Доказателство, че човешкото тяло е проекция на съзнанието

 Доказателство, че човешкото тяло е проекция на съзнанието

  В тази статия ще изследваме как вашето тяло се явява холографска проекция на съзнанието ви и как вие директно въздействате върху тази холограма и по този начин имате пълен контрол над физическото здраве на тялото си. Също така ще изследваме детайлно точния механизъм зад този принцип и – не се тревожете – ще ви предоставя научни доказателства, така че нека рационалният ви ум бъде спокоен. Но първо... как изобщо е възможно това?

Човешката мисъл определя реалността

Един от ключовите принципи на квантовата физика е, че нашите мисли определят реалността. В началото на миналия век квантовите физици доказват това отвъд всяко съмнение посредством експеримент, наречен експериментът с двойната цепка. Те откриват, че определящият фактор за поведението на енергията ("частиците") на квантово ниво е съзнанието на наблюдателя.

Например: при едни и същи условия, електроните понякога се държат като частици, а друг път като вълни (безформена енергия), тъй като това напълно зависи от това какво наблюдателят очаква да се случи. Онова, което наблюдателят вярва, че ще се случи, е онова, което квантовото поле прави.

Квантовият свят очаква от нас да вземем решение, за да знае как да се държи. Това е причината, поради която квантовата физика среща такива проблеми при боравенето с квантовия свят и неговото обясняване и дефиниране. Ние наистина сме – във всеки един смисъл на думата – майстори на творението, тъй като ние решаваме какво да се прояви като форма из полето на всички възможност.

Работата е там, че квантовото ниво на реалността не е някакъв локален и незначителен аспект на творението. То е навсякъде около нас и представлява най-фундаменталното ниво на творението, с изключение на самото единно поле. Човешкото енергийно поле през цялото време си взаимодейства със и въздейства на квантовото поле около нас, а енергиите на нашите вярвания и намерения насищат енергийното ни поле, тъй като те се определят от енергията на нашите мисли и емоции.

По този начин съвкупността от нашите мисли, емоции, вярвания и намерения, която за по-голяма простота ще наричам човешко енергийно поле, постоянно информира квантовата реалност в нас и около нас във всеки един момент от нашето съществуване.

И тъй като реалността постоянно преминава, подобно на проблясване, от модус на съществуване към модус на несъществуване (както се предполага – по 1044 пъти в секунда, наречено "време на Планк"), всеки път, когато реалността ни се колебае между формата и чистото енергийно състояние на полето, нашето съзнание, което е постоянно и не прави непрекъснати преходи от съществуване към несъществуване, на квантово ниво информира полето по какъв точно начин то да се пре-прояви, когато отново премине във форма.

Следователно, всеки път, когато преминем в безформеност, ние имаме пълен и тотален контрол и отговорност по отношение на това какво избираме, посредством своето внимание, да се прояви в следващия миг из полето, като нашата сила и способност да правим това зависи изцяло от това в какво ние вярваме и от това как се чувстваме.

Драматичен пример за това е случаят на Виторио Мичели. През 1962 г. той бива приет във Военната болница във Верона – Италия, с огромен тумор в лявото си бедро. Лекарите знаели, че не могат да му помогнат, така че този случай бил приет за безнадежден и мъжът бил изпратен у дома си без да му бъде правено никакво лечение. След около 10 месеци костта на лявото му бедро се била вече напълно разпаднала. Като последна надежда, той отпътувал за Лурд – Франция, където се изкъпал в намиращия се там извор (считан за свещено място от християните, тъй като там се случвали много чудеса).

Той незабавно се почувствал по-добре, възвърнал апетита си и се изкъпал в извора още няколко пъти, преди да си тръгне. След неколкомесечен престой в дома си той започнал да изпитва такова силно чувство на благоденствие, че настоял лекарите отново да му направят рентгенова снимка. Те с удивление установили, че туморът му се бил смалил. През следващите няколко месеца те внимателно го наблюдавали, като рентгеновите му снимки показвали, че туморът му продължава да се смалява, докато напълно изчезнал. А когато туморът му изчезнал, костта на бедрото му започнала да се регенерира.

След два месеца той вече можел отново да ходи, а след няколко години костта на бедрото му се била вече напълно регенерирала. В своя официален доклад Ватиканската Медицинска комисия казва:

 "Осъществило се е чудотворно възстановяване на слабинната кост и кухина. Направените през 1964, 1965, 1968 и 1969 г. рентгенови снимки категорично и несъмнено доказват, че е настъпило непредвидено и поразително възстановяване на костта, за каквото не откриваме никакви предишни свидетелства в аналите на медицината." ("Холографската вселена", стр.107)

Обикновено това би било счетено за чудо и то наистина е такова. Но аз намирам това за чудно в смисъл на разкриващо истинската сила на човешкото намерение и вяра. Нещо повече – то представлява много важно свидетелство, водещо до предположението за съществуването на някаква енергийна структура, с която нашите "материални тела" се синхронизират, тъй като това е едно от малкото логически обяснения за това как бедрената кост на Виторио Мичели е знаела точно каква форма да приеме при повторното си израстване. Това не би могло да се случи, освен ако не съществува някакъв енергиен шаблон, който е ръководел израстването й и за когото, както Ватиканската Медицинска комисия ясно заявява, "няма предишни свидетелства в аналите на световната медицина".

Навярно в медицината това е било неизвестно, но не може да се каже същото и за физиката. На атомно ниво атомите се свързват един с друг, за да образуват молекули, които имат специфични геометрични структури, сякаш има някакъв енергиен шаблон, към когото те се придържат и който диктува каква да бъде формата, която те заедно поддържат.

Ако телата ни са проекция на съзнанието ни, би трябвало съзнанието ни да създава някакъв енергиен шаблон, по който нашите атоми и молекули се организират, за да създават телата ни. Новите изследвания на ДНК предоставят множество убедителни свидетелства за съществуването на такъв енергиен шаблон (или човешко енергийно поле), които доказват, че то предава, приема и по този начин разчита енергия директно от полето.

Случаят на Мичели е перфектен пример за нашата човешка способност да реорганизираме тази вакуумна структура посредством своята енергия и намерения и така да проявяваме онова, което желаем, директно от полето, предизвиквайки наистина чудотворни резултати. Фактът, че Мичели е започнал да се чувства по-добре и е започнал да вярва, че се изцелява, представлява, според мен, ключът към изцелението му.

Някои от вас може да предпочетат да се придържат към вярването, че Бог е този, който е изцелил този човек – и аз ще се съглася с вас. Но вероятно с вас ще се окажем в разногласие относно природата на този Бог. Защото аз считам, че вие сте богове, каквито сме всъщност всички ние, тъй като силата, която наричаме Бог, е енергията и безкрайното съзнание в основата на творението, така че когато ние се докоснем до онзи свой аспект, който представлява чисто съзнание – а това се постига чрез медитация, когато постигнем състояние на пълно отсъствие на мисли, тогава ние се отваряме за необятността на собственото си съзнание, тъй като ние сме неделима част от това безкрайно творческо съзнание. Ние сме него и то е нас.

И когато се отворим за тази енергия, ние си позволяваме да се преизпълним със "силно чувство за благоденствие" и знаене, което има удивителната сила да твори реалност и директно да влияе на телата ни.

 Тялото е проекция на съзнанието

Искам наистина дълбоко да осъзнаете, че реалността постоянно преминава от форма към безформеност. Това е изключително важно за разбирането на способността ни да се изцеляваме, тъй като през половината време ние сме безформени, и тогава (1) Кои в действителност сме ние, тъй като очевидно нашите тела и материалният свят са донякъде илюзорни; и (2) Какъв е шаблонът, който направлява реорганизирането на нашите тела, всеки път когато ние съвсем буквално се рематериализираме?

Отговорът и на двата въпросa е "съзнание". Нашите тела са холографска проекция на съзнанието ни и представляват съвкупността от нашите вярвания относно самите нас. Ако можем да променим вярванията си относно самите себе си, тогава можем да променим енергийния шаблон, с който се синхронизира нашето тяло при рематериализирането си във форма по 1044 пъти в секунда.

Дийпак Чопра, в книгата си "Как да познаем Бог", разказва една история, която перфектно илюстрира това. Негов приятел разтяга стъпалото си по време на тренировка в спортния салон, тъй като не знаел как точно се използва един от уредите. През следващите няколко дни болката в стъпалото се усилила и на човека му било все по-трудно да ходи, така че "той си направил медицински преглед, при който се установило, че има често срещано заболяване, известно като плоско стъпало, при което свързващата тъкан между петата и предната част на стъпалото е разтегната или разкъсана. " ("Как да познаем Бог", стр.221)

Приятелят му решил да не се подлага на операция и вместо това да си търпи, но с времето това започнало да му причинява такава болка и толкова много да му пречи да ходи, че в отчаянието си той потърсил услугите на един китайски лечител. Китайският лечител бил съвсем обикновен на вид и "изобщо не правел впечатление на мистик или духовен човек или на човек с голяма целителска дарба". Пострадалият приятел на Дийпак Чопра по-нататък разказва:

"След като внимателно опипа стъпалото ми, той се изправи и направи зад гърба ми няколко жеста във въздуха. Той изобщо не ме докосваше и, когато го попитах какво прави, просто ми отговори, че включва някакви бутони в енергийното ми поле. Той прави това в продължение на няколко минути, след което ме помоли да се изправя. Когато го направих, установих, че вече не изпитвам ни най-малка болка. Не забравяйте, че си бях навехнал стъпалото толкова силно, че преди това едва ходех."

Той продължава:

"В пълно удивление го попитах какво беше направил. Той ми каза, че тялото представлява образ, проектиран от ума, и когато се намираме в състояние на здраве, умът поддържа този образ ненакърнен и балансиран. Нараняването и болката, обаче, могат да ни накарат да оттеглим вниманието си от засегнатото място. В такъв случай телесният образ започва да се изражда; енергийните му модели стават повредени, нездрави. Така че лечителят възстановява правилния модел – това се прави мигновено, на мига – след което собственият ум на пациента поема отговорност за поддържането му по този начин." ("Как да познаем Бог", стр.222)

Тази история ме впечатли и вдъхнови от мига, в който я чух. Както вече казахме, реалността преминава, подобно на проблясване, от модус на съществуване към модус на несъществуване безкраен брой пъти в секунда, преминавайки от форма към безформеност, а квантовата физика знае, че нашите мисли и вярвания въздействат върху квантовата реалност, която е източникът на материалния свят. Ето защо е съвсем естествено да допуснем съществуването на един енергиен и безформен източник на цялото творение, включително на нашата физичност.

Мисля, че е абсолютно ясно, че трябва да започнем да гледаме на себе си като на нещо повече от физически тела. В действителност, много по-смислено е да мислим за себе си като за светещи енергийни полета, организиращи себе си в тела, или като за чисти съзнания, проявяващи и временно преживяващи това ниво на реалността посредством своите тела. Нови доказателства ясно показват, че нашият ум е нелокален и независим от мозъка ни, което означава, че той не се нуждае от мозъка, нито дори от тялото, за да съществува.

Ние сме толкова повече от това, което мислим, че сме, и безкрайно повече от онова, което са ни накарали да вярваме, че сме. Следващата стъпка, която трябва да направим, и нещо повече – следващата стъпка в човешката еволюция сега включва това да се научим как да използваме и контролираме тази сила, която притежаваме, за да въздействаме на реалността и буквално да проявяваме всичко, което искаме, директно от полето – от ново бедро, до по-добро зрение, до прекрасно и здраво тяло, та чак до нов живот.

Но как точно се прави това?

Изцелете полето си, изцелете тялото си

Всичко, което е необходимо да направим, за да се изцелим, е да пречистим енергията си, така че енергийната проекция на тялото ни да не бъде възпрепятствана. Тогава нашите атоми и молекули могат да се организират перфектно в съответствие с тази структура, тъй като не са налице енергийни вмешателства, които да изкривяват образа на нашето тяло, така както той се проектира от съзнанието ни.

Ние правим това, като навлизаме в празнотата между мислите ни, където нашите вярвания повече не въздействат върху реалността ни, тъй като, когато не мислим, ние сме същевременно свободни от вярвания и очаквания. Освен това, правейки това, ние се  синхронизираме с универсалните принципи и привеждаме енергията си в съответствие с енергиите, идващи от полето на всички възможности – с високовибрационните енергии на любовта, добротата, вдъхновението, страстта, радостта и т.н.

Първата стъпка е да допуснем възможността, че ние не само сме енергия, но и че навсякъде около нас присъства безкрайна енергия, с която можем съзнателно да влезем в досег, за да изцелим телата и умовете си, да станем по-щастливи, здрави, изпълнени с живот и креативност същества. Веднага щом започнете да се свързвате с безкрайната творческа енергия и със собствената си истинска природа на безформена енергия, вие започвате да осъзнавате тези енергии в тялото си, което възвръща проекцията на вашето тяло в нейното естествено състояние.

Проекцията на вашето тяло може да бъде нарушена единствено от нарушения в енергийното ви поле – вашето съзнание – причинени от неуравновесени мисли и емоции и от ограничаващи вярвания. За нашето светещо енергийно поле е естествено да бъде жизнено и за енергията ни е естествено да тече невъзпрепятствана като мощен поток съзнание, но нашите по-нисши нива на съзнание, в които сме били кондиционирани да живеем като част от нашата социална индоктринация, нарушават този поток, който, ако бъде оставен невъзпрепятстван, би проявил своето съвършенство във всичко.

Друга ключова идея, която трябва да разберете, е тази, че тялото ви постоянно се регенерира. В една беседа на Дийпак Чопра, която слушах, той посочи, че атомите не стареят. Те не умират. И същите онези атоми, които са съществували по времето на Големия Взрив преди около 14 милиарда години, съществуват и до ден днешен, като част от тях дори са във вас.

Всяка година 98% от атомите в нашето тяло се заменят от "нови" атоми. Вие постоянно умирате и след това се прераждате и буквално се трансформирате на атомно и молекулярно ниво. На всеки три дни вие се сдобивате с нова стомашна стена, на всеки месец – с нова кожа, на всеки три месеца – с нова костна система, и на всяка година – с почти напълно ново тяло.

Дийпак Чопра го описа красиво, казвайки, че нашите атоми "са като мигриращи птици". Те не са постоянни, те са напълно независими, носят се през времето и пространството и просто биват организирани в структури като нашите тела не от нещо друго, а именно от нашето енергийно поле, което ги организира точно както магнитното поле организира металните стружки, само че по малко по-сложен начин.

От какви още доказателства се нуждаем, за да започнем да гледаме на телата си по различен начин и по принцип да погледнем на самия механизъм на здравето в нова светлина?

Никой от първичните материали, които изграждат физическото ви тяло, не остарява. Нещо повече – те постоянно се сменят. Така че се запитайте следното. В действителност вие ли сте тези, които се променят? И коя е силата, която организира тези атоми и молекули обратно там, където трябва да бъдат, и осигурява това те съвършено и хармонично да продължават да вършат своята работа, дори докато милиарди ваши клетки и атоми мигрират?

Вашето тяло не е истинското вие. Вашето тяло е просто проекция на онова, което вярвате, че сте. Ако можете да откриете, че представлявате чисто съзнание, и че онова, което наистина сте, е едно безкрайно, креативно съзнание, което проявява реалността и твори реалността съвместно с други ваши аспекти (тъй като всяко същество е проявление на безкрайното универсално съзнание, което сме нарекли Бог), тогава можете да започнете да упражнявате пълен контрол над своето тяло, здраве и живот.

Хроничните болести, заболяванията или старите наранявания, които имате в телата си, не са в действителност в телата ви – те са в умовете ви. И по-конкретно – те са функция на вашето възприятие. Атомите ви винаги се сменят, както става и с молекулите ви, но с навлизането на нови атоми и с образуването на нови молекули, и докато вие постоянно преминавате, подобно на проблясвания, от модус на съществуване към модус на несъществуване, вашето енергийно поле им казва къде да отидат, какво да правят и как да се организират едни спрямо други.

Следователно, вие носите болести, неразположения, болка и наранявания в своето съзнание и така те се отпечатват във вашето енергийно поле, едва след което те се проявяват и във вашата физиология.

Ако това е така, значи не само, че имаме пълен контрол над здравето си, но е възможно да имаме контрол и над темпото, с което стареем. Разбира се, не твърдя, че можем да бъдем безсмъртни, тъй като ние вече сме безкрайни същества от съзнание. Онова, което твърдя, е, че в едно отдавна забравено време, както и в близкото бъдеще, човешките същества са притежавали и отново ще осъзнаят способността да живеят от това поле и да живеят съзнателно от своята природа на светещи същества от чиста енергия.

С времето човешките същества ще осъзнаят, че тялото е проявление на нашия най-висш аз и че ние не само можем съзнателно да проявяваме всичко в живота, но и всичко в тялото си. И един ден ще достигнем момента, когато ще можем постоянно да регенерираме тялото си по своя воля, тъй като ще живеем от полето на безкрайната енергия, и по този начин телата ни просто ще функционират на по-висока честота, така че ще можем да живеем в тях, докато завършим работата си тук и изберем да си отидем.

Фантастично? Да. Но тези промени стават видими в човешкото тяло и ум, дори след малко практика и тренировки, така че вземете решение да го почувствате и преживеете сами и се научете да медитирате. Това е, което свидетелствата ясно сочат и което моят личен опит също потвърждава. Единственото, което може да ви попречи да се свържете с тази природа на вселената, е вашето собствено будно съзнание, вашето ниво на внимание и вашите вярвания.

Способността за изцеление е директно свързана с нивото ни на внимание и с нивото ни на вяра. Например, ние можем да се изцелим от всяка възможна болест или нараняване, стига да притежаваме абсолютна убеденост, знаене, че ще се изцелим. Това се постига директно чрез свързване с най-фундаменталното ниво на реалността посредством дълбока медитация.

Причината за това е, че на фундаменталното ниво на реалността всичко е възможно и преструктурирането на реалността се диктува единствено от нашите вярвания и очаквания. Ние сме чиста енергия и в тази енергия се съдържа безкраен потенциал. Само от нас зависи какво избираме да проявим от полето в своя живот и в своето тяло.

Вие нямате ограничения и нищо не е невъзможно. Единствено вашите вярвания определят какво можете и не можете да направите.

 "Чудесата се случват не в противоречие на природата, а в противоречие на онова, което знаем за природата." – Св. Августин 

Брандън Уест

Превод: Мария Казакова

Източник: Виртуална обител

Ошо за пандемията

Ошо за пандемията

Веднъж някой беше попитал Ошо за пандемията, прочетете отговора му...

Въпросът беше :

Как да избегнем епидемията?

ОШО:

Задаваш грешен въпрос. Въпросът трябваше да е такъв: “Кажи нещо за страха да умра в сърцето ми заради епидемият? “

Как да се спасим от този страх?

Защото, много лесно е да се избегне вируса, но е много трудно да се избегне страхът, който присъства във вас и по света.

Хората ще умрат повече заради този страх, отколкото заради епидемията.

Няма вирус на този свят, който е по-опасен от страха. Разберете този страх, в противен случай ще станете живо мъртво тяло, преди тялото ви да умре.

Това, което се случва, няма нищо общо с вируса. Плашещата атмосфера, която наблюдавате в момента, е колективна лудост, която винаги намалява след известно време. Причините се променят, но този вид колективна лудост продължава да се разкрива от време на време.

Много хора или получават помощ, или умират. Това е било хиляди пъти преди и това ще продължи да се случва. И ще продължи, освен ако не разберете психологията на тълпата и страха.

Спрете да се наслаждавате на сочността на страха. Обикновено всяко човешко същество се наслаждава малко на страха. Ако те не се забавляват от страх, тогава защо ще ходят да гледат филми?

Разберете тази сочност във вас; без да я разбереш, не можеш да разбереш психологията на страха.

Погледнете сока на този страх и страха вътре във вас, защото ако приемем сочността на страха, не е много възможно да събудим своето безсъзнание.

Обикновено сте собственик на страха си, но в момента на колективна лудост вашата собственост може да бъде докосната. Вашето безсъзнание може да го поеме напълно. Дори няма да знаете кога сте загубили контрол над страха си и се страхувате от другите.

Тогава страхът може да ви направи всичко, в такава ситуация можете да отнемете собствения си живот или този на другите.

Това ще се случи толкова много в предстоящото време: много хора ще се самоубият и много хора ще убият други.

Остани нащрек. Не гледайте нито едно видео или новини, които ви създават страх отвътре. Спрете да говорите за епидемията - повтарянето на едно и също нещо отново и отново е раждането на самохипноза. Страхът е вид самохипноза. Тази идея ще предизвика химически промени в организма. Повтаряйки една и съща идея отново и отново, тази химическа промяна понякога може да бъде толкова отровна, че да отнеме и живота ви.

В света се случват много други неща, обърнете им внимание.

Медитацията се превръща в защитна аура навсякъде в търсещия, което не позволява отрицателна енергия да влезе вътре. Сега енергията на целия свят стана ирационална. По такъв начин можете да паднете по всяко време в тази черна дупка.

Седейки в лодката за медитация можете да избегнете това.

Докато смъртта не настъпи, няма смисъл да се страхувате от неминуемото. Страхът е вид глупост и доказателство за факта, че животът е живян по грешен начин. Тези, които предлагат своето днес за утре, се страхуват от смъртта.

Смъртта не е проблем за тези, които живеят живота си изцяло във всеки един момент.

Преосмислете живота. Страхът няма да реши нищо и няма лечение за смъртта.

Ако не умрете от пандемия, ще трябва да умрете още един ден и този ден може да бъде всеки ден. Ето защо: бъдете готови. Не проваляйте живота си.

Превод: Митко Марашев ™️

Публикувано от Dragomir Vazharov

Ръката на Маестрото

Ръката на Маестрото

Тя беше разбита и надраскана и аукционерът смяташе, че не си заслужава да губи много време за старата цигулка, но я вдигна с усмивка.

- Това обявявам за продан, добри хора! — извика той. — Кой ще започне наддаването?

- Един долар, един долар..., после два! Само два? Два долара, кой ще качи на три? Три долара веднъж, три долара два пъти, Оставаме на три...

Но не, от дъното на стаята един мъж с посребрена коса излезе отпред и вдигна лъка, после избърса праха от старата цигулка, затегна разхлабените струни и засвири някаква мелодия, чиста и нежна като ангелски песнопения по Коледа. Музиката спря и аукционерът с притихнал и спокоен глас каза:

- Обявявам за продан старата цигулка!

И я вдигна заедно с лъка:

- Хиляда долара, а кой ще качи на две хиляди? Две хиляди! А кой ще качи на три? Три хиляди веднъж, три хиляди два пъти... Продадено! - каза той.

Хората нададоха одобрителни викове, но някои от тях питаха:

- Не разбираме съвсем добре, какво промени стойността й?

Отговорът дойде бързо:

- Докосването на ръката на маестрото...

И много хора, чийто живот не е правилно настроен, а разбит и надраскан от грях, се продават евтино на неразумната тълпа и твърде много напомнят за старата цигулка. За паница леща, за чаша вино — една игра — и той продължава нататък. Обявяват цената му за първи път, за втори път и тъкмо да удари чукчето — "Продаден", — пристига Маестрото и глупавата тълпа никога няма да разбере докрай стойността на душата и промяната, която настъпва, щом я докосне ръката на Маестрото...

Майра Брукс Уелч и Боб Кели

Публикувано от Stilian Aleksiev

Камъкът, който ражда

Камъкът, който ражда

Размножаващи се камъни? А да заченеш от камък?

Странни въпроси, но има защо човек да ги задава. Когато види блещукащото парченце скала и научи как е сътворена, няма как да не започне да търси отговори. А дали ги има?

„Това е камъкът, който дава живот. В Португалия вярват, че жената, на която се даде, ще зачене”, разказа ми накратко притежателка на скъпоценно късче от този толкова рядък вид.

Там, в родината им на Иберийския полуостров, наричат тези камъни Pedras Parideiras, или „камъни, даващи живот”.

Самите те „излизат” от други, по-големи скали –

природен феномен, който може да се види само в геопарка в областта Ароука. Гранитните образувания на Сера де Фрейта, на почти 1000 м надморска височина, са аномалия, при която от твърдите скали вследствие на специфични процеси, протичащи в земните недра, се отделят двойно изпъкнали дисковидни възелчета. Големите между 1 и 12 см камъчета, които се „раждат” от гранита, имат същия минерален състав като него. Външната им обвивка е от биотит, а ядрото - от кварц и фелдшпат.

Така образуваните тъмни минерални бучки, отделящи се от кремавата скала вследствие на разширяването през горещите дни, пораждат митове сред местните жители. Те вярвали, че „родените” от майката скала камъни притежават магични свойства и могат да донесат плодовитост дори на жена извън фертилна възраст. Поверието разказва, че жена, която иска да роди,

трябва да преспи с такъв магичен камък под възглавницата,

за да зачене. Геоложкият феномен на възлестия гранит може да се види само тук, на не повече от квадратен километър площ край село Кастанейра, което го прави уникален в световен мащаб.

Днес природното чудо превлича туристи от цял свят, но за да се ориентирате дотам, ще ви трябва карта, защото това е само един от над 40-те геоложки обекта, които предлага геопаркът Ароука. Съвсем наскоро той бе включен към програмата на ЮНЕСКО „Глобална мрежа геопаркове“ (Global Geoparks Network), в която попадат географски области с геоложко богатство.

Паркът се простира на 330 квадратни километра

и е известен още и с най-големите в света трилобити, открити тук. Това са вкаменелости на морски животни - членестоноги, живели преди повече от 400 милиона години, през периода ордовик – т.е. във време, когато живот извън океаните не е съществувал. Гигантските, на места до 90 см, животни се срещат с хиляди, застинали за вечни времена в плочите шисти. Мястото е популярно и с минната дейност, развивана тук от хилядолетия насам, за което свидетелстват останките от римска златна мина и такава за добив на волфрам от времето на Втората световна война.

Ако някой все още смята камъните за неодушевени, искам да му кажа: иди в Ароука и виж - те са по-живи отвсякога!

Автор: Тодор Станчев

Източник: обекти;

ИЗВЪНЗЕМНИ ЛИ СА „ДЕМОНИТЕ“ НА ДА ВИНЧИ?

ИЗВЪНЗЕМНИ ЛИ СА „ДЕМОНИТЕ“ НА ДА ВИНЧИ?

Личността на Да Винчи е всеобхватна, обгърната в ореола на загадъчност и мистика. Леонардо е като зашифрована картина, като шифрован роман, който при прочита си крие всеки път различен увод, и различен край.

Леонардо е изключително надарен творец. Той е художник, скулптор, архитект, изобретател, анатом, ботаник, зоолог, музикант, физик, сценограф, дизайнер на костюми…

Роден на 15 април, през 1452г. в селцето Анкиано, в близост до Тоскана, Леонардо е дете на извънбрачната връзка на богат нотариус и слугиня на име Катерина, която му дава живот. От ранна възраст, той проявява блестящ ум. В училище, дори провокира учителя си, притежава неизчерпаеми енергия и неутолим ум. Накратко, Леонардо Да Винчи е един невероятно надарен за времето си мистик, който и до днес буди любопитство и възхита от страна на всеки дръзнал да се потопи в неговия странен и необятен свят.

Но ето и някои интересни факти за този загадъчен творец:

1. Да Винчи е роден в семейство на бедна селянка и богат нотариус. Имал е домашно образование.

2. Имал е умението да свири на лира, при това много добре.

3. В определен период от време се е смятало, че да Винчи е хомосексуалист, за което има заведено дело. Обвиняват го, че е посегнал на момче, което му е позирало за картините. Това обвинение не се доказва и да Винчи е оправдан.

4. Една от най-нашумелите му картини (и все още неразгадани) е Мона Лиза. Има изключително много теории за нея, за това какво е нарисувано и защо по точно този начин, но все още няма единна теория, която да обяснява картината. По едната теория Мона Лиза е всъщност самият Леонардо – направил си е автопортрет. Друга интересна теория гласи, че тя е била бременна и е успяла да скрие това, за което и всъщност е щастлива и леко усмихната. Според трета теория, пред Джокондата имало хора, специално доведени, за да я развличат.

5. Защо небето е синьо е въпрос, чийто отговор първи дава Леонардо в своята книга „За живописта”.

6. Леонардо е успявал да работи прекрасно и с двете си ръце. Твърди се, че е пишел с едната, докато успешно рисувал с другата.

7. Да Винчи не е можел да чете достатъчно добре, тази форма на нарушено концентриране се нарича дислексия.

8. Известен факт е, че той е писал своите творби огледално.

9. Леонардо да Винчи е направил много проекти на подводници, на тъкачни станове, на танкове, както и на летящи машини.

10. Да Винчи е първият живописец, който е започнал да разчленява трупове – целта му е била да види какъв всъщност е строежът на мускула.

11. Той е установил, че Земята е доста по-стара, отколкото е написано в Библията.

12. Няма нито един автопортрет, за който със сигурност може да бъде казано, че е негов.

13. Изобретенията, които стоят в основата на водното снаряжение са дело именно на Леонардо да Винчи – изобретил е дихателен апарат, описал е какво е необходимо и как се правят подводни потапяния.

14. Смята се, че да Винчи е първият човек, който е установил какво се „разчита“ по кръговете на дънерите на дърветата.

В Милано, както и през целия си живот, Леонардо работи и за себе си. Той разширява границите на науката и прави поредица открития в най-различни области повече от всеки друг преди или след него. Леонардо демонстрира смайваща многостранност. Той дава воля на въображението си и прави забележителни открития. Създава епични по мащаби устройства. Машини за правене на дренажи. Развива нови методи за земеделие, прави напоителни системи и конструира военни машини. Бележниците му отразяват непрестанните му открития. Той разбира, че илюминацията на малки атмосферни частици е причина за синия цвят на небето. Изучава човешкото тяло и първи вижда как втвърдяването на артериите причинява сърдечни болести и смърт.

Леонардо постоянно се учи, разговаря със занаятчии, с леяри на камбани, с леяри на оръдия, защото те са най-запознати с изливането на големи количества метал.

В бележниците си той прави стотици скици на диви коне и на коне от обора на херцога, за когото работи. Леонардо създава глинен модел с определените размери, който е обявен за шедьовър и чудо на скулптурната техника. Но бронзовата отливка си остава само проект.

По това време, Леонардо създава и гигантска коса, с която режат човешки крака. Сред най-интересните му изобретения е предшественикът на днешния танк, който е направен едва през Първата световна война 400 години след Леонардо.

Двигателят на танка се задвижва от трима души с помощта на 3 лоста. Те го завъртат и задвижват колелото, което прилича на колянов вал на двигател. Полезното му действие е минимално, трябва много бутане, за да направи пълен оборот. Танкът е направен според плана, но привидно в детайлите има грешка. Оказва се, че трансмисиите са на грешни места, на колелата са. Възможно ли е това?

Леонардо не е бил глупак. По онова време не е имало адвокати защитаващи авторските права, така че авторът умишлено е прибавил механичен дефект, за да заблуди крадците на идеи. Но Леонардо е знаел как да го задвижи.

Това било невиждано съоръжение за времето си. Било е същото като днес с летящите чинии. Сякаш е изникнало от нищото.

Гениалният Леонардо е можел да печели войни с това оръжие.

През 1495 година, по случай 13 години от службата на Леонардо при Лудовико Сфорца, херцогът решава да му повери голям проект. Леонардо трябва да изпише „Тайната вечеря“ в манастира Санта Мария де ла Грацие.
Това е често експлоатирана тема, но Леонардо решава да направи нещо различно. Той иска да улови реакцията на учениците в мига когато Христос казва, че ще бъде предаден.

Идеята е прекалено амбициозна и се изисква опит в мокрото фреско, който той няма.

Фреското е техника, при която всичко се уточнява предварително. Не може да се бавиш, просто трябва да продължиш, а постоянството не е от силните страни на Леонардо. Затова той решава да използва друга. Създава гипс, върху който да се рисува и след като изсъхне. Така може да забави темпото на работа.

През 1498 година фреската е готова. Да Винчи, рисува това, което вижда във въображението си и надминава себе си. Постига невероятен успех.

За нещастие експерименталната техника върху сух гипс, която му позволява да постигне целите си, поврежда сериозно този шедьовър. Няколко години по-късно се появяват малки, почти незабележими пукнатини под повърхността на боята. Влагата руши фреската. Но и днес личи великолепието на оригинала. Фреската е като призрак, но един великолепен призрак.

Когато Сфорца и Леонардо гледат фреската през 1498-ма година, те не знаят участта й, нито пък своята собствена. Французите се готвят да нападнат Милано.

Проектът за бронзов кон остава неосъществен, отделените 60 тона метал се използват за отливане на оръдия. А французите се упражняват в стрелба по великия глинен модел.

След месеци Леонардо напуска Милано и започва работа при тирани в сравнение, с които Сфорца е ангел. Възникват и конфликти с Папата в Рим. Леонардо става най-известният живописец в Италия и тогава среща свой съперник, който го презира и мрази. Скулптор на име Микеланджело.

Онова, което Микеланджело вероятно не знае и което доста дълго време остава скрито от очите на специалистите и феновете на маестро Да Винчи е, че всичко около него и неговия живот е твърде мистериозно и необикновено, твърде тайнствено… досущ като „посланията“ в картините му.

Безспорен факт е, че почти всяка негова картина, погледната огледално, под определен ъгъл, крие странни образи. Донякъде плашещи, навеждащи на мисълта, че това са фигурите на ужасяващи създания, вероятно демони или извънземни. Но, кои са „демоните“ на Да Винчи? Защо маестрото крие в картините си техните образи. Съзнателно ли го е правил, или подтикван от чужд разум, който го е ръководел? Защо във всичките му картини виждаме скрити образи, текстове, цифри, ползваната о него Сакрална геометрия, които само най-находчивите могат да видят…

В живота на Леонардо, определено има много въпросителни. Твърди се, че внезапно, в пика на своето творчество, изведнъж той мистериозно изчезва. Липсва около 12 години, през които никой не знае къде е. Стига се до там, че хората дори започват да го забравят. За реално съществуващата му личност, напомнят оставените от него картини, дневниците и записките му. Но, какво прави и къде е Да Винчи през тези липсващи 12 години, от своя пътепис на живота?

Слуховете твърдят, че когато се връща, Леонардо е странно променен… Но не и физически. Той изглеждал така, както преди 12 години. Дори носил същите дрехи, както твърдял неговия чирак, когато маестрото се появява внезапно една вечер в ателието. Промяната му се състои в начина по който той пише и рисува. В начина, по който общува с околните, сякаш извисен духовно и още по-умен и мъдър, още по-талантлив от преди…

Има твърдения, че негов ръкопис описва това изчезване. В ръкописа, маестрото описал детайлно някаква странна пещера, в която попаднал. В пещерата се натъкнал на странни създания, с плашещ и ужасяващ вид. Но Леонардо се чувствал неустоимо привлечен от тези създания. В ръкописа описал контакта си с тях, като мисловен (телепатичен).

„Те чуваха мислите ми и ми отговаряха чрез мислите си и аз чувах мислите им и им отговарях по същия начин. Освен тишина в пещерата, само от време на време се чуваха писъците на малките прилепи.“

Какво се е случило след срещата му с мистичните създания и дали не са те причината за чудноватите и плашещи образи скрити в картините на художника? Дали липсващите години на Да Винчи, не могат да се обяснят с престоя му в пещерата – дома на странните демонични създания?

Вижте част от картините, които погледнати през огледало под определен ъгъл, крият мистичните демони или извънземни, които Да Винчи съзнателно или не, е скрил в шедьоврите си:

 

Единствено наблюдението, казвал Леонардо, е ключът към разбирането.

Съединявайки всички тези нишки, става ясно, че Мона Лиза е била моментна снимка на зрелия разум на Леонардо, един дестилат от всичко, което бил открил за цял живот наблюдение на тайните на природата. През целия си живот Леонардо искал да контролира природата. Но обратната страна на реда е безредието и хаоса. Леонардо знаел, че природата може да е и непредсказуема и ужасяваща. Към края на живота си той има тези удивителни видения, прозрението, че колкото и да разбираш тези сили, има едно страховито измерение, което е извън човешкия контрол.

инфо: multivselena.com

Източник: Световни загадки