Мъдростта на шамана

Мъдростта на шамана

Пътешественик попита стария шаман:

- Кажете ми, какво подкрепя хроничното заболяване?

"Мислите ..." - отговори.

„Защо хората мислят толкова много за своите заболявания?“

- Защото имат нужда от тях ... - усмихна се шаманът.

- Имат нужда? За какво? - изуми се пътешественикът.

- За да си починат от суматохата. И от това, което не искат да правят ...

Пътешественикът замълча, размишлявайки върху чутото.

"Но ако хората отидат на лекар, значи те искат да се отърват от болестта?" - каза той със съмнение.

- Те искат да се отърват от неприятните симптоми - сви рамене старецът. "А не от болестите, които ги предпазват от самите тях..."

- От самите тях ... - повтори събеседникът. Той поклати глава и попита:

- А не е ли възможно да се защитят по някакъв по-продуктивен начин?

"Възможно е, да ... Но тогава трябва да променят живота си."

- Как?

- От болестта, чрез която се отдалечават от всичко, което не искат да правят, да отидат към това, което биха искали да правят и им доставя удоволствие в работата, хобитата и ежедневието ... Тогава болестта се превръща от помощник в нещо ненужно и тревожно и, следователно, ще започне да отслабва ...

Но промяната на живота е трудна ...

По-лесно е да се разболееш ...

И като намерят квалифициран лекар, периодично се отдават на почивка, потъвайки още по-дълбоко в болестта.

„Мхм…“ - помисли си пътешественикът. - И какво бихте препоръчали на лекарите в това отношение?

- Не се концентрирайте върху последствията, а продължете върху причините. И мотивирайте хората да се променят, въпреки яростното им недоволство и мощната съпротива ...

- А ако лекарите не знаят как?

„Нека учат, ако искат да станат лечители, променяйки съдбата“, усмихна се шаманът. - Да бъдеш лекар на симптомите е по-просто, по-удобно и по-доходно ... Но рано или късно смисълът угасва и удоволствието от работата изчезва ...

Той прекъсна за момент и завърши:

- И в края на живота си, няма да има какво да си спомнят ...

Превод: Диана Павлова

Източник: Алексей Маматов

РС, Една от най-трудно възприеманите Истини...

Преди години, когато за първи път се сблъсках с тази Истина и съпротивата ми към подобно твърдение беше направо яростна, я изпитах на собствения си гръб.

Бях се разболяла - температура над 39 градуса, хрема, кашлица и въобще - всичко, както си му е реда... Един от редките случаи, когато буквално не можех да мръдна от леглото.

И така, лежейки, реших да изпробвам твърдението. (Вероятно, за да докажа, че не е вярно...) Замислих се - От какво бягах? Защо исках да се скрия? И открих причината, видях я много ясно.

Ако искате, вярвайте, но буквално 5 минути по-късно ми нямаше абсолютно нищо. Все едно никога не съм била болна... Както аз, така и родителите ми не можеха да повярват. Но беше факт!

И до днес продължавам да си правя подобни експерименти.

Това работи. Винаги. Абсолютно винаги, стига да успееш да нацелиш точната причина...

Весела Стамболиева