Циклите на Твоето Аз

Циклите на Твоето Аз
Нийл Доналд Уолш

 "Нищо не „се появява внезапно”, едва като го видиш. Погледът ти го кара ,,да се появи” внезапно пред ТЕБЕ. Някой, едва навлязъл в елементарната квантова физика, би казал, че нищо не е там, докато не го видиш. Това, че ти си го видял там, го поставя там. А днешната по-напреднала наука знае, че дори това не показва напълно как стоят нещата.

В Основната Действителност нещата СА там, преди да ги видиш. Тоест, през цялото време съществуват множеството възможности. Всеки изход, който можеш да си представиш, от всяка ситуация, която можеш да си представиш, съществува точно тук, точно сега — и се проявява точно тук, точно сега. Фактът, че виждаш само един от изходите, не го „поставя там”, в буквалния смисъл на думата — поставя го „тук”, в твоето съзнание.

Но коя сред съществуващите действителности съм поставил, вложил в съзнанието си вместо някоя друга?

Онази, която си избрал да видиш.

И какво определя избора ми да видя една действителност вместо друга?

Добре, сега това е въпросът, нали? Какво определя избора ти да видиш една действителност вместо друга?

Когато минеш покрай някого, прострял се на тротоара, несресан, небръснат, надигнал шише с вино, какво определя избора ти да видиш едно от двете: „строполил се на улицата” или „светец на тротоара”? Когато видиш бележка, написана от работодателя ти, че си „съкратен”, какво определя избора ти да видиш едно от двете: „ужасно нещастие” или „чудесна възможност”? Когато видиш по телевизията земетресение или цунами, какво определя избора ти да видиш едно от двете: „бедствие” или нещо „съвършено”?

Какво те кара да избереш едно нещо пред Друго?

Може би представата ми за това, което е пред мене?

Наистина, Всъщност по-скоро представата ти за самия себе си.....Всичко зависи от това как ще погледнеш на всичко.

Знаеш ли кое е невероятното? Колкото и безумно да звучи, мисля, че наистина разбирам това.

Разбираш го, то се знае, защото то е съвсем естествено. Душата ти чудесно разбира всичко това, включително и че то се случва „последовременно”, „едноследователно”. Душата ти знае, че всички действителности съществуват. Мъжът на тротоара е едновременно и двете: строполил се на улицата и светец на тротоара. Алдонца е едновременно и двете: кръчмарка и красива девица. Ти си и двете: жертва и злодей, бил си и двете в своя живот. Но нито едно от тях не е действително. Нито едно. Ти си измисляш всичко това. Ти създаваш своето изживяване, решавайки към коя част от Всичко, Което Си ще избереш да погледнеш. И можеш много лесно да отминеш с поглед онова, което се опитваш да намериш.

Братче, схванах това. Някои хора са ми казвали, че търсят своя съвършен спътник в живота, но когато небесата им го изпратят, те дори не го поглеждат, защото са объркани от някои неща, например външността, и ги описват като недостатъци. Дон Кихот е видял в кръчмарката една красива девица и тя е станала такава.

Тъй можем да минем покрай нещо, без да го погледнем, понякога и покрай физически обекти. Ще ти кажа, че много пъти съм тръгвал да търся нещо, което е било под носа ми но друго е отвлякло вниманието ми и не съм го видял. Просто съм минал, без да го погледна! И тъй съм напускал тази „стая” (в случая този миг от живота си), заявявайки на всеослушание: „Не, тук го няма. Казвам ви, тук го няма!” А после, за мое разочарование, някой друг е влизал в стаята и се е връщал тържествено, носейки онова, което аз се бях заклел, че никъде не може да бъде намерено!

Ето, това правят майсторите. Духовен майстор и учител е оня, който влиза в стаята на твоя живот и вижда онова, което си се заклел, че не е там и не може да бъда намерено.

Толкова често съм чувал хората да казват — абе, колко често съм се чувал и самият аз да казвам: „Брей, откъде изникна това тук?”

Илюзионистите отлично разбират този принцип. Те казват, че „ръката е по-бърза от очите”. Изпълняват фокусите си точно под носа ти. В това няма съвършено никаква илюзия. Но илюзионистите знаят., че то ще ти изглежда като илюзия, защото ти не гледаш накъдето трябва.

Тайната в професията на илюзиониста е да те накара да гледаш някъде далеч от мястото, където се изпълнява фокусът.

Неслучайно илюзионистите, магьосниците и духовните учители често биват обучавани почти по един и същ начин и биват наричани „мистици”. Думите мистичен и магически, често са поставяни една до друга, за да обрисуват определен човек или изживяване.

Мистиците са хора, виждащи неща, които ти не виждаш. Те не гледат някъде далеч встрани от мястото, където се изпълнява фокусът, магията, а точно там.

Във Вселената няма нищо загадъчно, мистериозно, ако правилно гледаш на нея, ако я разглеждаш многоизмерно, във всичките й измерения. Много хора обаче не успяват да го сторят поради ограничената си гледна точка.

Ти със своето тяло си поставен в Пространството и Времето, където виждаш, възприемаш и се движиш в ограничен брой посоки, в съответствие и с ограничените възможности на своето тяло. Но тялото ти не е този, Който Си Ти, а нещо, което имаш. И Времето не е нещо, което минава, а нещо, през което ти минаваш, както би минал през стаята. И Пространството в действителност съвсем не е „пространство” като „място, където няма нищо”, защото такова място не съществува.

Времето Е, то СЪЩЕСТВУВА. Казват, че „времето върви”, но то всъщност не върви наникъде. Ти си оня, който върви, ти си оня, който „се движи, преминава през времето”. Ти си оня, който създава илюзията, че „времето минава”, докато самият ти минаваш през Единствения Миг, Който Е, Който Съществува.

А „Единственият Миг, Който Съществува”, е безкраен и така, докато минаваш през него, ти имаш чувството, че буквално „времето минава”, защото ти .минаваш през него.

Времето е нещо, което ти забелязваш последователно, докато съществуваш едновременно във всички пространства. Времето и Пространството са последовременни. едноследователни.

Докато се движиш из Коридора на Времето, стигаш до изживяването, че единството Пространство/Време е нещо огромно. Единственият Миг, Който Съществува, се нарича КОНТИНУУМ на Пространство/Време, точно защото това пространство/време продължава да съществува вечно.

Ти, като Чист Дух, можеш да се движиш, да минаваш през тази Странна, Неповторима Действителност (понякога наричана Странност, Неповторимост) в безкрайни цикли, докато продължаваш да изживяваш Своето Аз. Ти СИ тази Странност, Неповторимост. Ти си материалът, от който тя е направена. Чистата Същност. Енергията. Ти си индивидуализация на тази енергия и на тази Същност. Ти си „Индивидуализация на Странността, Неповторимостта”.

Странността, Неповторимостта е онова, което някои от вас наричат Бог. Индивидуализацията е онова, което някои от вас наричат Свое Аз.

Ти можеш да разделиш на части Своето Аз и да минеш през Странността, Неповторимостта в много различни посоки. Тези променящи се минавания през Континуума Пространство/Време вие наричате „животи”. Това са циклите на Твоето Аз, което се разкрива ПРЕД Твоето Аз чрез Преминаването на Твоето Аз ПРЕЗ Циклите НА Твоето Аз.

Тук вече съм сащисан, слисан. Никой никога не ми е обяснявал това по такъв начин."

Публикувано от Марияна Халачева

Знайте. Просто знайте.

Знайте. Просто знайте.

РАМТА >>> Ако кажете твърдо: „От Бога Господар на моето същество аз знам отговора на това и съм готов да го приема. Така да бъде!", тези думи привикват вътрешното знание да разреши проблема. Въпреки, че в този момент е възможно да нямате разбирането, вратата към него е широко отворена, за да стане то осъзнато чрез опита, от който ще натрупате мъдрост. Съществото ви бързо ще се пренастрои, за да стане това, което в момента представлява вътрешното знание. Не е необходимо да влагате усилия. Не е нужно да искате, да се борите за него. Не е необходимо да извършвате ритуали и песнопения, за да го получите. Просто знайте. Знаейки, вие се намирате в състояние на готовност да го приемете и осъзнаете.

Как ускорявате материализацията на желанията си? Знаейки. Знанието за това, че желанието, каквото и да е то, е изпълнено, усилва мисълта за вашето желание, изпраща го чрез полето на вашата аура в потока от съзнание и материализира желанието ви.

Истината е, че всичко ви принадлежи. Когато знаете това, тогава то е достъпно за вас. Трябва да разберете, че този, който ви дава всичко това, от което имате нужда, това сте вие и вашата способност да получавате това, което искате. За да се изпълнят желанията ви е необходимо просто да знаете какво искате и да знаете, че сте достойни за това. Вътрешното знание е истина, то е което ви дава, това е вашето бъдеще. Когато говорите, трябва да знаете, че това е така. Можете да имате всичко, което искате, знаейки, че вие сте законодателя, и че всичко, което знаете и за което говорите, така и трябва да бъде. Това се нарича Закон за единството.

Вие познавате всичко, което съществува за опознаване и можете да имате всичко, което пожелаете. В този момент на познание вие не сте осъзнали тази истина. „Аз знам" отваря вратата към това познание. То активира друга част от мозъка ви, за да може мисълта да се материализира. Когато опознаете на практика своето неограничено мислене, това ще доведе до укрепване на тази част на мозъка, в която живее егото, осъзнаването, че вашите знания действат, ще ви даде сили да се придвижвате по-нататък към още по-неограничено мислене.

Ако можех да взема всичките ви думи и да ви дам само няколко, то те биха били: „Сега Аз знам. Аз съм неограничен. Аз съм изпълнен. Аз съм Бог. Аз съм". Ако нямаше други думи, освен тези, вие нямаше да бъдете ограничен на този план.

Кое е по-добро за вас; да знаете или да предполагате и вярвате? Кое е по-добре за вас; да знаете или да се надявате на късмет? Кое е по-добре; да знаете или да не знаете? Тези процеси на мислене, тази енергия, израженията на лицата, движението на телата могат да бъдат въвлечени както в „знам”, така и в „не знам”.

Знайте. Просто знайте. „Аз знам, че това ще се случи. Аз знам, че съм Бог. Аз знам, че съм щастлив. Аз знам, че аз съм”. Винаги знайте. Ако казвате, че не знаете и не можете, така ще бъде. Казвайте, че сега знаете. Тогава ще опознаете всичко.

Знаете ли каква е разликата между мен и вас? Аз знам, че съм безграничен Бог, а вие не знаете. Това е единствената разлика. Аз знам, че аз съм, а на вас ви предстои да разберете това.

Защо сте затворили вътрешното си знание? Защото, в стремежа си да разберете съзнанието във формата, наречена материя, мисловните ви процеси така са забоксували в реалността на материята, че се е изкривило възприятието ви към живота. Материята, това е ниво на съзнание. Тя се формира като се понижава мисълта до светлина, до електромагнетизъм, след това той се разделя на части, които имат отрицателна и положителна стойност. Ето защо, всеки път когато си имате работа с Бога във материална форма, вие възприемате и разбирате мисълта не в нейната чистота на Единното цяло, а в нейната полярна същност. Колкото повече се фокусирате в материята и оцеляването, толкова по-силно е изразена полярността във възприемането ви на живота: горе-долу, близко-далече, бързо-бавно, светло-тъмно, голям-малък, горещо-студено, добър-лош, положителен-отрицателен.

За да се върнете към чистата мисъл трябва да преодолеете изкривеното его и разсъждаващата част на вашият мозък, която се ориентира във физическия живот и оцеляването. Възприятията на това изкривено его са в съответствие с илюзията на времето, разстоянието и разделянето. То възприема всичко от гледна точка на оцеляването и признанието. То осъжда и разделя чистата мисъл.

Чистата мисъл идва при всеки от вас, но вие веднага започвате да разсъждавате добро или лошо е това за вас, трябва ли да направите това или не, възможно ли е или не, реално ли е или не, разумно ли е или не. Всеки път когато съдите своята мисъл, разделяйки я на положителна и отрицателна, вие сваляте нейната вибрация до много ниски честоти. Вътрешното знание не осъжда нищо. Когато знаете, вие никога не се колебаете дали мисълта е правилна. Всички мисли са верни и точни. Вътрешното знание не оценява и не преценява мисълта. То позволява на вашите мисловни процеси да бъдат непрекъснати.

За да видите друг план, за да чуете много фин звук, за да намалите теглото си, всичко, което трябва да направите е да знаете, че всичко това е реално и да позволите на това вътрешно знание да стане осезаемо за вашето тяло. Това е всичко, което трябва да направите. Ако не вярвате, че това е възможно, самият факт, че не вярвате, представлява осъждане, което не позволява на вашият мозък да се развива. Затова цялото това вътрешно знание, което идва всеки момент чрез вашия дух, отскача от вашия мозък и се връща обратно в Божествения Разум"

Публикувано от Mariyana Halacheva

Да бъдеш Промяната

Да бъдеш Промяната

Башар: Ето ти един инструмент. Ти винаги се променяш, но не вярваш, че го правиш. Когато разбереш колко напълно се променяш във всеки един момент и ако наистина повярваш, че ставаш наистина различно лице във всеки един момент, ти ще преживееш това, което трябва да преживееш, което съответства на промяната, която ти сега знаеш, че е действително настъпила. Ти винаги се променяш и не можеш да направиш нищо да го спреш. Ти се променяш буквално милиарди пъти в секунда. Когато разбереш това, вече няма да се питаш как да се научиш да се променяш, а как трябва да определиш следващата бъдеща промяна, как искаш да определиш себе си като следващото лице, което ще бъдеш. И ще получиш реалността на лицето, което определяш да бъдеш в този момент. Така че трябва да настроиш ума си на факта, че непрекъснато се променяш и че не можеш да промениш това. Така че не става дума да се научиш да променяш себе си, или каквото и да е друго нещо. Всичко се променя непрекъснато. Става въпрос за това да бъдеш във вибрационната честота, която отразява потока от промени, които предпочиташ да преживяваш, за да преживяваш само тях. В същото време, моля запомни ... внимаваш ли?

Участник: Да.

Башар: Добре. В същото време, помни, всички помнете, мерило за промяната не е промяна във външния свят! Мерилото за промяната е дали реагираш различно на външния свят даже и ако той все още изглежда същият. Така доказваш, че действително си се променила. Защото ако наистина си се променила и наистина си в съответствие с промяната, която искаш да бъдеш, няма въобще да те интересува как ще изглежда външният свят и какво се случва там. И когато действително престанеш да се интересуваш от това дали външният свят се променя, за да съответства на нещата, които предпочиташ, тогава, тъй като това ще бъде истинска промяна, външният ти свят няма да има друг избор, освен да се промени, за да го отрази. Но докато поставяш условия на промените в себе си под формата на външни промени, които трябва да се случат преди това, това ще означава, че не си се променила и следователно външният свят също няма никога да се промени. Все едно че се оглеждам в огледалото и виждам как отражението ми се мръщи. И аз ще стоя тук, и ще чакам, и няма да се усмихна, преди това отражение да ми се усмихне първо. Ти ще стоиш и ще чакаш вечно. Но когато ти решиш: „О, по дяволите, не ми пука дали отражението се усмихва, аз ще се усмихвам, защото това е, което предпочитам да правя! Тогава изведнъж поглеждаш към отражението и виждаш, че то се усмихва. Каква магия, какво съвпадение! (смях в залата) Идеята обаче е, че на теб трябва да не ти пука дали то ще се усмихне, или не. Просто нека то да бъде огледало, каквото е, а ти промени себе си, защото това е, което предпочиташ, независимо дали огледалото се променя и даже дали въобще съществува. Това е тайната на проявлението. Разбираш ли?

Участник: Да.

Башар: Пак заповядай. Сега достатъчни ли са ти инструментите? ... Ние винаги ще ви дадем повече инструменти, ако искате, но ние предпочитаме да разберете, че ще имате повече полза, ако се вземете в ръце и се откажете от инструментите, и ако просто бъдете свое собствено позволение, и просто си дадете позволение да бъдете тази/този, която/който сте. Толкова е просто.

Публикувано от Диана Павлова