсем не означава, че там не се случват промени, но, както и да е, всички промени там стават за по-дълъг период от време и хората трябва отначало да намерят много убедителни аргументи в полза на тези промени, за да се обърнат към тях и да не действат според традиционния възглед за нещата.

Уин: Значи там, където магнитното поле е с най-малка плътност, хората са по-отворени по отношение на настоящето?

Грег: Да, те са отворени да посрещнат промените. Но това не означава, че самите промени са хубави или лоши, правилни или погрешни. Тази мисъл трябва да се подчертае, тъй като съзнанието на хората определя характера на промените, тяхното качество.

Ще приведа един пример, които може да ви се стори ироничен: една от линиите с нулев магнетизъм преминава точно през региона на Средния Изток. Ще бъда по-точен – тя обхваща територията от Суецкия канал чак до Израел минавайки през крайбрежието на Червено море. Да, именно в този регион се намира нулевата линия на магнетизма. Това означава, че мястото там е богато на различни промени. Но отново ще поясня, че характера на самите промени, носещи в себе си както съзидателен така и разрушителен потенциал, се определя единствено от нивото на съзнанието на хората живеещи на съответната територия.

Уин: Значи не може да се каже лошо ли е това или хубаво?

Грег: Точно. Това е само вероятност за промени. В същото това време ние можем да наблюдаваме определено количество линии с нулев магнетизъм частично преминаващи през територията на бившия Съветски Съюз, а също и на Русия и в частност, през Сибир. И ние знаем, че политическият режим, който съществуваше в тази част на света, беше на своето място. Промените там се подготвяха бавно и болезнено, изискваше се много време и страдания. Но когато все пак това се случи, получи се ефекта на „снежната лавина” и всичко стана толкова бързо, че изглеждаше така, сякаш всичко се е променило за една нощ.

Така можем да отбележим колко интересен е факта за връзката на земния магнетизъм с човешкото съзнание, с възможността за поява на новаторски промени и решения.

На Земята има много места с висока и ниска вероятност за промени.

Уин: Нашите читатели навярно ще искат да знаят как е добре да посрещнат настъпващите промени?

Грег: Ще се постарая да бъда кратък, доколкото това е възможно. Струва ми се, че отговорът на този въпрос се крие в думите на нашите предшественици, древните Мъдреци, отпреди 2,5 хиляди години, но които са също така актуални за нас, както и преди 2 500 години: светът около нас не е нищо повече от огледало, което отразява това, което сме станали.

Ако виждаме света безсмислен и жесток, пълен със злоба и ненавист, който навсякъде кара нашите братя и сестри да страдат – това означава, че светът отразява нас като индивиди, като семейство, съобщество, нация. Не можем да кажем хубаво ли е това или лошо – всичко то е отражение на това, което сме ние в сегашния момент на човешката история. Състоянието на планетата е показател за човечеството като цяло, нейният механизъм за обратна връзка с нас.

Затова ако искаме да видим промени в нашия свят ние сами трябва да се променяме качествено всеки ден от живота си. Така, ако искаме да постигнем Мир, търпимост, съчувствие и опрощение на глобално ниво, ние трябва да станем всичко това. Още на масата за обяд. С нашите семейства. В училище.

Ние трябва да изискваме развлекателните програми да излъчват Мир, съчувствие и разбиране. Това не трябва да бъде скучно и сиво. Това може да бъде много увлекателно. Но в никакъв случай не трябва да се замества с безжалостност, безсмисленост, жестокост и безсърдечност.

Във всеки един момент от нашето ежедневие ние правим своя избор, който създава или отрича живота в нашето тяло – защото всички ние сме свързани чрез електромагнитната решетка на планетата! Нашият индивидуален избор попада в общата касичка на отговорите, която ще определи бъдещето на човечеството.

Ако искаме да видим колективни промени, всеки от нас трябва да се промени.

Уин: Много хора смятат 2012 година за време на извършване на глобалния Преход или Възнасяне. Какво Вие предполагате, че може да се случи?

Грег: Годината е много интересна: тя се среща в преданията на маите, във вярванията на древните египтяни, в някои християнски източници и дори в библейския код, който сам по себе си не е еднозначен.

Моето усещане е, че това може да стане всеки ден. Ако се концентрираме на определена дата и живеем готвейки се за този ден, тогава просто ще изпуснем живота. От моя гледна точка, ако живеем пълноценен живот всеки ден, ще можем да съпоставяме жизнения опит, който получаваме всеки ден, а също ще успеем да се възползваме от възможността да направим живота си по-честен и чист, да подобрим отношенията помежду си.

Ако сме честни, внимателни, грижливи и съпреживяваме взаимно нещата, ако изживяваме всеки ден докрай, това означава, че вече сме се подготвили за това, което може да се случи през 2012 година или кой да е друг ден в бъдещето.

Аз познавам хора, които запълват догоре вагони с храна и муниции в очакване на деня, когато светът ще се промени. Разбирам ги и мисля, че не е лошо да бъдем независими по въпросите на материалното обезпечаване. Но всичко, което видях, е безкрайна подготовка за конкретен ден, заради който те пропускат самия живот: те не забелязват красотата, тайната на живота скрита във всеки ден! Нали във възприемането на живота, във възприемането на неговата красота е заложен смисъла на цялата подготовка за очакваните големи промени!

Уин: С други думи, ако искаме да се приближим до тези промени с максимално положителни последствия за себе си, ние трябва да живеем всеки ден с максимално отдаване на любов, грижа и съчувствие?

Грег: Да, точно така. Трябва да преживяваме всеки ден съзнателно. Да осъзнаваме възможностите. Да познаем тези възможности, когато те застанат на жизнения ни път. Нали всеки ден ни дава възможност да бъдем търпими към вероизповеданието на другите хора, да прощаваме на онези, които са ни обидили или с нещо са ни раздразнили, възможност да примиряваме нашите съждения за другите, какво трябва или не трябва да има в нашия свят.

Ако подходим към всичко това съзнателно, тогава знайте, че ние променяме химията на своите тела, като променяме своето възприемане, чувстване и по такъв начин се подготвяме за Прехода, през който е съдено да премине нашата планета. Ако това има макар и някакво значение.

Уин: Несъмнено това има значение, поне за мен. Тъй като нашата беседа приближава към своя край, иска ми се да попитам – може би е останало още нещо съществено, което не засегнахме в нашата беседа?

Грег: За първи път в историята на човечеството съдбата на нашия вид, а също и на всички биологични видове на нашата планета зависи от избора на едно единствено поколение. И днес ние говорихме за това до какво може да доведе този или онзи избор.

Интервю на Уин Фри

Източник: http://www.spiralata.net/kratce/index.php/polezenpat/131-greg1

Дейностите от всекидневния живот са нашата духовна еволюция

Дейностите от всекидневния живот са нашата духовна еволюция

"От моя гледна точка ние не сме способни на друго освен на духовен живот. Иначе казано, като същества от дух ние можем да имаме само духовни преживявания. Независимо от това как може да изглежда животът, аз вярвам, че всички пътища ни водят до едно и също място. Така погледнато, дейностите от всекидневния живот не могат да бъдат отделени от нашата духовна еволюция - те са нашата духовна еволюция."

Грег Брейдън

„Божествената Матрица“