из "Посещението на Мъдростта", Джубран Халил Джубран

из "Посещението на Мъдростта"

Джубран Халил Джубран

картина: Джубран Халил Джубран

В покоя на нощта дойде Мъдростта, застана край моето ложе, погледна ме с очите на нежна майка,

избърса сълзите ми и каза:

— Чух воплите на душата ти и дойдох да те утеша. Разкрий сърцето си пред мен и аз ще го изпълня със светлина. Обърни се към мен и аз ще ти покажа правия път.

И аз я попитах:

— Кой съм аз, о, Мъдрост, и как съм стигнал до това страшно място? Какви са тия велики надежди, многобройни книги и чудни рисунки? Какви са тия мисли, които преминават като ята гълъби? Какви са тия слова, нанизани с обич и пръснати със сладост?

Какви са тия размисли — и тъжни, и радостни,

които обгръщат душата ми и владеят сърцето ми?

Какви са тия очи, втренчени в мен, които виждат съкровеното, пренебрегвайки моите болки? Какви са тия гласове, които оплакват дните ми и възпяват нищожеството ми? Каква е тази младост, която си играе с поривите ми, присмива се над чувствата ми,

забравя делата на миналото, радва се на безличието на настоящето и се отвращава от мудността на утрешния ден? Какъв е този свят, който ме води към неизвестното и ме унижава? Каква е тази земя, раззинала паст, за да поглъща тела, разголила гръд, за да даде подслон на страстите? Какъв е този човек, който се задоволява с любовта на щастието, макар и непостоянна, който търси целувката на живота, когато смъртта му удря плесница, който купува минута сладост с година разкаяние, който се отдава на дрямка, когато го призоват мечтите, който върви с пороите на невежеството към залива на мрака? Какво е всичко това, о, Мъдрост?

А тя отвърна:

— Ти, смъртният, искаш да видиш този свят с божественото око, искаш да проникнеш в съкровените тайни на бъдния свят с простосмъртната си мисъл,

а това е крайна нелепост. Иди сред природата и ще намериш пчелата да кръжи около цветята и орелът да се нахвърля върху плячката. Влез в дома на съседа си и ще видиш детето омагьосано от светлината на огъня,

а майката — заета с домашните работи. Бъди и ти като пчелата и не пилей пролетните дни да гледаш делата на орела. Бъди като детето — радвай се на светлината на огъня и остави майка си на мира.

Всичко, което виждаш, е било и е заради теб.

Многото книги, чудните рисунки, красивите мисли

са сенките на душите на твоите предци.

Словото, което изплиташ, е връзката между теб и твоите братя — хората.

Тъжните и радостни размишления са семената,

хвърлени от миналото в нивата на душата и ще ги пожъне бъдещето.

И точно тази младост, която си играе с твоите пориви,

разтваря дверите на сърцето ти, за да влезе светлината.

Тази земя, раззинала паст, освобождава душата ти от робството на тялото.

Този свят, който те води, е твоето сърце, сърцето ти е всичко, което наричаш свят.

Този човек, когото виждаш невеж и нищожен, е изпратен от Бога, за да се научи на радост в тъгата и на познание сред мрака.

И полагайки длан върху пламналото ми чело, Мъдростта каза:

— Върви напред и никога не спирай — пътят напред — това е съвършенството. Върви и не се страхувай от тръните по пътя, защото те поразяват само порочната кръв.