неделя, 17 март 2019 г.

20 Ключа за създаване на Реалността, Ключ 19 - Петте древни огледала на една връзка


20 Ключа за създаване на Реалността, Ключ 19 - Петте древни огледала на една връзка
  


Ключ 19: Нашите истински вярвания се отразяват в най-интимните ни връзки.
Божествената матрица ни дава неутрална повърхност, която просто отразява проектираното върху нея. Въпросът е - дали искаме да разберем езика или не. Може би по-добре е да се запитаме: разпознаваме ли посланията, които изпращаме до себе си, като Божествената матрица?
През XX век основателят на „Наука за ума” Ърнест Холмес заяви: „Животът е Огледало и отразява към мислещия онова, което той мисли”. Множество древни традиции признават тази връзка и ценят отраженията на връзките като път към цялостността и единство с Божественото. В древните книги ни се показва поредица от огледала, които ще се изправят пред всеки в даден момент от живота му. Макар да ги има винаги, изглежда, че има определен ред, в който ще ги разпознаем. В тези духовни традиции се вярва, че докато изцеляваме своите чувства, ние създаваме Шаблоните, които позволяват на нараняването да съществува. С други думи, за да преодолеем страха, който може да съществува в живота ни днес, първо трябва да създадем Шаблоните, които му позволяват да съществува.

Петте древни огледала на една връзка

Огледалата на нашата връзка са изредени в реда, в който обикновено ги заучаваме. Като правило най-очевидните Огледала се разпознават първи, като позволяват на по-дълбоките и по-недоловимите да се появят и изяснят.

Първото Огледало: Отражение на момента.
Ето в това именно е функцията на Огледалата - тяхната незабавност ни помага да разберем реалните основни връзки между привидно различаващите се събития.
Ако виждаме своите вярвания в Огледалата, значи те стават сега. Всеки момент, който виждаме, ни предоставя ценна възможност. Щом бъде разпознат, даден негативен Шаблон може да бъде изцелен. Първата причина, поради която той съществува, е именно, за да бъде разпознат. Най-често негативните шаблони се оказват вкоренени в трите Универсални страхове, които разгледахме в последната глава.
Когато виждаме своите вярвания, отразени в реално време в нашите връзки с другите, ние преживяваме първото от нашите Огледала и то е именно това: Огледало на момента.

Второто Огледало: Отражение на онова, което осъждаме в момента.
Разпознавате ли своите огледала?
Приканвам ви да разгледате своите връзки с най-близките ви хора. След това да признаете следите и характеристиките, които ви дразнят безкрайно и които направо ви влудяват. Запитайте се: Дали тези хора ме показват в този момент?
Може и да е така. Ако е така, ще познаете незабавно по чувството в стомаха си. Но ако отговорът е отрицателен, те може би ви разкриват нещо по-дълбоко и мощно от отразяването на онова, което сте. Щом разпознаете и признаете съществуването на това Огледало, веднага започва изцелението на навика ви да осъждате.
Щом разпознаем Шаблона на едно място и в една връзка, нейното ехо се отразява и в други.
„Благословията е освобождаване'' - Това е мощен ключ за трансформиране на нашите присъди и древната тайна, която ни освобождава от страданията на живота за толкова време, че да успеем да го подменим с друго чувство. Когато благославяме хора или неща, които ни нараняват, ние временно отлагаме цикъла на болката. Дали това отлагане трае секунда или ден, няма разлика. Какъвто и да е периодът от време, по време на благославянето се отваря врата, за да започнем своето изцеление от нараняването и да продължим напред в живота си. Ключът е в това, че за известен интервал сме освободени от своето нараняване и това ни позволява да пуснем нещо друго в сърцата и умовете си: силата на „красотата”.

Третото Огледало: Отражение на онова, което сме изгубили, отдали или което сме взели със себе си.
Когато се натъкнете на някого, който разпалва чувството ви за близост, призовавам ви да се потопите в момента. Нещо рядко и ценно се случва и за двама ви: вие току-що сте намерили някого, който е запазил именно тези парченца от вас, които търсите. Често това е двупосочно преживяване, като другият е привличан към вас поради същата причина! Използвайки силата си да правите разлика, ако имате чувството, че това е уместно, започнете разговор. За каквото и да е - за да поддържате контакт с очите. Докато разговаряте, запитайте се: „Какво виждам в този човек от онова, което съм изгубил, отдал, или от онова, което са ми отнели?”
Почти незабавно ще ви хрумне отговор - може да е нещо като чувство или осъзнаване, или ясен глас отвътре, който разпознавате и който е бил с вас от детството ви. Отговорите често са отделни думи или кратки фрази и тялото ви знае какво е от значение за вас. Може би вие просто забелязвате красотата в този човек, която чувствате, че липсва във вас за момента, или грациозността, или доверието, докато се изпълнява дадена задача, или просто излъчването на красота.
Вашата среща трябва да трае секунди или най-много - минути. Тези кратки моменти са вашата възможност да почувствате радост и екзалтация от момента. Това е намирането на част от себе си в друг човек - нещо, което вече имате, както и чувството за това какво е да се събуди това нещо.
За онези от нас, които се осмеляват да признаят чувството за близост при такива моментни срещи, Огледалото на изгубеното вероятно е нещо, което е пред нас всеки ден. Намираме цялостност в себе си, докато другите отразяват за нас нашата най-истинска природа. Гледаме своята цялостност и индивидуално създаваме ситуациите, които ни отвеждат там, където можем да ги намерим. Млади и стари, родители и деца, учители и другите са катализатори на чувствата.
В тези чувства откриваме неща, за които копнеем в другите, нещата, които са все още с нас и въпреки това са скрити в нашите маски на онези, които вярваме, че сме. Това е нормално и човешко. Разбирането на онова, което казват нашите чувства за нас, може да се превърне в нашия най-мощен инструмент в откриването на нашата най-голяма сила.

Четвъртото Огледало: Отражения на тъмната нощ на душата ни.
Това е едно от огледалата, отразяващи нашия най-голям страх.
Съществува фина и неуловима разлика между това да напуснем работата си, приятелите си и връзките си, защото сме цялостни, и, оставаме с тях поради страха, че за нас няма нищо друго.
В множество връзки хората остават, докато дойде нещо по-добро. Тази преданост може да идва от това, че не осъзнаваме какво правим, или защото се изправяме пред несигурността на това, че не знаем какво следва. Макар че това може да представлява Шаблон, за който не сме осъзнати, то все пак е Шаблон. Дали става дума за работа, любов или начин на живот, може да се окаже, че задържаме Шаблон, при който не сме истински щастливи и при все това - никога не сме казвали това на хората в нашия живот. Затова даже когато светът вярва, че нашият живот е бизнес, вътрешно можем да крещим за промяна и да се чувстваме объркани, защото не знаем как да споделим тази нужда с онези, които са ни близки.
Това е Шаблон, който изгражда негативност. Нашите истински чувства са маскирани като напрежение, враждебност или понякога просто липсват от връзката ни. Всеки ден работим или споделяме живота си и дома си с друг човек, докато сме емоционално отдалечени и в друг свят. Дали проблемът ни е с нашия началник, с любовник или дори със самите нас, ние правим компромиси, размишляваме и чакаме.
- Това време в живота ти не е свързано с връщането на това, което си изгубил, макар да е станало точно това. Онова, което си сътворил за себе си, отива много по-дълбоко от твоята работа и семейство. Ти просто си събудил в себе си сила, която може да се превърне в твой най-мощен съветник. След като си преминал през това преживяване, ти притежаваш непоклатимо доверие. Навлязъл си във време, което древните разпознавали и наричали „Тъмната страна на Душата”. Това е време в живота ти, когато ще бъдеш въвлечен в ситуация, която представлява най-големите ти страхове. Подобно време настъпва, когато най-малко го очакваш, и идва обикновено без предупреждение. Но всичко става само когато си готов. И когато всичко изглежда така, сякаш животът е перфектен, постигнатият баланс е сигналът, че си готов за промяна. Изкушението да създадеш промяната ще бъде нещо, за което обикновено копнееш цял живот и на което просто не можеш да устоиш. Иначе никога няма да направиш скока.
- Под „изкушение” нова връзка ли имаш предвид?
- Връзката е катализатор, който обещава, че ще се придвижим напред в живота.
Дори да знаем, че сме напълно способни да оцелеем, независимо от това какво ни подхвърли животът, не е в нашата природа да станем на другата сутрин и да кажем: „Днес ще отдам всичко, което обичам и което ми е скъпо, за да навляза в Тъмната нощ на моята душа.” Нещата просто не стават така. По-често се случва така, че най-големите изпитания на нашата Тъмна нощ като че ли идват тогава, когато най-малко ги очакваме.
Вероятността животът да ни поднася точно това, от което имаме нужда, точно когато се нуждаем от него, има перфектен смисъл. Както не можем да напълним чашата с вода, преди да отворим крана, така и препълнената ни емоционална кутия сигнализира на живота да ни изпрати промяна. Докато не задействаме потока, нищо не може да се случи. Но работата е там, че когато попаднеш на такова място в живота си, е много успокояващо да знаеш, че тук можеш да се озовеш единствено когато самият ти си задействал ключа. Съзнателно или не, ние винаги сме готови за онова, което животът ни поднася.
Познавам хора, които са толкова заредени със сила след изцеляването на своите Тъмни нощи, че почти предизвикват Вселената да им представи поредната! Правят това, защото знаят, че щом са оцелели след първата, могат да преживеят всичко.
Само когато имаме такива преживявания, без да разбираме какво представляват те или защо ги имаме, можем да се окажем заключени с години или дори цял живот в Шаблон, който може да открадне от нас всичко онова, което ни е толкова скъпо - например самия живот.

Петото Огледало: Отражения на нашия най-велик акт на състрадание.
Каква мярка за сравнение използвате вие?
Коя е отправната точка за сравнение, която използваме, когато измерваме нашите успехи и провали в живота?
„Несъвършенствата” представляват защита
Ние сме своите най-големи критици. Поради това Петото Огледало се нарича „нашият най-голям акт на състрадание”. Става дума за състрадание към самите себе си - какво сме и в какво сме се превърнали.
С това Огледало на самите себе си от нас се иска да допуснем със състрадание съвършенството, което вече съществува във всеки момент от живота. Това е вярно, независимо по какъв начин останалите виждат този момент или какво в действителност се оказва. Докато не придадем значение на своя принос към резултата, всяко преживяване е просто възможност да изразим себе си - ни повече, ни по-малко.
С какво би се различавал животът ви, ако оставехте всичко, което правите, да бъде перфектно по начина, по който е, независимо от това какво се окаже? Ако всичко, което правим, е максималното, на което сме способни, не го сравнявайте с нищо – нима то може да бъде нещо друго, а не страхотно? Ако даден проект, връзка или училищна задача не се реализират както сте очаквали, винаги можете да се научите от преживяванията и следващия път да направите нещата различно.
В Божествената матрица това е начинът, по който се чувстваме - нашето представяне, външен вид и постижения, - това се отразява обратно към нас като реалността на нашия свят. Като се има това предвид, най-дълбокото изцеление на нашия живот може да се превърне в акт на състрадание. Това е любезността, която даваме на себе си.

Отвъд Огледалата

Докато определено съществуват и други Огледала, които ни показват още неуловими тайни от нашата истинска природа, онези, които предлагам тук, са Петте Огледала, които позволяват нашето най-мащабно изцеление във връзките ни. В хода на този процес ние откриваме своята най-истинска сила като създатели в Божествената матрица. Всяко Огледало е стъпка към по-високо ниво на лично майсторство. Щом веднъж ги научите, вече не може да ги забравите. Всеки път, когато разпознавате някое Огледало на определено място в живота си, съществува вероятност да откриете същия Шаблон, разиграван и в други области.
От моя гледна точка ние не сме способни на друго освен на духовен живот. Иначе казано, като същества от дух ние можем да имаме само духовни преживявания. Независимо от това как може да изглежда животът, аз вярвам, че всички пътища ни водят до едно и също място. Така погледнато, дейностите от всекидневния живот не могат да бъдат отделени от нашата духовна еволюция - те са нашата духовна еволюция.
Начинът, по който решаваме всяко от предизвикателствата, пред които сме изправени, може да бъде точно пътят, който сме дошъли да изследваме.

Няма коментари:

Публикуване на коментар