Кой съм аз?

Кой съм аз?

По "Единение с живота"

На Екхарт Толе

Приравняването на Аза с физическото, възприемано чрез сетивата тяло, което е обречено да остарее, да западне и да умре, рано или късно винаги води до страдание. Да не се отъждествявате с тялото не означава да го пренебрегвате, презирате или да престанете да се грижите за него. Ако то е силно, красиво и енергично, можете да се наслаждавате на тези му качества - докато ги има. Също така бихте могли да подобрите състоянието на тялото чрез правилно хранене и спорт. Ако не слагате знак на равенство между тялото и себе си, когато красотата избледнее, силата намалее или тялото стане негодно, това по никакъв начин няма да накърни чувството за собствената ви стойност или идентичност. Всъщност, когато тялото започне да отслабва, измерението, непритежаващо форма, светлината на съзнанието, може по-лесно да се прояви през избледняващата форма.

Егото възниква, когато чувството за съществувание, за „Аз съм“, което е съзнание без форма, бъде объркано с формата. Това е смисълът на идентификацията. Това е забравяне на Битието, първичната грешка, илюзията за абсолютна отделеност, която превръща реалността в кошмар.

Егото винаги се идентифицира с формата, то е търсене на себе си и съответно изгубване на себе си в някаква форма. Формите не са само материални предмети и физически тела. По-фундаментални от външните форми – вещи и тела – са мисловните форми, които постоянно възникват в полето на съзнанието.

Вие сте човешко същество (human being). Какво означава това? Изкуството на живота не е въпрос на контрол, а откриване на баланс между човешкото и Битието. Майка, баща, съпруг, съпруга, млад, стар, ролите, които играете, функциите, които изпълнявате, каквото и да правите – всичко това е част от човешкото измерение. То има своето място и трябва да бъде почитано, но само по себе си не е достатъчно за пълноценна, истински смислена връзка или живот. Само по себе си човешкото не е достатъчно, независимо колко се стараете или колко постигате. Защото има и Битие. Откриваме го в тихото, будно присъствие на Съзнанието, Съзнанието, което сте. Човешкото е форма. Битието е без форма. Човешкото и Битието не са отделени, а взаимосвързани.

Щом осъзнаете преходността на всички форми, привързаността ви към тях намалява и до известна степен преставате да се отъждествявате с тях. Дистанцирането не означава, че не можете да се наслаждавате на хубавото, което светът предлага. Всъщност, наслаждавате му се повече. Щом прозрете и приемете преходността на всички неща и неизбежността на промяната, можете да се радвате на земните удоволствия, докато ги има, без страх от загуба и без тревога за бъдещето. Когато се дистанцирате, вие наблюдавате събитията в живота си, вместо да бъдете впримчени в тях.

„Блажени бедните духом – казва Иисус, - защото тяхно е царството небесно“[Матей 5:3]. Какво означава „бедните духом“? Никакъв вътрешен багаж, никакви идентификации. Нито с неща, нито с някакви мисловни концепции, съдържащи усещане за Аза. А какво означава „царството небесно“? Простата, но дълбока радост от Битието, която избликва, щом се отърсите от идентификациите и станете „бедни духом“.

Също както пространството позволява на всички неща да съществуват и също както без тишина не може да има звук, вие не бихте съществували без важното измерение, непритежаващо форма, което е ваша същност. Бихме могли да кажем „Бог“, ако думата не бе така превратно употребявана. Аз предпочитам да го наричам Битие. Битието е преди съществуването. Съществуването е форма, съдържание, „случващото се“. Съществуванието е предният план на живота; Битието е задният план, така да се каже.

Колективната болест на човечеството е, че хората са така потопени в това, което се случва, така хипнотизирани от света на вариращите форми, така погълнати от съдържанието на живота си, че са забравили същността, онова, което е отвъд съдържанието, отвъд формата, отвъд мисълта. Те са така погълнати от времето, че са забравили вечността, която е техният произход, техният дом, тяхната съдба. Вечността е живата реалност на вашата същност.

Красотата на цветето може да ви пробуди, макар и за кратко, за красотата, която е съществена част от съкровената ви същност, от истинската ви природа. Радостта и любовта са неразривно свързани с осъзнаването на красотата. Цветята могат да станат материално проявление на най-възвишеното, най-святото и в крайна сметка неподвластно на формата вътре в нас. Цветята, по-преходни, по-безплътни и по-деликатни от растенията, от които произлизат, са като посланици на друго царство, като мост между света на физическите форми и безформието. Те не само имат нежен и приятен аромат, но носят и благоухание от царството на духа.

Когато сте осъзнати и съзерцавате цвете, без да го назовавате в ума си, то се превръща в прозорец към безформието. Това е вътрешен отвор, макар и малък, към духовното измерение.

Когато не играете роли, това означава, че в действията ви няма аз (его). Нямате задни мисли: защита или укрепване на егото. В резултат действията ви имат много по-голяма сила. Вие сте напълно фокусирани върху ситуацията. Ставате едно с нея. Не се опитвате да бъдете някой. Вие сте най-могъщи и най-ефективни, когато сте изцяло себе си.

„Как да бъда себе си?“, обаче е погрешен въпрос. От него се подразбира, че трябва да направите нещо, за да бъдете себе си. Но „как“ няма място тук, защото вие вече сте себе си. „Но аз не знам кой съм. Не знам какво означава да бъда себе си.“ Ако сте в състояние напълно спокойно да приемете, че не знаете кой сте, това, което остава, е кой сте – Битието зад човешкото, поле от чист потенциал, а не нещо вече дефинирано.

Престанете да се дефинирате – пред себе си и пред другите. Няма да умрете от това. Ще се събудите за живот. И не се притеснявайте как ви определят другите. Когато дефинират вас, те ограничават себе си, така че проблемът е техен. При взаимодействието си с хора не бъдете предимно функция или роля, а поле на съзнателно Присъствие.

Когато реагирате срещу формата, която животът приема в този момент, когато третирате Настоящето като средство, като препятствие или като враг, вие укрепвате собствената си идентичност, егото. Оттук и реактивността на егото. Какво означава реактивност? Пристрастеност към реакцията. Колкото повече реагирате, толкова повече се оплитате във формата. Колкото повече се идентифицирате с формата, толкова по-силно е егото. Тогава светлината на живота вътре във вас вече не проблясва през формата – или само едва-едва.

Чрез несъпротивление на формата онова вътре във вас, което е отвъд формата, избликва като всеобхватно Присъствие, като безмълвна сила, много по-велика от мимолетната идентичност, от личността. Тя е много повече ваша дълбока същност от всяко нещо в света на формата.

Когато мислите, чувствате, усещате, съзнанието се ражда във форма. То се превъплъщава – в мисъл, в чувство, в сетивно възприятие, в преживяване. Цикълът на преражданията, от който будистите се надяват в крайна сметка да излязат, се осъществява непрекъснато и можете да се измъкнете от него само в този момент – чрез силата на Настоящето. Като напълно приемете формата на Настоящето, вие вътрешно се хармонизирате с пространството, което е същината на Настоящето. Приемането създава вътрешен простор. Хармонизиране с пространството вместо с формата: това внася истинска перспектива и баланс в живота ви.

Хората вярват, че щастието им зависи от това, което се случва, т. е. от формата. Те не осъзнават, че случващото се е най-нестабилното нещо във вселената. То постоянно се променя. Те възприемат настоящия момент като помрачен от нещо, което се е случило, а не е трябвало да се случва или като непълен, понеже нещо е трябвало да се случи, а не се е случило. И така пропускат по-дълбокото съвършенство, присъщо на самия живот – съвършенство, което винаги е тук, намира се отвъд онова, което се случва или не се случва, отвъд формата. Приемете настоящия момент и открийте съвършенството, което е по-дълбоко от всяка форма и е недокоснато от времето.

Радостта от Битието, която е единственото истинско щастие, не може да дойде при вас чрез някаква форма, притежание, човек или събитие – чрез нещо, което се случва. Тази радост не може да дойде при вас – никога. Тя се излъчва от непритежаващото форма измерение вътре във вас, от самата осъзнатост и затова е едно цяло с това, което сте.

Източник: Среща с Духовното

Началото на края на този свят

Началото на края на този свят

Откъс от интервюто на Ким Енг, партньорката на Е.Толе, със самия него.

Екхарт Толе: Всеки път, когато човек приеме това, което е, нещо по-дълбоко излиза наяве. Така че ти можеш да си впримчен в най-мъчителната дилема – външна или вътрешна, в най-болезненото усещане или ситуация и в момента, в който приемеш нещата такива, каквито са, ти отиваш отвъд тях, ти ги надминаваш. Дори, ако чувстваш омраза, в момента, в който приемеш това, което чувстваш, ти си над него. То може да е още там, но ти изведнъж се озоваваш на едно по-дълбоко място, където то повече няма значение.

Цялата феноменална Вселена съществува заради напрежението между противоположностите. Топло и студено, растеж и упадък, печалба и загуба, успех и провал – полярностите, които са част от съществуването и, разбира се, част от всяка връзка.

Ким Енг: ТОГАВА МОЖЕ ЛИ ДА СЕ КАЖЕ, ЧЕ НИКОГА НЕ УСПЯВАМЕ ДА СЕ ОТЪРВЕМ ОТ ПОЛЯРНОСТИТЕ?

Екхарт Толе: Не можем да се отървем от тях на нивото, на което се намираме. Обаче, можем да отидем отвъд тях чрез капитулацията. Тогава влизаш във връзка с едно по-дълбоко място вътре в теб, където полюсите вече не съществуват. Те продължават да съществуват на външното ниво. Но дори и там нещо се променя по начина, по който полярностите се появяват в твоя живот, когато си в състояние на промяна или капитулация. Те се проявяват по по-мек и нежен начин.

И КОЛКОТО ПО-НЕОСЪЗНАТ СИ, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ СЕ ИДЕНТИФИЦИРАШ С ФОРМАТА. Това е същността на невежеството: идентификация с формата, независимо дали е външна форма (ситуация, място, събитие или опит), мисловна форма или емоция. Колкото повече си привързан към формата, толкова по-неспособен си да капитулираш и толкова по-краен, рязък и жесток е твоят опит с полярностите.

На тази планета има хора, които фактически живеят в ада, но на същата планета има и хора, която водят относително спокоен живот. Тези, които са намерили вътрешния покой, все още ще изпитват полярностите, но по много по-мек начин, не толкова груб, по който много други хора продължават да го усещат. Така че се променя самото усещане. Самите полярности не могат да бъдат премахнати, но човек би казал, че цялата вселена става някак по-добронамерена. Вече не е толкова заплашителна. Светът не се възприема като толкова враждебен, колкото го приема Егото.

Ким Енг: Ако будността или живеенето на живот в състояние на будност не променя естествения ред на нещата, дуалността, напрежението между противоположностите, тогава живеенето на живот в будност какво прави? Това въздейства ли върху целия свят или само върху конкретното човешко субективно възприемане на света?

Екхарт Толе: Когато живееш в капитулация чрез теб нещо влиза в света на дуалността, нещо, което е качествено различно.

Ким Енг: Всъщност това променя ли външния свят?

Екхарт Толе: Вътрешното и външното в крайна сметка са едно и също. Когато вече не възприемаш света като враждебен, няма повече страх, а когато няма повече страх, ти мислиш, говориш и действаш различно. Появяват се любовта и състраданието и въздействат върху света. Дори когато се намираш в конфликтна ситуация, налице е едно вливане на покой в полярностите. И така, тогава нещо се променя. Не самия случай. А нещо много важно се променя. Това, което е отвъд формата, изгрява чрез формата, вечността изгрява чрез формата в света от форми.

Ким Енг: Правилно ли е да се каже, че липсата на ‘реакция против’, че приемането на противоположностите на този свят – това носи промяна в начина, по който полярностите се проявяват?

Екхарт Толе: ДА, ПОЛЯРНОСТИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СЕ СЛУЧВАТ,...НО ВЕЧЕ НЕ СА ЗАХРАНВАНИ ОТ ТЕБ!! Това, което ти каза, е много важен момент: липсата на реакция означава, че полярностите не са захранени. Това означава, че ти често усещаш рухването на полярностите, например в една конфликтна ситуация. Нито един човек, нито една ситуация не се възприема като враг.

Ким Енг: Значи, противоположностите вместо да се засилват, отслабват. И може би така започват да изчезват постепенно.

Екхарт Толе: Точно така. Да живеем по този начин е началото на края на този свят.

Публикувано от Diana Pavlova

Екхарт Толе, “Силата на настоящето”

Екхарт Толе

Силата на настоящето

"Един просяк седял край пътя повече от тридесет години. Един ден край него минал непознат.

- „Да имаш малко дребни?" - смънкал просякът, протягайки по навик старата си бейзболна шапка.

- „Нямам какво да ти дам" - отвърнал непознатият. После попи

тал:

- „Какво е това, върху което седиш?"

- „Нищо - отвърнал просякът. - Някаква стара кутия. Седя на нея, откакто се помня."

- „Поглеждал ли си някога вътре?" - попитал непознатият.

- „Не. Защо да гледам? Вътре няма нищо."

- „Я погледни" - настоял непознатият.

Просякът с мъка успял да отвори капака. Удивен, невярващ и възторжен, той установил, че кутията е пълна със злато.

Аз съм този непознат, който няма какво да ви даде и който ви казва да погледнете вътре. Не в кутия, както в притчата, а още по-близо - вътре в себе си. Чувам ви да казвате: „Но аз не съм просяк." Просяк е всеки, който - дори и да има големи материални богатства - не е намерил своето истинско богатство, а то е струящата радост от Битието и дълбокият и непоколебим мир, който идва с него. Търсим извън себе си късчета удоволствие или себеосъществяване, одобрение, сигурност и любов, а носим в себе си съкровище, в което не само че е включено всичко това, но и то е безкрайно по-голямо от всичко, което светът може да ни даде.

Публикувано от Никола Куташки

Екхарт Толе: Законът за изобилието – Изходящият поток определя Входящия

Екхарт Толе: Законът за изобилието – 

Изходящият поток определя Входящия

Две седмици практикувайте това и наблюдавайте как ще се промени вашият живот: когато ви се струва, че хората ви отказват – похвала, благодарност, помощ, любяща грижа, и така нататък – дайте им това!

Нещо ви липсва? Тогава просто действайте така, сякаш го имате и то ще се появи. И скоро след като започнете да давате, ще започнете да получавате. Не можете да получите това, което не давате.

Изходящият поток определя входящия поток.

Мислейки си, че светът нещо ви отказва, трябва да знаете, че в действителност това нещо вече го имате, но докато не му позволите да изтече навън, дори не можете да разберете, че го имате. Това точно е Изобилието.

Законът за това, че изходящият поток определя входящия, е изразен от Исус в най-силната му образна фраза:

„Давайте, и ще ви се дава;

добра мярка, натъпкана, стърсена,

препълнена ще ви дават в пазухата;

защото с каквато мярка мерите,

с такава ще ви се отмерва“.

Лука 6:38

Източникът на изобилие не е извън вас. Това е част от това кой си ти. Въпреки това, започнете с благодарност и потвърждение на изобилието, което е на разположение отвън. Бъдете пълни с живот във всичко, което ви заобикаля.

Почувствайте с кожата си топлината на слънцето, полюбувайте се на цветята в цветарския магазин, отхапете от сочни плодове или се намокрете до кости, като се напоите с богатство на падащата от небето вода.

Пълнотата на живота е на всяка крачка. Благодарността към това обкръжаващо ви изобилие събужда това изобилие, което спи във вас.

Освободете го, позволете му да изтече. Когато се усмихвате на непознат, се освобождава малко количество енергия. Вие давате.

Често си задавайте въпроса:

„Какво мога да дам тук?

Как мога да послужа на този човек, на тази ситуация?“

Не е нужно да притежавате нищо, за да се чувствате в изобилие, въпреки че ако постоянно се чувствате изобилно, нещата със сигурност ще дойдат при вас.

Изобилието е само за онези, които вече го имат.

Изглежда почти несправедливо, но е така. Както изобилието, така и липсата са вътрешни състояния, които се проявяват във вашата реалност.

Исус го казва така:

„Защото който има, нему ще се даде.

А който няма, от него ще се отнеме и това, което има“.

Автор – Екхарт Толе „Нова Земя“
Публикувано от Anna Lazarova‎ 

В настоящето

В настоящето

Ако се появи

каквото и да е усещане

за нещастие,

това означава,

че не си в настоящето.

Е.Толе

5 мисли за егото от Екхарт Толе

5 мисли за егото от Екхарт Толе

1. Много хора се чувстват ту по-висши, ту по-нисши от другите, в зависимост от ситуациите или хората, с които се сблъскват. Всичко, което е нужно да знаете и да наблюдавате в ума си, е следното: винаги, когато се чувствате по-висши или по-нисши от някой друг, това е егото във вас.

2. Понякога егото извършва престъпления в стремежа си към известност. Търси внимание, като си спечелва име и останалите го осъждат. „Моля ви, кажете ми, че съществувам, че не съм незначителен” – сякаш казва то. Такива патологични форми на егото са чисто и просто по-крайни форми на нормалното его.

3. Обикновено това, което се нарича „влюбване”, е засилване на его-желанието. Пристрастяваш се към друг човек, или по-скоро към образа, който си си изградил за другия. Което няма нищо общо с истинската любов, в която няма никакво желание. Най-честният език в това отношение е испанският, в който „te quiero” означава както „обичам те”, така и „искам те”. Другият израз с първия смисъл — „te amo”, непритежаващ тази двойственост, почти не се употребява. Може би защото истинската любов се среща толкова рядко.

4. Изправянето лице в лице с фактите винаги дава сила. Осъзнайте, че това, което мислите, до голяма степен създава емоциите, които изпитвате. Съзрете връзката между мисленето и емоциите. Вместо да бъдете мислите и емоциите си, бъдете осъзнатостта зад тях.

5. Не се стремете към щастие. Ако го търсите, няма да го намерите – стремежът е антитеза на щастието. Щастието винаги е нещо изплъзващо се, докато свободата от нещастието винаги е постижима и то постижима сега, в този момент – в момента, в който престанете да си създавате истории за вашето нещастие. Нещастието срива естественото състояние на благополучие и вътрешен покой, източник на истинското щастие.

Подбрано от http://drugata-realnost.com

Екхарт Толе: Ръководство за трансформиране на живота ви

Екхарт Толе:

Ръководство за трансформиране на живота ви 

 

Духовният учител 
Екхарт Толе 
споделя тайната за постигане 
на вътрешен мир.   

Покоят идва, когато станете едно с Настоящия момент. Тогава се чувствате у дома – защото сте у дома.

Прошката идва естествено, веднага след като осъзнаете, че миналото не може да надделее над Силата на Настоящето.

Хората не осъзнават, че Настоящето е всичко, което съществува; няма минало или бъдеще, освен като спомен или очакване в ума ви.

Съществуват два начина да бъдете нещастни: единият е, когато не получавате това, което желаете и другият – когато получавате това, което желаете. Ако си мислите, че това, онова или трето нещо ще ви направи щастливи, когато го получите, отново ще се фокусирате в следващия момент – никога не присъствайки пълно в този момент, който е всичко, което имате.

Благодарността е същественa част от това да бъдете присъстващи. Когато навлезете дълбоко в Настоящето, благодарността възниква спонтанно.

Ако си мислите, че когато излезете във ваканция или откриете идеалния партньор или си намерите по-добра работа или по-добро място за живеене или каквото и да е друго тогава накрая ще бъдете щастливи, това означава, че сте се загубили в бъдещето.

Всяко его желае да бъде специално. Ако не може да бъде специално, като превъзхожда другите, то може да бъде доста щастливо, бидейки особено нещастно.

Вместо да се питате дали можете да бъдете свободни някога, понеже „някога“ е огромно количество от бъдеще време, попитайте се можете ли да бъдете свободни в този момент. Единственото място, където можете или се нуждаете да бъдете свободни е този момент. Не в остатъка от живота ви. Точно сега.

Спомените са мисли, които възникват. Те не са реални. Само когато вярвате, че те са реални, само тогава те имат власт над вас. Но когато осъзнаете, че това е просто друга мисъл, изплувала от миналото, тогава вие можете да я обгърнете с пространство. Така мисълта не може повече да ви държи в хватката си.

Егото обича вината. То обича да обвинява другите. Ако това не му е достатъчно, започва да обвинява себе си. Разбира се, всяко човешко същество е вършило в миналото неща, за които сега съжалява. Наивни и глупави постъпки. Но трябва да осъзнаете, че вашата същност, това, което в действителност сте, не се намира в миналото или в мислите ви за миналото.

Веднъж като осъзнаете, че първичната цел в живота ви е вътрешната (да се пробудите за истинската си същност – бел. пр.) и това стане основната ви цел, вторичната, външната цел попада на мястото си. Когато сте верен на Живота и верен на Настоящето, животът ще ви донесе това, което е най-подходящо и съобразено с вътрешната ви цел.

Вие можете винаги лесно да разпознаете, че нещо идва от егото по това, че когато го получите, то не ви удовлетворява.

Вие сте Живот, който е вечен. И когато се потопите в тишина е лесно да усетите, че под индивидуалността ви има една Живост. Има Присъствие, има Съзнание, което е извън времето. И това е Животът, отвъд формата на живот, която сте.

Източник: https://www.pinterest.com/pin/212302569914462536/