На следобедно кафе... с Башар

Malinka Coppi каза: На следобедно кафе... с Башар!

...Ако наистина разбереш, че определяш себе си като нов човек, и наистина проумееш, че когато направиш това, то не е просто една метафорична идея, а буквално, буквално, буквално ти си един нов човек, то тогава линейно казано, в пространствено-времева перспектива, всеки различен човек притежава различна история. И ако ти наистина определяш себе си като човек, различен от предишния, то ти имаш различно минало, имаш различно детство.

Ти можеш да определиш детството си сега. ТИ СЪЗДАВАШ МИНАЛОТО ОТ НАСТОЯЩЕТО, а не обратното. Миналото не създава настоящето, освен ако ти избереш да създадеш тази илюзия. Ти обаче създаваш тази илюзия от настоящето, защото ти съществуваш (само) в настоящето. Следователно всяко така наречено „минало”, което си спомняш, е една идея, с която ти установяваш връзка СЕГА, като човека, който се определяш, че си.

И ако определиш себе си по различен начин, ти ще разбереш, че всъщност си създала различно минало. Затова определи детето, което предпочиташ да бъдеш, или казано на вашия език, определи детето, което предпочиташ да си била, което съответства на човека, който определяш да бъдеш сега, и разбери, че така наречените спомени на детето, което не предпочиташ, принадлежат на друга жена! Те не принадлежат на теб, това е нейното детство, а не твоето и то в буквален смисъл.

Не става дума да го пренебрегваш или да го прикриваш, а да го признаеш като стъпало, което си използвала, за да определиш коя искаш да бъдеш и правейки това, детството, което тя е имала, ти помага да станеш лицето, което си и което има различно детство. Това е парадоксът.

Следователно ти, която си сега, никога не си имала онова детство и макар да си наясно с тези така наречени „спомени”, тези така наречени „преживявания” принадлежат на нея, а не на теб. Тя сега е в друга реалност. Ти повече не си онази жена, буквално, буквално, буквално - не ме интересува как все още мислиш, че изглеждаш в огледалото. Това е само илюзия на приемствеността във времето, ти буквално си различно лице, защото личността, това е изкуствена конструкция.

Личността е просто изградена от убеждения, емоции, поведение. Това е маска, която съзнанието си слага, за да има физическо преживяване. Това е просто част от маската на его структурата. Когато смениш нещо в своите убеждения, поведение и мисли, ти в действителност променяш буквално личността, която си, макар да мислиш, че изглеждаш същата. В действителност ти не си същата личност. Ти изглеждаш подобно на нея и това е всичко.

Подобно, защото ти си създаваш усещането за подобие, но всъщност, както много хора на твоята планета вече са преживели, когато знаеш, че си се променила достатъчно, ти всъщност изглеждаш толкова по-различно като различен човек, че някои от твоите „приятели” може в действителност да не те познаят. „Коя си ти?”, „О, аз не те познах, защо изглеждаш толкова различно?” „Защото съм!” Ти си запазила връзка по начин ... вие сте създали съвместно една реалност с тези твои приятели, така че ти взаимодействаш в своята (нова) реалност с версия на тези приятели, която съдържа способността за разпознаване на различията.

Ако не ти е необходимо това преживяване, ти ще можеш да се промениш достатъчно ... и аз тук говоря само за една възможност ... ти ще си в състояние да промениш външния си вид, в съответствие с промените в себе си дотолкова, че всеки от хората, които предишният човек е наричал приятели, буквално няма да те познае, когато минаваш покрай него. Те даже няма да кажат, че изглеждаш различно, защото просто няма да знаят коя си.

Ти обаче не би искала да създадеш чак толкова голямо откъсване, така че ти запазваш идеята за тяхна версия, която ще те разпознае, но която в същото време ти показва, че си се променила. По този начин можеш да използваш приятелите си като огледало, за да докажеш на себе си, че наистина си различен човек, когато те ти кажат, че едвам са те познали. Но ти наистина си различен човек, буквално, това не е метафора, не е аналогия.

Всеки път когато промениш нещо в себе си, това буквално променя всичко останало. Ти се озоваваш в напълно различна успоредна реалност, ти си напълно различен човек, ако това е начинът, по който избираш да бъдеш. И ще знаеш, че който и да е бил на твоето място в предишния момент, която и да е била тя ... пожелай й всичко най-хубаво, благослови я, предай й безусловната си любов, но тези детски спомени са нейни, не твои.

Башар

Източник: Фейсбук - Malinka Coppi