Бъди цар и царството ще настъпи

Бъди цар и царството ще настъпи

Според Мечтателя ролите, които играем през целия си живот, измерват и демонстрират нивото ни на отговорност. В зората на индустриалната революция видът „сапиенс “ се озовава на кръстопътя на еволюцията си. Във фабриките и канцелариите на света настъпват психосоматични и поведенчески промени и то до степен, в която довеждат до появата на нов вид. Мечтателя го определи като „чиновнически вид“.

- Основната му характеристика е способността му стоически да понася инак непоносимата тежест на зависимостта - обясни Той с хумористичен и все пак сух тон. Добави още, че с времето този клон на човечеството се е разраснал и, понастоящем, се е превърнал в доминантна група - най-разпространената на планетата. Подобни промени се наблюдават и при животните след опитомяване. Бавно и някак замечтано Той започна да ги изброява - отпускане на мускулатурата, затлъстяване, увисване на стомаха, смаляване на черепната основа и крайниците, побледняване на кожата, преждевременно стареене, омекване...

Подобно на дрънченето на трамвая, което след известно време спираме да забелязваме, тежестта от зависимостта се превръща в част от съществуването ни - в естествена константа, и колкото и да е абсурдно, присъствието й в живота ни има успокояващо действие. За възрастния човек отказването от нея би било невъзможно начинание.

Обичащите това, което правят, са независими. Те не предлагат времето си за заплата... Необичащите това, което правят, могат да бъдат наемани, платени. Човек, който обича работата си, е безценен.

Една от най-големите илюзии на работещите е, че някой им се отплаща. В действителност обаче това, което се смята за възнаграждение, надница или заплата, е само скромна, частична компенсация за вредите, причинени от състоянието на зависимост.

Всеки аспект от живота на човека и всяко взето от него решение съответства на нивото му на вътрешна отговорност... Ето какво предопределя ролята му в света и му връчва съдбата, която заслужава. Човек може да притежава единствено това, което се съдържа в собствената му представа, това, за което може да поеме отговорност.

Навън няма нищо - за пореден път заяви Той, а гласът Му звучеше пресипнал и сериозен. - Неподготвеният човек, дори да е временно покровителстван от дадено събитие или външни обстоятелства, може лесно да хлътне обратно в някогашната си нищета, ако новият му статус надвишава нивото на Същността му.

Богатството, благополучието и качеството на живот на човека, както и на дадена нация и дори цяла цивилизация, не зависи от наличието и изобилието на средствата и материалните ресурси, а от обхвата и размаха на Същността им, от това в какво вярват и какво мечтаят. Тяхната съдба се предрешава от начина на чувстване, мислене и действане, висотата на стремежите и дълбочината на идеите.

- Бъди цар и царството ще настъпи - заяви Той, а аз усещах силата на думите Му с всяка своя фибра. - Величието на Същността задължително предшества раждането на царството.

Стефано Д'Анна

Публикувано от Диана Павлова