Суфи притча за кучето и огледалата
Веднъж в двореца
влязло куче. Стените и подът били огледални и кучето изпаднало в затруднение.
Накъдето и да се обърнело, навсякъде имало кучета и само кучета. Кучето се
разстроило — колко много кучета има наоколо! То било само и в същото време
обкръжено от множество себеподобни.
Да излезе навън
било невъзможно, защото дори вратите били огледални и в тях се отразявали
кучета. Тогава бедното залаяло отчаяно и всички кучета в огледалата залаяли в
отговор. Лаят изпълнил цялата зала, нещастното създание се мятало от страна на
страна, без да знае, че страховете му са неоснователни, опитвайки се да нападне
другите, а кучетата от огледалата правели същото.
През цялата нощ
кучето лаело и се борело, макар че в действителност било съвсем само.
На сутринта
слугите открили безжизнен труп. Кучето не издържало борбата с отраженията.
Когато изпуснало дъх, целият шум се прекратил — огледалата потънали в тишина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар