неделя, 23 февруари 2020 г.

Бъди цар и царството ще настъпи

Бъди цар и царството ще настъпи


Според Мечтателя ролите, които играем през целия си живот, измерват и демонстрират нивото ни на отговорност. В зората на индустриалната революция видът „сапиенс “ се озовава на кръстопътя на еволюцията си. Във фабриките и канцелариите на света настъпват психосоматични и поведенчески промени и то до степен, в която довеждат до появата на нов вид. Мечтателя го определи като „чиновнически вид“.
- Основната му характеристика е способността му стоически да понася инак непоносимата тежест на зависимостта - обясни Той с хумористичен и все пак сух тон. Добави още, че с времето този клон на човечеството се е разраснал и, понастоящем, се е превърнал в доминантна група - най-разпространената на планетата. Подобни промени се наблюдават и при животните след опитомяване. Бавно и някак замечтано Той започна да ги изброява - отпускане на мускулатурата, затлъстяване, увисване на стомаха, смаляване на черепната основа и крайниците, побледняване на кожата, преждевременно стареене, омекване...
Подобно на дрънченето на трамвая, което след известно време спираме да забелязваме, тежестта от зависимостта се превръща в част от съществуването ни - в естествена константа, и колкото и да е абсурдно, присъствието й в живота ни има успокояващо действие. За възрастния човек отказването от нея би било невъзможно начинание.
Обичащите това, което правят, са независими. Те не предлагат времето си за заплата... Необичащите това, което правят, могат да бъдат наемани, платени. Човек, който обича работата си, е безценен.
Една от най-големите илюзии на работещите е, че някой им се отплаща. В действителност обаче това, което се смята за възнаграждение, надница или заплата, е само скромна, частична компенсация за вредите, причинени от състоянието на зависимост.
Всеки аспект от живота на човека и всяко взето от него решение съответства на нивото му на вътрешна отговорност... Ето какво предопределя ролята му в света и му връчва съдбата, която заслужава. Човек може да притежава единствено това, което се съдържа в собствената му представа, това, за което може да поеме отговорност.
Навън няма нищо - за пореден път заяви Той, а гласът Му звучеше пресипнал и сериозен. - Неподготвеният човек, дори да е временно покровителстван от дадено събитие или външни обстоятелства, може лесно да хлътне обратно в някогашната си нищета, ако новият му статус надвишава нивото на Същността му.
Богатството, благополучието и качеството на живот на човека, както и на дадена нация и дори цяла цивилизация, не зависи от наличието и изобилието на средствата и материалните ресурси, а от обхвата и размаха на Същността им, от това в какво вярват и какво мечтаят. Тяхната съдба се предрешава от начина на чувстване, мислене и действане, висотата на стремежите и дълбочината на идеите.
- Бъди цар и царството ще настъпи - заяви Той, а аз усещах силата на думите Му с всяка своя фибра. - Величието на Същността задължително предшества раждането на царството.
Стефано Д'Анна
Публикувано от Диана Павлова

петък, 21 февруари 2020 г.

Когато живееш в любов, всичко е такова, каквото Е


Когато живееш в любов, всичко е такова, каквото Е



Любовта означава, да не се налага никога да кажеш "Съжалявам". Ерих Сегал е казал това и е бил прав. Ако обичаш някого, освободи го от необходимостта да се извинява пред теб, за нещо. Необходимостта да се извиняваш е сигнал за личност, която е сбъркала нещо, по отношение на себе си. Вие не можете да бъдете повредени или наранени от някой друг, може единствено да си представите, че това е възможно. Но всичко това е само в главата ви. Всичко това произлиза от мислите по този въпрос. Върнете се към любовта и се откажете от нуждата да прощавате на другите, за каквото и да е. Когато живееш в любов, всичко е такова, каквото Е. Без да има нужда от обяснения, съжаления и вина, без да има правилно и грешно. Разбирате какво имам предвид, нали ?
Нийл Доналд Уолш

събота, 8 февруари 2020 г.

И това ще мине

И това ще мине
Притча



Имало едно време един цар. Веднъж той казал на придворните мъдреци: „Аз имам пръстен с един от най-прекрасните диаманти на света и искам да скрия под камъка послание, което може да се окаже полезно в ситуация на крайно отчаяние. Аз ще предам този пръстен на моите наследници и искам той да служи на вярата и истината. Помислете какво послание може да има там. То трябва да бъде много кратко, за да се събере в пръстена.“
Мъдреците умеели да пишат трактати, но не и да се изразяват с едно кратко изречение. Мислили, мислили, но нищо не измислили.
Царят се оплакал от провала на начинанието си на верния стар слуга, който го отгледал от ранна детска възраст и бил част от семейството.
И старецът му казал:
„Аз не съм мъдрец, не съм образован, но знам такова послание. През годините, прекарани в двореца, се запознах с много хора. Веднъж обслужвах гостуващия мистик, когото баща Ви покани. И той ми даде това послание. Не го четете сега, пазете го под камъка и го отворете, само когато няма никакъв изход.“
Царят послушал стария слуга.
След известно време врагове нападнали страната и царят загубил войната. Той бягал, яздейки коня си, а враговете го преследвали. Той бил сам, а те били много. Той достигнал до края на пътя. Пред него имало огромна дъблока пропаст, ако паднел там – това бил краят. Той не можел да се върна обратно, защото враговете се приближавали. Вече чувал трясъка от копитата на конете им. Нямал никакъв изход. Бил напълно отчаян.
И тогава си спомнил за пръстена. Отворил го и под камъка намерил надпис от четири думи: „И това ще премине.“
Прочитайки посланието, той почувствал, че наоколо станало тихо. Очевидно преследвачите се били заблудили и тръгнали в грешна посока. Вече не чувал конете.
Царят бил изпълнен с благодарност към слугата и непознатия мистик. Думите били мощни. Той затворил пръстена и тръгнал на път. Отново събрал армията си и върнал държавата си.
В деня, когато се завърнал в двореца, му устроили пищно посрещане, пир за целия свят – народът обичал своя цар. Царят бил щастлив и горд.
Старият слуга отишъл при него и тихичко му казал: „Погледнете отново посланието.“
„Сега аз съм победител, хората празнуват моето завръщане, не съм отчаян, не съм в безизходна ситуация.“
„Послушайте стария слуга. – отвърнал той. – Посланието работи не само в моменти, когато всичко е лошо, но и в моменти на победа.“
Царят отворил пръстена и прочел: „И това ще мине.“
И отново почувствал как тишината се спуснала над него, въпреки че бил сред шумната танцуваща тълпа. Гордостта изчезнала. Той разбрал посланието. Бил мъдър човек.
И тогава старецът казал: „Помните ли всичко, което Ви се случи? Нищо и никакво чувство не са постоянни. Както нощта следва деня, така и моментите на радост и отчаяние се сменят помежду си. Приемете това като природата на нещата, като част от живота.“

Източник: програмата на Дийпак Чопра
„21 дни предизвикателства за Изобилие“
Превод от руски: Весела Стамболиева