Бездомният ум

Бездомният ум

Откъс от книгата на Франк Кинслоу

"Тайната на истинското щастие".

Преди няколко седмици към мен се приближи един бездомник. Преди време бих го подминал или щях да му подхвърля нещо дребно, колкото да се отърва. Но този път направих нещо друго: спрях, за да си поговорим като приятели. Просякът ми искаше пари, за да си купи хот-дог от веригата магазини 7-Eleven. Попитах го как се казва. Като ме погледна с голяма доза объркване, той се представи: Томас.

Започнах да разпитвам Томас за всичко, което ми се искаше да знам за него и скитникът с удоволствие поддържаше разговора. Разказа ми как е станал бездомник и сподели своите страхове относно бъдещето. Преизпълваха го чувства на тревога, вина и недоверие. Аз отбелязах, че познавам милионери, които се терзаят точно от същите страхове.

Томас продължаваше да ми разказва за живота си, а аз внимателно слушах. Той говореше за миналото си, след това за своето бъдеще, а след това отново за миналото. От миналото черпеше вина, разкаяние, печал и скръб. Бъдещето, му изглеждаше неуютно, трудно и страшно. Тези чувства от миналото и бъдещето оживяваха в него, когато разказваше. Очите на скитника гледаха покрай мен - там, където умът прожектираше филма на неговия живот.

След известно време, той се умълча и ме погледна в очакване на утешителни думи. Аз се усмихнах и попитах:

- А къде са твоите проблеми сега, точно в този момент?

След като помълча няколко секунди, Томас се обърка:

- Загубих дома си и работата си, и...

- Сега? – настоявах аз – Кой проблем ти причинява страдание точно в този момент? Като спреш да мислиш за миналото и бъдещето, ти оставаш пред лицето на текущия момент. Как се чувстваш сега?

- Когато те попитах: „Къде са твоите проблеми сега?”, ти веднага спря и отново засвири своята „проблемна” грамофонна плоча отначало. Не обърна внимание на онова, което се случва в този момент, а вместо това отново задейства своите мисли за минало-бъдеще. Но в краткия миг тишина, докато обмисляше моя въпрос, ти нямаше проблем.

- При всички нас, житейските обстоятелства понякога се подреждат не по най-добрия начин – продължих аз. Липсата на дом или работа са обстоятелства. Обстоятелствата не са проблеми. И не са проблем дотогава, докато твоят ум не прикачи към тях безполезни и вредни емоции. На теб ти е болно, защото бездомник е станал твоят ум. Нима като тъгуваш, ще получиш нова работа? Нима като оплакваш загубения си дом, ще се появи ново жилище? Обстоятелствата са реални. Проблемите са измислици на ума. Позволи ми да повтора въпроса си Томас: къде са твоите проблеми сега? Кои обстоятелства не ти позволяват да се наслаждаваш на текущия момент и общуването с мен?

Този път той мълча по-дълго. Погледът му бе обърнат навътре в себе си. Скоро лицето на Томас се отпусна, отразявайки промяна в мисленето. В очите му заблестяха сълзи и той каза:

- Да, сега съм добре. Знам, че си имам проблеми, както и преди... по-точно обстоятелства, но точно сега ми е леко и спокойно.

- Точно това, което ние с теб преживяваме сега, означава да бъдеш човек – казах аз. Седим един до друг, открити за настоящия момент. Ние сме съсредоточили вниманието си върху това, което се случва непосредствено в нас и около нас, и затова нашият ум спря в сегашния момент. А моментът сега е винаги много по-спокоен и продуктивен от породените от страха измислици на нашия ум. Вечерното небе е чисто, вятърът е нежен, шумът на града е приятен. За какво толкова има да се безпокоиш Томас? За да прекратиш безпокойството, е достатъчно да приемеш този миг. Когато твоят ум се мята между минало и бъдеще, той забравя за настоящето. А настоящето е балсам, изцеляващ ума от проблемите.

Поприказвахме още малко, след което Томас силно ме прегърна, обърна се и се разтвори в нощта, съвсем забравил за хот-дога.

Няколко дни по-късно, нашите пътища отново се пресякоха. Отново се заговорихме като стари приятели. Томас ми разказа, че е започнал работа на две места (на непълен работен ден) и е започнал да ходи на църква.

- Само ако знаеше колко се радвам да видя своя Аз в твоите очи – казах аз.

РС, Един спомен. Един разговор. Едно късче Истина и Топлота.
Колко много могат да ни дадат дребните наглед неща...
Да се замислим, съумяваме ли поне от време на време да улавяме мига "СЕГА"...