Животът
Животът на
обикновения човек е еднопосочна улица. Той познава единствено пътя, който го
води към ограниченията. Едничката му вяра, абсолютната му лоялност е
към...смъртта. Изборът как точно да погубва себе си е единствената му истинска
свобода...
Тялото е
неразрушимо. Ти сам подписваш заповедта за неговото унищожение. Мислите и
чувствата, които му вменяваш, са причината за стареенето, боледуването,
загубата на енергия и смъртта. Каквото се случва на тялото ти, се случва и на
света. Светът е това, което си ти, а ти си това непобедимо и безсмъртно тяло.
Но ти, подобно на милиони други хора си избрал да използваш страховете и
разрушителните мисли, за да убиваш себе си....
Наблюдавай себе
си! Самонаблюдението осветява и най-тъмните кътчета на Същността. Ограничавай
съмнението и страха в себе си още щом усетиш, че се проявяват. Не
обстоятелствата и събитията в света те правят нещастен, а твоето нещастие
създава мъките и страданията в света. Бедността е болест на мисълта...
За какво ти е да
спасяваш света, когато всъщност целият свят има нужда да се спаси...от теб.
Понасяй собствените си болка и страдание. Стой там. Не се отклонявай от тях.
Наблюдавай и търси корените им. Ще можеш да освободиш света,чак след като
освободиш себе си от неговото описание. Целият свят - начинът му на мислене и
действие, условията, които поставя, несигурността и заплахите му - отразява
съвършено твоята вътрешна раздробеност, вътрешното ти разслоение. Единствено
ти, живеейки постоянно Тук и Сега, можеш да освободиш света от всички
противоположности. Единствено ти, загърбвайки вътрешните си стълкновения и
конфликти, можеш да го освободиш от всички противоречия, от насилието и
войните. Всичко, на което се натъкваш, няма нищо общо с външния свят, нито със
събитията или обстоятелствата. То е нещо, което винаги разнасяш със себе си,
което таиш вътре в теб и е същинската причина за всичките ти трудности и адско
съществуване.
Стилът на живот е
резултат от съзнанието. Инвестирай всичко, което имаш... дори това, което
нямаш...в себе си...винаги! Ще видиш, че животът ти ще стане по-богат, а
кръгозорът - по широк във всяко отношение. Не се тревожи за парите. Тревожи се
за себе си, за собствената си цялост. Когато са ти нужни пари, те сами ще се
появят. Вярвай в себе си! Вярвай в мечтата си и ще имаш достатъчно пари, за да
водиш хубав живот. Шедьовърът на твоята мечта... си самият ти. Външният свят е
само бледа сянка на вътрешната ти градивност.
Стефано д'Анна
РС, Има нощи, в които
3D-светът те връхлита със страшна сила. Хваща те за гушата и стиска ли стиска…
И това не е споменът. Не е дори и тъгата. А просто една мечта. Една мечта,
останала там някъде – по пътя, назад във
времето…
И боли. Толкова силно боли. Защото е трудно да кажеш:
„Липсваш ми.”…
Това бяха мислите ми тази вечер и тогава се появи този
текст...
Благодаря ти, Нино!
Благодаря ти, Синхронност!
Благодаря, че в този свят има хора, които наричаме
Приятели!
Благодаря и на себе си, че не потънах в болката, а
просто я оставих да изплува и я наблюдавах. И ето тя - болката, донесе със себе
си тези думи на Стефано д'Анна...
Весела Стамболиева
6 октомври 2015 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар