петък, 11 януари 2019 г.

Притча за подводните хора

Притча за подводните хора
Из “Илюзии“, Ричард Бах



Учителят отговори и рече: “Имало едно време едно село, всички в него живеели на дъното на пълноводна кристално бистра река.
Течението на реката се носело тихо над всички тях: млади и стари, богати и бедни, добри и зли, понеже следвало своя път и познавало само своята кристално бистра същност.
Всяко същество се било вкопчило кой както намери в коренищата и камъните по дъното на реката, понеже така живеели – вкопчени, и от рождение били усвоили да се съпротивляват на течението.
Ала накрая едно от съществата рекло: “Уморих се да живея вкопчен. Макар и да не го виждам с очите си, вярвам, че течението знае къде отива. Ще взема да се пусна и да го оставя да ме отнесе където реши. Ако и занапред живея вкопчен, ще умра от скука.”
Другите същества му се изсмели и рекли: “Безумец! Пуснеш ли се, течението, пред което се прекланяш, ще те изхвърли изподран и насинен от камъните и ти ще умреш по-бързо, отколкото скуката!”
Той обаче не ги послушал, поел си дълбоко въздух, оставил се на течението и то начаса го заблъскало и замятало сред камъните.
Ала съществото отказало да се вкопчи отново и с времето течението го издигнало над дъното и го освободило, и вече не го удряло и наранявало.
И съществата надолу по течението на реката, които не го познавали, възкликнали: “Вижте, чудо! Уж е същество като нас, а лети! Вижте – Месия, дошъл е да ни спаси!”
А съществото, носено от течението, отвърнало: “Аз съм точно толкова Месия, колкото и вие. Реката на драго сърце ни вдига и ни прави свободни, стига да се престрашим и да се пуснем. Истинското ни дело е това пътуване, това приключение.”
Те обаче продължили да викат още по-гръмогласно: “Спасител!”, все така вкопчени в скалите, а когато погледнали отново, него вече го нямало и те си останали сам-сами, за да разказват предания за Спасителя.

Няма коментари:

Публикуване на коментар