петък, 12 март 2021 г.

Драмата на реинкарнацията

 Драмата на реинкарнацията

(Сет говори, Джейн Робъртс)

 

Сеанс 521, 30 март. 1970 г., 21:08, понеделник

Вие сте заобиколени от много повече неща, отколкото предполагате. Познавате само малка част от обкръжаващия ви свят. Мога да дам една вече не толкова непозната за вас аналогия. Представете си, че сте актьор, който е ангажиран за някакъв спектакъл. Действието се развива в 20 век. Вие създавате всичко - реквизит, костюми, декори. Пишете репликите, постановката и разигравате целия спектакъл, заедно с другите актьори.

Толкова сте погълнат от своята роля, така сте увлечен от създадената от вас реалност и от проблемите, възможностите, надеждите и скръбта, изрисувани във вашата роля, че сте забравили, че всичко това сте сътворили вие. Такава динамична драма, с всичките радости и скърби, представлява и вашия живот, и обкръжаващия ви свят Това важи както за всеки един поотделно, така и за всички вас, като цяло.

Но в същото време вървят и други спектакли и във всеки един вие играете някаква роля. Тези спектакли имат свой сценарий и свои декори. Те се играят в различни периоди от време. Някой може да се нарича „Живот в 20 век", друг „Живот в 18 век”. Също така може и в пето или в трето хилядолетие... Вие също сте създали тези пиеси и играете там някаква роля. Това също е част от вашия свят, но има отношение към вашата цялостна личност.

Аз обаче ще говоря за тази част от вашата личност, която е ангажирана в съвременната драма. Тя толкова се е увлякла в спектакъла, че е забравила за своите роли в други постановка. Вие не разбирате многоизмерната си реалност. Ето защо се чудите на това, което говоря, или просто не вярвате, че живеете едновременно в много животи. Трудно ви е да си представите, как е възможно да бъдете едновременно на две места. И още по-трудно е как в едно и също време можете да присъствате в два различни момента от времето.

По-просто казано, времето не е последователност от моменти. Думите, които казвате, постъпките, които извършвате само ви се струват, че се извършват във времето. По същия начин ви се струва, че масата и стола се намират в пространството. Това са впечатления, които се явяват част от сложната декорация, които сте приготвили „от по-рано" и които в спектакъла сте длъжни да приемате като реална обстановка.

Четири часът след обед е един много удобен ориентир. Може да кажете на приятеля: „Ще се срещнем на ъгъла в четири часа след обед” И той ще знае с точност къде и кога ще се състои срещата. Без да обръщате внимание на факта, че „четири часа след обед" само по себе си нищо не значи. Това е просто договореност. Ако вечерта отидете на театър, но актьорите на сцената играят сутрешна закуска, ще приемете театралното време, като си представяте, че в действителност е сутрин.

Сега всеки от вас участва в огромна по своята мащабност постановка, в която вие сте се договорили за определен набор от основни понятия, които са базата, върху която е изграден спектакъла. Във вашият случай основните понятия са: поредица от моменти, сменящи се един след друг; съществуването на обективен свят, независим от вашето творчество и възприятия; ограниченост в рамките на собственото ви тяло; пространство и време.

Съществува още едно понятие, че възприятията пристигат благодарение на физическите чувства, т.е. цялата информация идва от вън, а от вътре не възниква никаква информация. Ето защо ви се налага да се фокусирате само върху действията, случващи се на вашата сцена. Всичко това, взето заедно, цялата тази постановка може да се нарече реинкарнация.

Казано образно, всичко съществува едновременно. Тези, които все още са ангажирани в целия този емоционален спектакъл, не могат да си представят, че освен тях има и още нещо. Онези, които си отдъхват между спектаклите, се опитват да общуват с тези, които все още са на сцената.

Чувството, че спектаклите следват един след друг усилва илюзията за това, че времето представлява серия от моменти, протичащи линейно от някакво неизвестно начало към неизвестен край.

Благодарение на това, вашият личен и обществен прогрес е много бавен. Вие си мислите: ”Човечеството определено е достигнало голям прогрес от времето на средните векове”, макар че дълбоко в душата си сте уверен, че това не е истина. Тогава може би ще кажете: „Е, в края на краищата, ние постигнахме много в областта на техниката”.

Възможно е да се усмихнете при мисълта, че трудно бихте се видели като римски сенатор, който общува с народа чрез микрофон или, че сте негово дете, които гледа речите му по телевизията. Но всичко това е заблуда. Техническият прогрес, според разбиранията ви, не е по-реален от времето.

Във всяка пиеса - индивидуална и обща, се поставя определен проблем. Прогресът може да бъде измерен в зависимост от това, доколко може да бъде или да не бъде решен този проблем. В някои пиеси актьорите работят над решението на малък проблем, който е като част от по-крупен проблем, който от своя страна трябва да бъде решен от самата пиеса.

Макар че, тук превеждам аналог с вашите спектакли, в тях всеки актьор има пълната свобода в рамките на действието на пиесата. И като вземем пред вид основните ви понятия, преди спектаклите няма репетиция. Спектаклите имат и зрители, но за това ще говорим по-късно. Във всяка една пиеса присъства основна линия. Великите актьори се появяват в някакъв определен период от време, не просто защото са се родили именно тогава, или защото условията са благоприятствали за това. Всеки индивид сам избира мястото и времето на своето раждане. Самата пиеса има за цел да актуализира интуитивната истина, превръщайки я в артистична форма. Творческият й потенциал е толкова огромен, че може да разбуди актьорските способности на всеки един човек и да послужи за модел на поведение.

Периодите на възраждане - духовно, художествено или психично - се случват тогава, когато във фокуса на вниманието на заетите в спектакъла хора, попадат определени проблеми, всяка пиеса може да постави своя собствена задача, но основните теми се явяват като фар за цялото съществуващо съзнание.

Прогресът няма нищо общо с времето. Той е свързан с психическо/духовното внимание. За това е неправилно да се предполага, че събитията в живота ви са предизвикани от предишни съществувания или, че се разплащате в живота за престъпления, извършени преди. Животите се случват едновременно.

Вашата многоизмерна личност е така устроена, че може да преживява всичко това и въпреки това да съхранява своята цялост. В същото това време, разбира се, върху личността въздействат всичките й роли от различните пиеси.

Не бива тези пиеси да се наричат безцелни актове на изкуството. В тях личността приема безброй много маски, образци на поведение, позиции и като резултат от това, в нея се извършват промени.

Поставяйки пред себе си задачи, личността създава различни условия. Във връзка с това личността създава огромно множество от нови реалности.

Да продължим нататък. Душата, или високо индивидуализираната духовна енергия, създава вашето тяло и е силата, мотивираща неговото съществуване и която ви дава жизнена енергия. Съзнанието никога не остава неподвижно, то непрекъснато търси нови области на съзидание. За това душата създава триизмерната реалност и триизмерното „аз” с присъщите му характеристики. В триизмерната личност се проявява потенциала на тази душа. Във връзка с това, вашето търсене на връзка със своята душата ви позволява да повишите потенциала на своята триизмерна личност.

Душата, или същността, също укрепва благодарение на съществуването на триизмерната личност и повече от това. Към нея се прибавят нови аспекти.

В пиесата на вашия живот участват и актьори, знаещи, че този живот е само една роля, която изпълняват съзнателно. Те пристигат от други планове на съществуването за това да водят останалите актьори и да им показват правилно посока.

Сега се учите да бъдете съ-автори на творението, богове, във вашето разбиране на тази дума. Учите се на отговорност, присъща на всяко индивидуализирано съзнание. Учите се правилно да се ползвате от енергията, която вие изразявате.

 Как мислите формират материята

Четейки тези изречения или какъвто и да е друг печатан материал, разбирате, че информацията, която получавате, не е в буквите и думите, които са напечатани на хартията. Нито в изреченията. Изреченията само я предават.

Същото може да се каже и за устното общуване. Думите ви предават мисли, чувства или информация. При това думите не са нито едното нито другото. Това са символи, за чието значение вие предварително сте договорили.

Физическите обекти също са символи на реалността, които предават значение, както буквите в предния пример. Информацията в самите предмети не е повече, отколкото в буквите. Този поглед може да ви помогне да разберете истината за физическата материя. Само ако разберете, че мислите и желанията постоянно се транслират във физически обекти, ще можете да осъзнаете истината за независимостта от обстоятелствата, времето и външните условия.

В „пространството” на вашия свят съществуват и други форми на реалността, които не възприемат вида на вашите физически обекти, защото тяхната реалност има друга система от маски. Вие не ги възприемате, а те въобще не ви чувстват. При тези две реалности съществуват точки на пресичане. Има основни точки, надарени с фантастична енергия по своята интензивност, както и множество второстепенни.

Съществуват четири абсолютни точки на пресичане на всички реалности. Те служат като енергийни канали и изкривявания, около които е възможен прехода в други реалности. Тези точки трансформират енергията и обезпечават непрекъснатост на съзидателния процес.

Във вашата реалност има места с второстепенни точки. Те играят важна роля в превръщането на мислите във физически обекти. Тези точки се намират във времето и пространството. В тези точки всичко има голяма ефективност. Мислите са много ясни, а изграждането е изключително трайно. Пример за такива точки са египетските пирамиди. Около тези точки, даже и при второстепенните, гравитацията и така наречените физически закони са нестабилни. Това са точки на концентрирана енергия. Второстепенните точки се намират постоянно до вас - в тях е най-добре да строите домовете си, а цветята и дърветата там растат бързо, най-бързо цъфтят и дават плодове. Някои хора притежават способността да чувстват тези точки.

Тези точки са като невидими радиостанции, активиращи емоциите или мислите с достатъчна интензивност. Точките сами интензифицират това, което ги е активирало, при това по доста неутрален начин. Казано по-просто, субективните преживявания на всяко съзнание пораждат електромагнитни енергийни единици, намиращи се извън диапазона на физическата реалност. Тези зараждащи се частици още не са се превърнали в материя. Това става при определени условия. Достатъчно интензивните електромагнитни единици автоматично активират второстепенните точки на прехода, за които говорих. В тях материализацията става бързо. И атомите, и молекулите, и планетите, и тези електромагнитни единици са проявления на един и същи принцип, който им дава възможност да съществуват.

И така, всяка мисъл или емоция съществуват във вид на единици електромагнитна енергия или комбинация от такива единици. Те стават строителни материали на физическите обекти, често с помощта на точките на прехода. Материалните проявления са неутралния резултат на всяка мисъл или емоция. За това мислените образи, които се съпровождат от силна емоция, са като чертежи, по които се строи някакъв физически обект. В материализацията съществена роля играе интензивността на чувствата или мислите.

Публикувано от MalinkaCoppi

Няма коментари:

Публикуване на коментар