събота, 8 февруари 2020 г.

И това ще мине

И това ще мине
Притча



Имало едно време един цар. Веднъж той казал на придворните мъдреци: „Аз имам пръстен с един от най-прекрасните диаманти на света и искам да скрия под камъка послание, което може да се окаже полезно в ситуация на крайно отчаяние. Аз ще предам този пръстен на моите наследници и искам той да служи на вярата и истината. Помислете какво послание може да има там. То трябва да бъде много кратко, за да се събере в пръстена.“
Мъдреците умеели да пишат трактати, но не и да се изразяват с едно кратко изречение. Мислили, мислили, но нищо не измислили.
Царят се оплакал от провала на начинанието си на верния стар слуга, който го отгледал от ранна детска възраст и бил част от семейството.
И старецът му казал:
„Аз не съм мъдрец, не съм образован, но знам такова послание. През годините, прекарани в двореца, се запознах с много хора. Веднъж обслужвах гостуващия мистик, когото баща Ви покани. И той ми даде това послание. Не го четете сега, пазете го под камъка и го отворете, само когато няма никакъв изход.“
Царят послушал стария слуга.
След известно време врагове нападнали страната и царят загубил войната. Той бягал, яздейки коня си, а враговете го преследвали. Той бил сам, а те били много. Той достигнал до края на пътя. Пред него имало огромна дъблока пропаст, ако паднел там – това бил краят. Той не можел да се върна обратно, защото враговете се приближавали. Вече чувал трясъка от копитата на конете им. Нямал никакъв изход. Бил напълно отчаян.
И тогава си спомнил за пръстена. Отворил го и под камъка намерил надпис от четири думи: „И това ще премине.“
Прочитайки посланието, той почувствал, че наоколо станало тихо. Очевидно преследвачите се били заблудили и тръгнали в грешна посока. Вече не чувал конете.
Царят бил изпълнен с благодарност към слугата и непознатия мистик. Думите били мощни. Той затворил пръстена и тръгнал на път. Отново събрал армията си и върнал държавата си.
В деня, когато се завърнал в двореца, му устроили пищно посрещане, пир за целия свят – народът обичал своя цар. Царят бил щастлив и горд.
Старият слуга отишъл при него и тихичко му казал: „Погледнете отново посланието.“
„Сега аз съм победител, хората празнуват моето завръщане, не съм отчаян, не съм в безизходна ситуация.“
„Послушайте стария слуга. – отвърнал той. – Посланието работи не само в моменти, когато всичко е лошо, но и в моменти на победа.“
Царят отворил пръстена и прочел: „И това ще мине.“
И отново почувствал как тишината се спуснала над него, въпреки че бил сред шумната танцуваща тълпа. Гордостта изчезнала. Той разбрал посланието. Бил мъдър човек.
И тогава старецът казал: „Помните ли всичко, което Ви се случи? Нищо и никакво чувство не са постоянни. Както нощта следва деня, така и моментите на радост и отчаяние се сменят помежду си. Приемете това като природата на нещата, като част от живота.“

Източник: програмата на Дийпак Чопра
„21 дни предизвикателства за Изобилие“
Превод от руски: Весела Стамболиева

Няма коментари:

Публикуване на коментар