Безумецът, Халил Джубран

Безумецът

Халил Джубран Халил

 

 Питате как съм станал безумец. Ето как: един ден, далеч преди рождението на многото богове, се пробудих от дълбок сън и открих, че са ми ограбили всичките маски - седемте маски, които бях носил в продължение на седем живота. Тогава без маска хукнах през уличното гъмжило на града и закрещях:

Дръжте крадците! Дръжте крадците! Дръжте проклетите крадци!

Мъже и жени ме гледаха и се смееха, а някои си влизаха в домовете и се заключваха.

И когато стигнах до стъгдата при пазарището, някакъв млад мъж, застанал върху покрива на една къща, се провикна:

- Той е безумец!

Вдигнах глава, за да се вгледам в него, и слънцето за първи път целуна собственото ми лице. За първи път слънцето целуна голото ми лице и душата ми пламна от любов към слънцето, та повече не пожелах да нося маски. И в захлас възкликнах:

- Благословени, благословени да бъдат крадците, които ми отнеха маските!

Така обезумях.

В безумието си възвърнах и свободата, и сигурността — свободата да бъда сам и сигурността да не бъда разбиран - защото които ни разбират, все някак ни заробват. 

Ала нека не се кича със сигурността си. Дори и крадецът в затвора е защитен от друг крадец.