Пътят изглеждаше дълъг и неравен
Джубран Халил
Джубран
непубликуван досега текст на Джубран,
намерен вчера (13 юни 2019 г.) при Joe Jaja.
английски оригинал, опит на автора да
обясни на своята приятелка Джозефин Пийбоди, поет и драматург, същината на
идеите, заложени в неговите арабски текстове.
(приложих си трудова автотерапия...)
Пътят изглеждаше дълъг и неравен.
Лентата му се губеше сред хълмовете.
Самотата разговаряше с копнежа
и тишината се вслушваше.
Хей, тишина, ти, всевечен глас на
Неведомото.
Птиците пееха за дълбока горест.
Ручеите ромоляха болезнено, сякаш наранени
от острите ръбове на скалите.
Ветрец премина с въздишка като опечалена
майка.
Всички цветя смирено склониха повехнали
шии, изплаквайки ридаещи клепки.
А аз, сам със сърцето си, крачех, тежко куцайки.
Край мен тишина.
Пред мен Самота.
Вътре в мен страх.
Стигнах до мястото, където се срещат
всички пътища на Живота.
Там застанах уязвим до ранимост пред
лицето на отчаянието.
И тъкмо там чух невидими криле да кръжат
около мен.
И когато обърнах поглед, видях теб да
стоиш пред мен като Божествените кедри в Ливан.
Познах те, защото светлина имаше в очите
ти, а на устните ти - майчинска усмивка.
Ти ме благослови с докосване и прошепна на
душата ми тия думи:
"Последвай ме, дете, аз съм твоят
водач.
Аз ще разбуля онова, което горестта е
скрила."
Последвах те.
Пътят пред нас се ширна, обкичен с безброй
цветя.
Тишината освобождаваше скрити тайни и
разбулваше мечтите на Любовта.
Птиците пееха за радост, сякаш
приветстваха всевечна пролет.
Ручеите танцуваха.
Ветрецът нежно целуваше върхарите.
Всички цветя гледаха нагоре, приветствайки
слънцето с усмивка.
А редом с теб - аз, едно намерено дете.
Подир мен - доволство.
Пред мен - радост.
Вътре в мен - Любов.
Източник: Джубран Халил Джубран
РС, Когато Халил
Джубран заговори,
Дори птиците
спират дъха си…
Няма коментари:
Публикуване на коментар