Всеки изживява сянката на
другия партньор
Диана Павлова написа: Противоположностите се привличат е концепция на 3D
Матрицата. Това не е вярно - привличат се подобията. Само изглежда, че
противоположностите се привличат, защото това, което харесваме и не харесваме в
другия са наши потиснати черти, наречени Сенки. Всичките ни партньори са души с
които сме се договорили да играем съвместната игра на опознаването на самите
себе си. Те просто ни държат огледалото, за да преминем трудния процес на
осъзнаването Кой Съм Аз. Разсъждения от Торвалд Детлефсен и Д-р Рюдигер Далке
за осветляване идеята за ЦЯЛОСТНАТА СЪЩНОСТ:
„Това, което обичаме или
мразим у някой друг човек, в края на краищата, винаги е в нас самите. Говорим
за любов тогава, когато друг човек отразява сфера на сянката, която и на нас ни
се иска да осъзнаем в себе си. И изпитваме омраза тогава, когато някой отразява
много дълбок пласт от нашата сянка, с който още не сме готови да се срещнем.
Намираме другия пол атрактивен, защото той ни липсва. Често се страхуваме от
него, тъй като за нас той е неосъзнат.
Срещата с партньора е срещата
с неосъзнат от нас аспект на душата ни. Когато този механизъм на отражение на
сфери от собствената ни сянка в другия стане съвсем ясен, ще разглеждаме всички
проблеми на партньорството в нова светлина. Затрудненията, които имаме със своя
партньор всъщност са затруднения, които имаме със себе си.
Отношението ни към
неосъзнатото от нас винаги е двойствено - то ни привлича и плаши едновременно.
Също така двойствено е обикновено и нашето отношение към партньора - ние го
обичаме и го мразим, искаме напълно да го притежаваме и заедно с това да се
отървем от него, намираме го едновременно и прекрасен, и отвратителен. Във
всички дейности и разногласия, които изпълват едно партньорство, ние винаги
„преработваме" нашата сянка. Поради това често сравнително противоположни
хора се събират.
Противоположностите се
привличат - това всеки го знае и все пак винаги отново и отново се учудваме
„как тъкмо тези двамата са се събрали, когато съвсем не си подхождат". Те
си пасват толкова по-добре, колкото по-големи са противоположностите, защото
всеки изживява сянката на другия или - образно казано - всеки оставя своята
сянка на другия.
Партньорството между двама
души, които си приличат, наистина изглежда по-безопасно, а е и по-удобно, но
обикновено не допринася много за развитието на партньорите: в другия се
отразява само собствената, съзнателната сфера - това съвсем не е сложно и е
доста скучно. Всеки намира, че другият е прекрасен и проектира съвместната
сянка върху останалата окръжаващата среда, която след това и двамата избягват.
Плодотворни са само
разногласията в едно партньорство, защото единствено когато „обработва"
своята сянка чрез другия човек стига по-близо до себе си. Би трябвало да е
ясно, че целта на този процес се състои в приближаването до собствената цялостност.
В идеалния случай в края на
едно партньорство би трябвало да има двама души, и двамата от които в себе си
са станали цялостни, или поне - нека оставим настрана идеалния случай - станали
са по-здрави, тъй като са прогледнали за неосъзнатите елементи на душата си и
така са могли да ги интегрират в своето съзнание. Следователно накрая са
изчезнали влюбените гълъби от които единият не може да живее без другия.
Твърдението, че човек не можел
да живее без другия, показва само, че някой от чисто удобство (би могло да се
нарече и страхливост) използва другия, за да даде възможност на собствената си
сянка да живее чрез него, без да предприема опит да преработва проекцията и да
я връща обратно. В такива случаи (а те преобладават) единият партньор не
позволява на другия да се развива, защото установените роли биха били поставени
под въпрос. Подложи ли се някой на психотерапия, партньорът нерядко се оплаква,
че другият толкова много се е променил... ("Ние искахме всъщност само
симптомът да изчезне!")
Едно партньорство постига
целта си, когато човек вече не се нуждае от другия. Само в такъв случай
обещанието за „вечна любов" се осъществява. Любовта е акт на съзнанието и
означава да отворим своята собствена граница на съзнанието за това, което
обичаме, за да се съединим с него.
Това става възможно едва
когато човек е поел в своята душа всичко, което партньорът е въплътил - или,
другояче казано, - когато човек си е взел обратно всички проекции и се е
съединил с тях. Така онзи, когото обичаме, като проекционна плоскост е вече
изпразнен - отсъства привличане и отблъскване, - любовта е вечна, т. е. станала
е независима от времето, понеже е осъществена в собствената душа.
Такива разсъждения винаги
навяват страх у хора, които със своите проекции силно клонят към материалното.
Те свързват любовта с формите на проявление, вместо със съзнателни съдържания.
При такова поведение преходността на земното става заплаха и тогава човек се надява
да се срещне отново със своите „обични близки" в отвъдното, а пропуска да
забележи, че „отвъдното" винаги е тук. Отвъдното е сферата отвъд
материалните форми. Нужно е само всичко видимо да се преобразува в съзнанието и
човек вече е отвъд формите. Всичко видимо е иносказателно - защо да бъде
по-различно при човека?
Видимият свят трябва да стане
излишен чрез нашия живот - това важи също и за партньора ни. Проблеми се
създават само когато двама души различно „използват" своето партньорство,
като единият преработва и взема обратно своите проекции, а другият напълно
затъва в проекциите. Тогава идва моментът, когато единият става независим от
другия, докато на другия сърцето се къса. Затънат ли обаче и двете части (и
двамата) в проекцията, изживяваме любовта до гроб, а след това и голямата
скръб, защото другата половина липсва!
Блажен е този, който разбира,
че от никого не може да се вземе онова, което той е осъществил в себе си.
Любовта иска да бъде едно - и нищо друго. Докато тя е ориентирана към външни
обекти, не е постигнала своята цел.“
БОЛЕСТТА КАТО ПЪТ
Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке
РС, Още едно предимство на възрастта…
Когато прочетеш
подобна статия и погледнеш към годините назад, можеш да откриеш много интересни
неща за себе си и за живота си. За някои си си давал сметка, а други ти идват
като гръм от ясно небе…
И именно тук идва
предимството на възрастта. Тя ти дава безценния опит, стига, разбира се да имаш
желание да надзърнеш още малко по-надълбоко в себе си…
Весела Стамболиева
