четвъртък, 13 септември 2018 г.

Екхарт Толе, “Силата на настоящето”

Екхарт Толе
Силата на настоящето


"Един просяк седял край пътя повече от тридесет години. Един ден край него минал непознат.
- „Да имаш малко дребни?" - смънкал просякът, протягайки по навик старата си бейзболна шапка.
- „Нямам какво да ти дам" - отвърнал непознатият. После попи
тал:
- „Какво е това, върху което седиш?"
- „Нищо - отвърнал просякът. - Някаква стара кутия. Седя на нея, откакто се помня."
- „Поглеждал ли си някога вътре?" - попитал непознатият.
- „Не. Защо да гледам? Вътре няма нищо."
- „Я погледни" - настоял непознатият.
Просякът с мъка успял да отвори капака. Удивен, невярващ и възторжен, той установил, че кутията е пълна със злато.

Аз съм този непознат, който няма какво да ви даде и който ви казва да погледнете вътре. Не в кутия, както в притчата, а още по-близо - вътре в себе си. Чувам ви да казвате: „Но аз не съм просяк." Просяк е всеки, който - дори и да има големи материални богатства - не е намерил своето истинско богатство, а то е струящата радост от Битието и дълбокият и непоколебим мир, който идва с него. Търсим извън себе си късчета удоволствие или себеосъществяване, одобрение, сигурност и любов, а носим в себе си съкровище, в което не само че е включено всичко това, но и то е безкрайно по-голямо от всичко, което светът може да ни даде.

Публикувано от Никола Куташки

Няма коментари:

Публикуване на коментар