събота, 16 март 2019 г.

„За да постигнеш нещо в живота...

„За да постигнеш нещо в живота, представи си, че вече го имаш“ – Ричард Бах


„Ние чертаем живота си по силата на решенията си. Най-безпомощни се чувстваме, когато сме направили избора си по подразбиране, когато не сме начертали сами живота си.“

Ричард Бах (собственото име на английски, фамилията на немски Richard Bach) е американски писател на научнафантастика. Роден е в Оук Парк, щата Илинойс, САЩ. По майчина линия е пряк потомък на прочутия немски композитор Йохан Себастиан Бах.

Лин Гарисън и Ричард Бах по време на снимките на филма
„Richthofen & Brown“, август 1970

Роден                23 юни 1936 г. (81 г.)
Оук Парк, Илинойс,Съединени американски щати
Националност САЩ
Жанр                 научна фантастика

През 1959 г. завършва Калифорнийския университет в Лонг Бийч. В армията служи в авиационнитечасти. След армията работи като пилот-каскадьор и конструктор. Сътрудничи като журналист в сп. „Флаинг“. Публикувал е популяризаторските книги за авиация –„Чужденец на земята“, „Биплан“ и „Нищо случайно“.
След като през 1970 година „Джонатан Ливингстън чайката“ му донася голяма популярност в САЩ и Европа, издава книгите „Дарът на крилата“, „Илюзии“, „Няма толкова далечно място“. Втората му съпруга актрисата Лесли Периш, която среща през 1973 г., по-късно е траен съавтор на Ричард Бах (романите „Мост през вечността“ и „Едно“).
Следващата му книга – „Бягство от сигурността“ – излиза през 1995 година. А през 2008 г. излиза от печат и последната – „Живот под хипноза“.

Цитати:

Няма грешки. Събитията, които привличаме върху себе си, дори и най-неприятните, са необходимост, която трябва да ни научи на нещо. Каквото и стъпки да предприемем, те са ни необходими, за да стигнем там, където сме избрали да отидем.

Няма проблем, в който да не се крие някакъв подарък точно за нас самите.  Затова и търсим проблемите – защото имаме нужда от техните дарове.

Всичко, казано дотук, може да е погрешно.

Всяка велика религия започва в светлина. Но само сърцата носят светлината. Хартията не може. — из романа „Едно“

Един от начините да избереш бъдеще е като вярваш, че то е неизбежно. — из романа „Едно“

Единствената реалност е Любовта. — из романа „Едно“

Единственият истински закон е този, който води към свободата. — из „Джонатан Ливингстън Чайката“

Ето как ще провериш дали си изпълнил мисията си на Земята — ако си жив, значи не си! — из романа „Илюзии“

За да летиш бързо като мисълта до където и да било, … трябва да започнеш с мисълта, че вече си пристигнал. — из „Джонатан Ливингстън Чайката“

За да постигнеш нещо в живота, представи си, че вече го имаш. — из романа „Мост през вечността“

Колко живота има вьв Вселената? Един. — из романа „Едно“

Колкото по-просветлени ставаме,толкова ни е по-трудно да намерим хора, които да ни разбират. Колкото повече познания постигаме, толкова по-вероятно е да живеем сами. — из романа „Мост през вечността“

Колкото повече ми се иска да свърша нещо, толкова по-рядко го наричам работа.

Лошите неща не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи нищо! — из романа „Едно“

Мерило за невежеството ти е степента, в която вярваш в неправдата и трагедията. Онова, което за гъсеницата е краят на света, за Учителя е пеперуда.— из романа „Илюзии“

На човек никога не му се дава желание, без в същото време да му се даде и силата да го осъществи. — из романа „Мост през вечността“

Не бъди обезсърчен на прощаване. Сбогуването е необходимо, за да можем да се срещнем отново. А приятелите винаги се срещат след даден период отвреме.

Не вярвай на това, което ти казват очите! Те могат да показват само границите. Гледай с истинското си проникновение, откривай това, което всъщност дълбоко в себе си знаеш, и тогава ще съзреш начина на летене. — из „Джонатан Ливингстън Чайката“

Небето не е място, нито време. Небето – това е да бъдеш съвършен. — из „Джонатан Ливингстън Чайката“

…Ние избираме следващия си свят чрез това, което сме научили в този. Не научим ли нищо, то и следващият свят ще е същият като сегашния – с все същите граници и все същите оловни тежести, които трябва да преодоляваме. — из „Джонатан Ливингстън Чайката“

Ние можем да преобразим живота си само в този миг-вечност, който е нашето СЕГА. — из романа „Едно“

Ние създаваме нашата собствена действителност. — из романа „Едно“

Спорѝ за своите ограничения, и бъди сигурен, че са твои.

Това е познанието: не дали ще изгубим играта, а по какъв начин ще приемем загубата, какво ще научим от нея, какъв опит ще извлечем от следващите игри. Колкото и странно да ни се струва загубата е всъщност печалба. — из романа „Мост през вечността“

Толкова сме се вторачили във външното и повърхностното, че сме забравили, че не външността определя истинската ни същност. — из романа „Мост през вечността“

Ужасно е чувството за провал, когато се откажем от това, в което сме вярвали, но още по-лошо е, когато идеите, с които сме живели, се окажат погрешни. — из романа „Едно“

Човек поверява живота си на това, в което вярва. — из романа „Едно“

Е, Ричард, ние сме магнити, нали така? Не, не магнити. Къс желязо, омотан с медна жица; стига да поискаме, можем да се намагнетизираме. Да пуснем вътрешната си енергия по жицата и да привлечем когото поискаме. Магнитът изобщо не се интересува как действува. Той си е такъв, какъвто е, и по природа привлича някои неща, а на други не влияе.
Взех си от пържените картофи и се смръщих срещу Дон.
— Пропускаш нещо. Как го правя?
— Ти не правиш нищо. Космическия закон, не го ли помниш? Което си прилича, се привлича. Просто бъди такъв, какъвто си — бъди спокоен и ведър. Машинално, както излъчваш истинската си светлина, както непрекъснато се питаш „Това ли всъщност искам да правя?“ и го правиш само ако отговорът е „Да“. Това машинално отблъсква хората, които нямат какво да научат от истинския теб, и привлича онези, които имат какво да усвоят и от които ти също трябва да се учиш.
— Но за това се иска много вяра, а междуврерменно те наляга самота.
Той ме погледна някак странно иззад сандвича си.
— Вятър работа е вярата. Не се иска и грамче вяра. Иска се единствено въображение.
из романа „Илюзии“

Еволюцията бе направила цивилизацията управител на тази планета. Стотици хиляди години по-късно управителят се оказа не помощник, а разрушител на еволюцията, не изцелител, а паразит. Затова еволюцията си взе обратно своя дар, пренебрегна цивилизацията, спаси планетата от разума и я положи в ръцете на любовта. — из романа „Едно“

Слънцето къпеше пейзажа в спокойно злато. Във въздуха се долавяше съвсем лек аромат на ванилия. — из романа „Едно“
Източник: magnifisonz.com



Няма коментари:

Публикуване на коментар