ЖИВОТЪТ

Животът

Животът на обикновения човек е еднопосочна улица. Той познава единствено пътя, който го води към ограниченията. Едничката му вяра, абсолютната му лоялност е към...смъртта. Изборът как точно да погубва себе си е единствената му истинска свобода...

Тялото е неразрушимо. Ти сам подписваш заповедта за неговото унищожение. Мислите и чувствата, които му вменяваш, са причината за стареенето, боледуването, загубата на енергия и смъртта. Каквото се случва на тялото ти, се случва и на света. Светът е това, което си ти, а ти си това непобедимо и безсмъртно тяло. Но ти, подобно на милиони други хора си избрал да използваш страховете и разрушителните мисли, за да убиваш себе си....

Наблюдавай себе си! Самонаблюдението осветява и най-тъмните кътчета на Същността. Ограничавай съмнението и страха в себе си още щом усетиш, че се проявяват. Не обстоятелствата и събитията в света те правят нещастен, а твоето нещастие създава мъките и страданията в света. Бедността е болест на мисълта...

За какво ти е да спасяваш света, когато всъщност целият свят има нужда да се спаси...от теб. Понасяй собствените си болка и страдание. Стой там. Не се отклонявай от тях. Наблюдавай и търси корените им. Ще можеш да освободиш света,чак след като освободиш себе си от неговото описание. Целият свят - начинът му на мислене и действие, условията, които поставя, несигурността и заплахите му - отразява съвършено твоята вътрешна раздробеност, вътрешното ти разслоение. Единствено ти, живеейки постоянно Тук и Сега, можеш да освободиш света от всички противоположности. Единствено ти, загърбвайки вътрешните си стълкновения и конфликти, можеш да го освободиш от всички противоречия, от насилието и войните. Всичко, на което се натъкваш, няма нищо общо с външния свят, нито със събитията или обстоятелствата. То е нещо, което винаги разнасяш със себе си, което таиш вътре в теб и е същинската причина за всичките ти трудности и адско съществуване.

Стилът на живот е резултат от съзнанието. Инвестирай всичко, което имаш... дори това, което нямаш...в себе си...винаги! Ще видиш, че животът ти ще стане по-богат, а кръгозорът - по широк във всяко отношение. Не се тревожи за парите. Тревожи се за себе си, за собствената си цялост. Когато са ти нужни пари, те сами ще се появят. Вярвай в себе си! Вярвай в мечтата си и ще имаш достатъчно пари, за да водиш хубав живот. Шедьовърът на твоята мечта... си самият ти. Външният свят е само бледа сянка на вътрешната ти градивност.

Стефано д'Анна

РС, Има нощи, в които 3D-светът те връхлита със страшна сила. Хваща те за гушата и стиска ли стиска… И това не е споменът. Не е дори и тъгата. А просто една мечта. Една мечта, останала там някъде  – по пътя, назад във времето…

И боли. Толкова силно боли. Защото е трудно да кажеш: „Липсваш ми.”…

Това бяха мислите ми тази вечер и тогава се появи този текст...

Благодаря ти, Нино!

Благодаря ти, Синхронност!

Благодаря, че в този свят има хора, които наричаме Приятели!

Благодаря и на себе си, че не потънах в болката, а просто я оставих да изплува и я наблюдавах. И ето тя - болката, донесе със себе си тези думи на Стефано д'Анна...

Весела Стамболиева

6 октомври 2015 г.