Седемте Огледала на Есеите

Седемте Огледала на Есеите

Грег Брейдън

РС, Да осъзнаем света, в който живеем...

Да осъзнаем, че този свят не е извън нас, че този свят сме самите ние...

Да погледнем в Огледалото, което отразява единствено и само

нас самите, всеки един от нас - Човеци, решили да посетят тази Земя...

Весела Стамболиева

Първа част

Втора част

Кои са есеите?

Названието им произхожда от арамейската дума асия, т.е. божии слуги, светци. Тяхната любов към човека, проявявана в любезност, равенството помежду им, братските им взаимоотношения, надминавали всички думи. Тези духовни общности-комуни се били посветили на запазване древното учение и подготовка на пътя към новата епоха на Рибите – време за навлизане на Христовите енергии в света. Те живеели в проста хармония с цялата природа, следвайки духовната мъдрост на своя вътрешен глас, което будистите наричат „изживяване на своята дихарма”.

Древните Есеи определили най-добре ролята на нашите лични взаимоотношения и ги класифицирали.

Чрез Седемте Загадки, които нарекли ОГЛЕДАЛА на Взаимоотношенията, които ние ще преживеем, всеки един от нас по време на своя живот, просто като живеем живота в присъствието един на друг.

Живеем в свят, който е изграден на основата на закона на привличането – всичко, което си мислим, чувстваме, представяме и казваме, се случва, привличаме го, без значение дали го искаме или отричаме.

Вселената „спомага” тези неща да се сбъднат, именно, защото сме „изпратили” енергиен „сигнал” за това, което е в главата ни, като мисли и или усещания. Всеки момент от нашия живот реалността, в която сме се превърнали вътре в себе си, е огледално отразена към нас. Тя е отразена чрез действията и изборите, чрез думите на онези, които ни заобикалят.

Ето какво означава всяко едно от седемте огледала на есеите.

Първото огледало отразява това, което е в момента, отражението ни точно сега. Това, което сме ние самите.

Нещо, което правим, в което грешим или с което нараняваме някого. Това, което сме ние.

Това, което „изпращаме” енергийно, то се връща като бумеранг пред нас, отражението му виждаме в околните.

Общо, връзка между това, което ти „отразяват” и показват хората и това, което си ти, твоите мисли.

Това, което липсва в отношението на хората спрямо теб, значи ли, че това е качеството, което липсва на самия теб?

Да, хората около теб са твоят вътрешен облик. Това са проекциите на самия ти – енергия, мисли, поведение, чувства.

Второто огледало на Есеите, отразява това, което осъждаш точно в този момент, а не това, което си. Критичното „ти”, завишено изискване към нещо, към качество.

Нещо, за което сме били „предупредени” с „лампичката” на интуицията вече преживяното, за твоя „зъл близнак”, например. Колко пъти сме се чувствали така сякаш попаднали в сходна с миналото ни ситуация? И колко пъти сме обръщали внимание на този „знак”, че нещо ще се случи, нещо което ще доведе същите или подобни чувства? Това е предизвикало негативно усещане у нас и в този облик на огледалото срещаме страха си, срещаме взискателността си и „присъдата”, с която заклеймяваме това усещане.

Това е нещо, от което сме били наранени или нещо, в което обвиняваме някого. Или пък, постъпка в миналото, за която не сме си простили. Добре е да знаем, че когато осъждаме някой друг с емоционален заряд, е много вероятно да осъждаме самите себе си.

Хората, които са ви най-скъпи, какво показват те, това, което сте вие в момента, или това, което яростно осъждате? Те са вашето огледало за правилното и неправилното, което възприемате вие, а не те, защото те са пречупения ваш образ.

Третото есейско огледало на взаимоотношенията е едно от може би най-лесно разпознаваемите.

Огледалото, което усещаме всеки път, когато се намираме в компанията на някой друг. Погледнем ли в очите му, усещаме онзи заряд, който може би никога досега не сме чувствали. Или пък е може би нещо, което не сме си позволявали да усетим. Или сме усещали някога, но сме си забранили това чувство или някой го е откъснал от нас.

Защо чувстваме този заряд, този магнетизъм и привличане?

Когато усетим човек, който е олицетворение на нещата, които сме загубили, тогава ние биваме привлечени към тази личност и я чувстваме сякаш виждаме себе си. Чудим се: „Какво в този човек е онази част от мен, която съм загубил, отказвайки се от нея или защото някой ми я е отнел, който има власт да го стори?” Всяко взаимоотношение с другите е всъщност взаимоотношение със себе си и често се опитваме да си върнем онова, което сме изгубили. Всичко това може да бъде поправено вътре в самите нас.

Поправката ще стане реална, ако си „позволим”, ако намерим онова забравено, отхвърлено от самите нас чувство и го сграбчим. Защото мисля, че няма напълно откъсната част от нас. Тя е по-скоро дълбоко заспала, упоена от самите нас. И по-лесно в този случай е да я преоткрием в някой друг и да се задоволим с това. Истинското удовлетворение ще е, ако разбудим заспалото, възкресим „мъртвото” в самите нас. Само и единствено тогава ще гледаме с реални очи на себе си, позволявайки си света от чувства, които сме си забранили.

Само тогава ще бъдем пълноценни за нас и за хората около нас, без да търсим себе си в тях, а да виждаме това, което те имат да ни дадат, обогатявайки душевния и емоционалния ни свят.

Четвъртото огледало е енигма от малко по-различно естество.

Най-мощното огледало.

В живота си често следваме модел на поведение, съграден не от привички, навици, възпитание, от родителите ни, а от самите нас. Пристрастени към този модел, ние лека-полека започваме да се отказваме от неща в живота ни, които са ни наистина ценни.

Виждаме парчета от себе си, който се откъсват и отдалечават от нас. Пристрастието не е като онова към алкохол, наркотик, то може да се свързва с пристрастяване към определен начин на живот, материално положение. Хубавото на този тип начин на живот, на това поведение е, че то е съградено не за няколко часа, а е развит с постоянство във времето.

Отказвайки се от важни за нас неща (семейство, приятели), ние се отдаваме на смятания за нас правилен модел на живот. Този модел може да ни направи слепи за малките неща, които мислим за ненормални, но те не са.

Например, срещайки някой някъде навън, проблясва искра на привличане, но за да не нарушите модела си, според който отдаването на внимание на случилото се, е грешно, си измисляте нещо, с което да си отнемете вниманието (поглеждате сградата отсреща, отмятате глава на другата страна или просто подминавате). По този начин Вашият модел „ограбва” от моменти на приятно усещане, вие губите красиви, емоционални мигове. Съзнавайки тази загуба, хубавото на модела е, че може да бъде променен от самите нас, да се „излекуваме” от него.

Дори не сами да сме се лишили от важните неща за нас, а да са ни отнети, ние ще се сблъскаме с тях, с хора-огледала, които така ще приличат и олицетворяват загубеното от нас, отдадени на това, което искаме, за да оцелеем.

Ако можем да се поучим от огледалото срещу нас и си отговорим на въпроса : Какво ми е отнето, какво съм загубил?, ще се изумим колко огромна част от нас липсва. И как най-доброто, което бихме могли да направим, е да се опитаме да „възвърнем” изгубеното или да го изпишем като мъдрост в душите си. Да знаем кое е редно да жертваме или да позволим да ни бъде отнето и кое – не.

Петото огледало за взаимоотношенията ни позволява да видим повече защо сме живели животите си по определен начин, отколкото останалите огледала. Това е огледалото, което нашите родители ни показват в живота ни и времето, което прекарваме с тях.

Да допуснем възможността действията им да отразяват огледално нашите очаквания за самите себе си в една сакрална връзка – тази между нас и родителите ни. Чрез тази връзка, когато виждаме нашите родители, всъщност те ни показват нас самите и какви представи и очаквания имаме. Например, ако се чувстваме потиснати, ако се чувстваме недостатъчно добри в очите на родителите си и това, което правим не ги удовлетворява, то всъщност е много вероятно това да не е тяхното мнение, а нашето вътрешно вярване, че ние не сме достатъчно добри и не те, а ние да не сме удовлетворени реално от нас.

Нашите майка и баща са като богове за нас. Освен огледалото, в което се виждаме чрез тях, то те не „вършат” само тази работа. Те са нашите примери, те са нашите учители за това как ще се отнесем в дадена ситуация към някакво обстоятелство, те са нашия „модел” , когато самите ние открием себе си и нашият собствен модел, тогава чак родителите ни ще са повлияли достатъчно, за да се самоопределим, но ще сме се само оценили достатъчно, за да изградим себе си, а те да живеят без да е необходимо да се вглеждаме постоянно в тяхното огледало. Ще избираме половинката си сами, ще правим и много други избори, неосъзнавайки понякога, че всеки от тях е повлиян от отношенията ни с родители ни. Повлиян, но не продиктуван, с тяхна помощ, но в по-голямата част от самите нас.

Шестото огледало отразява търсенето на тъмнината или по друг начин казано – онова, което остава в тъмната нощ на душата ни.

Това се случва, когато се срещаме с най-големите предизвикателства, с най-големите си страхове и събираме средства, нужни ни да се изправим пред тях и да ги разрешим. Да ги победим. Борбата с тъмата показва и развива качествата ни. Най-важното, което трябва да запомним е, че душата ни дава тези възможности и умения, за да израстваме, да се развиваме, да се поучаваме , а не да се приемаме като жертви.

Всеки човек крие повече от едно лице. В себе си той има мрак и светлина, които работят в негова полза. Тези черни и светли части от нас са в наша служба, те ни помагат да открием себе си и да узнаем същността си колкото е възможно по-добре.

Тези две сили държат огледала, между които можем да опознаем себе си. Опознавайки най-светлата част от Светлината ни и най-непрогледния мрак в Тъмнината ни, в самите нас, в нашите души.

Мъдрост е да опознаем Светлината и Тъмнината в нас, не се стига по пряк път до нея, но когато опознаем тези две сили, ще се запознаем с това как сме „програмирани” самите ние. С какъв ресурс разполагаме, за да се борим с мрака в нас, по този начин, оборвайки го, ще успеем да се извисим над негативната част от себе си и да се усъвършенстваме. Да станем нещо по-добро за самите нас и за хората около нас.

Седмото огледало на Есеите е свързано с това отражение на самите нас, отразено в нас. То е отражение на това, което мислим за себе си. Тук фокусът се измества от околните, влиянието им и това какво ни показва, тук важно е нашето възприятие за самите нас. Оценката, която си поставяме.

Начинът, по който размишляваме за нас. Тоест, тук най-добре е илюстрирана поговорката – „Каквото посееш, това ще пожънеш”, защото това, което даваме на света си, ни бива връщано, точно както при третия закон на Нютон „Всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие.”

Ние получаваме от хората грубо отношение, само защото се отнасяме грубо с тях. Обкръжени сме от положителни хора и емоции, само защото това „разрешаваме” да се „отрази” от самите нас.

Смятам, че това огледало трябва да е с най-поучителен ефект за нас. Доказано е, че каквото излъчиш към Вселената и хората около теб, то точно това ще ти бъде върнато.

Ако не се уважаваме достатъчно и смятаме, че не заслужаваме да получим любов или ако не виждаме красотата си, другите ще отразяват това и няма да ни оценят по достойнство, също така няма да забележат красотата ни. Ако сме жестоки и студени към останалите хора и те ще се отнасят с нас така. Важно е да се научим как да бъдем състрадателни към себе си и да се обичаме и да се приемем такива, каквито сме без да се осъждаме.

Защото най-жестоката присъда е не тази на хората, а тази която си поставяме ние. С влизане в сила на решението да сме по-положително настроени към себе си, да се обичаме (защото човек не може да обича истински, ако не обича първо себе си), да живеем по начин, носещ ни радост и красота, ние ще забележим, че тази смес от положителни емоции ще бъде постоянно около нас. Но само, ако повярваме в силата на това огледало, че отношението на хората, зависи от нашето, привличаме това, което излъчват сърцата ни.

Тези седем огледала могат да ни служат като насоки, като начин да се опознаем, да знаем докъде сме стигнали в самоусъвършенстването си и себеопознаването си.

Тези огледала ще ни накарат да се замислим в кое от тях повече се „оглеждаме”, в кое трябва да забравим, че сме се оглеждали или коя емоция от „отражението” искаме да забравим или пък да помним.

Седемте огледала на Есеите са начинът, схемата, която ще ни даде отговори на често задавани въпроси от самите нас за самите нас!"

Източник на текста: Миг от вечността