Черупки и ядки, Джубран Халил Джубран

Черупки и ядки

из "Удивителното и чудесното"

Джубран ХалилДжубран

Превод от арабски Мая Ценова

The original title of the book in Arabic is

البدائع والطرائف , and the title of this essay - القشور واللباب

Не е било да изпия чаша пелин и на дъното й да не е имало мед.

Не е било да се изкачвам по стремителна стръмнина и да не стигна до зелена равнина.

Не е било да изгубя приятел в небесната мъгла и да не го намеря в ясната зора.

Колко пъти съм прикривал гняв и болка под плащ от търпение и съм си представял, че в това има награда и благо, и когато съм отмахвал плаща, съм виждал болката превърната в ликуване и гнева преобразен в спокойствие и мир.

Колко пъти съм вървял с мой другар в света на видимото и съм си казвал: „Колко глупав и безинтересен е той", но едва стигнал в света на съкровеното, съм откривал, че аз съм жесток и несправедлив, а той – мъдър и изящен.

Колко пъти съм се опивал от виното на себичността и съм си мислел, че с моя сътрапезник сме агне и вълк, ала щом съм се опомнял от опиянението, съм виждал, че и двамата сме човеци.

Аз и вие, хора, се хващаме за очевидното в нашето битие и го пренасяме върху скритите страни от нашата същност. И ако някой от нас се спъне, казваме – той пада; ако се бави, казваме – той е слаб, негоден; ако заекне, казваме – ням е; ако изохка – това е предсмъртен хрип, той умира.

И аз, и вие сме страстно влюбени в черупката „аз" и във видимостта „вие", затова не виждаме онова, което Духът е доверил на „мен" и е скрил във „вас".

А и какво бихме могли да направим, когато поради заслепението, което ни е обхванало, пренебрегваме Истината, която е в нас?

Казвам ви, а може би думите ми са маска, скриваща лицето на моята същност, казвам на вас и на себе си: това, което виждаме, е само превръзка на очите, забулваща онова, което трябва да видим с разума си. Това, което чуваме с уши, е само шум, заглушаващ онова, което трябва да възприемем със сърцата си. Ако видим стражар да води човек към затвора, не бива да бързаме да отсъдим кой от двамата е престъпникът. Ако видим човек, облян в кръв, и друг с окървавени ръце, по-благоразумно е да не избързваме с извода кой е убиецът и кой – жертвата. Ако чуем човек да пее, а друг да плаче, нека изчакаме, докато се убедим кой от двамата е радостен.

Не, брате мой, не съди за същината на човека по онова, което е негова видимост, не вземай дума или дело от делата на човека за есенция на душата му. Може би пренебрегваш някого заради мудния му език или неизразителната му реч, а неговият вътрешен мир е път към постигането на смисъла и сърцето му е извор на вдъхновение. Може би презираш някого заради уродливото му лице и унизителния му живот, а той е един от небесните дарове на земята и част от Божественото дихание сред хората.

Може би ще посетиш в един и същи ден дворец и бордей и ще излезеш от двореца със страхопочитание, а от бордея със състрадание, ала ако можеше да пре­минеш през виденията, изплетени от твоите усещания, страхопочитанието ти би се смалило и снишило до равнището на съжаление, а съжалението ти би се преобразило, би се издигнало до степента на благоговение.

Между утрото и вечерта може би ще срещнеш двама души – първият ще те заговори и в гласа му ще доловиш воя на бурята, а в движенията му ужаса на кипенето; вторият ще ти заговори изплашен, нерешителен, с треперещ глас и пресекващи думи и ти ще припишеш на първия решителност и смелост, а на втория колебливост и страхливост; ала ако ги видиш, когато дните са ги изправили пред трудности или пред гибел в името на един принцип, ще разбереш, че крещящото нахалство не е храброст, нито мълчаливото стеснение – страхливост.

Може би ще погледнеш от прозореца на своя дом и сред минувачите ще видиш вдясно да върви монахиня, а вляво блудница и веднага ще кажеш: „Колко благородна е тази и колко отвратителна другата!" Ала ако затвориш очи и се вслушаш ,за миг, ще чуеш един глас да шепне в ефира: „Тази Ме заклева в молитвите си, другата Ме умолява с болката си, а продължението на Моя дух е в душите и на двете."

Може би ще пребродиш земята в търсене на онова, което наричаш цивилизация и възход, и ще влезеш в един град с огромни дворци, с величествени храмове на знанието и широки улици, а жителите му бързат насам-натам; един прониква в земята, друг се рее в небето, трети улавя светкавицата, четвърти разговаря с вятъра и всички са облечени в красиви, великолепни дрехи, като че са на празник или тържество.

А след няколко дни пътят ще те отведе в друг град с жалки колиби и с тесни улички, които – щом завали дъжд – се превръщат в острови от глина сред море от кал, а ако слънцето се взре в него, те се преобразяват в облак прах. Жителите му все още живеят първобитно и просто, подобно тетива, опъната между двата края на лъка. Те вървят бавно, работят мудно и те гледат, сякаш иззад очите им други очи се взират в нещо далеч от теб. Ти си отиваш от техния град отегчен, отвратен и си казваш: „Разликата между предишния град и този е колкото разликата между живота и смъртта. Там беше силата в своя прилив, тук – слабостта с нейния отлив. Там сполуката бе пролет и лято, тук бездействието е есен и зима. Там упорството бе младост, тичаща сред градините, тук немощта е старост, грохнала в пепелта."

Ала ако можеш да съзреш двата града в Божествена светлина, ще ги видиш като две еднородни дървета в една и съща градина. Тогава размишлението ще те отведе до тяхната същност и ще видиш, че което ти се е сторило подем, е било само мимолетни блестящи балони; а което си сметнал за бездействие, е било скрита истинска перла.

Не, за живота не се съди по неговата обвивка, а по неговата съкровеност, за материалното – не по неговата черупка, а по неговата същност, за хората – не по тяхната външност, а по техните сърца.

Не, за религията не се съди по изложените на показ храмове, ритуали и традиции, а по онова, което се крие в душите, и по онова, което се поставя като цел.

Не, изкуството не е в ниските и високи тонове на една песен или в камбанния звън на словото в една поема, които чуваш, нито в линиите и цветовете на една картина, които виждаш. Изкуството е в ония неми разстояния, които идват между ниските и високите тонове на песента; в онова, което е останало неизказано, безмълвно, самотно в душата на поета и те завладява чрез поемата; в онова, което картината ти внушава и гледайки я, ти виждаш нещо по-далечно и по-красиво от нея.

Не, брате мой, дните и нощите не са дните и нощите като явление и аз – аз, който вървя с шествието на дните и нощите – съм в състояние да изразя пред теб чрез тези слова само толкова, колкото те ти предават от моята безмълвна душевност. Не ме считай тогава за невежа, преди да проучиш моята скрита същност, нито пък си въобразявай, че съм гений, преди да ме отделиш от моята придобита същност. Не казвай „той е стиснат скъперник", преди да си видял сърцето ми; нито пък „той е щедър и разточителен", преди да си узнал подтика за моята щедрост и разточителство. Не ме наричай „влюбен", докато моята любов не ти се разкрие с цялата си светлина и огън, нито пък ме смятай за безгрижен, преди да си докоснал кървящите ми рани.

РС, Всеки път, когато чета Халил Джубран ме обзема един по-особен вид вълнение...

Потъвам в думите, разтварям се, усещам ги не толкова с ума си, колкото със сърцето си.

Благодаря на Мая Ценова за прекрасните преводи, без които едва ли бихме се докоснали до Думите на един от най-вдъхновените Учители на човечеството...

Весела Стамболиева