1. Много хора се
чувстват ту по-висши, ту по-нисши от другите, в зависимост от ситуациите или
хората, с които се сблъскват. Всичко, което е нужно да знаете и да наблюдавате
в ума си, е следното: винаги, когато се чувствате по-висши или по-нисши от
някой друг, това е егото във вас.
2. Понякога
егото извършва престъпления в стремежа си към известност. Търси внимание, като
си спечелва име и останалите го осъждат. „Моля ви, кажете ми, че съществувам,
че не съм незначителен” – сякаш казва то. Такива патологични форми на егото са
чисто и просто по-крайни форми на нормалното его.
3. Обикновено
това, което се нарича „влюбване”, е засилване на его-желанието. Пристрастяваш
се към друг човек, или по-скоро към образа, който си си изградил за другия. Което
няма нищо общо с истинската любов, в която няма никакво желание. Най-честният
език в това отношение е испанският, в който „te quiero” означава както „обичам
те”, така и „искам те”. Другият израз с първия смисъл — „te amo”, непритежаващ
тази двойственост, почти не се употребява. Може би защото истинската любов се
среща толкова рядко.
4. Изправянето
лице в лице с фактите винаги дава сила. Осъзнайте, че това, което мислите, до
голяма степен създава емоциите, които изпитвате. Съзрете връзката между
мисленето и емоциите. Вместо да бъдете мислите и емоциите си, бъдете
осъзнатостта зад тях.
5. Не се
стремете към щастие. Ако го търсите, няма да го намерите – стремежът е антитеза
на щастието. Щастието винаги е нещо изплъзващо се, докато свободата от
нещастието винаги е постижима и то постижима сега, в този момент – в момента, в
който престанете да си създавате истории за вашето нещастие. Нещастието срива
естественото състояние на благополучие и вътрешен покой, източник на истинското
щастие.
Подбрано от
http://drugata-realnost.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар