Началото на края на този свят

Началото на края на този свят

Откъс от интервюто на Ким Енг, партньорката на Е.Толе, със самия него.

Екхарт Толе: Всеки път, когато човек приеме това, което е, нещо по-дълбоко излиза наяве. Така че ти можеш да си впримчен в най-мъчителната дилема – външна или вътрешна, в най-болезненото усещане или ситуация и в момента, в който приемеш нещата такива, каквито са, ти отиваш отвъд тях, ти ги надминаваш. Дори, ако чувстваш омраза, в момента, в който приемеш това, което чувстваш, ти си над него. То може да е още там, но ти изведнъж се озоваваш на едно по-дълбоко място, където то повече няма значение.

Цялата феноменална Вселена съществува заради напрежението между противоположностите. Топло и студено, растеж и упадък, печалба и загуба, успех и провал – полярностите, които са част от съществуването и, разбира се, част от всяка връзка.

Ким Енг: ТОГАВА МОЖЕ ЛИ ДА СЕ КАЖЕ, ЧЕ НИКОГА НЕ УСПЯВАМЕ ДА СЕ ОТЪРВЕМ ОТ ПОЛЯРНОСТИТЕ?

Екхарт Толе: Не можем да се отървем от тях на нивото, на което се намираме. Обаче, можем да отидем отвъд тях чрез капитулацията. Тогава влизаш във връзка с едно по-дълбоко място вътре в теб, където полюсите вече не съществуват. Те продължават да съществуват на външното ниво. Но дори и там нещо се променя по начина, по който полярностите се появяват в твоя живот, когато си в състояние на промяна или капитулация. Те се проявяват по по-мек и нежен начин.

И КОЛКОТО ПО-НЕОСЪЗНАТ СИ, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ СЕ ИДЕНТИФИЦИРАШ С ФОРМАТА. Това е същността на невежеството: идентификация с формата, независимо дали е външна форма (ситуация, място, събитие или опит), мисловна форма или емоция. Колкото повече си привързан към формата, толкова по-неспособен си да капитулираш и толкова по-краен, рязък и жесток е твоят опит с полярностите.

На тази планета има хора, които фактически живеят в ада, но на същата планета има и хора, която водят относително спокоен живот. Тези, които са намерили вътрешния покой, все още ще изпитват полярностите, но по много по-мек начин, не толкова груб, по който много други хора продължават да го усещат. Така че се променя самото усещане. Самите полярности не могат да бъдат премахнати, но човек би казал, че цялата вселена става някак по-добронамерена. Вече не е толкова заплашителна. Светът не се възприема като толкова враждебен, колкото го приема Егото.

Ким Енг: Ако будността или живеенето на живот в състояние на будност не променя естествения ред на нещата, дуалността, напрежението между противоположностите, тогава живеенето на живот в будност какво прави? Това въздейства ли върху целия свят или само върху конкретното човешко субективно възприемане на света?

Екхарт Толе: Когато живееш в капитулация чрез теб нещо влиза в света на дуалността, нещо, което е качествено различно.

Ким Енг: Всъщност това променя ли външния свят?

Екхарт Толе: Вътрешното и външното в крайна сметка са едно и също. Когато вече не възприемаш света като враждебен, няма повече страх, а когато няма повече страх, ти мислиш, говориш и действаш различно. Появяват се любовта и състраданието и въздействат върху света. Дори когато се намираш в конфликтна ситуация, налице е едно вливане на покой в полярностите. И така, тогава нещо се променя. Не самия случай. А нещо много важно се променя. Това, което е отвъд формата, изгрява чрез формата, вечността изгрява чрез формата в света от форми.

Ким Енг: Правилно ли е да се каже, че липсата на ‘реакция против’, че приемането на противоположностите на този свят – това носи промяна в начина, по който полярностите се проявяват?

Екхарт Толе: ДА, ПОЛЯРНОСТИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СЕ СЛУЧВАТ,...НО ВЕЧЕ НЕ СА ЗАХРАНВАНИ ОТ ТЕБ!! Това, което ти каза, е много важен момент: липсата на реакция означава, че полярностите не са захранени. Това означава, че ти често усещаш рухването на полярностите, например в една конфликтна ситуация. Нито един човек, нито една ситуация не се възприема като враг.

Ким Енг: Значи, противоположностите вместо да се засилват, отслабват. И може би така започват да изчезват постепенно.

Екхарт Толе: Точно така. Да живеем по този начин е началото на края на този свят.

Публикувано от Diana Pavlova