20 КЛЮЧА ЗА СЪЗНАТЕЛНО СЪТВОРЯВАНЕ
Ключ 1: Божествената
матрица представлява Контейнерът, който съдържа Вселената, мостът между всички
неща и Огледалото, което ни показва какво сме сътворили.
Съществува място,
където започват всички неща, място за чиста енергия, което просто „е”. В този
квантов инкубатор за реалности всички неща са възможни. От нашия личен успех,
изобилие и изцеление - до нашия провал, недостиг и заболяване... От нашия
най-голям страх - до нашето най-дълбоко желание, всичко започва в тази „супа”
от потенциали.
Чрез създателите
на реалността - въображението, очакването, отсъждането, страстта и молитвата, ние
подтикваме към съществуване всяка потенциална възможност. Със своите вярвания
за това какво сме, какво имаме и какво нямаме и за това - какво би трябвало и
какво не би трябвало да бъдем, ние вдъхваме живот в нашите най-големи радости,
както и в своите най-мрачни моменти.
Ключът към
усъвършенстването на това място на чиста енергия е да знаем, че то съществува,
да разбираме как работи и накрая - да заговорим на езика, който то разбира.
Всички неща стават достъпни за нас като архитекти на реалността на мястото,
където снегът започва: чистото пространство на Божествената матрица.
Тема за дискусия: Изглежда, че
колкото повече се отклоняваме от своята естествена връзка със Земята, със
своите тела, един с друг и с Бога, толкова по-празни ставаме. В своята празнота
се стремим да напълним своя вътрешен свят с „неща”.
Когато фокусираме
своя живот върху това как да избягваме болестите, а не как да живеем
здравословно, как да се опазим от войни, вместо как да си сътрудничим в мир, и
как да създаваме нови оръжия, вместо това как да живеем в свят, където
въоръжените конфликти са излезли от употреба, ясно е, че пътят, по който се
движим, е този на оцеляването. В подобен свят никой не е истински щастлив и
никой не „печели”. Когато се окаже, че живеем по този начин, очевидното решение
е да търсим друг маршрут. Именно това се кани да направи тази книга.
Ключ 2: Всичко
в нашия свят е свързано с всичко друго.
Така е - наистина!
Това е новината, която променя всичко и която разклаща основите на науката
такава, каквато я знаем днес.
„Добре, казвате
вие, „чували сме това и преди. Какво прави това заключение толкова различно?
Какво означава това да бъдеш толкова свързан?” Това са много добри въпроси и
отговорите могат да ви изненадат. Разликите между новите открития и онова, в
което сме вярвали преди, е, че в миналото на нас просто са ни казват, че тази
връзка съществува.
Но новите опити
отиват една крачка отвъд това.
Освен че доказват,
че сме свързани с всичко, сега изследванията демонстрират, че връзката
съществува заради нас. Нашата
свързаност ни дава сила да подредим колодата в своя полза. Във всичко - от
търсенето на романтика и лекуването на нашите любими хора до изпълнението на
нашите най-дълбоки желания и стремежи, ние сме неразделна част от всичко, което
ежедневно преживяваме.
Откритието
показва, че можем да използваме нашата връзка съзнателно, и отваря вратите към
нашата възможност да задвижим същата тази сила, която ни води към цялата
Вселена. Чрез единството, което живее във вас и всички хора на планетата, ние
имаме пряка връзка със същата Сила, която създава всичко - от атоми и звезди до
ДНК на живота!
Тема за дискусия: Но има една малка
уловка. Нашата сила да създаваме всичко е спяща, докато не я събудим. Ключът
към събуждането на тази Сила е да направим леко изместване в начина, по който
гледаме на себе си в света. Точно както посветените на Лог открили, че могат да
летят, едва след като били леко побутнати във възприятията им, така и ние можем
да отключим същата тази Сила във Вселената, за да се обърнем към някоя също
толкова невъзможна ситуация. Това става, когато позволим на себе си да гледаме
на своята роля в света по нов начин.
Ключ 3: За
да отключим силата на самата Вселена, трябва да видим себе си като част от
света, а не като отделени от него.
Понеже Вселената
изглежда като наистина голямо място - почти прекалено голямо за нас, за да
можем да го обхванем с мисълта си, можем да започнем с това - да започнем да
виждаме себе си различно в своя ежедневен живот. „Лекото изместване” от което
имаме нужда, е да видим себе си по-скоро като част от света, а не като нещо
отделно от него. Начинът да убедим себе си, че наистина сме едно с всичко,
което виждаме и преживяваме, е да разберем как сме свързани и какво означава
тази връзка.
Чрез връзката,
която свързва всички неща, „нещото”, от което е направена Вселената (вълни и
частици енергия), като че ли нарушава законите на времето и пространството
такива, каквито сме ги знаели. Макар че резултатите изглеждат като научна
фантастика, те са много реални. Установено е, че частиците светлина (фотоните)
например билокират, тоест че са едновременно на две различни места, на
разстояние много мили.
Трябва да започнем
да мислим за начина, по който сме свързани с живота, с нашите семейства и дори
с нашите случайни познати, от една нова гледна точка. Добри или лоши, правилни
или погрешни, всичко - от най-светлите и красиви преживявания в живота до
най-ужасните случаи на човешко страдание - вече не може да бъде отписвано като
,,случайно” . Ясно е, че за да разберем всичко, което ни радва, е необходимо да
разберем колко дълбоко сме свързани с всичко в нашата реалност.
Ключът е, че
енергията, която свързва всичко във Вселената, също е част от това, което
свързва. Вместо да мислим за Полето като за отделно от ежедневната реалност, експериментите
ни казват, че видимият свят води началото си като Поле: сякаш одеялото на
Божествената матрица е разпънато равномерно през Вселената и тук-там се нагъва
в скала, дърво, растение или човек, който разпознаваме. Всички тези неща са
само вълнички в Полето и именно това изместване в мисленето е Ключът към Силата
на Божествената матрица в нашия живот.
Тема за дискусия: Проявлението
започва с желанието ни да направим място сред нашите вярвания за нещо, което
предполагаемо не съществува. Ние създаваме това „нещо" със силата на
съзнанието и осъзнатостта.
Ключ 4: Щом
нещо е свързано, то си остава завинаги свързано, независимо дали е свързано
физически или не.
Как можем да сме
сигурни, че всичко във Вселената е наистина свързано? За да отговорим на този въпрос,
нека се върнем на Големия взрив и на експеримента, проведен в Женевския
университет, който вече описахме. Колкото и различни да изглеждат, между тях
има неуловимо сходство: проучваната връзка е налице между две неща, които
някога са били физически свързани. В случая с експеримента разцепването на
фотон на две части е създало "близнаците" и това е направено, за да е
сигурно, че двете части са напълно еднакви. Фактът, че фотоните и частиците от
Големия взрив някога са били физически свързани едни с други, е ключът към
тяхната свързаност. Изглежда, че щом нещо е свързано, то си остава завинаги
свързано, независимо дали това означава физическа връзка или не.
Много изследвания
показват, че ние всъщност създаваме Вселената и, изглежда, сме именно тази енергия,
която формира Космоса, както и съществата, които преживяват онова, което ние
създаваме. Това е така, защото ние сме съзнание, а то е онова нещо, от което е
направена Вселената. Това е същността на квантовата теория, която толкова много
вълнувала Айнщайн. До края на живота си той се придържал към вярването, че
Вселената съществува независимо от нас. Реагирайки на факта, че материята се
променя, докато я наблюдаваме, той заявил: „Искам да си мисля, че Луната е там,
независимо дали я наблюдавам или не.”
Нашата точна роля
в Творението още не е изяснена напълно, но опитите, проведени в квантовата
реалия, показват, че съзнанието оказва пряко влияние върху най-елементарните
частици. Ние сме източникът на съзнанието. Проучванията на професор Уилър от
университета в Принстън показват, че той вярвал, че може би живеем в свят,
който е създаден от самото съзнание - процес, който той нарича, Вселена, в
която участваш. Според този принцип на участие, казва Уилър, „ние дори не можем
да си представим Вселена, която не съдържа наблюдатели, защото самият
строителен материал на Вселената са тези актове на участие на наблюдаващия”.
Той предлага
централната точка на квантовата теория, като заявява: „Никое елементарно
явление не е явление, докато не бъде наблюдавано или регистрирано."
Същата тази Сила
ни казва, че сме нещо повече от пасивни наблюдатели на света. Ключът към това -
да преживеем себе си по този начин - е да създадем тези впечатления
преднамерено - да си ги създадем тогава, когато искаме да се случат, вместо да
чакаме просто да се случат. Освен малцина надарени хора сред нас, изглежда, има
много основателна причина да не се билокираме, да не пътуваме във времето и да
не общуваме по-бързо, отколкото законите на физиката позволяват: всичко се
свежда до това - какво вярваме за себе си и за своята роля във Вселената. Ние
сме създатели - дори нещо повече, ние сме свързани помежду си създатели. Чрез
Божествената матрица участваме в непрекъснатата промяна, която придава смисъл
на живота. Сега въпросът не е дали сме, или не сме пасивни наблюдатели, а как
можем съзнателно да творим.
Тема за дискусия: Колко пъти сте били някъде или с някого и сте имали
чувството, че вече сте били там? Тези примери са нещо повече от случайни
съвпадения. Може да не можем да докажем научно защо стават тези неща, но всички
ние знаем, че това е така. В моменти на подобна свързаност и „вече
преживяно" ние спонтанно излизаме отвъд границите, наложени от законите на
физиката. В тези случаи ни се напомня, че вероятно има нещо повече във Вселената
и в нас, което съзнателно признаваме.
Ключ 5: Актът
на фокусиране на нашето съзнание е акт на съзидание. Съзнанието създава!
Актът на
фокусирането на нашето съзнание - когато гледаме някъде и разглеждаме нашия
свят, е акт на сътворяване. Ние сме тези, които наблюдаваме и изучаваме нашия
свят. Ние сме Разумът (поне по-големият разум), както го описва Планк. Накъдето
и да погледнем, нашето съзнание прави за нас нещо, към което да гледаме.
Като част от
всичко, което виждаме, ние участваме в един разговор - един квантов диалог с
другите, с нашия свят и с това отвъд него. В рамките на този космически обмен
нашите чувства, емоции, молитви и вярвания във всеки момент представляват
начинът, по който говорим на Вселената. И всичко - от жизнеността на нашите
тела до мира в нашия свят - е начинът, по който Вселената ни отговаря.
Тема за дискусия: Докато се опитваме да открием най-малката частица на
Вселената и да дефинираме самата Вселена, тази връзка предполага, че може
никога да не направим нито едното от тези две неща. Независимо колко дълбоко се
вглеждаме в квантовия свят на атома или колко далеч стигаме в обширността на
външното пространство, това, че гледаме с очакване нещо да се случи, може да
бъде силата, която създава за нас нещо, което да видим.
Ключ 6: Ние
притежаваме силата, от която имаме нужда, за да създадем всички промени, които
изберем!
Тази способност е
на наше разположение чрез начина, по който използваме силата на нашата
осъзнатост и от това къде избираме да насочим нашето внимание.
От лидерите на
държавите, от които свикнахме да се страхуваме, до хората, които докосват
сърцата ни и предизвикват нашата любов, всички сме свързани чрез Полето от
съзнание, което е инкубатор за нашата реалност. Заедно ние създаваме изцеление
или страдания, мир или война.
Опитностите на
Невил ни напомнят, че най-голямата грешка в нашия възглед за света е да търсим
външни причини за възходите и спадовете в живота. Невил казва: „Една от
най-големите заблуди на човека е неговото убеждение, че има причини, различни
от състоянието на неговото съзнание.” Какво означава това? Това е практическият
въпрос, който възниква, когато говорим за живот във Вселената, в която
участваме. Когато си задаваме въпроса: „Колко сила наистина имаме, за да
предизвикаме промяна в нашия живот и нашия "свят", отговорът е прост.
Ние притежаваме силата, от която имаме нужда, за да
създадем всички промени, които изберем!
Тук откриваме
тайната как да ускоряваме желанията на нашето сърце - от състоянието на
въображението до реалността на нашия всекидневен живот. Всичко се свежда до
нашата способност да чувстваме, че нашите мечти вече са оживели, че нашите
желания са се изпълнили и че на нашите молитви вече е отговорено. Именно така
участваме във Вселената.
Тема за дискусия: Да живееш от
отговора. Съществува огромна разлика между: да работиш за постигането на
даден резултат и да мислиш и чувстваш в резултат от него. Когато работим за
нещо, ние се впускаме в приключение с отворен край, което никога не свършва.
Може да си набелязваме цели, които да ни помогнат да се доближим до нашето
постижение, но в ума си ще сме винаги на път към целта, вместо да сме я
постигнали. Затова Невил казва, че трябва да влезем в изображението на нашето
сърце и да действаме от него.
(Невил Годард -
филм)
Ключ 7: Фокусът
на нашето осъзнаване се превръща в реалността на нашия свят.
Тук е ключът за
разбирането на това, което квантовата физика ни казва за начина, по който
съществуват телата ни, защото са били избрани (с въображението) от света на
квантовите възможности. Ако искаме да променим тези неща, първо трябва да
погледнем на тях по нов начин - да направим това означава да ги изберем от
"супата" на множеството възможности. След това изглежда, че в нашия
свят може да се осъществи само един от квантовите потенциали, който преживяваме
като наша реалност. Например инструкторът ни по карате беше видял себе си като
фиксиран към матрака на място във времето и наистина беше - никой не можа да го
помръдне.
Коя от множеството
възможности става реална, изглежда, се определя от съзнанието и от начина на
наблюдаване. Предметът на нашето внимание се превръща в реалността на нашия
свят.
Тема за дискусия: Ключът е в това, че съществува голяма разлика в
значимостта, която различните духовни традиции и науката дават на откритията в
квантовия свят. Поради причини, които вече описах, повечето физици вярват, че
начинът, по който електроните и фотоните се държат, няма много общо с начина,
по който живеем всекидневния си живот. От друга страна, древните традиции
предполагат, че именно поради начината, по която стават нещата на субатомно
ниво, ние можем да променяме нашите тела и света. Ако това е вярно, значи
онова, което става в квантовата реалия, има всичко общо с нашия ежедневен
живот. Ние нямаме нужда от машини, за да създадем чудодейните ефекти, които
виждаме при квантовите частици. Чрез силата на нашата забравена вътрешна
технология ние можем да лекуваме, да се блокираме, да бъдем навсякъде в един и
същ момент, да се свързваме телепатично, да изберем мира и да правим всичко
друго. Всичко се свежда до нашата сила да фокусираме съзнанието си, което е
голямата тайна на някои от нашите най-древни и най-скъпи традиции.
Ключ 8: Не
е достатъчно просто да кажем, че избираме нова реалност!
За да изберем
квантова възможност, трябва да станем този начин на съществуване, трябва да
оставим себе си на новата възможност и в своята „любов към това състояние”...
да живеем в новото състояние, а не в „старото състояние”. И именно това ни
приканват да направим древните традиции. Техниката за това взаимодействие между
човека и Божественото често се нарича молитва.
Отговорът се
свежда до това, което вярваме за нашия свят и нашата сила да избираме. Тогава
въпросът е: Коя възможност избираме? За да му отговорим, първо трябва да
признаем, че притежаваме силата да направим подобен избор.
Щом признаем, че
имаме избор - от гледна точка на това какво виждаме като своя реалност,
следващият въпрос обикновено е: „Как правим това? Как да гледаме на някой като
на излекуван, ако тялото му изглежда болно?” Отговорът започва с нашето желание
да погледнем отвъд илюзията на това,
което светът ни показва. В примера с болестта на любим човек ние сме
поканени да погледнем отвъд болестта, която той преживява, и да мислим за него
като за вече излекуван и да чувстваме какво е да бъдем с него в тази нова
реалност.
За да изберем
различна възможност, трябва да направим нещо повече от това - да мислим за този
нов начин на съществуване или да желаем възстановяването на нашия близък вече
да се е случило. Може би това е и най-големият капан. В страха да не изгубим
хора, места и неща, които са ни скъпи, е изкушението да се справим със
ситуацията, като отречем реалността, която ни гледа в лицето, като кажем, че не
й вярваме. Но ако не предприемем действията, които подменят плашещата реалност
с тази на излекуването, нашето неприемане трябва да предизвика нещо повече от
фрустрация и разочарование.
Тема за дискусия: Всяко обяснение разглежда въпроса защо се случва
даден ефект и всички те имат общ знаменател: нас и нашата роля като наблюдатели
в света. Когато наблюдаваме нещо, тоест когато съзнателно съсредоточим своето
внимание върху едно място във времето, изглежда, в този момент заключваме една
от множеството квантови възможности на определено място. Дали идват от
паралелна "реалност" или от „супата” блещукащи квантови вероятности,
теориите предлагат, че това, което виждаме като Реалност (с главно
"Р"), е такова, каквото е, именно поради нашето присъствие.
Ключ 9: Чувството
е езикът, който „говори” на Божествената матрица. Изпитайте чувството, че целта
ви е изпълнена и че на вашата молитва е отговорено.
Не е чудно, че
молитвите правят чудеса! Те ни свързват с чистото пространство, където чудесата
на нашия ум се превръщат в реалността на нашия свят.
Ламата отговори:
Вие никога не сте виждали нашите молитви, защото те не могат да се видят. Това,
което сте видели, е това, което правим, за да създадем чувството в своите тела.
Чувството е молитвата.” Колко красиво, помислих си - и колко просто! Един
експеримент в края на XX век беше показал - именно човешките чувства и емоции
са това, което оказва влияние върху онова, от което е направена нашата реалност
- това е нашият вътрешен език, който променя атомите, електроните и фотоните на
външния свят. Но то е по-малко от действителните думи, които изричаме, и засяга
повече чувството, което те създават в нас. Именно езикът на емоциите говори на
квантовите сили на Вселената - чувството е онова, което Божествената матрица
разпознава.
Тема за дискусия: Зададох на новия лама поредните въпроси: „Какво ни
свързва един с друг, с нашия свят и Вселената? Какво пренася нашите молитви
отвъд нашите тела и държи света? ”
Не бях подготвен
за отговора, който чух. Състраданието, каза той. „Великият учител казва, че състраданието
е това, което ни свързва.” „Как е възможно това?” - попитах аз, опитвайки се да
си изясня чутото. „Нима той описва състраданието като сила на природата или
като емоционално преживяване?” „Състраданието е това, което свързва всички
неща”, беше окончателният отговор. И толкова!
След няколко дни
водих същия разговор с един високопоставен лама в друг манастир. Зададох същия
въпрос на монаха: „Състраданието сила на Творението ли е или преживяване?”
Погледът му се спря на тавана, където бях гледал и аз малко преди това. Като
въздъхна дълбоко, той помисли за момент, събирайки мъдростта от онова, което
беше научил от влизането си в манастира, когато е бил на осем години.
Сега изглеждаше на
около двадесет. Внезапно монахът сведе поглед към мен и отговори: „То е и двете
- състраданието е и сила в природата, и преживяване. ”
Монахът току-що
беше споделил тайната на това, което ни свързва с всичко във Вселената, и
качеството, което прави нашите чувства и емоции толкова мощни: те са едно и
също.
Ключ 10: Не
всяко чувство върши работа. Чувствата, които творят, трябва да са лишени от его
и осъждане.
Във връзка с
нашата способност да участваме в събитията на живота, здравето и семейството си
при сравнение между съвременната библейска версия на „Поискайте и ще ви бъде
дадено” с оригиналния й текст например ни дава представа колко много може да се
изгуби. В Библията се казва: „И в онзи
ден няма да Ме питате за нищо. Истина, истина ви казвам: ако поискате от Отеца
нещо в Мое Име, Той ще ви го даде. Досега нищо не сте искали в Мое име,
искайте, и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.”
Когато сравним
това с оригиналния текст, виждаме, че ключът е изпуснат. Подчертал съм
липсващата част: „Всички неща, които
искате пряко, направо... от Мое име - ще ви бъдат дадени. Досега не сте правили
това... Затова искайте без скрит мотив и
бъдете обградени от своя отговор - Бъдете обгърнати от онова, което желаете,
за да бъде радостта ви пълна.“ С тези думи ни се напомня квантовият
принцип, който ни казва, че чувството е език, към който трябва да се насочим и
върху който трябва да фокусираме своето съзнание.
Това е състояние,
в което трябва да сме, вместо да е нещо, което правим в определена част от
деня. Ясно е, че емоциите са езикът, който Божествената матрица разпознава.
Също така очевидно е и това, че не всяко чувство върши работа. Ако вършеше,
светът щеше да бъде едно много объркано място. Монахът каза, че състраданието е
и сила на Творението, и преживяване, което получава достъп до него. Най-дълбоките
елементи на учението твърдят, че за да постигнем състрадание, трябва да
подходим към обстоятелството без силни очаквания за правилност или погрешност
на резултата от въпросната ситуация. С други думи трябва да не съдим и да не се
влияем от егото. Изглежда, именно това чувство е ключът как да говорим на
Божествената матрица така, че това, което казваме, да е изпълнено със значение
и ефективно. Както предлага физикът Амит Госвами, необходимо е нещо повече от
обичайното състояние на съзнанието, за да бъде превърната дадена квантова
възможност в настояща реалност. За да се направи това, според него трябва да
сме в „необичайно състояние на съзнанието”
Тема за дискусия: За да постигнем „необичайно състояние на съзнанието”,
арамейският превод посочва, че трябва „да искаме без скрит мотив”. Друг начин
да се изясни тази много важна част от инструкцията е да кажем това на
съвременен език - трябва да вземем решението си, изхождайки от желание, което
не се корени в нашето его. Великата тайна на преместването на фокуса на нашето
въображение, вярвания, изцеление и мир в настоящата реалност е, че трябва да
правим това без строга привързаност към резултата от нашия избор. С други думи
поканени сме да се молим, без да съдим за това какво трябва или не трябва да се
случва.
В това чувство ние
се придвижваме от гледна точка, при която съществува подозрението, че просто
преживяваме това, което идва по пътя ни към перспективата, която знае, че сме
част от всичко, което е. Така можем да създадем изместване на енергия, което
може да бъде описано като класическия „квантов скок”. Подобно на скока на
електрона от едно енергийно поле на друго без придвижване в пространството
между тях, когато наистина знаем, че говорим на квантовия език на избора, а не
когато просто мислим, че може би го правим, ние сме в изменено състояние на
съзнанието. Именно това изменено състояние се превръща в чистото пространство,
където започват мечтите, молитвите и чудесата.
Ключ 11: Трябва
да станем в своя живот нещата, които избираме да преживеем като свой свят.
Ако вярваме, че избирането
на нашата реалност е нещо, което правим само за момента, тогава, когато спрем
да се чувстваме така, сякаш нашата реалност съществува, ефектът от нашето
решение също свършва. Създаването на реалност от нас може да е краткотраен
избор, ако приемем, че чувствата на изцеление, мир и изобилие са преживявания,
които траят само минути. Между съвременните експерименти и инструкциите на
древните текстове знаем, че правенето на реалност е нещо повече от това, което
правим... То е това, което сме.
Тема за дискусия: Ако чувстването е начинът, който избираме и чувстваме
през цялото време, тогава ние също постоянно избираме. Можем да почувстваме
своята благодарност за мира в нашия свят убедено, защото той винаги съществува
някъде. Можем да чувстваме благодарност за това, че любимите ни хора са добре,
както и към себе си, тъй като ние сме до известна степен изцелявани и
подновявани всеки ден. Това може би е точно онова, което арамейските версии на
евангелията се опитват да кажат на хората от бъдещето чрез езика, оставен ни
преди 2000 години. Може би точно този ефект е описан и в гностическия текст на
изгубеното „Евангелие на Тома”: „Онзи, който има, нему още ще се даде, а от
онзи, който няма нищо, ще се отнеме дори и малкото, което има.” Макар че
предупреждението е кратко, изводът е значим. С думите, приписвани на учителя
Иисус, ни се напомня, че силата да оформяме своя живот и света е нещо, което
живее в нас като възможност, която всички споделяме.
Ключ 12: Ние
не сме обвързани от законите на физиката, които познаваме днес.
А ако открием, че
можем да следваме стъпките на квантовата физика, която функционира отвъд
рамките на пространството и времето, тогава това означава, че можем да
използваме тези способности, за да излекуваме телата си и да внесем радост в
живота си. Ключът е в това: да правим онова, което изглежда невъзможно.
Преди това някой
трябва да отмести границите на онова, което сме смятали за истина. За да
сътворим чудо, трябва да преодолеем своите вярвания, че подобни явления са
невъзможни.
За да стане това,
първо някой трябва да направи чудо, за да видим, че то се случва. Може този
човек да е особено надарен в дадена област на живота, например в областта на
лечението. Или може да вижда света различно. Щом един човек направи това
специално нещо - независимо дали е извършено от Иисус или от съседа до вас,
тогава това чудо става достъпно за всички, навсякъде.
Тема за дискусия: Зададохме въпроса: „Ако един електрон може да бъде на
две места едновременно, защо ние да не можем?” Вместо да приемаме, че частиците
могат да вършат нещо, което ние не можем, нека се запитаме: какво е нужно, за
да се билокира даден електрон. Ако разберем как онова, от което сме направени,
се държи като чудо, може би ще можем да открием тези условия и в своя собствен
живот.
Ключ 13: Ако
нещо е холографско, всяка част от него отразява цялото „нещо”.
За холограмата
обикновено се мисли като за картина - триизмерно изображение, което изглежда
като живо, когато се прожектира по специален начин или когато се гледа при
определена светлина. Холографският принцип може да бъде едно от най-простите и
най-малко разбирани явления в природата. Същевременно може би има най-големия
потенциал за промяна в най-голям мащаб, във времева рамка, която замайва ума.
За да приложим тази сила в своя личен живот, трябва да разберем какво е
холограма и как действа тя. Затова нека разберем: какво е холограмата?
Ако трябваше да
искаме от учените обяснение за холограмата, те вероятно биха започнали с
описването й като специален вид снимка, където изображението на повърхността се
появява като триизмерно при излагането му на пряка светлина. Процесът, който
създава тези изображения, включва начин за използването на лазерна светлина
така, че тази картина се разпределя върху цялата повърхност на филма. Именно
това свойство - способността за разпределяне, прави холографския филм толкова
уникален.
По този начин
всяка част от повърхността съдържа цялото изображение такова, каквото се вижда
в оригинал, но в по-малък мащаб. С други думи всеки фрагмент е холограма. Ако
оригиналната картина е разделена на парчета, всяко - колкото и малко да е то,
ще съдържа цялото оригинално изображение.
Тема за дискусия: В една холографска Вселена, където всяко нещо вече
отразява целия свят в по-малък мащаб, всички неща са вече навсякъде. Холографският
принцип обещава, че всичко, от което имаме нужда, за да оцелеем и растем,
винаги е с нас, навсякъде през цялото време - от простотата на отделната
тревичка до сложността на нашите тела. Заради тази холограма - няма нищо скрито
и няма никакви тайни - тези неща са странични продукти на нашето чувство за
отделеност. Може да изглежда, че не сме свързани помежду си и с останалата част
от света, но тази връзка съществува в Божествената матрица. На това ниво на
единство не може да има такива неща като „тук” и „там”.
Ключ 14: Универсално
свързаната холограма на съзнанието обещава, че в момента, в който сътворим
добри пожелания и молитви, те вече са получени на мястото на своята дестинация.
Когато мислим за
енергията, обикновено си представяме, че тя се генерира на едно място, а след
това се предава или пренася на друго. Така както изображението от нашите
телевизори или звукът по радиото се предават като енергия, излъчена от точка А
до точка Б, очакваме някаква сила да преминава и от донора до неговата ДНК. Но
трансферът отнема време. Въпреки че този интервал може да не е голям - може би
наносекунда, тя все пак трябва да мине, за да може енергията да се придвижи от
една точка до друга.
Ключът в този
експеримент е, че атомният часовник (който е с точност до 1 секунда за един
милион години) показа, че подобно време не е изминало. Ефектът бил
едновременен, защото не бил необходим обмен. На квантово ниво донорът и ДНК
били част от един и същ Шаблон и информацията от единия вече присъствала в
другия „участник” в експеримента. Те вече били свързани. Енергията от емоциите
на донора никога не е пътувала доникъде, защото вече била навсякъде. Промяната,
която желаем да стане в света - от изцеление до която и да е от нациите,
ангажирани във военен конфликт, - няма нужда да се изпраща там, където е
необходима. Не е нужно да „изпращаме” нещо където и да било. Щом нашите молитви са в нас, те са вече
навсякъде.
Ключ 15: Чрез
холограмата на съзнанието малката промяна в нашия живот се отразява навсякъде в
нашия свят.
Както холограмата
съдържа оригиналното изображение в многото си части, така и всяка промяна,
направена в един сегмент, се отразява навсякъде. Каква мощна връзка!
Една-единствена промяна на едно място може да предизвика разлика навсякъде!
Може би най-добрият пример за това - колко малка промяна може да окаже влияние
върху цялата система - може да се види в това, с което всички сме запознати -
ДНК на нашите тела.
Всички знаем от
филмите, че идентичността на извършителя може да се докаже от следите, оставени
от него на местопрестъплението. И няма значение от коя част на тялото идва
съответната ДНК. Заради холографския принцип - всяка част отразява цялото.
Изчислено е, че
човекът има средно между 50 и 100 трилиона клетки в тялото си. Всяка от тях има
23 двойки хромозоми, съдържащи индивидуалната ДНК (кода на живота). Това
означава, че хората носят между 2300 трилиона и 4600 трилиона копия на ДНК в
своите тела. Представете си колко време е необходимо, за да се направи промяна
в нечия ДНК, ако се опитаме да обновим всяко копие, като променяме клетките
една по една. Но поради холографския принцип при промяна в ДНК съответната
промяна се отразява в цялото.
Може би се питате:
„Защо това е важно в живота ми?” Въпросът е очевиден, но отговорът - не
толкова. Тази сила на холограмата ми дава лост за извършване на големи промени
в масов мащаб чрез промяна на Шаблона само на едно място. Разбирането на
холографския принцип е важно, защото, изглежда, описва точно начина, по който
работим. От ДНК на нашите тела и атомната структура на света край нас до това
как работят паметта и съзнанието, ние, изглежда, сме холограма на съществуване,
по-голямо от това, което едва започваме да разбираме.
Докато Прибрам и
Дейвид Бом започнали своите изследвания независимо един от друг, и двамата използвали
едно и също обяснение, за да опишат резултатите от своите експерименти. Всеки
от тях прилагал холографския модел, за да изведе смисъла на живота. Бом, като
квантов физик, гледал на Вселената като на холограма. Прибрам изучавал мозъка
като холографски процесор и нашия ум, като изпълняващ холографски процеси. При
съчетаването на двете теории се получила разтърсваща ума парадигма. Това
показва, че ние сме част от много по-голяма система с множество реалности,
които се намират в реалности, които са в други реалности. В тази система нашият
свят може да се смята за сянка или за проекция на събития, които се случват в
по-дълбока, „подплатяваща” реалност. Онова, което виждаме като наша система,
всъщност сме ние - нашите индивидуални и колективни умове, които трансформират
възможностите на по-дълбоките реалии във физическа реалност. Този радикално нов
начин да гледаме на себе си и Вселената ни дава пряк достъп до всяка
възможност, която някога можем да пожелаем (или за която можем да се помолим)
или за която можем да помечтаем, или която можем да си представим.
Тема за дискусия: Невъзможно е за нас да видим себе си като същества,
овластени със сила, във Вселена от възможности - или го правим, или не. И точно
в това е посланието на тази книга. Можем да мислим за себе си различно само
когато имаме основание да го правим. Концепцията за Божествената матрица - като
универсално свързана холограма, ни казва, че сме ограничени единствено от
своите вярвания. Както древните духовни традиции предлагат, невидимите стени на
нашите най-дълбоки вярвания могат да се превърнат в нашия най-голям затвор. При
все това те ни напомнят само, че нашето вярване може да се превърне и в нашия
най-голям източник на свобода. Цялата древна мъдрост ни води до едно
заключение: Дали да бъдем затворници или
свободни, зависи от нас - единствено ние можем да направим този избор.
Ключ 16: Минималният
брой хора, необходим за скокообразното начало на промяната в съзнанието, е
корен квадратен от 1% от населението.
Може би заради
това всички древни традиции подчертават голямото значение на отделния човек за
цялото. В една от най-известните притчи за силата на вярата Иисус използва
холографския принцип, за да илюстрира колко малко вяра е необходима, за да се
отвори порталът към по-големите възможности. „Ако имате вяра, колкото синапено
зърно, ще кажете на планината: „Премести се”, и тя ще се премести, и нищо няма
да е невъзможно за вас.”
Всички обяснения
признават съществуването на множество реалности в „космическата супа" от
възможности. Както показват експериментите, самият акт на наблюдаването на
нещо, тоест съзнателното наблюдаване, въвежда една от тези реалности на мястото
й като наша реалност. Очакването или вярата, която имаме, докато наблюдаваме, е
съставка на „супата”, която „избира”, и в резултат тази възможност се превръща
в наше „реално” преживяване.
Като се има
предвид това, вярата, за която говори Иисус, е нещо повече от това да изречеш
думите, които да накарат планината да се премести. В притчата отпреди 2000
години ни учат на изпълнения със сила език, с който да избираме дадена реалност
от безкрайните възможности, които вече съществуват. Както Невил казва в своето
описание на вярата, „чрез акта на приемането на това, че твоето желание е вече
изпълнено... вашият свят неизбежно започва да съответства на това, което
приемате”. В примера с планината например, ако наистина знаем, че се е
преместила, нашата вяра вярване/приемане, че това се е случило, е енергията,
която превръща тази възможност в наша реалност. В квантовата реалност на всички
възможности планината няма избор - тя трябва да се премести.
Новаторската
работа на Карл Прибрам и проучванията на други изследователи след него
показват, че нашият мозък функционира като холографски процесор на информация.
Ако това е така за нас като индивиди, значи и нашият колективен ум и съзнание
могат да работят по този начин. Днес на планетата живеят над 6 милиарда хора (и
умове). В контейнера на Божествената матрица умът на всеки човек е част от
по-голяма отделна осъзнатост. Колкото и различни да изглеждат, всеки ум съдържа
модела на цялото съзнание. И чрез тази връзка всеки от нас има пряк достъп до
цялостния модел. С други думи всички ние
притежаваме силата да променим холограмата на нашия свят.
Научните
проучвания са установили, че когато хората в дадена група имат общо преживяване
на съзнанието, ефектите могат да бъдат открити отвъд самата група и даже извън
сградата, където хората се срещат.
Може и да не
разбираме напълно механизма на тези ефекти, но очевидно е, че те съществуват.
Можем да ги прилагаме в живота си - и в малки общества, и в църковни общности,
и на планетата. За да определим минималния брой хора, е необходимо:
1. Да се определи
общият брой на присъстващите хора.
2. Да се изчисли
колко е един процент от този общ брой (да се умножи сборът от Стъпка 1 по 1%.
3. Да се изчисли
квадратният корен от този един процент (да се въведе числото от Стъпка 2 и да
се натисне бутонът с функцията за корен квадратен на калкулатора).
Тази формула дава
числа, по-малки, отколкото можем да предполагаме. Например в град с милионно
население сборът е около 100. В свят с 6 милиона души той е само около 8000.
Колкото повече хора се включат, толкова по-бързо възниква ефектът.
Тема за дискусия: За България – при неселние от 7 милиона – 1 % е равно
на 70 000. Корен квадратен от 70 000 е равно на 265 души.
Ключ 17: Божествената
матрица ни служи като Огледало на взаимоотношения в света, който сътворяваме в
своите вярвания.
Независимо дали
разпознаваме нашата резонансна връзка с реалността край нас, тя съществува в
Божествената матрица. Ако то идват при нас чрез нашето обкръжение, нашите
взаимоотношения със света могат да се превърнат в наш могъщ Учител. Дори
понякога могат да спасят живота ни!
Докато говорим на
Божествената матрица чрез езика на чувството и вярата, предишните глави описват
и начина, по който Матрицата ни отговаря чрез събитията в нашия живот. В този
диалог нашите най-дълбоки вярвания се превръщат в отпечатък на всичко, което
преживяваме. От мира в нашия свят до изцелението в нашите тела, от всички наши
връзки и любовни истории до кариерата, която преследваме, нашият разговор със
света е постоянен и никога не свършва. Тъй като той не спира, за нас е
невъзможно да бъдем позитивни странични наблюдатели - по дефиниция, - ако сме
осъзнати, ние създаваме.
Понякога диалогът
е неуловим, а понякога - не. Независимо от степента на неуловимостта му животът
в отразена Вселена обещава, че от нашите предизвикателства до нашите радости
светът е просто Матрицата, която отразява нашите най-дълбоки и истински
вярвания. И това включва нашите близки взаимоотношения. Макар че те са честни
отражения, понякога отраженията, които виждаме на себе си в другите хора, могат
да бъдат най-трудното за възприемане нещо. Те могат да бъдат и най-бързата
писта за нашето най-голямо изцеление.
Тема за дискусия: Ние сме настроени спрямо нашия свят и светът ни
показва физически онова, което преживяваме емоционално. Понякога това става
едва доловимо, а в други случаи - буквално.
Ключ 18: Коренът
на нашите „негативни” очаквания може да бъде сведен до един от трите
Универсални страхове (или до комбинация от тях): изоставяне, ниско самоуважение
или липса на доверие.
Ако искаме нещо да
се промени, трябва да прекъснем този цикъл и да накараме Божествената матрица
да отразява нещо различно. Звучи просто, нали? Може да е измамно просто, тъй
като промяната в начина, по който виждаме себе си, вероятно е най-трудната
практика, пред която ще се изправим в живота си. Поради своите вътрешни вярвания
ние преживяваме в своя външен свят великата битка, която се разиграва в нашите
сърца и умове - борбата, която определя кои вярваме, че сме.
В присъствието на
всички основания да не се доверяваме, от нас се иска да намерим начин да
излезем от своя затвор, в който ни затваря нашият страх. Всеки ден
преживяванията на живота искат да покажем на себе си колко доверие можем да
окажем - не просто да се доверяваме без никакво основание, но наистина да
чувстваме сигурността и безопасността, които ни се полагат.
Но нашето чувство
за безопасност в света трябва да произлиза от сигурността, която усещаме вътре
в себе си. За да преживеем това, трябва да се доверим - да се запитаме - дали
вярваме в интелигентността на Вселената, която е вътрешно присъща във всички
ситуации и в целия живот. Ако нашият отговор на този въпрос е „не”, тогава
трябва да се запитаме: „Защо? Кой или кое преживяване ни е научило, че нашият
свят не е безопасно място и не бива да му се има доверие? Когато попаднете в
неблагоприятна ситуация, веднага ли започвате да обвинявате, за да се
почувствате защитени? Когато децата ви тръгват за училище, притеснявате ли се,
че нещо може да се случи, или знаете, че ще са добре, докато изпитвате радост,
когато ги посрещате вкъщи всеки следобед? Докато всички плашещи неща, които
виждаме да се случват край нас, са част от дадена реалност, ключът към
преодоляването на страховете е, че няма нужда те да са част от нашата реалност.
Всъщност това е много древно вярване, подкрепено и от съвременната наука.
Знаем, че Божествената матрица съществува, отразява нашия живот, нашите мисли,
чувства, емоции и вярвания. Знаем, че едно леко изместване в начина, по който
се чувстваме, е всичко, което е необходимо, за да може тази промяна да бъде
отразена в нашето здраве, кариера и връзки. И тук става очевиден този цикъл на
страха.
Ключ 19: Нашите
истински вярвания се отразяват в най-интимните ни връзки.
Божествената
матрица ни дава неутрална повърхност, която просто отразява проектираното върху
нея. Въпросът е - дали искаме да разберем езика или не. Може би по-добре е да
се запитаме: разпознаваме ли посланията, които изпращаме до себе си, като
Божествената матрица?
През XX век
основателят на „Наука за ума” Ърнест Холмес заяви: „Животът е Огледало и
отразява към мислещия онова, което той мисли”. Множество древни традиции
признават тази връзка и ценят отраженията на връзките като път към цялостността
и единство с Божественото. В древните книги ни се показва поредица от огледала,
които ще се изправят пред всеки в даден момент от живота му. Макар да ги има
винаги, изглежда, че има определен ред, в който ще ги разпознаем. В тези
духовни традиции се вярва, че докато изцеляваме своите чувства, ние създаваме
Шаблоните, които позволяват на нараняването да съществува. С други думи, за да преодолеем
страха, който може да съществува в живота ни днес, първо трябва да създадем
Шаблоните, които му позволяват да съществува.
ПЕТТЕ ДРЕВНИ ОГЛЕДАЛА НА ЕДНА ВРЪЗКА
Първото Огледало: Отражение на момента.
Второто Огледало: Отражение на онова, което осъждаме
в момента.
Третото Огледало: Отражение на онова, което сме
изгубили, отдали или което сме взели със себе си.
Четвъртото Огледало: Отражения на тъмната нощ на душата
ни.
Петото Огледало: Отражения на нашия най-велик акт на
състрадание.
Огледалата на нашата
връзка са изредени в реда, в който обикновено ги заучаваме. Като правило
най-очевидните Огледала се разпознават първи, като позволяват на по-дълбоките и
по-недоловимите да се появят и изяснят.
Ключ 20: Трябва
да се превърнем в нещата, които изберем да преживеем в нашия свят.
Ето ключът към
тази аналогия. Операционната система на компютъра е фиксирана и не се променя
за всички намерения и цели. С други думи тя „е”, каквото е. Когато искаме да
накараме нашия компютър да прави нещо различно, ние не променяме операционната
система - променяме командите, които постъпват в нея. Причината, поради която
това е толкова важно, е, че съзнанието работи по същия начин.
Ако гледаме на
цялата Вселена като на гигантски компютър на съзнанието, то съзнанието е
операционната система, а реалността - резултатът. Както операционната система
на компютъра е фиксирана и промените трябва да дойдат от програмите, които му
говорят, за да променим нашия свят, трябва да променим програмите, които имат
смисъл за реалността: чувствата, емоциите, молитвите и вярванията.
Както програмите
от типа на „Уърд” са начините, по които модифицираме резултата от нашия
компютър, така чувствата, вярванията и молитвата са програмите, които променят
резултата от съзнанието като Божествената матрица. Красотата на тази аналогия е
в това, че ние вече имаме тези мощни програми за правене на реалността и вече
ги използваме, при това - ежедневно.
Всеки момент
изпращаме своите послания на емоции, чувства, молитви и вяра на съзнанието,
което превежда кода на онова, което сме изпратили в ежедневната реалност на
своите тела. Въпросът сега е - доколко преднамерено го използваме в своя живот.
Подбрани откъси от книгата
"Божествената Матрица" на Грег Брейдън
