Напъти ме душата ми

Напъти ме душата ми

Джубран Халил Джубран

„Удивителното и чудесното“ (1923 г.)

Превод от арабски Мая Ценова

Напъти ме душата ми и ме научи да обичам онова, което хората ненавиждат, и да се отнасям дружелюбно с ония, към които те изпитват злоба; тя ми разкри, че любовта е белег на обичания, не на този, който обича. Преди душата ми да ме напъти, за мен любовта бе тъничка нишка между два близки стълба, а сега е ореол, чието начало и край се сливат, обкръжавайки всичко съществуващо, и бавно се разширява, за да обгърне всичко, което ще бъде.

***

Напъти ме душата ми и ме научи да виждам красотата, забулена във форма, цвят и плът, и да се вглеждам разсъдливо в онова, което хората намират за грозно, докато започне да ми се струва красиво. Преди душата ми да ме напъти, аз виждах красотата като трепкащи пламъци сред стълбове дим, ала това изчезна и вече виждам само пламъка.

***

Напъти ме душата ми и ме научи да се вслушвам в ония гласове, които не се раждат от езика и не се изтръгват от гърлото. Преди душата ми да ме напъти, аз имах слаб болен слух, възприемах само шума и врявата, а сега започнах да се вслушвам тревожно в тишината и да чувам нейните хорове, които пеят песните на вековете, славословят Вселената и прогласяват тайните на съкровеното.

***

Напъти ме душата ми и ме научи да пия от онова, което не се изцежда, не се налива в чаши, не се вдига с ръка и не се досяга с устни. Преди душата ми да ме напъти, моята жажда бе слаба искрица върху планина от пепел, утолявах я с глътка от ручея или пък от бъчвата във винарната. Сега моят копнеж е моя чаша, моята жажда – питие, моята самота – опиянение. А аз не мога и не ще мога да утоля жаждата си. Но в тази негаснеща жар има непреходна радост.

***

Напъти ме душата ми и ме научи да се докосвам до онова, което не е намерило въплъщение и не се е избистрило, накара ме да разбера, че усетеното е наполовина осъзнато; че това, което притежаваме, е част от онова, което сме пожелали. Преди душата ми да ме напъти, аз се задоволявах с горещото, ако ми беше студено, или със студеното, ако ми беше горещо, или с едното от двете, ако ми беше хладно. Ала сега затворените ми сетива се разпуснаха и се превърнаха в ситна мъгла, пронизваща всичко видимо от битието, за да се слее със стаеното в него.

***

Напъти ме душата ми и ме научи да вдъхвам онова, което не се излъчва от благоуханните треви и не се разнася от кандилата. Преди душата ми на ме напъти, ако пожелаех аромат, търсех го в градините, в съдовете за благовония или в кандилниците. Сега вече мириша онова, което не изгаря и не се излива, и изпълвам гърдите си със сладостно дихание, каквото не се разпръсква от нито една градина на тоя свят и не се носи от никой полъх в простора.

***

Напъти ме душата ми и ме научи, щом само ме позове неизвестното и рискът, да казвам „Ето ме – твой съм“. Преди душата ми да ме напъти, аз се надигах само когато ме повика познат глас. Вървях само по познати и лесни пътища. А сега известното се превърна в кон, с който препускам към неизвестното, а лесното – в стълба, по чиито стъпала се изкачвам, за да стигна до риска.

***

Напъти ме душата ми и ме научи да не измервам времето с думите „беше вчера и ще бъде утре“. Преди душата ми да ме напъти, аз си представях миналото като необратимо време и бъдещето като епоха, която няма да доживея. Сега вече зная, че в този миг е цялото време с всичко желано, постигнато и осъществено във времето.

***

Напъти ме душата ми и ме научи да не ограничавам пространството с думите „тук“, „там“ и „отвъд“. Преди душата ми да ме научи, си мислех, че щом съм на едно място на земята, съм далеч от всяко друго. Сега вече зная, че мястото, където съм, е цялото пространство. И че точката, в която се намирам, представлява всички разстояния.

***

Напъти ме душата ми и ме научи да бодърствам, докато съседите спят, и да спя, когато те са будни. Преди душата ми да ме научи, нито аз в дрямката си виждах техните сънища, нито те в съня ми – моите. А сега аз не отплавам, носен от моя сън, преди те да са се взрели в мен, нито те отлитат в сънищата си, преди да съм се зарадвал на тяхното освобождение.

***

Напъти ме душата ми и ме научи да не се радвам на похвалите и да не се боя от упрека. Преди душата ми да ме напъти, аз се съмнявах в достойнствата на своите дела, докато дните не им изпращаха някого, който да ги похвали или да ги осмее. А сега вече зная, че през пролетта дърветата цъфтят и през лятото дават плод, без да чакат похвала; а през есента хвърлят листата си и през зимата се оголват, без да се боят от упреци.

***

Напъти ме душата ми и ме научи, и ми даде да разбера, че не стоя по-високо от разбойниците, нито пък по-ниско от титаните. Преди душата ми да ме напъти, аз делях хората на два вида: слаби, на които съчувствам или ги презирам, и силни, които следвам или срещу които се бунтувам. А сега вече зная, че съм създаден като човек от онова, от което са създадени хората като общност, че съм направен от онова, от което са направени и те – моята същност е тяхната същност, моите стремления са техните стремления, моята обич е тяхната обич. Ако те имат вина, аз съм виновният, ако извършат добро дело, аз се гордея с делата им; ако се надигнат, надигам се с тях, ако приседнат, присядам и аз.

***

Напъти ме душата ми и ме научи, че светилникът, който нося, не е мой и песента, която пея, не се е зародила в мен. И въпреки че нося светлина, аз не съм светлината, и въпреки че съм лютня с опънати струни, не аз свиря на лютнята.

***

Напъти ме душата ми, братко, и ме научи. И теб твоята душа те е напътила и научила. Така ти и аз си приличаме, схождаме си. А разликата между нас е само, че аз говоря открито за това, което е в мен, и в думите има някаква натрапчивост. А ти стаяваш това, което е в теб, и в твоята потайност има някакво достойнство.