Изпитваме ли нужда някой да ни повярва...
Башар: Не изпитваш нужда някой да ти повярва,
нали?
Участник: ...
Башар: Не изпитваш нужда някой да се промени,
нали?
Участник: Това подвеждащ въпрос ли е?
Башар: Не!
(тихо към
аудиторията) Да, да, да.
(смях в залата)
Участник: (смее се) Усещам, че ми е нужно ...
Башар: Защо имаш нужда някой друг да се променя?
Участник: Защото ме прави щастлива.
Башар: Не, не те прави.
Участник: ... ...
Башар: Би ли искала да ти е позволено да избираш
това, което предпочиташ?
Участник: ... ...
Башар: Да или не?
Участник: ... ...
Башар: Би ли искала да можеш да избираш това,
което предпочиташ във всеки един момент, да или не?
Участник: Не зная защо това ме обърква. Ще кажа да.
Башар: Благодаря ти. Искаш ли други хора да ти
казват в какво да вярваш и какво да мислиш?
Участник: Не.
Башар: Тогава ти искаш да ти бъде позволено да
избираш какво да мислиш и да вярваш, нали?
Участник: Да.
Башар: Тогава няма ли да проявиш това
благоволение и към всеки друг?
Участник: ...
Башар: Защо ще ти бъде позволено да избираш
това, което предпочиташ, ако не позволяваш на другите да избират това, което те
предпочитат, даже и ако то е различно от твоя избор?
Участник: ...
Башар: Ако ще бъдеш пример за толерантност и
свобода, и радост ... тогава защо ще поставяш условия и предявяваш претенции
към това какво другите ще изберат да направят с информацията, която споделяш?
Ти разбираш, че ние споделяме тази информация с всички вас, защото това ни носи
радостна възбуда само за себе си! Това е, което ние сме.
Ако някой от вас
реши да пренебрегне всичко, което сме казали, това е ваше право на избор! И ние
сме щастливи за вас, че може да вземате решения, които ви вършат работа в
конкретния момент, защото това е основната идея на всичко, така или иначе.
Ние не се нуждаем
от това да вярвате в каквото и да било от това, което казваме!
Ние правим това,
което правим, защото ни носи радостна възбуда.
Ние ви показваме с
лични си пример, че то може да работи и при вас, но ако изберете да не го
повярвате, това е вашият избор.
Това не променя
как ние се чувстваме в нашия живот!
Защото вие водите
своя живот и ние водим нашия. И това, което вие избирате, няма никакво
отношение към това, което ние решаваме да изберем. Така че ние споделяме и може
би вие ще възприемете някои от тези идеи, а може би няма да го направите.
Това зависи от
вас. Ние ви почитаме и уважаваме достатъчно, и знаем, че сте достатъчно силни,
за да вземате собствените си решения.
Защото ние също
така знаем, че всяко отделно същество е вечно, безкрайно. Така че няма нужда от
бързане, когато избираш едно или друго нещо, или когато някой друг избира едно
или друго нещо. Така или иначе в безкрайността всеки ще преживее всичко. Така че
няма нужда от бързане.
Няма крайни
срокове за спазване.
Има обаче
спасително въже.*)
*) Игра на думи, включващи думата „line”, която има
много значения, в т.ч. линия, предел, въже.
Deadline = краен срок;
lifeline = спасително въже. – Бел. прев.
Ти можеш да им
подхвърлиш спасителното въже и да им кажеш: „Искате ли да го хванете? Това е
забавно!”
В същото време
обаче трябва да имаш достатъчно желание и състрадание, за да им позволиш да ти
кажат: „Не, благодаря. Това не е за мен точно сега.”
Защото ако ти не
им позволяваш свободата да избират, защо те трябва да ти позволяват същото?
Участник: ...
Башар: Това е смислено, нали?
Участник: Да.
Башар: Тогава откажи се от тази нужда, защото,
парадоксално, ако имаш нужда някой да се промени, ако искаш да принудиш някого
да приеме това, в което казваш, че вярваш, ти само се опитваш да убедиш себе си
в това, което казваш, защото ти не го вярваш.
Защото ако това
нещо наистина притежава сила, не мислиш ли, че другите ще го открият по някакъв
начин?
Участник: ...
Башар: Защото силата привлича, не е ли така?
Истинската сила е много привлекателна. Така че ако знаеш, че това, в което
вярваш, е наистина нещо силно, защо ще трябва да го натрапваш на някого?
Както вече сме
казали, най-голямата сила изисква най-нежното докосване. Защото тя няма нужда
да налага нищо. Ето защо Бог и „Всичко, което е”, почти не се усеща, че
съществува. Той е толкова силен, че даже няма нужда ти да знаеш, че е реален.
И това ти
предоставя свободата... свободата да вярваш, че той даже не съществува. Него не
го е грижа.
Той знае, че
съществува. Ти даже нямаше да имаш способността да кажеш, че той не съществува,
ако ти не съществуваше и не бе подкрепена в съществуването си от Него.
Намираш ли това за
смислено?
Участник: ... Да.
Башар: Това помага ли ти?
Участник: Да, разбира се.
Башар: Добре, моля запомни, всички запомнете, че
първата стъпка към истинското просветление е погледът ви да светне.
(смях в залата).
Да не бъдете
толкова сериозни.
(с ироничен глас)
„Ти трябва да
повя-я-я-ярваш в това! То ще те спаси-и-и-и!... Това ще спаси-и-и-и света!”
Участник: Аз няма да ходя и да казвам това.
Башар: Зная, аз просто преувеличавам. Обаче
намерението, това да имаш нужда някой да повярва в нещо, е същото. Следиш ли
мисълта ми?
Участник: Да.
Башар: Добре. Тогава не изпитваш повече такава
нужда, нали?
Участник: ... Все още работя върху това.
Башар: Работиш върху това, добре. Тогава се
забавлявай, докато работиш върху това, моля те.
Няма коментари:
Публикуване на коментар