Д-р Грег Брейдън: Краят на света 2012 вече се е случвал!

Д-р Грег Брейдън: Краят на света 2012 вече се е случвал!

Предишните цивилизации загинаха, защото не разчетоха правилно знаците на прехода в нова епоха

Вашингтон, САЩ 05 Ноем. 2012, 15:25

Когато чуят предсказанията за 2012 година, мнозина се питат дали съществуват научни доказателства. Грег Брейдън разглежда вероятността за обръщане на магнитните полюси на Земята през 2012 и значението на това събитие за живота на планетата. В последната си книга “Изречената истина” авторът използва като отправна точка невероятните постижения и предсказания на маите, за да ги съпостави с онова, което ни е известно днес и да потърси научни доказателства, че магнитните полюси на планетата ще се обърнат и че слънчевите бури са признак за предстоящата промяна. Брейдън черпи доказателства от физиката, от квантовата теория и от историческите тенденции, за да прецени каква е вероятността да ни сполети масово унищожение или да станем свидетели на появата на нова реалност през 2012 година. След като претегля доказателствата, авторът твърди, че изборът е в нашите ръце. Това интервю той дава по радио "Фемили", в "Шоуто на д-р Лори".

- Казвате, че 2012 не е краят на света, но е край на една световна епоха – цикъл от 5 125 години?

- Някои хора говорят за 2012 като за всяка една банална новина, която чуват всеки ден. Други, които не са чували за 2012, ще си кажат: “Че какво й е особеното на тази дата?”

- Може би мислят, че е нещо като Компютърен проблем 2000?

- Абсолютно! Бях инженер и работех в отбранителната индустрия през Осемдесетте, когато за пръв път чух за 2012. Някои хора буквално казваха: “Това е краят на света”. Други казваха: “Това е краят на света, както го познаваме.” А трети пък смятаха, че е началото на хиляда години мир. Всеки, когото попитах, имаше различно мнение. Това, което открих като учен бе, че единствения начин да науча какво е 2012 е да разбера хората, които са създали този календар. А единствения начин да ги разбера бе като проумея големите цикли на времето.

- Какво имате предвид под “цикли на времето”?

- Днес науката ни казва, че ние, на тази планета, нашият живот и нашата планета най-общо сме под влиянието на големи цикли от време – цикли, вътре в други цикли, които също са вътре в трети... Някои от циклите познаваме - като 24-часовият цикъл на деня и нощта, 28-дневния цикъл на жената. Но големите цикли покриват толкова обширни периоди от време, че няма как да ги забележим – те често покриват прехода от една цивилизация към друга. Сегашният ни цикъл е 5 125 години и е свързан с астрономическо събитие, което се е случило през 3114 г. преди новата ера.

- Сега, това е съвсем неразбираемо за хората – 3114 пр. н. е.?

- Приключва на 21 декември, зимното слънцестоене.

- И на този ден, казвате, Слънцето ще застане в линия с екватора на Млечния път?

- Какво ще се случи тогава – трябва да бъдем много внимателни, когато говорим за това – има такава конфигурация и Земята попада в нея през наистина дълги периоди от време. Учените са открили – това вече е публикувано – че центърът на Млечния път е изключително мощен източник на магнитна енергия. Той има огромно влияние върху Земята и затова е много важно къде се намираме спрямо него. На декември 2012 ще имаме пряк достъп – линеарен път дотам, непрекъснат от никоя планета или звезда – пряк достъп до това енергийно поле.

- Това означава ли, че полюсите на Земята ще се разменят и ще имаме три дни пълна тъмнина?

- Няма научни доказателства, които да подкрепят това твърдение.

- Радвам се да го чуя!

- Има прекалено много спекулации по тази тема. Магнитните полюси са се сменяли в миналото. Мога да ви кажа като геолог, че това се е случвало 14 пъти през последните 4,5 милиона години. Всеки път, преди магнитните полюси да се сменят, те трябва да отслабнат до определена степен, преди смяната да се осъществи. Въпреки че наблюдаваме известно намаление на магнитното поле на Земята през последните 100 и нещо години, то все още е прекалено силно. Имаме много по-важни неща, за които да се тревожим.

- Можем ли да мислим за времето като нещо, следващо определен ритъм и цикли, които управляват всичко – от атомите до галактиките? Можем ли да мислим за нещата, които се случват като за събития, породени от цикли?

- Основното е, че времето е като вълна, която се движи в една посока. Точно сега то се движи от сегашното време към бъдещето. И така събитията, които се случват сега като 2012 например, са се случвали и в миналото. Ако знаем къде да потърсим в миналото, ще получим добра идея какво можем да очакваме в бъдеще. Вълните на времето следват естествени ритми, цикли и естествени прогресии. Това означава, че ние можем да изчислим, премерим и предскажем кога някое събитие ще се случи отново, и отново, и отново. Това означава, че можем да вземем годината 2012, да изчислим със задна дата кога семената на това, което се случва днес, са били посяти. Можем да видим в геоложките проучвания да проверим какво се е случило тогава на планетата. Или да погледнем археологията – какво се е случило на хората тогава, и така можем да разберем какво ни очаква през 2012 и годините след нея.

- Твърдите, че обстоятелствата около предречения от Маите край на света вече са се случвали?

- Абсолютно!

- Какво можем да направим, за да подготвим Земята за промените, които ще настъпят?

- За да се подготвим за това, което ще стане, трябва да знаем какво ще стане. Предстои ли голяма промяна на Земята? Да. Означава ли това, че нещо не е наред, или нещо се е счупило? Не. Това винаги се случва, когато достигнем крайната точка на голям цикъл. Също така ние до голяма степен изпитваме големите промени, които от векове предсказват много хора. Видяхме цели крайбрежни градове изтрити от лицето на Земята. Видяхме опустошителни земетресения и цунамита. Също така огромните горски пожари. Милиони хора, умиращи от болести.

- Каква е поуката?

- Добре е да се подтотвим и да помагаме на другите хора, които са по-пострадали от нас от тези промени. Но ето същественото: Геологичните проучвания сочат, че тези промени са много интензивни, но също така и кратки. Няма да траят поколение след поколение... Според археологичните проучвания, когато миналите цивилизации са стигали точката от цикъла си, в която се намираме ние сега, те правели грешка, която ние не трябва да повторим.

- Каква е била тази грешка?

- Когато светът е започнал да се променя, миналите цивилизации не разбрали тази промяна. Те започнали да се сражават едни с други за ресурсите. И в тази ожесточена конкуренция във време на световна промяна, загубили всички. Никой не спечелил. Цивилизациите се сринали. Например Египет, 20-та династия, е рухнал точно през този период и никой не бил чувал за цивилизацията му хилядолетия по-късно. Точно сега ние сме в момента, в който трябва да решим ще бъдем ли заедно през този период, за да се прехвърлим отвъд времето на промяната. Ако повторим грешките от миналото, всички ще изгубим.

Интервю на Лори Надел

Превод: Дилян ВЪЛЕВ

Източник:

https://www.blitz.bg/analizi-i-komentari/d-r-greg-breydn-krayat-na-sveta-2012-veche-se-e-sluchval_news163353.html

Творческата сила на въображението, Невил Годард

Творческата сила на въображението

Невил Годард

"Винаги, когато във въображението си правите това, което бихте искали да правите във външния физически свят - това и ще правите!

Единственото изискване е да повишите вниманието си по такъв начин и с такъв интензитет, че вие напълно да се потопите и вживеете в преглежданото действие."

Невил Годард

РС, Грег Брейдън често споменава Невил Годард. Поразрових се в интернет и открих този клип.

Приятно Гледане!

И най-вече - приятно заиграване със собственото си въображение!

Ще се радвам да видя коментари под този пост - с реално постигнати резултати, използвайки техниката, предложена ни от Невил Годард.

Весела Стамболиева

Грег Брейдън: чувства, енергия, съзнание

Цитирам няколко откъса от филма, които ми направиха силно впечатление:

„Човешкото сърце е документирано като най-силния генератор за електрическо и магнитно поле в тялото. Това е важно, защото винаги сме мислили, че мозъкът е бил двигателят. Мозъкът има елетрическо поле, има и магнитно поле, но са относително слаби, ако ги сравним със сърцето. Сърцето е около 100 пъти по-силно елетрически и до 5000 пъти по-силно магнитно от мозъка.

А причината, поради която това е важно, е че физическият свят е изграден от тези две енергийни полета. Елетро-магнитни полета.“

„С чистотата си, човешкото сърце е проектирано да може да промени електрическото и магнитно поле на телата ни и света, чрез емоциите, които създаваме между мозъка и сърцето.“

„Така че от научна гледна точка става въпрос по-малко за привличане и повече за съзнателно създаване на „шаблони“ (модели) в нас, знаейки че материята на вселената ще се материализират около този модел в заобикалящия ни свят, за да отрази това, което сме поискали.

Или казано с прости думи: Трябва да превърнем нещата, които сме избрали в живота си, в опита, който избираме да преживеем.

И сега учените ни дават много добра причина да разберем това.

Колко хора са необходими за създаването на такова чувство, че да се въздейства на света? – Корен квадратен от 1 % от даденото население. Тогава ще имаме резултат.“

Грег Брейдън

Черупки и ядки, Джубран Халил Джубран

Черупки и ядки

из "Удивителното и чудесното"

Джубран ХалилДжубран

Превод от арабски Мая Ценова

The original title of the book in Arabic is

البدائع والطرائف , and the title of this essay - القشور واللباب

Не е било да изпия чаша пелин и на дъното й да не е имало мед.

Не е било да се изкачвам по стремителна стръмнина и да не стигна до зелена равнина.

Не е било да изгубя приятел в небесната мъгла и да не го намеря в ясната зора.

Колко пъти съм прикривал гняв и болка под плащ от търпение и съм си представял, че в това има награда и благо, и когато съм отмахвал плаща, съм виждал болката превърната в ликуване и гнева преобразен в спокойствие и мир.

Колко пъти съм вървял с мой другар в света на видимото и съм си казвал: „Колко глупав и безинтересен е той", но едва стигнал в света на съкровеното, съм откривал, че аз съм жесток и несправедлив, а той – мъдър и изящен.

Колко пъти съм се опивал от виното на себичността и съм си мислел, че с моя сътрапезник сме агне и вълк, ала щом съм се опомнял от опиянението, съм виждал, че и двамата сме човеци.

Аз и вие, хора, се хващаме за очевидното в нашето битие и го пренасяме върху скритите страни от нашата същност. И ако някой от нас се спъне, казваме – той пада; ако се бави, казваме – той е слаб, негоден; ако заекне, казваме – ням е; ако изохка – това е предсмъртен хрип, той умира.

И аз, и вие сме страстно влюбени в черупката „аз" и във видимостта „вие", затова не виждаме онова, което Духът е доверил на „мен" и е скрил във „вас".

А и какво бихме могли да направим, когато поради заслепението, което ни е обхванало, пренебрегваме Истината, която е в нас?

Казвам ви, а може би думите ми са маска, скриваща лицето на моята същност, казвам на вас и на себе си: това, което виждаме, е само превръзка на очите, забулваща онова, което трябва да видим с разума си. Това, което чуваме с уши, е само шум, заглушаващ онова, което трябва да възприемем със сърцата си. Ако видим стражар да води човек към затвора, не бива да бързаме да отсъдим кой от двамата е престъпникът. Ако видим човек, облян в кръв, и друг с окървавени ръце, по-благоразумно е да не избързваме с извода кой е убиецът и кой – жертвата. Ако чуем човек да пее, а друг да плаче, нека изчакаме, докато се убедим кой от двамата е радостен.

Не, брате мой, не съди за същината на човека по онова, което е негова видимост, не вземай дума или дело от делата на човека за есенция на душата му. Може би пренебрегваш някого заради мудния му език или неизразителната му реч, а неговият вътрешен мир е път към постигането на смисъла и сърцето му е извор на вдъхновение. Може би презираш някого заради уродливото му лице и унизителния му живот, а той е един от небесните дарове на земята и част от Божественото дихание сред хората.

Може би ще посетиш в един и същи ден дворец и бордей и ще излезеш от двореца със страхопочитание, а от бордея със състрадание, ала ако можеше да пре­минеш през виденията, изплетени от твоите усещания, страхопочитанието ти би се смалило и снишило до равнището на съжаление, а съжалението ти би се преобразило, би се издигнало до степента на благоговение.

Между утрото и вечерта може би ще срещнеш двама души – първият ще те заговори и в гласа му ще доловиш воя на бурята, а в движенията му ужаса на кипенето; вторият ще ти заговори изплашен, нерешителен, с треперещ глас и пресекващи думи и ти ще припишеш на първия решителност и смелост, а на втория колебливост и страхливост; ала ако ги видиш, когато дните са ги изправили пред трудности или пред гибел в името на един принцип, ще разбереш, че крещящото нахалство не е храброст, нито мълчаливото стеснение – страхливост.

Може би ще погледнеш от прозореца на своя дом и сред минувачите ще видиш вдясно да върви монахиня, а вляво блудница и веднага ще кажеш: „Колко благородна е тази и колко отвратителна другата!" Ала ако затвориш очи и се вслушаш ,за миг, ще чуеш един глас да шепне в ефира: „Тази Ме заклева в молитвите си, другата Ме умолява с болката си, а продължението на Моя дух е в душите и на двете."

Може би ще пребродиш земята в търсене на онова, което наричаш цивилизация и възход, и ще влезеш в един град с огромни дворци, с величествени храмове на знанието и широки улици, а жителите му бързат насам-натам; един прониква в земята, друг се рее в небето, трети улавя светкавицата, четвърти разговаря с вятъра и всички са облечени в красиви, великолепни дрехи, като че са на празник или тържество.

А след няколко дни пътят ще те отведе в друг град с жалки колиби и с тесни улички, които – щом завали дъжд – се превръщат в острови от глина сред море от кал, а ако слънцето се взре в него, те се преобразяват в облак прах. Жителите му все още живеят първобитно и просто, подобно тетива, опъната между двата края на лъка. Те вървят бавно, работят мудно и те гледат, сякаш иззад очите им други очи се взират в нещо далеч от теб. Ти си отиваш от техния град отегчен, отвратен и си казваш: „Разликата между предишния град и този е колкото разликата между живота и смъртта. Там беше силата в своя прилив, тук – слабостта с нейния отлив. Там сполуката бе пролет и лято, тук бездействието е есен и зима. Там упорството бе младост, тичаща сред градините, тук немощта е старост, грохнала в пепелта."

Ала ако можеш да съзреш двата града в Божествена светлина, ще ги видиш като две еднородни дървета в една и съща градина. Тогава размишлението ще те отведе до тяхната същност и ще видиш, че което ти се е сторило подем, е било само мимолетни блестящи балони; а което си сметнал за бездействие, е било скрита истинска перла.

Не, за живота не се съди по неговата обвивка, а по неговата съкровеност, за материалното – не по неговата черупка, а по неговата същност, за хората – не по тяхната външност, а по техните сърца.

Не, за религията не се съди по изложените на показ храмове, ритуали и традиции, а по онова, което се крие в душите, и по онова, което се поставя като цел.

Не, изкуството не е в ниските и високи тонове на една песен или в камбанния звън на словото в една поема, които чуваш, нито в линиите и цветовете на една картина, които виждаш. Изкуството е в ония неми разстояния, които идват между ниските и високите тонове на песента; в онова, което е останало неизказано, безмълвно, самотно в душата на поета и те завладява чрез поемата; в онова, което картината ти внушава и гледайки я, ти виждаш нещо по-далечно и по-красиво от нея.

Не, брате мой, дните и нощите не са дните и нощите като явление и аз – аз, който вървя с шествието на дните и нощите – съм в състояние да изразя пред теб чрез тези слова само толкова, колкото те ти предават от моята безмълвна душевност. Не ме считай тогава за невежа, преди да проучиш моята скрита същност, нито пък си въобразявай, че съм гений, преди да ме отделиш от моята придобита същност. Не казвай „той е стиснат скъперник", преди да си видял сърцето ми; нито пък „той е щедър и разточителен", преди да си узнал подтика за моята щедрост и разточителство. Не ме наричай „влюбен", докато моята любов не ти се разкрие с цялата си светлина и огън, нито пък ме смятай за безгрижен, преди да си докоснал кървящите ми рани.

РС, Всеки път, когато чета Халил Джубран ме обзема един по-особен вид вълнение...

Потъвам в думите, разтварям се, усещам ги не толкова с ума си, колкото със сърцето си.

Благодаря на Мая Ценова за прекрасните преводи, без които едва ли бихме се докоснали до Думите на един от най-вдъхновените Учители на човечеството...

Весела Стамболиева

Charles Aznavour - La Boheme

Charles Aznavour - La Boheme - B&W - HQ Audio