събота, 26 октомври 2019 г.

Ръката на Маестрото


Ръката на Маестрото



Тя беше разбита и надраскана и аукционерът смяташе, че не си заслужава да губи много време за старата цигулка, но я вдигна с усмивка.
- Това обявявам за продан, добри хора! — извика той. — Кой ще започне наддаването?
- Един долар, един долар..., после два! Само два? Два долара, кой ще качи на три? Три долара веднъж, три долара два пъти, Оставаме на три...

Но не, от дъното на стаята един мъж с посребрена коса излезе отпред и вдигна лъка, после избърса праха от старата цигулка, затегна разхлабените струни и засвири някаква мелодия, чиста и нежна като ангелски песнопения по Коледа. Музиката спря и аукционерът с притихнал и спокоен глас каза:
- Обявявам за продан старата цигулка!

И я вдигна заедно с лъка:
- Хиляда долара, а кой ще качи на две хиляди? Две хиляди! А кой ще качи на три? Три хиляди веднъж, три хиляди два пъти... Продадено! - каза той.

Хората нададоха одобрителни викове, но някои от тях питаха:
- Не разбираме съвсем добре, какво промени стойността й?
Отговорът дойде бързо:
- Докосването на ръката на маестрото...

И много хора, чийто живот не е правилно настроен, а разбит и надраскан от грях, се продават евтино на неразумната тълпа и твърде много напомнят за старата цигулка. За паница леща, за чаша вино — една игра — и той продължава нататък. Обявяват цената му за първи път, за втори път и тъкмо да удари чукчето — "Продаден", — пристига Маестрото и глупавата тълпа никога няма да разбере докрай стойността на душата и промяната, която настъпва, щом я докосне ръката на Маестрото...

Майра Брукс Уелч и Боб Кели
Публикувано от Stilian Aleksiev

сряда, 23 октомври 2019 г.

Мислите ви създават нови реалности

Мислите ви създават нови реалности

 (снимка Весела Стамболиева)

Грандиозните промени, които стават в момента на Земята са безпрецедентни. Очаква ви прекрасен свят, но може да го създадете само вие.
И така, кое пречи на вашия преход? Най-основното е липсата на вяра. По вярата ще ви се даде – тази заповед ви беше дадена много отдавна. В буквалния смисъл вие творите с вяра всичко, което се случва около вас. Вие сте интересни създания, но понякога съвместявате на пръв поглед несъвместими понятия. Вярвате в чудеса и едновременно се съмнявате в тях. Всички вие пробудени за новия свят, не вярвате напълно в способностите си да създавате нови светове.
Мислите ви създават нови реалности.
Време е да се уверите, че преходът е неизбежен. Първоначално се очакваше, че галактическия лъч 21.12.2012. ще прочисти вашето казуално тяло и другите ви светлинни тела и ще ви даде възможност да преобразувате реалността си. Така и стана. Кармичните програми са изтрити, но продължавате да живеете по инерция по законите на кармата.
Вижте какво се случва. Законът за кармата е престанал да работи, но вие сте творци. Събуждайки се сутрин, вие отново и отново създавате своите митични вериги.
Да предположим, че някой от вас е преминал успешно галактическия преход 21.12. (а вие всички го преминахте). Живял е в бедност и е осъзнал, че отработва кармични задачи. И ето програмите са заличени. Но човекът се буди ден след ден и не вярва, че програмата вече не съществува.
Той си казва: аз съм беден, защото така е богоугодно, това е карма. Молбата му за формиране на настоящата реалност се приема от механизмите на творението на вселената и неговата бедност продължава. Обаче висшите йерарси на вселената с всички сили се опитват отново да доведат до него информацията, че кармичните програми вече са изтрити.
”О, това е прекрасно”, казва си човекът! ”Значи скоро няма да съм беден. Утре ще стана богат.”
Утре!?
Всичко отлагате за утре.
Това че беше създаден времеви континуум, улови съзнанието ви в капан. Няма никакво утре. Какво ви пречи със ставането да си кажете: ”аз съм свободен, аз съм богат, аз съм любим“. Няма причини да страдате. Няма вече дългове. По-рано законите на кармата бяха в сила. Сега се опитвате по навик да построите кубчетата на вашата реалност по старите закони. Кулата от вашите кубчета всеки ден се разрушава, защото вече няма сили, които да я задържат, защото светът ви е вече друг и законите са различни. Но вие упорито продължавате да съграждате кулата си ден след ден. Спрете.
Повярвайте, че вече живеете в нов свят.
Толкова време чакахте от някой или нещо да ви свърши работата, някой да ви създаде нов свят и да ви пренесе там.
Повярвайте, вселената ви подпомага за всичко с всички сили, но никой не е в състояние да създаде вашия свят вместо вас.
Така е устроена вселената.
Така работят законите за свободната воля.
Разбира се, това е опростяване на нещата, но е разбираемо.

Превод от руски: Роси Стоянова
Публикувано от Тенислав Христов

РС, Да повярваме кои сме...
         Да повярваме в своята същност...

         Нима това е толкова трудно...

четвъртък, 17 октомври 2019 г.

Камъкът, който ражда


Камъкът, който ражда



Размножаващи се камъни? А да заченеш от камък?

Странни въпроси, но има защо човек да ги задава. Когато види блещукащото парченце скала и научи как е сътворена, няма как да не започне да търси отговори. А дали ги има?

„Това е камъкът, който дава живот. В Португалия вярват, че жената, на която се даде, ще зачене”, разказа ми накратко притежателка на скъпоценно късче от този толкова рядък вид.
Там, в родината им на Иберийския полуостров, наричат тези камъни Pedras Parideiras, или „камъни, даващи живот”.

Самите те „излизат” от други, по-големи скали –

природен феномен, който може да се види само в геопарка в областта Ароука. Гранитните образувания на Сера де Фрейта, на почти 1000 м надморска височина, са аномалия, при която от твърдите скали вследствие на специфични процеси, протичащи в земните недра, се отделят двойно изпъкнали дисковидни възелчета. Големите между 1 и 12 см камъчета, които се „раждат” от гранита, имат същия минерален състав като него. Външната им обвивка е от биотит, а ядрото - от кварц и фелдшпат.

Така образуваните тъмни минерални бучки, отделящи се от кремавата скала вследствие на разширяването през горещите дни, пораждат митове сред местните жители. Те вярвали, че „родените” от майката скала камъни притежават магични свойства и могат да донесат плодовитост дори на жена извън фертилна възраст. Поверието разказва, че жена, която иска да роди,

трябва да преспи с такъв магичен камък под възглавницата,

за да зачене. Геоложкият феномен на възлестия гранит може да се види само тук, на не повече от квадратен километър площ край село Кастанейра, което го прави уникален в световен мащаб.

Днес природното чудо превлича туристи от цял свят, но за да се ориентирате дотам, ще ви трябва карта, защото това е само един от над 40-те геоложки обекта, които предлага геопаркът Ароука. Съвсем наскоро той бе включен към програмата на ЮНЕСКО „Глобална мрежа геопаркове“ (Global Geoparks Network), в която попадат географски области с геоложко богатство.

Паркът се простира на 330 квадратни километра

и е известен още и с най-големите в света трилобити, открити тук. Това са вкаменелости на морски животни - членестоноги, живели преди повече от 400 милиона години, през периода ордовик – т.е. във време, когато живот извън океаните не е съществувал. Гигантските, на места до 90 см, животни се срещат с хиляди, застинали за вечни времена в плочите шисти. Мястото е популярно и с минната дейност, развивана тук от хилядолетия насам, за което свидетелстват останките от римска златна мина и такава за добив на волфрам от времето на Втората световна война.

Ако някой все още смята камъните за неодушевени, искам да му кажа: иди в Ароука и виж - те са по-живи отвсякога!

Автор: Тодор Станчев
Източник: обекти;

неделя, 13 октомври 2019 г.

Вече сте там


Вече сте там


Башар: Да. Запомнете това:
Всеки един от вас вече съществува
на всяко възможно ниво на съществуване.
Идеята за преминаване от ниво към ниво
е не толкова процес на действително отиване там,
колкото спомняне, че всъщност вече сте там.

Публикувано от Диана Павлова

РС, Снимка - Весела Стамболиева, Витоша, 12 октомври 2019 г.

събота, 12 октомври 2019 г.

Вътрешното ти състояние предизвиква обстоятелствата


Вътрешното ти състояние предизвиква обстоятелствата



Ти може да избереш да създадеш обстоятелства, които усилват определени убеждения, но вътрешното ти състояние е което предизвиква обстоятелствата. И затова обстоятелствата са илюзорни. Нереални. Отражение. Халюцинация. Проекция. Ето защо, когато видиш обстоятелство, неутрализирай го, бъди неутрален към него, не му придавай смисъл, какъвто не предпочиташ.
Направи пауза и после го изпълни със смисъл, какъвто предпочиташ, за да може после то да ти даде ефекта, който търсиш. И помни - физическата реалност, бидейки пространство-времева, винаги има ехо. Не съди по това дали отвън има или няма промени дали ти самият си се променил или не. Гаранция за твоята промяна е различният ти отговор на случващото се отвън, независимо дали външното е променено или не. По различния си отговор ще разбереш, че си се променил. Не защото външното изглежда различно. Начинът, по който отговаряш, е това, което създава промяната. И тогава нещата могат да се променят. Ако ти отговориш различно на неща, които изглеждат по старому, тогава наистина си се променил. И тогава външното може да отрази промяната. Но ако си кажеш, че ще се промениш, за да промениш онова отвън, ти все още правиш обратното.
Башар
Публикувано от Диана Павлова

неделя, 6 октомври 2019 г.

ЖИВОТЪТ

Животът


Животът на обикновения човек е еднопосочна улица. Той познава единствено пътя, който го води към ограниченията. Едничката му вяра, абсолютната му лоялност е към...смъртта. Изборът как точно да погубва себе си е единствената му истинска свобода...
Тялото е неразрушимо. Ти сам подписваш заповедта за неговото унищожение. Мислите и чувствата, които му вменяваш, са причината за стареенето, боледуването, загубата на енергия и смъртта. Каквото се случва на тялото ти, се случва и на света. Светът е това, което си ти, а ти си това непобедимо и безсмъртно тяло. Но ти, подобно на милиони други хора си избрал да използваш страховете и разрушителните мисли, за да убиваш себе си....
Наблюдавай себе си! Самонаблюдението осветява и най-тъмните кътчета на Същността. Ограничавай съмнението и страха в себе си още щом усетиш, че се проявяват. Не обстоятелствата и събитията в света те правят нещастен, а твоето нещастие създава мъките и страданията в света. Бедността е болест на мисълта...
За какво ти е да спасяваш света, когато всъщност целият свят има нужда да се спаси...от теб. Понасяй собствените си болка и страдание. Стой там. Не се отклонявай от тях. Наблюдавай и търси корените им. Ще можеш да освободиш света,чак след като освободиш себе си от неговото описание. Целият свят - начинът му на мислене и действие, условията, които поставя, несигурността и заплахите му - отразява съвършено твоята вътрешна раздробеност, вътрешното ти разслоение. Единствено ти, живеейки постоянно Тук и Сега, можеш да освободиш света от всички противоположности. Единствено ти, загърбвайки вътрешните си стълкновения и конфликти, можеш да го освободиш от всички противоречия, от насилието и войните. Всичко, на което се натъкваш, няма нищо общо с външния свят, нито със събитията или обстоятелствата. То е нещо, което винаги разнасяш със себе си, което таиш вътре в теб и е същинската причина за всичките ти трудности и адско съществуване.
Стилът на живот е резултат от съзнанието. Инвестирай всичко, което имаш... дори това, което нямаш...в себе си...винаги! Ще видиш, че животът ти ще стане по-богат, а кръгозорът - по широк във всяко отношение. Не се тревожи за парите. Тревожи се за себе си, за собствената си цялост. Когато са ти нужни пари, те сами ще се появят. Вярвай в себе си! Вярвай в мечтата си и ще имаш достатъчно пари, за да водиш хубав живот. Шедьовърът на твоята мечта... си самият ти. Външният свят е само бледа сянка на вътрешната ти градивност.
Стефано д'Анна

РС, Има нощи, в които 3D-светът те връхлита със страшна сила. Хваща те за гушата и стиска ли стиска… И това не е споменът. Не е дори и тъгата. А просто една мечта. Една мечта, останала там някъде  – по пътя, назад във времето…

И боли. Толкова силно боли. Защото е трудно да кажеш: „Липсваш ми.”…

Това бяха мислите ми тази вечер и тогава се появи този текст...

Благодаря ти, Нино!

Благодаря ти, Синхронност!

Благодаря, че в този свят има хора, които наричаме Приятели!

Благодаря и на себе си, че не потънах в болката, а просто я оставих да изплува и я наблюдавах. И ето тя - болката, донесе със себе си тези думи на Стефано д'Анна...

Весела Стамболиева

6 октомври 2015 г.