Башар: Ти имаш възможност да избираш

Башар: Ти имаш възможност да избираш във всеки един момент даже и след смъртта

Photo: Demas Rusli

Участник: Аз се разболях, стресирах се, не взех правилни решения ...

Башар: Ти винаги вземаш правилни решения. Ти винаги вземаш правилни решения. Това може да не са решения, които предпочиташ, но щом си взела дадено решение, то е правилното решение и ако го използваш по този начин, ще получиш ефекта от решението, което е трябвало да вземеш. Това означава, че можеш да вземаш други решения, които предпочиташ, но не отричай решенията, които си взела, защото в такъв случай няма да можеш да вземаш нови решения. Ти не можеш да се озовеш там, където желаеш да отидеш, ако отречеш междинните стъпки, които са те довели до мястото, където си в момента.

Участник: Хммм.

Башар: Разбираш ли?

Участник: Разбирам.

Башар: Защото ако отречеш междинните си стъпки, няма да има къде да стъпиш.

Участник: Следователно, в момента в който реша да тръгна в дадена посока, това е правилната посока?

Башар: Разбира се, даже ако това е посока, която не предпочиташ. Това ще е правилното решение, защото може би трябва да откриеш, че това е посока, която не предпочиташ. Помни, че понякога за хората от вашата планета е по-лесно да открият какво предпочитат, като първо почувстват това, което не предпочитат, за да им стане по-ясно какво предпочитат поради контраста на сравнението. Ако използваш в положителен контекст това, което не предпочиташ, за теб ще бъде по-лесно да определиш какво предпочиташ и няма да е необходимо да изразходваш толкова много време да преживяваш това, което не предпочиташ. Първо обаче, трябва да използваш това, което не предпочиташ по положителен начин, все едно, че го предпочиташ. Това е парадоксът.

Участник: Хмм. Как разбирам, че следвам най-голямата си радостна възбуда?

Башар: Ти следваш ли радостната си възбуда във всеки един момент според максимума на способностите си?

Участник: Но аз се намирам в дупка!

Башар: Тогава е очевидно, че не следваш своята радостна възбуда, нали?

Участник: Да.

Башар: Значи е ясно, че не следваш радостната си възбуда, нали?

Участник: Да

Башар: Ето как разбираш.

Участник: Заболяванията имат ли определени граници?

Башар: Да. Но понякога завършват със смърт. Което също означава, че са ограничени във времето. (смях в залата)

Участник: Ако имам някакво убеждение, което поддържа определено мое заболяване, и съм готова да се откажа от това убеждение, как да направя това?

Башар: Първо, трябва да разбереш кое е убеждението.

Участник: Аз зная кое е убеждението.

Башар: Кое е то?

Участник: Че не съм достатъчно добра.

Башар: Добре, защо вярваш, че не си достатъчно добра? Това има ли някакъв смисъл за теб?

Участник: Не, но аз съм го допуснала ...

Башар: Защото ...? Какво извличаш от това? Щом се придържаш към нещо, значи то ти върши някаква работа и извличаш нещо от него. Ако ти беше напълно ненужно, щеше вече да си го изоставила.

Участник: Това, че не предизвиквам себе си и оставам пасивна.

Башар: Защото чувстваш, че ако предизвикваш себе си, какво ще се случи?

Участник: Ще се разболея отново.

Башар: Ето това е. С други думи, какво казахме преди малко? Парадоксално, би трябвало да е добре за теб да се разболееш, за да не се разболяваш никога повече. Защото ти отричаш болестта като преживяване и си казваш, че не е възможно да има някакъв положителен смисъл в това да си болна. Но е възможно да има. Ти не можеш да отричаш своите преживявания, нито едно от тях! Те се случват с определена причина – да те научат на нещо, което трябва да знаеш. Следователно, когато приемеш, че това, което ти се случва, би трябвало да ти се случи и престанеш да се страхуваш от това, което може да се случи, тогава то може да няма нужда задължително да се случва. В определен смисъл, поведението ти гарантира, че ще се разболееш, защото в никакъв случай не желаеш да се разболееш. Все едно, че казваш: „Това е единственото нещо, което трябва да отбягна”. Ти не можеш да го отбегнеш, ако съществува причина, поради която го създаваш. Тази причина може да бъде единствено защото ти не се нуждаеш повече от него, но просто трябва да го допуснеш като нещо в реда на нещата. Намираш ли смисъл в това?

Участник: Да.

Башар: Всичко, което се случва в живота ти, е в реда на нещата. Всичко, което се случва в живота ти, е в реда на нещата! Запомни, че ти си едно вечно, безкрайно, неразрушимо същество! Какво толкова, ако се разболееш и умреш? (смях в залата) Ти все още ще съществуваш! Просто ще си кажеш: „Е, това беше интересно!” Ако говорим в линеен план ... аз зная, че всичко съществува едновременно, но ти си правила това много пъти. Също така, в определен смисъл, както казахме преди малко, относно вашето преместване между различни успоредни реалности, милиарди пъти в секунда, това всъщност означава, че ти умираш милиарди пъти в секунда. Това лице, което стои тук пред мен, точно сега, точно сега, точно сега, точно сега, точно сега, точно сега, във всеки един от тези моменти, не е едно и също лице – в буквален смисъл! Ти умираш всеки път и се раждаш отново всеки път. И какво от това? Това е част от живота. Позволи си да знаеш, че това, което притежаваш в момента, съществува по определена причина и го използвай според положителната причина, поради която съществува, и когато си готова да получиш посланието, което предвестникът е готов да ти поднесе, предвестникът ще си замине по своя път. Единствената причина, поради която някои неща не си отиват, е, защото ти се опитваш да ги отблъснеш и не внимаваш защо те са там, където са. Затова те продължават да настояват за твоето внимание. В тях има нещо, което трябва да научиш относно себе си, макар и само да разбереш някое свое убеждение, което в действителност не предпочиташ. Вслушай се, позволи, приеми тези предвестници. „Направи ме унищожително болна, ако това ще ме научи на нещо важно, което наистина, наистина искам да узная. Макар че съм готова да го науча и по друг начин ...(смях в залата). Аз съм наистина готова да го науча по пътя на най-малкото съпротивление, обаче това, което ми се случва, е най-добро за мен и за всички други засегнати хора, следователно нека да ми се случи. Защото аз съм несъкрушима, вечна и безкрайна!”

Участник: И може да умра, но това е в реда на нещата.

Башар: Разбира се, че е в реда на нещата. И когато е в реда на нещата, вероятно няма да умреш. Поне не по начина, който имаш предвид.

Участник: О кей.

Башар: Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: И освен ако нарочно не избереш да отнемеш физически собствения си живот, ти няма да умреш, преди да си избрала времето на своята смърт. Защото ако беше толкова лесно, просто щеше да легнеш на пода, да затвориш очи и да кажеш: „Готова съм”. Брой до десет и ако можеш да отвориш отново очи, значи не е свършено с теб. Защото ако наистина беше дошло времето ти, щеше да си отидеш. Даже и когато отнемеш живота си, ти все пак имаш възможност да се завърнеш отново. Нямам предвид това да имаш преживяване близко до смъртта, а в буквален смисъл да продължиш живота си в успоредна реалност, без даже да знаеш, че преди това си умряла!

Участник: Спри! (смях в залата)

Башар: Ти имаш възможност да избираш във всеки един момент даже и след смъртта! Можеш да продължиш да живееш. Разбираш ли? Имаш толкова много свобода на избор! Толкова си необвързана; толкова не си окована! Толкова си могъща!

Публикувано от: DianaPavlova