Кой съм аз?

Кой съм аз?

По "Единение с живота"

На Екхарт Толе

Приравняването на Аза с физическото, възприемано чрез сетивата тяло, което е обречено да остарее, да западне и да умре, рано или късно винаги води до страдание. Да не се отъждествявате с тялото не означава да го пренебрегвате, презирате или да престанете да се грижите за него. Ако то е силно, красиво и енергично, можете да се наслаждавате на тези му качества - докато ги има. Също така бихте могли да подобрите състоянието на тялото чрез правилно хранене и спорт. Ако не слагате знак на равенство между тялото и себе си, когато красотата избледнее, силата намалее или тялото стане негодно, това по никакъв начин няма да накърни чувството за собствената ви стойност или идентичност. Всъщност, когато тялото започне да отслабва, измерението, непритежаващо форма, светлината на съзнанието, може по-лесно да се прояви през избледняващата форма.

Егото възниква, когато чувството за съществувание, за „Аз съм“, което е съзнание без форма, бъде объркано с формата. Това е смисълът на идентификацията. Това е забравяне на Битието, първичната грешка, илюзията за абсолютна отделеност, която превръща реалността в кошмар.

Егото винаги се идентифицира с формата, то е търсене на себе си и съответно изгубване на себе си в някаква форма. Формите не са само материални предмети и физически тела. По-фундаментални от външните форми – вещи и тела – са мисловните форми, които постоянно възникват в полето на съзнанието.

Вие сте човешко същество (human being). Какво означава това? Изкуството на живота не е въпрос на контрол, а откриване на баланс между човешкото и Битието. Майка, баща, съпруг, съпруга, млад, стар, ролите, които играете, функциите, които изпълнявате, каквото и да правите – всичко това е част от човешкото измерение. То има своето място и трябва да бъде почитано, но само по себе си не е достатъчно за пълноценна, истински смислена връзка или живот. Само по себе си човешкото не е достатъчно, независимо колко се стараете или колко постигате. Защото има и Битие. Откриваме го в тихото, будно присъствие на Съзнанието, Съзнанието, което сте. Човешкото е форма. Битието е без форма. Човешкото и Битието не са отделени, а взаимосвързани.

Щом осъзнаете преходността на всички форми, привързаността ви към тях намалява и до известна степен преставате да се отъждествявате с тях. Дистанцирането не означава, че не можете да се наслаждавате на хубавото, което светът предлага. Всъщност, наслаждавате му се повече. Щом прозрете и приемете преходността на всички неща и неизбежността на промяната, можете да се радвате на земните удоволствия, докато ги има, без страх от загуба и без тревога за бъдещето. Когато се дистанцирате, вие наблюдавате събитията в живота си, вместо да бъдете впримчени в тях.

„Блажени бедните духом – казва Иисус, - защото тяхно е царството небесно“[Матей 5:3]. Какво означава „бедните духом“? Никакъв вътрешен багаж, никакви идентификации. Нито с неща, нито с някакви мисловни концепции, съдържащи усещане за Аза. А какво означава „царството небесно“? Простата, но дълбока радост от Битието, която избликва, щом се отърсите от идентификациите и станете „бедни духом“.

Също както пространството позволява на всички неща да съществуват и също както без тишина не може да има звук, вие не бихте съществували без важното измерение, непритежаващо форма, което е ваша същност. Бихме могли да кажем „Бог“, ако думата не бе така превратно употребявана. Аз предпочитам да го наричам Битие. Битието е преди съществуването. Съществуването е форма, съдържание, „случващото се“. Съществуванието е предният план на живота; Битието е задният план, така да се каже.

Колективната болест на човечеството е, че хората са така потопени в това, което се случва, така хипнотизирани от света на вариращите форми, така погълнати от съдържанието на живота си, че са забравили същността, онова, което е отвъд съдържанието, отвъд формата, отвъд мисълта. Те са така погълнати от времето, че са забравили вечността, която е техният произход, техният дом, тяхната съдба. Вечността е живата реалност на вашата същност.

Красотата на цветето може да ви пробуди, макар и за кратко, за красотата, която е съществена част от съкровената ви същност, от истинската ви природа. Радостта и любовта са неразривно свързани с осъзнаването на красотата. Цветята могат да станат материално проявление на най-възвишеното, най-святото и в крайна сметка неподвластно на формата вътре в нас. Цветята, по-преходни, по-безплътни и по-деликатни от растенията, от които произлизат, са като посланици на друго царство, като мост между света на физическите форми и безформието. Те не само имат нежен и приятен аромат, но носят и благоухание от царството на духа.

Когато сте осъзнати и съзерцавате цвете, без да го назовавате в ума си, то се превръща в прозорец към безформието. Това е вътрешен отвор, макар и малък, към духовното измерение.

Когато не играете роли, това означава, че в действията ви няма аз (его). Нямате задни мисли: защита или укрепване на егото. В резултат действията ви имат много по-голяма сила. Вие сте напълно фокусирани върху ситуацията. Ставате едно с нея. Не се опитвате да бъдете някой. Вие сте най-могъщи и най-ефективни, когато сте изцяло себе си.

„Как да бъда себе си?“, обаче е погрешен въпрос. От него се подразбира, че трябва да направите нещо, за да бъдете себе си. Но „как“ няма място тук, защото вие вече сте себе си. „Но аз не знам кой съм. Не знам какво означава да бъда себе си.“ Ако сте в състояние напълно спокойно да приемете, че не знаете кой сте, това, което остава, е кой сте – Битието зад човешкото, поле от чист потенциал, а не нещо вече дефинирано.

Престанете да се дефинирате – пред себе си и пред другите. Няма да умрете от това. Ще се събудите за живот. И не се притеснявайте как ви определят другите. Когато дефинират вас, те ограничават себе си, така че проблемът е техен. При взаимодействието си с хора не бъдете предимно функция или роля, а поле на съзнателно Присъствие.

Когато реагирате срещу формата, която животът приема в този момент, когато третирате Настоящето като средство, като препятствие или като враг, вие укрепвате собствената си идентичност, егото. Оттук и реактивността на егото. Какво означава реактивност? Пристрастеност към реакцията. Колкото повече реагирате, толкова повече се оплитате във формата. Колкото повече се идентифицирате с формата, толкова по-силно е егото. Тогава светлината на живота вътре във вас вече не проблясва през формата – или само едва-едва.

Чрез несъпротивление на формата онова вътре във вас, което е отвъд формата, избликва като всеобхватно Присъствие, като безмълвна сила, много по-велика от мимолетната идентичност, от личността. Тя е много повече ваша дълбока същност от всяко нещо в света на формата.

Когато мислите, чувствате, усещате, съзнанието се ражда във форма. То се превъплъщава – в мисъл, в чувство, в сетивно възприятие, в преживяване. Цикълът на преражданията, от който будистите се надяват в крайна сметка да излязат, се осъществява непрекъснато и можете да се измъкнете от него само в този момент – чрез силата на Настоящето. Като напълно приемете формата на Настоящето, вие вътрешно се хармонизирате с пространството, което е същината на Настоящето. Приемането създава вътрешен простор. Хармонизиране с пространството вместо с формата: това внася истинска перспектива и баланс в живота ви.

Хората вярват, че щастието им зависи от това, което се случва, т. е. от формата. Те не осъзнават, че случващото се е най-нестабилното нещо във вселената. То постоянно се променя. Те възприемат настоящия момент като помрачен от нещо, което се е случило, а не е трябвало да се случва или като непълен, понеже нещо е трябвало да се случи, а не се е случило. И така пропускат по-дълбокото съвършенство, присъщо на самия живот – съвършенство, което винаги е тук, намира се отвъд онова, което се случва или не се случва, отвъд формата. Приемете настоящия момент и открийте съвършенството, което е по-дълбоко от всяка форма и е недокоснато от времето.

Радостта от Битието, която е единственото истинско щастие, не може да дойде при вас чрез някаква форма, притежание, човек или събитие – чрез нещо, което се случва. Тази радост не може да дойде при вас – никога. Тя се излъчва от непритежаващото форма измерение вътре във вас, от самата осъзнатост и затова е едно цяло с това, което сте.

Източник: Среща с Духовното